Бакеро за Стоичков, Ромарио и изявите на сина си в Славия
Футболното семейство Бакеро даде първото си взаимно изявление за българска медия, а точно за предаването „ Код Спорт “ по RING. Бащата Хосе-Мари бе част от „ дрийм отбора “ на „ Барселона “ по времето на Йохан Кройф, а наследникът му Йон пази цветовете на столичния „ Славия “. Предлагаме акценти от диалога с двамата:
- Сеньор Бакеро, по какъв начин коментирахте с вашия наследник обстоятелството, че идва да играе в България, където е вашият огромен другар Стоичков?
- Говорихме и със фамилията и с приятелите му. Аз съм бил треньор в Полша, в Перу, в много страни. Така че моето обръщение към Йон, който желае да бъде професионален футболист от високо равнище, бе, че шампионатите на всички страни постоянно са сложни. Сега той идва от Щатите, където в последните 7 години се беше отдал на учението и на футбола, тук в Европа. Това е моментът, в който да покаже, че е кадърен да се показва на високо равнище в Европа, в частност в България. Българското състезание е част от европейския футбол, тъй че за него ще бъде много-много забавно.
- Малко черен комизъм. Не си ли дадохте сметка, че той стартира след тежка травма с мач тъкмо против ЦСКА?
- Това е един тим, на който и двамата към този момент сме отбелязвали гол (смее се). Аз вкарах на ЦСКА преди време с „ Барса “, а в този момент той го направи със „ Славия “. Трябва да бъдем положително настроени във връзка с ЦСКА. Това е един исторически тим, тъй че моят наследник, когато се изправя против тимове като ЦСКА, ще напредне.
- Две години след Вашето идване в „ Барса “ пристигна Христо Стоичков. Какво беше първото ви усещане от него?
- Той не говореше и една думичка на испански, само че е правилно, че се усетиха незабавно някои неща - огромна персона и доста експанзия в играта. Когато пристигна нов съотборник, не е нужно безусловно да сте другари един с различен, а да бъдете положителни един към различен. В този смисъл се разбирахме, тъй като той имаше доста характерен метод на игра, с подчертани качества за нея. Той се възползваше от тях, както и аз от моите. И оттук-насетне ние бяхме в една стая по лагерите в продължение на шест години. Той научи испанския, главно с помощта на мен. Отношенията ни бяха и персонални, и професионални. Но на първо място персонални и по-късно професионални.
- А Стоичков и Ромарио - този тандем по какъв начин го намирахте?
- Трудно беше. Треньорите в последна сметка желаят да имат малко или доста уеднаквен тим, никой да не основава проблеми и по този начин нататък. Но аз не съм доста склонен с Йохан. Имахме малшанса по това време Ромарио да играе за Бразилия, а Стоичков - за България. Тогава България направи страховит Мондиал, а Бразилия го завоюва. Когато те пристигнаха в Барса, стартира малко да се усложнява ситуацията.
- Каква част от своя жанр на игра Йон е взел от вас?
- Има доста добър прочит на играта. Много добре се оправя тактически, както в отбранителен, по този начин и в нападателен проект. С тези две качества мога да кажа, че той е екипен състезател.
- Йон, това, че си наследник на Хосе-Мари Бакеро мъчно ли е или те улеснява? Дава ли ти инжекция, с цел да последваш стъпките на татко ти?
- Не усещам никакъв напън от това, че съм негов наследник. Отлично знам каква кариера е имал той и съм доста горделив с него. Но аз съм Йон Бакеро, ходя по личен път. Отидох в Съединени американски щати и никой не знаеше кой е моят татко. Тук в България доста хора могат да кажат: „ Той е негов наследник “. Но това е обикновено. Повтарям - аз съм Йон Бакеро и желая да ме съдят съгласно труда ми. Щастлив съм, че имам зад тила си човек като моя татко, само че не съм под напън.
- Той дава ли ти препоръки за твоята кариера?
- Да, приказваме доста за футбол. Коментираме и някои мачове. Освен препоръки, хубавото е, че можем да си разясняваме за футбол двамата. Късметлия съм, че имам до себе си подобен човек, който може да ми дава поддръжката си и да ми оказва помощ.
Снимка: Владимир Иванов, Sportal.bg
Славия efbet Лига, България 0
- Сеньор Бакеро, по какъв начин коментирахте с вашия наследник обстоятелството, че идва да играе в България, където е вашият огромен другар Стоичков?
- Говорихме и със фамилията и с приятелите му. Аз съм бил треньор в Полша, в Перу, в много страни. Така че моето обръщение към Йон, който желае да бъде професионален футболист от високо равнище, бе, че шампионатите на всички страни постоянно са сложни. Сега той идва от Щатите, където в последните 7 години се беше отдал на учението и на футбола, тук в Европа. Това е моментът, в който да покаже, че е кадърен да се показва на високо равнище в Европа, в частност в България. Българското състезание е част от европейския футбол, тъй че за него ще бъде много-много забавно.
- Малко черен комизъм. Не си ли дадохте сметка, че той стартира след тежка травма с мач тъкмо против ЦСКА?
- Това е един тим, на който и двамата към този момент сме отбелязвали гол (смее се). Аз вкарах на ЦСКА преди време с „ Барса “, а в този момент той го направи със „ Славия “. Трябва да бъдем положително настроени във връзка с ЦСКА. Това е един исторически тим, тъй че моят наследник, когато се изправя против тимове като ЦСКА, ще напредне.
- Две години след Вашето идване в „ Барса “ пристигна Христо Стоичков. Какво беше първото ви усещане от него?
- Той не говореше и една думичка на испански, само че е правилно, че се усетиха незабавно някои неща - огромна персона и доста експанзия в играта. Когато пристигна нов съотборник, не е нужно безусловно да сте другари един с различен, а да бъдете положителни един към различен. В този смисъл се разбирахме, тъй като той имаше доста характерен метод на игра, с подчертани качества за нея. Той се възползваше от тях, както и аз от моите. И оттук-насетне ние бяхме в една стая по лагерите в продължение на шест години. Той научи испанския, главно с помощта на мен. Отношенията ни бяха и персонални, и професионални. Но на първо място персонални и по-късно професионални.
- А Стоичков и Ромарио - този тандем по какъв начин го намирахте?
- Трудно беше. Треньорите в последна сметка желаят да имат малко или доста уеднаквен тим, никой да не основава проблеми и по този начин нататък. Но аз не съм доста склонен с Йохан. Имахме малшанса по това време Ромарио да играе за Бразилия, а Стоичков - за България. Тогава България направи страховит Мондиал, а Бразилия го завоюва. Когато те пристигнаха в Барса, стартира малко да се усложнява ситуацията.
- Каква част от своя жанр на игра Йон е взел от вас?
- Има доста добър прочит на играта. Много добре се оправя тактически, както в отбранителен, по този начин и в нападателен проект. С тези две качества мога да кажа, че той е екипен състезател.
- Йон, това, че си наследник на Хосе-Мари Бакеро мъчно ли е или те улеснява? Дава ли ти инжекция, с цел да последваш стъпките на татко ти?
- Не усещам никакъв напън от това, че съм негов наследник. Отлично знам каква кариера е имал той и съм доста горделив с него. Но аз съм Йон Бакеро, ходя по личен път. Отидох в Съединени американски щати и никой не знаеше кой е моят татко. Тук в България доста хора могат да кажат: „ Той е негов наследник “. Но това е обикновено. Повтарям - аз съм Йон Бакеро и желая да ме съдят съгласно труда ми. Щастлив съм, че имам зад тила си човек като моя татко, само че не съм под напън.
- Той дава ли ти препоръки за твоята кариера?
- Да, приказваме доста за футбол. Коментираме и някои мачове. Освен препоръки, хубавото е, че можем да си разясняваме за футбол двамата. Късметлия съм, че имам до себе си подобен човек, който може да ми дава поддръжката си и да ми оказва помощ.
Снимка: Владимир Иванов, Sportal.bg
Славия efbet Лига, България 0