Да спрем да се фокусираме върху недостатъците си: Ето как
Фокусирането на вниманието върху личните ви дефекти не е акт на почтеност или метод да сте по-наясно кои сте. Самооценката е значима, с цел да се учите от грешките си, само че безмилостното критикуване може да бъде унищожително.
Това, което не взимате под внимание е, че прекомерната самооценка надалеч не е път към напредък. Вманиачаването върху вашите неточности не ви прави по-добри, а ви наранява. Това е форма на самонараняване, която приключва с ограничение на дейностите, като в същото време усилва вашата неустановеност.
Защо поддържате този табиет? Има две вероятни аргументи:
По образец
Вие сте имали детство, в което рецензията е била основният воин. Усвоили сте концепцията, че е вярно да посочвате грешките си и да се изправяте пред тях. Фокусирането прекалено много върху личните ви дефекти е в сходство с тази концепция.
Несъзнавано възприятие за вина
Има нещо в живота ви, за което се чувствате засрамени или отговорни, само че не го осъзнавате. Възможно е да сте създали или да сте желали да извършите нещо, което смятате за неоправдателно и тежката самооценка е метод да се наказвате непрекъснато.
Фокусирането прекалено много върху личните ви дефекти може да е нещо, което смятате за изцяло обикновено. Дори може да не осъзнавате, че го вършиме постоянно. Как тогава да разберете дали попадате в саморазрушителен модел или просто желаете да сте наясно с грешките си?
Следните признаци демонстрират, че сте прекомерно сериозни към себе си:
Латентна виновност
Винаги, когато се случи нещо отрицателно, си мислите, че сте могли да извършите нещо, с цел да го предотвратите.
Огромно себеизискване
За да смятате, че нещо, което сте създали, е вярно, то в действителност би трябвало да е съвършено. Ако не е, го смятате за неуспех.
Не се поздравявате
Ако сгрешите, ще обвините себе си, само че в случай че извършите нещо вярно, просто ще го оставите да си мине, като че ли нищо не се е случило.
Крайност
Или бяло, или черно. Ако не сте постигнали всичко, това значи, че не сте постигнали нищо.
Сравнявате се с другите Страхувате се от опасности
Смятате, че да си простите е снизходително към себе си и че това е недопустимо
Самосъжалението е несправедливо заклеймена дума, защото постоянно се свързва с жертва. Всъщност да бъдете състрадателни към себе си е съвсем обвързване. Това значи да деянията взаимност със себе си, да имате разбиращо отношение към грешките си и да си простите.
Да изпитват самосъжаление към себе си няма да се трансформира в спънка за вас и фантазиите ви. Точно противоположното. Ако укрепите облика, който имате за себе си и вместо да се фокусирате прекалено много върху личните си дефекти, решите просто да се доверите на знанията и уменията си, е доста евентуално да постигнете по-големи достижения във всички аспекти на живота си.
Самосъстраданието непринудено стимулира и предизвиква позитивни промени във вас самите. Вместо това, строгата и несъразмерна самооценка единствено ви унищожава и понижава възможностите да продължите напред. Като се научите да бъдете добър другар на себе си, печелите доста повече, в сравнение с в случай че се държите като личния си главорез.
Това, което не взимате под внимание е, че прекомерната самооценка надалеч не е път към напредък. Вманиачаването върху вашите неточности не ви прави по-добри, а ви наранява. Това е форма на самонараняване, която приключва с ограничение на дейностите, като в същото време усилва вашата неустановеност.
Защо поддържате този табиет? Има две вероятни аргументи:
По образец
Вие сте имали детство, в което рецензията е била основният воин. Усвоили сте концепцията, че е вярно да посочвате грешките си и да се изправяте пред тях. Фокусирането прекалено много върху личните ви дефекти е в сходство с тази концепция.
Несъзнавано възприятие за вина
Има нещо в живота ви, за което се чувствате засрамени или отговорни, само че не го осъзнавате. Възможно е да сте създали или да сте желали да извършите нещо, което смятате за неоправдателно и тежката самооценка е метод да се наказвате непрекъснато.
Фокусирането прекалено много върху личните ви дефекти може да е нещо, което смятате за изцяло обикновено. Дори може да не осъзнавате, че го вършиме постоянно. Как тогава да разберете дали попадате в саморазрушителен модел или просто желаете да сте наясно с грешките си?
Следните признаци демонстрират, че сте прекомерно сериозни към себе си:
Латентна виновност
Винаги, когато се случи нещо отрицателно, си мислите, че сте могли да извършите нещо, с цел да го предотвратите.
Огромно себеизискване
За да смятате, че нещо, което сте създали, е вярно, то в действителност би трябвало да е съвършено. Ако не е, го смятате за неуспех.
Не се поздравявате
Ако сгрешите, ще обвините себе си, само че в случай че извършите нещо вярно, просто ще го оставите да си мине, като че ли нищо не се е случило.
Крайност
Или бяло, или черно. Ако не сте постигнали всичко, това значи, че не сте постигнали нищо.
Сравнявате се с другите Страхувате се от опасности
Смятате, че да си простите е снизходително към себе си и че това е недопустимо
Самосъжалението е несправедливо заклеймена дума, защото постоянно се свързва с жертва. Всъщност да бъдете състрадателни към себе си е съвсем обвързване. Това значи да деянията взаимност със себе си, да имате разбиращо отношение към грешките си и да си простите.
Да изпитват самосъжаление към себе си няма да се трансформира в спънка за вас и фантазиите ви. Точно противоположното. Ако укрепите облика, който имате за себе си и вместо да се фокусирате прекалено много върху личните си дефекти, решите просто да се доверите на знанията и уменията си, е доста евентуално да постигнете по-големи достижения във всички аспекти на живота си.
Самосъстраданието непринудено стимулира и предизвиква позитивни промени във вас самите. Вместо това, строгата и несъразмерна самооценка единствено ви унищожава и понижава възможностите да продължите напред. Като се научите да бъдете добър другар на себе си, печелите доста повече, в сравнение с в случай че се държите като личния си главорез.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ