Защо нямаше земетресение на 26-ти април?!
“Физик вещае нов мощен трус в България на 26-ти април ” – това беше вест, оповестена на страниците на “24 часа ” на 20-ти април (източник). От “24 часа пък ” са се позовали на “България през днешния ден ” (източник). В рамките на часове се популяризира информацията, че физикът Бойко Илиев е предсказал мощен трус в България на 26-ти април с епицентър към София и магнитут над 5 по скалата на Рихтер, който ще се усети в огромна част от страната и който може да докара до това комините на къщите да паднат.
Днес е 27-ми април, ден след предсказаното земетресение, което по този начин и не се случи. Остава отворен въпросът дали на този човек ще му бъде повдигнато обвиняване за всяване на суматоха измежду популацията. Да, този човек е отговорен, че е уплашил хората, само че в същото време би трябвало да обърнем внимание на един различен аспект – по какъв начин хората реагират на попадналата им информация в медиите и мрежата и за какво въобще се плашат. За следващ път лъсва един явен факт – всеобщо хората не могат да ползват сериозно мислене към информацията, която четат в медиите и в интернет като цяло. Днес е все по-належащо в учебните заведения да се вкарат специфични часове по сериозно мислене. Това е доста по-голям въпрос от това да вземем за пример дали турското иго е иго или не е. Уви, значимите тематики не престават да отстъпват на маловажните.
Ето най-накратко кои са най-важните уроци, които би трябвало да научим от този случай.
На пръв взор това е явно – не би трябвало да имаме вяра на всичко прочетено. И въпреки всичко не минава и седмица без някой човек да ми покаже някое гръмко заглавие в мрежата и да ме попита: “Това правилно ли е? ” Много хора са извънредно лековерни! Страшно е, че доста хора считат, че щом обещано нещо е оповестено на уебсайт с уголемение.com,.net,.org,.bg, това несъмнено придава някаква тежест. Нищо сходно! Днес Глобалната мрежа унищожи пропастта сред жителите и медиите. Всеки може да отвори уеб страница в интернет. И ето, Драганчо от Долно Уйно към този момент е публицист.
Но вие ще кажете, че тази информация попадна в сериозните медии, които имат одобрено име и се четат от доста хора. Това отново не е мотив да вярвате на всичко прочетено! Един публицист може да е приключил в Софийски университет компетентност “Журналистика ”, само че в случай че рядко излиза от злободневните и политическите тематики, не е наложително да има способността да отразява правдиво научни вести. На процедура в България съвсем няма научна публицистика, с доста малко изключения от правилото.
Имам възприятието, че навръх тази точка най-често се къса нишката. Повечето хора считат, че като прочетат, че еди кой си експерт написа еди какво си, това безусловно значи, че е правилно. Всъщност това е постоянно срещана логическа неточност – argumentum ad verecundiam, или позоваването на престиж. Често пъти не постоянно е значимо кой споделя изказванието, а какво тъкмо споделя. Още повече в случай че въпросният експерт не е никакъв експерт или е експерт в друга област, или пък заема позиция по противоречив проблем. В съответния случай Бойко Илиев е преподавател по физика. Той не е сеизмолог и е доста надалеч от проблематиката на тази област от науката.
“Започнах да уча земетресенията в края на комунизма. Не съм вещател. Четях доста учебници и книги. Открих, че Земята се клати през час и половина. Това е причина за земетресенията. Имам научна доктрина. Според нея Луната играе основна роля в разбъркването на земните пластове. Приливната й мощ в един миг влиза в синхрон със земната, по този начин се образува епицентър ” – това са думите на Бойко Илиев. Сред всички тези празни приказки, тотални нелепости и недоказуеми изказвания няма никакво пояснение за какво навръх 26-ти април ще има земетресение. Илиев не загатва какви наблюдения е направил, какви математически подходи или софтуерни модели е употребявал. Нищо съответно за това по какъв начин е стигнал до извода, че на тази дата ще има трус.
В подобен случай той може да твърди: “Не съм вещател ”. Но с неуспеха си да покаже по какъв начин тъкмо неговата “теория ” се ползва на процедура и само празните му приказки, той не е по-различен от гадателите и баячите.
Човек може да прочете нещо в интернет и неотложно да му хареса. Това не значи, че то е правилно – значи просто, че му харесва. Или пък може да прочете нещо, което да го уплаши и паникьоса. Това също не значи, че би трябвало да му отдадем огромно значение. Независимо от това по какъв начин дадена обява рефлектира на нашите усеща, постоянно би трябвало да седнем умерено и да поразсъждаваме. Едва претегляйки причините можем да решим дали прочетеното би трябвало да го вземем поради или да го захвърлим в коша.
Особено деликатно се отнасяйте към изявления със сензационни заглавия, най-много от вида: “СТАВА СТРАШНО! ”… “САМО И ЕДИНСТВЕНО ТУК ”, “ШОК! УЖАС ”… Единствената функционалност на сходни заглавия е да рефлектират на Вашите усеща и да ви убедят, че прочетеното е истина, без в действителност да е.
Това ОСОБЕНО мощно се отнася за българските уеб сайтове и медии. По отношение на научни изказвания постоянно би трябвало да се има поради – какво тъкмо е откритието, къде е оповестено, дали информацията е взета от профилирано научно списание или е взета от формалния уебсайт на научна организация или университет. Много от родните медии и уеб сайтове се базират на западни жълти медии и по този начин западните жълти публикации просто биват безрезервно преведени и оповестени. Непрекъснато ми се случва да попадам на публикации от вида на: “НАСА удостовери … ” (изберете си обичаното – извънземни, НЛО, галактически феномен, световна катастрофа). И в множеството от тези случаи първоизточникът е точно различен жълт уебсайт, само че в никакъв случай информацията не се среща на формалния уебсайт на организацията.
В съответния случай с Бойко Илиев – той твърди, че “имал научна доктрина ”. Нормалният въпрос, който би трябвало да си зададете – къде е оповестена тази “научна доктрина ”? Публикувана ли е въобще? Ако да – в някакъв блог, уеб страница, вестник … или фактически е в научно списание, дисертация, монография?
Мислете, бе хора! Мислете!
