Олигархията сбърка, като фалира КТБ, и отчете грешката си
Г-н Ганев, страната ни в много дълъг интервал беше ръководена от ГЕРБ и Борисов, каква характерност можете да дадете на „ бойкономиката “ и има ли място този термин в историята?
Донякъде има, а и звучи добре. Борисов беше министър председател повече от десетилетие и това неизбежно се е отразило на икономката. Управлението му мина през три стадия. Първоначално нещата потеглиха не чак толкоз зле, пък и някои от хората във властта не бяха некачествени, въпреки че те не се застояха дълго. Когато се случваше ремонта на „ Графа “, в който се оглежда целият модел, се шегувахме, че 10 година по-рано същата тази кметица щеше да свърши същата тази работа два пъти по-бързо, два пъти по-евтино и два пъти по-качествено. Това се случи и с ръководството на ГЕРБ: потеглиха не зле, само че най-после се заблатиха.
Някои ваши сътрудници дефинираха последния интервал от ръководството на Борисов като време на „ победилия социализъм “ – с цяла серия левичарски практики, които няма по какъв начин да вкарат ГЕРБ в мечтаната от тях формулировка на дясна партия. Намирате ли съображение в това съпоставяне?
Самоопределението на ГЕРб за дясна партия с годините ставаше все по-съмнително. Само един образец: от самото начало на ръководството си, ГЕРБ не понижи нито един налог. По този симптом Българска социалистическа партия е надалеч по-дясна партия - кабинетът на Станишев извърши доста по-десни стопански придвижвания, в сравнение с партията на Борисов през идващите 12 години. ГЕРБ залагаше основно на инфраструктури и някои от тях - като софийското метро, се получиха. Магистрали се построиха, само че незадоволително качествени и на двойни цени, в случай че се калкулира и поддръжката им. Пречиствателните и водните структури са под всякаква рецензия.
В поддръжка на тезата за „ победилия социализъм “ доводите бяха, че при Борисов страната бе ситуирана на централно място – тя раздаваше пари, тя поддържаше избрани бизнеси и унищожаваше други, стопанската система се задвижваше или от европейски пари, или от бюджетни средства. Приемате ли дефиницията?
Всичко това не ми се връзва с дефиницията за социализъм, при който страната е притежател на капитала. Нашият случай повече се приближава до дефиницията за фашизъм или нацизъм, където капиталът номинално е частна благосъстоятелност, само че от горната страна се подрежда кой какво да прави и кому какво ще се случва.
Когато бяхте определен за ръководител на Бюджетната комисия в 45-тия парламент, вие дадохте много мека оценка за последния бюджет на Ананиев и някои ваши сътрудници от партиите на митинга подметнаха, че по-скоро сте се пошегували. Къде е истината за вашия прочит на Бюджет` 2021?
Като членове на Бюджетната комисия, Мартин Димитров и аз на първо време се опитахме да разберем каква тъкмо е обстановката с бюджета и влязохме със набор от упования – от доста страшни до съвсем розови. Розовите доста бързо изчезнаха, само че се оказа, че и най-страшните не са действителност. Картината се оказа неподходяща, само че не и неуправляема. Много сътрудници бяха разтревожени от огромните разноски, заложени при започване на годината – нещо, което нормално не се прави. Както и от някои обществени ограничения, обезпечени предизборно единствено до месец май. Тоест - да спрат тъкмо с идването на новото държавно управление, с цел да може по-късно да се употребява избрана политическа реторика. Теглиха малко дълг, с цел да го направи новопостъпилото държавно управление и да бъде упрекнато за това. А от чуването на господин Ананиев в пленарна зала стана доста ясно, че тегленето на този заем е неизбежно, без значение чия е администрацията. Направи ми усещане също, че приходите вървят по-добре от заложеното в бюджета.
Това не са ли фокуси в произвеждането на бюджета?
Донякъде.
В „ СТУДИО БАНКЕРЪ “ госпожа Капон съобщи, че господин Ананиев може да направи добър бюджет от всяка политическа поръчка. Споделяте ли тази оценка?
Мисля, че това е правилно, той е измежду най-големите майстори на бюджетирането в България. Но това не всеки път и не безусловно е от изгода за страната. Големите доходи в бюджета до април т. година в действителност се дължаха на огромните разходи в края на предходната година. Знам тази процедура от времето на Пламен Орешарски, който споделяше, че най-вече обича декемврийските разноски, тъй като се връщат още през януари като Данък добавена стойност и акцизи. Планирана е и инфлация, в която финансовите министри по принцип са влюбени, тъй като им докарва по-високи доходи.
Този бюджет, както и предходните, беше наименуван от критиците на ръководството " Бюджет на продължаващото закъснение ". Вие по какъв начин бихте го определили?
Забавлява ме това кръщаване на бюджетите, сходно на боксьорите – спомняме си „ дребната пица “ на Дянков. Бюджет богатство не прави, само че пък е синтезиран израз на политическата воля. Факт е, че годишно се преразпределят 36-37%, като максимален е делът на обществените разноски, а това е неизбежно разследване на неудържимата пенсионна система, която не е в положение да предлага какъвто и да е порядъчен небосвод на българските пенсионери.
Борисов съобщи, че в цяла Европа нямало по-майсторско ръководство на рецесия от неговото и бизнесът е получил голяма поддръжка от страната, което контрастира с привилегиите на бюрокрацията. Каква е истината за вас, откакто на доста места в Европейски Съюз стопанските системи бяха подпомагани с 10, даже 15% от Брутният вътрешен продукт?
Не е ясно, дали подпомагането в коронавирус рецесията с 10-15% от Брутният вътрешен продукт е най-хубавото решение, изключително в по-дългосрочен проект. У нас ограниченията 60:40 и 80:20 още нямат измерен резултат. При 60:40 работодателят поема 40%, само че нищо не се създава, а страната заплаща 60%, които по този начин или другояче ще заплати - като обезщетение за безработица. Някои бизнеси банкрутират единствено от заплащането на тези 40 %.
Какво демонстрира Бюджет` 2021 в тази посока и съотносимо ли е то с страна като Румъния, примерно?
Румъния е доста по-напред от България. Не познавам техните антикризисни ограничения, само че като виждам хода на нещата, скоро ще се съпоставяме с Гърция. И не тъй като се развиваме доста сполучливо, а тъй като те се смъкват към нас. Изостанали сме с 15% по покупателна опция на човек от предпоследната страна в Европейски Съюз - Хърватия. По-скоро би трябвало да се съпоставяме с страни отвън Европейски Съюз - като Сърбия, на което пък те стартират да се наскърбяват. При „ бойкономиката “ се развива хищническо и грабителско предприемачество, а то смазва съзидателния бизнес.
Точно това разкри " Моделът ББР ".
Да, преди него беше " Моделът КТБ ". Този модел постоянно има потребност от банка и по тази причина постоянно би трябвало да се следи коя от банките го обслужва. Същите кръгове регистрираха като неточност, че банкрутираха КТБ, направиха го от грабителски пристрастености. А банката обслужваше „ плана “ сносно и можеше да просъществува, даже при понижен мащаб. Моделът, с изключение на от банка, се храни и от мачкане на конкуренцията.
Разкритията в аграрния отрасъл осветиха и това.
Колкото повече хора проговарят, толкоз повече образци ще излязат от разнообразни места. Другата характерност на модела е, че хората в него не са изключително кадърни да основават, по тази причина овладяват някоя пазарна ниша и я похабяват. После минават към заграбването на идната. Издирват проспериращи бизнесмени за жертви. Затова в България има замогване на микро равнище, а на макро равнище закъснение от всички страни в Европейски Съюз. Корупция има на всички места в Европа, само че с мяра. У нас мяра няма. Това е и повода за отсъствието на мултинационални компании и задгранични вложители, макар благосклонния паричен режим. Заради фашисткия модел, който може да лишава бизнеси или да ги управлява, даже посредством съда и прокуратурата.
За всичко това Брюксел услужливо си затваря очите. Очаквате ли смяна в това отношение?
Аз съм огромен почитател на концепцията да се разгласи конкурс за основен прокурор единствено за чужденци, в случай че може най-вече германци.
Някога във футбола викаха рефери от чужбина по същите аргументи на зависимости.
Изпълнителната власт може да стартира да се оправя, като спре привилегиите на хищническите планове. За да схванат опортюнистите на всички равнища, че не могат единствено да плячкосват, а би трябвало и да основават нещо. Дори да се каже: каквото било - било, в този момент започваме начисто. За високото равнище на „ плана “ обаче ще би трябвало да се погрижи правосъдната система.
Разговора води: Емил Янев
Донякъде има, а и звучи добре. Борисов беше министър председател повече от десетилетие и това неизбежно се е отразило на икономката. Управлението му мина през три стадия. Първоначално нещата потеглиха не чак толкоз зле, пък и някои от хората във властта не бяха некачествени, въпреки че те не се застояха дълго. Когато се случваше ремонта на „ Графа “, в който се оглежда целият модел, се шегувахме, че 10 година по-рано същата тази кметица щеше да свърши същата тази работа два пъти по-бързо, два пъти по-евтино и два пъти по-качествено. Това се случи и с ръководството на ГЕРБ: потеглиха не зле, само че най-после се заблатиха.
Някои ваши сътрудници дефинираха последния интервал от ръководството на Борисов като време на „ победилия социализъм “ – с цяла серия левичарски практики, които няма по какъв начин да вкарат ГЕРБ в мечтаната от тях формулировка на дясна партия. Намирате ли съображение в това съпоставяне?
Самоопределението на ГЕРб за дясна партия с годините ставаше все по-съмнително. Само един образец: от самото начало на ръководството си, ГЕРБ не понижи нито един налог. По този симптом Българска социалистическа партия е надалеч по-дясна партия - кабинетът на Станишев извърши доста по-десни стопански придвижвания, в сравнение с партията на Борисов през идващите 12 години. ГЕРБ залагаше основно на инфраструктури и някои от тях - като софийското метро, се получиха. Магистрали се построиха, само че незадоволително качествени и на двойни цени, в случай че се калкулира и поддръжката им. Пречиствателните и водните структури са под всякаква рецензия.
В поддръжка на тезата за „ победилия социализъм “ доводите бяха, че при Борисов страната бе ситуирана на централно място – тя раздаваше пари, тя поддържаше избрани бизнеси и унищожаваше други, стопанската система се задвижваше или от европейски пари, или от бюджетни средства. Приемате ли дефиницията?
Всичко това не ми се връзва с дефиницията за социализъм, при който страната е притежател на капитала. Нашият случай повече се приближава до дефиницията за фашизъм или нацизъм, където капиталът номинално е частна благосъстоятелност, само че от горната страна се подрежда кой какво да прави и кому какво ще се случва.
Когато бяхте определен за ръководител на Бюджетната комисия в 45-тия парламент, вие дадохте много мека оценка за последния бюджет на Ананиев и някои ваши сътрудници от партиите на митинга подметнаха, че по-скоро сте се пошегували. Къде е истината за вашия прочит на Бюджет` 2021?
Като членове на Бюджетната комисия, Мартин Димитров и аз на първо време се опитахме да разберем каква тъкмо е обстановката с бюджета и влязохме със набор от упования – от доста страшни до съвсем розови. Розовите доста бързо изчезнаха, само че се оказа, че и най-страшните не са действителност. Картината се оказа неподходяща, само че не и неуправляема. Много сътрудници бяха разтревожени от огромните разноски, заложени при започване на годината – нещо, което нормално не се прави. Както и от някои обществени ограничения, обезпечени предизборно единствено до месец май. Тоест - да спрат тъкмо с идването на новото държавно управление, с цел да може по-късно да се употребява избрана политическа реторика. Теглиха малко дълг, с цел да го направи новопостъпилото държавно управление и да бъде упрекнато за това. А от чуването на господин Ананиев в пленарна зала стана доста ясно, че тегленето на този заем е неизбежно, без значение чия е администрацията. Направи ми усещане също, че приходите вървят по-добре от заложеното в бюджета.
Това не са ли фокуси в произвеждането на бюджета?
Донякъде.
В „ СТУДИО БАНКЕРЪ “ госпожа Капон съобщи, че господин Ананиев може да направи добър бюджет от всяка политическа поръчка. Споделяте ли тази оценка?
Мисля, че това е правилно, той е измежду най-големите майстори на бюджетирането в България. Но това не всеки път и не безусловно е от изгода за страната. Големите доходи в бюджета до април т. година в действителност се дължаха на огромните разходи в края на предходната година. Знам тази процедура от времето на Пламен Орешарски, който споделяше, че най-вече обича декемврийските разноски, тъй като се връщат още през януари като Данък добавена стойност и акцизи. Планирана е и инфлация, в която финансовите министри по принцип са влюбени, тъй като им докарва по-високи доходи.
Този бюджет, както и предходните, беше наименуван от критиците на ръководството " Бюджет на продължаващото закъснение ". Вие по какъв начин бихте го определили?
Забавлява ме това кръщаване на бюджетите, сходно на боксьорите – спомняме си „ дребната пица “ на Дянков. Бюджет богатство не прави, само че пък е синтезиран израз на политическата воля. Факт е, че годишно се преразпределят 36-37%, като максимален е делът на обществените разноски, а това е неизбежно разследване на неудържимата пенсионна система, която не е в положение да предлага какъвто и да е порядъчен небосвод на българските пенсионери.
Борисов съобщи, че в цяла Европа нямало по-майсторско ръководство на рецесия от неговото и бизнесът е получил голяма поддръжка от страната, което контрастира с привилегиите на бюрокрацията. Каква е истината за вас, откакто на доста места в Европейски Съюз стопанските системи бяха подпомагани с 10, даже 15% от Брутният вътрешен продукт?
Не е ясно, дали подпомагането в коронавирус рецесията с 10-15% от Брутният вътрешен продукт е най-хубавото решение, изключително в по-дългосрочен проект. У нас ограниченията 60:40 и 80:20 още нямат измерен резултат. При 60:40 работодателят поема 40%, само че нищо не се създава, а страната заплаща 60%, които по този начин или другояче ще заплати - като обезщетение за безработица. Някои бизнеси банкрутират единствено от заплащането на тези 40 %.
Какво демонстрира Бюджет` 2021 в тази посока и съотносимо ли е то с страна като Румъния, примерно?
Румъния е доста по-напред от България. Не познавам техните антикризисни ограничения, само че като виждам хода на нещата, скоро ще се съпоставяме с Гърция. И не тъй като се развиваме доста сполучливо, а тъй като те се смъкват към нас. Изостанали сме с 15% по покупателна опция на човек от предпоследната страна в Европейски Съюз - Хърватия. По-скоро би трябвало да се съпоставяме с страни отвън Европейски Съюз - като Сърбия, на което пък те стартират да се наскърбяват. При „ бойкономиката “ се развива хищническо и грабителско предприемачество, а то смазва съзидателния бизнес.
Точно това разкри " Моделът ББР ".
Да, преди него беше " Моделът КТБ ". Този модел постоянно има потребност от банка и по тази причина постоянно би трябвало да се следи коя от банките го обслужва. Същите кръгове регистрираха като неточност, че банкрутираха КТБ, направиха го от грабителски пристрастености. А банката обслужваше „ плана “ сносно и можеше да просъществува, даже при понижен мащаб. Моделът, с изключение на от банка, се храни и от мачкане на конкуренцията.
Разкритията в аграрния отрасъл осветиха и това.
Колкото повече хора проговарят, толкоз повече образци ще излязат от разнообразни места. Другата характерност на модела е, че хората в него не са изключително кадърни да основават, по тази причина овладяват някоя пазарна ниша и я похабяват. После минават към заграбването на идната. Издирват проспериращи бизнесмени за жертви. Затова в България има замогване на микро равнище, а на макро равнище закъснение от всички страни в Европейски Съюз. Корупция има на всички места в Европа, само че с мяра. У нас мяра няма. Това е и повода за отсъствието на мултинационални компании и задгранични вложители, макар благосклонния паричен режим. Заради фашисткия модел, който може да лишава бизнеси или да ги управлява, даже посредством съда и прокуратурата.
За всичко това Брюксел услужливо си затваря очите. Очаквате ли смяна в това отношение?
Аз съм огромен почитател на концепцията да се разгласи конкурс за основен прокурор единствено за чужденци, в случай че може най-вече германци.
Някога във футбола викаха рефери от чужбина по същите аргументи на зависимости.
Изпълнителната власт може да стартира да се оправя, като спре привилегиите на хищническите планове. За да схванат опортюнистите на всички равнища, че не могат единствено да плячкосват, а би трябвало и да основават нещо. Дори да се каже: каквото било - било, в този момент започваме начисто. За високото равнище на „ плана “ обаче ще би трябвало да се погрижи правосъдната система.
Разговора води: Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ