Франсоа дьо Монкорбие, по-познат с името си Франсоа Вийон, е

Франсоа дьо Монкорбие, по-познат с името си Франсоа Вийон, е един от най-известните френски средновековни поети. По това време страната на любовта е надалеч от приказното място, което е сега. Франция е цялостна със обществени проблеми, заради окупацията от английски бойци. Заради това средновековната френска литература се занимава най-вече с особеностите на епохата. Освен прочут стихотворец, Франсоа ще остане в историята и като умел нарушител.

Вийон е роден в оскъдно семейство в Средновековен Париж на 1 април 1431 година. Баща му умира, когато е към момента доста млад, а майка му е неука и влага малко усърдие в развъждането на сина си. За негово благополучие мъж на име Гийом дьо Вийон ще го приюти при себе си и ще го отгледа като личен наследник. Той е набожен мъж и член на духовенството на църквата Сан-Бенеа-ле-Бетурни, както и професор по каноническо право. По-късно в живота си поетът декларира, че Вийон е нещо доста повече от татко за него и от почитание употребява неговата фамилия, с която по-късно става прочут.

Когато е единствено на 12 години стартира да учи изкуство. Докато е възпитаник е забъркан в редица проблематични обстановки като да вземем за пример краде скъпоценни камъни от възрастни дами. Оказва се и в центъра на доста сбивания със свои съученици. Независимо от репутацията си на бунтовник няколко години по-късно приключва Сорбоната на Парижкият университет, където добива званието „ магистър на изкуствата “.

Смята се за добре просветен като детайлите на неговите писания показват обилни знания в сферите на изкуството. Задълбочава се в средновековните идеали, само че постоянно ги интерпретира по собствен личен метод, като се концентрира главно върху възхваляването на нарушители от нисшите съсловия, чийто живот е съдбоносен да приключи на бесилката. Следващите три години от живота си посвещава на изкуствата и обръща най-вече внимание на писането.

Една съдбовна вечер на 5 юни 1455 година Вийон излязъл на разходка с млада дама и духовник по улиците на Париж. Групата е атакувана от три мъже – Бретон, актьор на име Жан Лади и свещеникът Филип Сермоаз. Не се знаят съответните претекстове за неочакваното сдърпване, само че се счита, че може да е имало нещо общо с битката за дамата. Насилието ескалира, когато Филип изважда огромен нож, с който ранява долната джука на Франсоа, който в отговор на самоотбрана вади свое джобно ножче, прикрито под наметалото си и отвръща на провокациите като пробожда съперника си в слабините. Видимо ранен свещеникът не се отхвърля и продължава да атакува.

Схватката завършва малко по-късно, когато Вийон взима тежък камък и го хвърля по главата на Филип. В резултат от раните си и финалният удар врагът пада на земята и умира малко по-късно. За да не бъдат хванати на мястото на престъплението, групата бързо побягва към домовете си. Скоро дейностите на Вийон са разкрити и момчето е изправено пред съда. Присъдата му за закононарушението е депортиране от страната, само че се разкрива, че Филип с последният си мирис се извинява на противника си. Поради този факт и с помощ от страна на доведеният си татко младият стихотворец е опрощение през януари 1456 година.

Въпреки че е образован мъж, постоянно е унижаван от членове на висшата класа. Заради това дружи най-вече с джебчии и проститутки по кръчмите. Не среща доста поддръжка за творбите си и постоянно е във финансово усложнение. Отчайващата беднотия го тласка към закононарушенията. В нощта на Рождество Христово същата година, той дружно с трима съучастници, прави обир на Наварския лицей, задигайки сума от петстотин златни екю, която крадците незабавно поделят.

С сполучливата си плячка Франсоа бързо напуща Париж, с цел да не бъде хванат. По това време написа първото си значимо произведение – сатирично обръщение към приятелите “Les legs “ след това наречено “Le petit testament “ – Малкото наследство. Известно време групата е на независимост и се любува на благосъстоянията си. На полицията й лишава два месеца да откри тримата, виновни за обира.

Твърди се, че са открити с помощта на един от крадците на име Гай дьо Бари, който е извънредно недискретен и постоянно се хвали със своите достижения. След дълъг разпит и евентуално изтезаване той дава показания против Вийон наричайки го водачът на интервенцията. Споменава също и местоположението му – град Блоа. По време на престоя си там, Вийон се причислява към група скитащи крадци за няколко години. За малко се намира в двора на Шарл Орлеански за състезанието за балади на тематика „ Край извора от жадност ще почина “. Поръчана от херцога на поетите и от обкръжението му, същата е неведнъж разработвана от самия него, Вийон написва популярни стихове, известни със заглавието „ Балада на състезанието в Блоа “. Според изискванията, поетите следва да напишат развлекателно стихотворение, само че това на Вийон се оказва цялостно с метафизичен трагизъм.

Докато е в Блоа младият стихотворец е хванат поради нищожно нарушаване. Прекарва лятото на 1461 година в пандиза, там е държан гладен и изтезаван. Успява да се измъкне от килията на 2 октомври, до момента в който всички към него са разсеяни от прекосяването на новият крал Луи XI през града към коронацията си.  По-късно същата година основава своите най-хубави творби: “Epitaphe “ – Епитафия, влезнала в лирическия цикъл “Codicille “, и “Testament “ (Завещание), след това наречено “Le grand testament “ (Голямо завещание).

До идната година Вийон още веднъж се завръща в Париж, само че няма да остане на независимост за дълго, полицията скоро го залавя поради грабежа на Наварския лицей. Намира метод да заплати гаранцията за освобождението си, само че скоро отново се озовава още веднъж в ареста след грубо сборичкване. Първоначално е наказан на обесване, само че смъртната присъда е анулирана и сменена с заточение от Париж и региона. Следите изчезват и до през днешния ден никой не знае каква е ориста му.  

Някои считат, че унищоженият мъж е очаквал гибелта си като няма нито дом, нито предопределение. Възможно е да се е напил в механа, да се е сбил и да е прикарал остатъка от дните си в мръсна килия. Може и да е приключил житейският си път на мястото, което боготвори в първите си произведения – бесилото. Въпреки че приживе не получава нужното самопризнание като доста актьори на своето време през днешния ден Франсоа Вийон е считан за един от най-известните поети на Френското Средновековие.

Снимки: Wikipedia