Франция все още не може да забрави Емил Костадинов и

Франция към момента не може да не помни Емил Костадинов и кошмарната за тях вечер на 17 ноември 1993-та година, когато нашия народен тим по футбол победи техния с 2:1 в Париж и се класира на Мондиала в Съединени американски щати. Сега одобряваме французите на стадион " Васил Левски " в опит да повторим подвига в София и да победим още веднъж именития си противник. По този мотив Костадинов даде изявление за " Франс прес ", оповестено от Sportal.bg.

- Как се чувствахте преди мача на 17 ноември 1993-та година?
- Знаехме, че имаме късмет да се класираме, в случай че победим. Тогава тимът на Франция бе доста мощен, един от наи-добрите в историята на страната. Но ние разполагахме с футболисти от международна класа. Франция откри резултата, само че нашият първи гол (Костадинов изравнява в З7-ата минута) ни успокои и направи французите нервни. През второто полувреме Франция игра напрегнат, най-малко ние по този начин го усетихме на терена. И използвахме шанса си.

- Какво си помислихте, когато в 90-ата минута получихте паса от Пенев, след който вкарахте втория си гол?
- В такива моменти не си казваш нищо, а се опитваш да използваш обстановката по най-хубавия метод. Този път се получи.

- Давид Жинола отнесе доста рецензии във Франция, тъй като в тази обстановка разреши на България да овладее топката. На него ли дължите успеха?

- Не мисля, че Жинола е отговорен за загубата на Франция. Отговорността е на целия тим. Това нямаше да се случи, в случай че не се бяха прибрали да пазят равния резултат.

- Вярно ли е, че едвам не сте пропуснали мача поради проблем с визата?
- Да. Тогава играех в Порто. Цял месец не ми дадоха виза и това бе дразнещо. Накрая с Пенев пристигнахме с кола от Германия.

- Какво промени в живота ви този мач?
- Позволи ми за първи път да вземам участие на международно. Това е най-голямото предизвикателство и най-голямата компенсация за един футболист. България приключи четвърта и това е най-големият ни триумф в историята. Това ми разреши да мина в Байерн (Мюнхен), в един от най-големите клубове в света.

- След този мач ви считат за страшилището за френския футбол...
- Не бих споделил чудовище. Но във Франция се научиха да почитат българския футбол.

- Какви бяха следствията от този мач за френския футбол съгласно вас?
- В идващите години Франция откри вярното решение, с цел да направи тима си международен и европейски първенец. От неуспехите може да има изгода и ръководителите на френския футбол взеха верните решения. По някакъв метод ние допринесохме за развиването на френския фтбол.

- Смятате ли, че споменът за 1993-та година ще тежи върху мача в събота?
- Повечето от френските играчи не бяха родени тогава. Но Франция още веднъж ще бъде напрегнат, тъй като се нуждае от победа непременно. По тази причина ние имаме шансове. Топката е от женски жанр и всичко може да се случи (смее се).
Още повече че България няма загуба вкъщи в тези квалификации...

- Да, момчетата играят доста добре вкъщи, побеждаваме и това е отлично. Но тимът е млад, с дребен опит. Трябва още работа, с цел да бъдем на международно ниво.
Вашето потомство със Стоичков и Пенев бе извънредно. Защо няма други такива след вас?
- Защото страната и клубовете не направиха това, което свършиха във Франция - футболни школи, 24-часова подготовка на младите. Без доста работа няма да стигнем до средата.

- По ваше време бе друго, когато бяхте построен като състезател в ЦСКА...
- Да. Още напълно млади ние тренирахме целогодишно и това доста ни оказа помощ. Играехме дружно още от деца (със Стоичков и Пенев).

- Това промени ли се след края на комунизма?
- Може да се каже. Демокрацията не е потребна за спорта, тъй като скапва дисциплината и младите мислят за други неща (смее се).

- Но пък се възползвахте от прекосяването в западни клубове.
- Да. Играчите бяха от огромна класа. Дисциплината бе друга в Порто, Байерн и Ла Коруня. В тимовете атмосферата бе като в семейство. Можехме да отидем на ресторант, да пием по чаша. Тук това не бе неразрешено, само че доста прецизно ни следяха какво вършим. Свободата оказва помощ за построяването на личността.

- Сега, на 50 години, сте механически шеф в Българския футболен съюз и отговаряте за младите. Какво миспите за бъдещото потомство?
- Опитвам се да предам моя опит на младите, да им оказа помощ да израстнат. За 5 години се класирахме два пъти на европейско и това е доста добре. Равнището се покачва, само че към момента незадоволително.

- Бяхте в управлението и на ЦСКА. Има ли опция да се върнете в клуба?
- Не, работата ми сега ме задоволява. Имам независимост на деяние, което е най-важното. Имам чувството, че върша нещо позитивно за българския футбол.

- През 1993-та година селекционерът на Франция Дидие Дешан бе ваш противник. Какво бихте желали да му кажете преди мача в събота?
- Не желая да му поисквам триумф. Нека по-добрият да победи.