Как шеф на българския футбол влезе в затвора през 80-те
Футболът постоянно е бил инструмент в ръцете на политическата класа в България. Използван, реформиран, закриван, носен като брошка, когато е имал успехи… Високосната 2024 година се обрисува да е доста забавна и наситена и за спорта - Летни олимпийски игри, Европейско по футбол… А на локална почва - конгрес на Българския футболен съюз, на който може би ще се смени властта, а може и да не се смени. Каквото и да стане, се обрисуват правосъдни саги. Че сте се дриблира с топката по етажите на властта е повече от ясно - по този начин, както постоянно е било.
Покрай пролетния конгрес, в този момент по плана " 100 въпроса за тоталитарната страна " ви описваме история от предишното на българския футбол, когато го командваше една партия и една власт. Нямаше съпротива, само че имаше огромни ползи. Това са времената, в които ЦСКА и “Левски ” бяха мощни и могъщи. И освен те, несъмнено. В България живееха над 8 милиона души, имаше много повече хора в дребните градове и села, стадионите бяха цялостни, а за всеки по-голям град беше въпрос на чест да има мощен футбол. Разбирай, тим в А група. Евентуално и национали.
Ако въпросният край имаше представители в Централен комитет на Българска комунистическа партия и Политбюро, всичко ставаше доста по-лесно. И футболът беше една от най-честите аргументи другарите по висините да се карат и да си въртят интриги.
Знаете ли, че има разследван, заловен за злоупотреби, наказан и вкаран в пандиза началник на Българската федерация по футбол (БФФ), преименувана на Български футболен съюз през 1985 година? Това е Димитър Николов, прочут в тези времена и като Мобуту. Някой е провидял аналогия с диктатора Мобуту Сесе Секо, управлявал Демократична република Конго в интервала 1965-1997 година
По-възрастните ни читатели (или уведомилите се) може да си спомнят неговата история, за която Клуб Z употребява като източници книги и материали на публицистите Станил Йотов, Теодор Борисов и Виктор Игнатов. И най-много на някогашния началник на шесто ръководство на Държавна сигурност Димитър Иванов.
Димитър Николов и определен за ръководител на БФФ през 1982 година на мястото на Крум Василчев, към който е бил прикован като негов заместител. И двамата са типичните за тези времена апаратчици от безкрейните структури на Българска комунистическа партия. Николов имал опит като началник на леката атлетика.
Финансовите злоупотреби във футбола, включително така наречен черни каси с нерегламентирано възнаграждение на футболисти и треньори, са били процедура доста преди Николов, само че той и още двама чиновници на БФФ единствени заплащат цената. Това са шефът на интернационалния отдел на федерацията Дочо Нанов и различен чиновник - Атанас Хаджийски.
Те създават скица при турнетата и мачовете на националните тимове в чужбина, както и с визити на задгранични отбори за лагери и подготовка в България. Отклоняват пари към личните си джобове, като е ставало дума за суми от порядъка на няколкостотин $ на пътешестване. Твърди се, че може би най-големият индивидуален удар е сбъднат през 1982 година, когато националите гостуват в Швейцария. Уговорката била домакините да поемат всички разноски на селекцията ни, само че в последния миг БФФ извадила пари поради непредвидена обстановка.
Швейцарците си удържали на думата и възстановили сумата с превод в локална банка - 34 344 франка. Николов обаче не уведомил никого за това. Освен своите “бизнес сътрудници ” Нанов и Хаджийски. Босът изчакал една година, с цел да бъде казусът пропуснат и командировал Дочо Нанов под фалшиф претекст в Германия, с цел да изтегли и донесе парите.
Димитър Николов обаче е бил наблюдаван най-малко от две години и някои от далаверите му са били известни на Държавна сигурност. За това свидетелства в записките си Димитър Иванов.
А футболният функционер напрактика самичък се трансформира в жертвен агнец при посещение във “Всяка неделя ” на 26 юни 1983 година За това пък преди три години си спомни Кеворк Кеворкян около излизането на книгата “Тайната история на българския футбол ” на Станил Йотов.
На въпросната дата Кеворкян “пече на муден огън ” Николов с въпроси за недъзите на българския футбол. На въпрос “откъде идват парите за черните каси във футбола, другарю Николов? ”, апаратчикът дава отговор:
“Най-често от окръжните и районните комитети на партията. ”
За който не знае, в миналото “Всяка неделя ” беше най-високата медийна и социална естрада в страната.
А главата на Димитър Николов дефинитивно " пада " около знаков за българския футбол мач. В последния кръг на сезон 1983/1984 година играят ЦСКА и “Левски ”. Двубоят взема решение шампионската купа, еднакъв стига на “червените ”, единствено победа устройва “сините ”, които са в серия от следващи победи над безконечния противник. Вече са спечелили Купите на България и на Съветската войска.
Залогът е голям, по този начин поради борбите по върховете на Политбюро се взема решение да бъде зает арбитър от чужбина. Това е известният немец Дитер Паули. “Левски ” печели с 3:1. “Червените ” имат искания към рефера.
В идващите дни един от огромните настойници на ЦСКА най-високо в страната Милко Белев желае да “коли и беси ”. Шефове на армейския клуб му демонстрират запис от прием, даден в чест на Дитер Паули в Боровец, с изказванията, че германецът (от Федерална Република Германия, не от ГДР) бил корумпиран от другия лагер.
Дни по-късно Димитър Николов отпътува на Европейското във Франция, съпроводен от Дочо Нанов. С трен. Двамата ползват финансовата си скица и за това пътешестване. На връщане шефът на БФФ е свален от влака на гара Драгоман и арестуван. Заедно с него и Нанов. Стига се обаче до куриоз. Изпратеният екип някак пропуснал международника, дали от неведение или в паниката, не е доста ясно. Та той тичал на гарата зад полицаите, извеждащи Николов, и викал:
“Другари, а мен?! ”
В кабинета на началника са открити много солидните за тези времена 70 000 $ - в дипломатическо куфарче. При обиск в дома на Нанов - над 13 хиляди $ и 5000 швейцарски франка. И двамата показали доста забавни теории за произхода на парите.
Мубуту е наказан на 18 години затвор, “твърде сурова ” присъда, съгласно Димитър Иванов. Впоследствие тя е понижена на 12 година, като Николов излежава половината от нея. Присъдата на Нанов е за 13 година, а на Хаджийски за 7, като те също излизат по-рано на независимост поради положително държание. Димитър Николов умира през 1996 година след дълготрайно боледуване, като в последните години от живота си издава книга, в която разказва партийните намеси и въздействия в обичаната игра. В последващи изявления ще ви разкажем и за тях.
Основните обвинявания против Николов са, с изключение на са посочените нагоре злоупотреби, също за споразумяване на мачове и отклонение на суми от прехвърляния на българи в чужбина. Това бяха първите разрешени от тогавашната власт заминавания на гурбет на наши футболисти.
А в записките на Димитър Иванов можем да прочетем и за това по какъв начин е била издадена заповед и за арест на Иван Вуцов, само че по този начин и не била осъществена. И той е бил разследван за сходни прегрешения, а бившето висше ченге твърди, че “имали стоманени доказателства против него ”. Той уверявал в това заместник-началника на Държавна сигурност ген. Боян Велинов.
През 1984 година Вуцов е селекционер на националния тим, който е на турне в Южна Америка. Арест на едно от огромните имена на “Левски ” и родния футбол е готвен при кацането на тима на летище София. Освен огромно име и доста авторитетен човек обаче, Вуцата (наричан по-късно и Вуйчо Ваньо) е бил майор в Държавна сигурност, имал е разполагаем служебна кола, привилегии и… авторитетни настойници.
Пет минути преди екипът да тръгне за летището, Велинов вика при себе си Димитър Иванов и му декларира, че заповедта за задържане на Иван Вуцов е анулирана, да разпуска екипа. От по-високо място - министър на вътрешните работи (Димитър Стоянов) и други министри.
Години по-късно Иван Вуцов беше най-влиятелният човек в българския футбол, откакто завърши с треньорството. Той беше изпълнителен шеф по времето на Иван Славков и решаваше всички най-важни въпроси, а пред кабинета му на “Кърниградска ”, където тогава се обитаваше БФС, беше панаир. Спечели няколко конгреса - с цел да пристигна Батето на власт, а по-късно и на няколко пъти да удържи пред безконечната футболна съпротива.
----
Ако вие сте младеж, който има интерес към най-новата ни история и желае да научи обстоятелства за времето отпреди 1989 година, можете да ни зададете своите въпроси на имейл [email protected], в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната страна.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Покрай пролетния конгрес, в този момент по плана " 100 въпроса за тоталитарната страна " ви описваме история от предишното на българския футбол, когато го командваше една партия и една власт. Нямаше съпротива, само че имаше огромни ползи. Това са времената, в които ЦСКА и “Левски ” бяха мощни и могъщи. И освен те, несъмнено. В България живееха над 8 милиона души, имаше много повече хора в дребните градове и села, стадионите бяха цялостни, а за всеки по-голям град беше въпрос на чест да има мощен футбол. Разбирай, тим в А група. Евентуално и национали.
Ако въпросният край имаше представители в Централен комитет на Българска комунистическа партия и Политбюро, всичко ставаше доста по-лесно. И футболът беше една от най-честите аргументи другарите по висините да се карат и да си въртят интриги.
Знаете ли, че има разследван, заловен за злоупотреби, наказан и вкаран в пандиза началник на Българската федерация по футбол (БФФ), преименувана на Български футболен съюз през 1985 година? Това е Димитър Николов, прочут в тези времена и като Мобуту. Някой е провидял аналогия с диктатора Мобуту Сесе Секо, управлявал Демократична република Конго в интервала 1965-1997 година
По-възрастните ни читатели (или уведомилите се) може да си спомнят неговата история, за която Клуб Z употребява като източници книги и материали на публицистите Станил Йотов, Теодор Борисов и Виктор Игнатов. И най-много на някогашния началник на шесто ръководство на Държавна сигурност Димитър Иванов.
Димитър Николов и определен за ръководител на БФФ през 1982 година на мястото на Крум Василчев, към който е бил прикован като негов заместител. И двамата са типичните за тези времена апаратчици от безкрейните структури на Българска комунистическа партия. Николов имал опит като началник на леката атлетика.
Финансовите злоупотреби във футбола, включително така наречен черни каси с нерегламентирано възнаграждение на футболисти и треньори, са били процедура доста преди Николов, само че той и още двама чиновници на БФФ единствени заплащат цената. Това са шефът на интернационалния отдел на федерацията Дочо Нанов и различен чиновник - Атанас Хаджийски.
Те създават скица при турнетата и мачовете на националните тимове в чужбина, както и с визити на задгранични отбори за лагери и подготовка в България. Отклоняват пари към личните си джобове, като е ставало дума за суми от порядъка на няколкостотин $ на пътешестване. Твърди се, че може би най-големият индивидуален удар е сбъднат през 1982 година, когато националите гостуват в Швейцария. Уговорката била домакините да поемат всички разноски на селекцията ни, само че в последния миг БФФ извадила пари поради непредвидена обстановка.
Швейцарците си удържали на думата и възстановили сумата с превод в локална банка - 34 344 франка. Николов обаче не уведомил никого за това. Освен своите “бизнес сътрудници ” Нанов и Хаджийски. Босът изчакал една година, с цел да бъде казусът пропуснат и командировал Дочо Нанов под фалшиф претекст в Германия, с цел да изтегли и донесе парите.
Димитър Николов обаче е бил наблюдаван най-малко от две години и някои от далаверите му са били известни на Държавна сигурност. За това свидетелства в записките си Димитър Иванов.
А футболният функционер напрактика самичък се трансформира в жертвен агнец при посещение във “Всяка неделя ” на 26 юни 1983 година За това пък преди три години си спомни Кеворк Кеворкян около излизането на книгата “Тайната история на българския футбол ” на Станил Йотов.
На въпросната дата Кеворкян “пече на муден огън ” Николов с въпроси за недъзите на българския футбол. На въпрос “откъде идват парите за черните каси във футбола, другарю Николов? ”, апаратчикът дава отговор:
“Най-често от окръжните и районните комитети на партията. ”
За който не знае, в миналото “Всяка неделя ” беше най-високата медийна и социална естрада в страната.
А главата на Димитър Николов дефинитивно " пада " около знаков за българския футбол мач. В последния кръг на сезон 1983/1984 година играят ЦСКА и “Левски ”. Двубоят взема решение шампионската купа, еднакъв стига на “червените ”, единствено победа устройва “сините ”, които са в серия от следващи победи над безконечния противник. Вече са спечелили Купите на България и на Съветската войска.
Залогът е голям, по този начин поради борбите по върховете на Политбюро се взема решение да бъде зает арбитър от чужбина. Това е известният немец Дитер Паули. “Левски ” печели с 3:1. “Червените ” имат искания към рефера.
В идващите дни един от огромните настойници на ЦСКА най-високо в страната Милко Белев желае да “коли и беси ”. Шефове на армейския клуб му демонстрират запис от прием, даден в чест на Дитер Паули в Боровец, с изказванията, че германецът (от Федерална Република Германия, не от ГДР) бил корумпиран от другия лагер.
Дни по-късно Димитър Николов отпътува на Европейското във Франция, съпроводен от Дочо Нанов. С трен. Двамата ползват финансовата си скица и за това пътешестване. На връщане шефът на БФФ е свален от влака на гара Драгоман и арестуван. Заедно с него и Нанов. Стига се обаче до куриоз. Изпратеният екип някак пропуснал международника, дали от неведение или в паниката, не е доста ясно. Та той тичал на гарата зад полицаите, извеждащи Николов, и викал:
“Другари, а мен?! ”
В кабинета на началника са открити много солидните за тези времена 70 000 $ - в дипломатическо куфарче. При обиск в дома на Нанов - над 13 хиляди $ и 5000 швейцарски франка. И двамата показали доста забавни теории за произхода на парите.
Мубуту е наказан на 18 години затвор, “твърде сурова ” присъда, съгласно Димитър Иванов. Впоследствие тя е понижена на 12 година, като Николов излежава половината от нея. Присъдата на Нанов е за 13 година, а на Хаджийски за 7, като те също излизат по-рано на независимост поради положително държание. Димитър Николов умира през 1996 година след дълготрайно боледуване, като в последните години от живота си издава книга, в която разказва партийните намеси и въздействия в обичаната игра. В последващи изявления ще ви разкажем и за тях.
Основните обвинявания против Николов са, с изключение на са посочените нагоре злоупотреби, също за споразумяване на мачове и отклонение на суми от прехвърляния на българи в чужбина. Това бяха първите разрешени от тогавашната власт заминавания на гурбет на наши футболисти.
А в записките на Димитър Иванов можем да прочетем и за това по какъв начин е била издадена заповед и за арест на Иван Вуцов, само че по този начин и не била осъществена. И той е бил разследван за сходни прегрешения, а бившето висше ченге твърди, че “имали стоманени доказателства против него ”. Той уверявал в това заместник-началника на Държавна сигурност ген. Боян Велинов.
През 1984 година Вуцов е селекционер на националния тим, който е на турне в Южна Америка. Арест на едно от огромните имена на “Левски ” и родния футбол е готвен при кацането на тима на летище София. Освен огромно име и доста авторитетен човек обаче, Вуцата (наричан по-късно и Вуйчо Ваньо) е бил майор в Държавна сигурност, имал е разполагаем служебна кола, привилегии и… авторитетни настойници.
Пет минути преди екипът да тръгне за летището, Велинов вика при себе си Димитър Иванов и му декларира, че заповедта за задържане на Иван Вуцов е анулирана, да разпуска екипа. От по-високо място - министър на вътрешните работи (Димитър Стоянов) и други министри.
Години по-късно Иван Вуцов беше най-влиятелният човек в българския футбол, откакто завърши с треньорството. Той беше изпълнителен шеф по времето на Иван Славков и решаваше всички най-важни въпроси, а пред кабинета му на “Кърниградска ”, където тогава се обитаваше БФС, беше панаир. Спечели няколко конгреса - с цел да пристигна Батето на власт, а по-късно и на няколко пъти да удържи пред безконечната футболна съпротива.
----
Ако вие сте младеж, който има интерес към най-новата ни история и желае да научи обстоятелства за времето отпреди 1989 година, можете да ни зададете своите въпроси на имейл [email protected], в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната страна.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ