Французите го наричат flâneur“ – произволното скитане в голям град,

Французите го назовават „ flâneur “ – случайното скитничество в огромен град, което носи нови прекарвания и страсти.    Терминът има дълга литературна история. Сюрреалистите да вземем за пример са се качвали на парижки трамваи на инцидентен принцип, стигали са до последната спирка и по-късно просто са се разхождали, споделя психологът Алисън Гопник в Wall Street Journal. Спомнете си за госпожа Далоуей в Лондон, Леополд Блум в Дъблин или Холдън Колфийлд в Ню Йорк, прибавя тя.    Има ли обаче и някакви научни доказателства за изгодата от „ скитането по улиците “?    Две изследвания, ръководени от Катрин Хартли от Нюйоркския университет и нейни сътрудници, демонстрират, че това е потребно за вашето прочувствено здраве. На колкото повече непредвидени градски места попадате, толкоз по-щастливи сте, откриват учените, които комбинират разбор на GPS данни с оценки на настроението.    В рамките на първото изследване, оповестено в списание Nature Neuroscience през 2020 година, над 100 души в Ню Йорк и Маями се съгласяват да споделят GPS данните на телефона си в продължение на три месеца, до момента в който постоянно правят оценка настроението си в приложение.    Изследователите проучват GPS данните с измерител, наименуван “roaming entropy ”, улавящ какъв брой нови, разнородни и непредвидени са местата, до които стигат участниците. След това ги съпоставят с оценките на настроението. Оказва се, че колкото повече са се лутали в даден ден, толкоз по-щастливи са били по-късно.      Изследователите също по този начин удостоверяват това, което сюрреалистите са знаели: че скитането в разнообразни квартали с разнообразни култури и общности води хората до така наречен " социодемографска колебливост на прекарванията ", описваща мощния прочувствен резултат от безцелното блуждаене.   Във втори опит, оповестен неотдавна в списание Psychological Science, доктор Хартли и сътрудниците ѝ следят по какъв начин лутането се трансформира с възрастта.    Те проучват GPS данни и оценки на настроението на 63 души на възраст от 13 до 27 години за три месеца, както и на какъв брой хора са се обадили или изпратили известия участниците през това време. Всички те свързват скитането с благополучие и обществена обязаност, демонстрира изследването. Т. нар. индикатор “roaming entropy ” обаче доближава своя връх при 18-20-годишните и по-късно отново понижава с напредването на възрастта на участниците.    Второто проучване на Хартли е едно от многото изследвания, които допускат, че в действителност за младежите лутането, обществените връзки и поемането на риск под всякаква форма (от бънджи скокове и скално катерене до опитване на опиати и замесване в случаи на агресия) вървят дружно и се свързват с изпитване на мощни страсти.    То им разрешава да научат повече за физическия и обществения свят, даже и това де е рисковано, а на порасналите припомня, че повече напразно скитничество по улиците, съчетано с отговорно следване на инстинктите, може да е потребно за всички нас.