Филмите, които предсказаха с плашеща точност събитията от бъдещето
Филмите, учредени на научна фантастика, могат да придвижват феновете в далечни галактики с извънземен разсъдък или да преувеличават разнообразни версии за бъдещето на планетата ни.
Жанрът обаче печели максимален триумф, когато в къс задатък от време разкрива нещо ново за света, в който живеем и за сегашното, счита Лиза Яшек, професор по научна фантастика в Техническия университет в Джорджия.
" Като фенове, ние обичаме и оптимистичните, и песимистичните научнофантастични филми, тъй като те са виртуални лаборатории, в които можем да преживеем най-хубавото и най-лошото, което ни чака, в безвредна и занимателна среда ", изяснява Яшек пред CNN.
Филми като " Гатака ", " Тя " и даже ужасът " M3GAN " предсказват по какъв начин може да наподобява бъдещето ни, в случай че развиването на геннетичното редактиране и изкуствения разсъдък се форсира. В същото време, пандемични трилъри като " Зараза " наподобяват още по-реалистични, в сравнение с при излизането си, откакто COVID-19 преобърна света през 2020 година
Ето няколко забележителни филми от научната фантастика, чийто сюжет с акуратност разкрива събитията, които чакат човечеството.
" Гатака " и редактирането на ДНК
" Гатака " черпи ентусиазъм от действителни събития, предшестващи премиерата му през 1997 година - в това число стартирането на плана " Човешки геном " през 1990 година и сполучливото клониране на овцата Доли, споделя проф.Яшек.
Филмът показва общество, захласнато от генетичното съвършенство и диктувано от него. Сценарият като че ли " ужасно предхожда настоящето въодушевление по домашни генетични проби ", отбелязва Яшек, както и неотдавнашния прогрес в редактирането на гени, който е обещаващ за човешкото здраве.
Във кино лентата генетиката дефинира обществената класа.
Редактирането на гени става норма, а героите, които се раждат без него, се считат за " ин-валиди " с по-голям капацитет за наследствени болести от " валидите " - хора, генетично основани, с цел да избегнат тези заболявания.
Винсънт Фрийман (Итън Хоук), " ин-валид " чистач в аерокосмическо дружество, употребява генетичен материал като нокти и урина от някогашния олимпиец Джером Мороу (Джъд Лоу), с цел да се причисли с машинация към междупланетна задача, непокътната за " валиди ".
" Гатака " излиза към 15 години преди въвеждането на CRISPR-Cas9 като инструмент, употребен за прецизна редакция на човешка ДНК.
Въпреки че се употребява най-вече за проучвателен цели, CRISPR-Cas9 има удивително значение за лекуването на генетични аномалии.
Настоящите опити за генна терапия включват смяна на нерепродуктивни кафези, което е известно като соматично редактиране на гени. Но процесът на превантивно манипулиране на гените на човешките сперматозоиди, яйцеклетки или ембриони по метод, който припомня за " Гатака ", наименуван наследствено редактиране на гени, провокира съществени етични опасения.
През 2018 година китайският доктор Хе Джианкуи съобщи, че е модифицирал два човешки ембриона благодарение на CRISPR-Cas9 и че модификациите ще ги създадат устойчиви на ХИВ. Научната общественост бързо осъди работата му и през 2019 година той беше наказан на три години затвор.
" M3GAN " и " Тя " – човешките страсти на изкуствения разсъдък
Увлечението по опциите на изкуствения разсъдък докара до филми, които показват както капацитета му да улесни живота на хората, по този начин и хипотетичния смут от това да завладее човечеството. " Тези филми отразяват очакванията и страховете, свързани с възходящата взаимозависимост от AI ", споделя проф.Яшек.
Във кино лентата " Тя " Хоакин Финикс се влюбва в Саманта - усъвършенствана операционна система с изкуствен интелект, която твърди, че отвръща на възприятията му.
Саманта приказва има мнение и усеща, които показва без да е програмирана. Тя към момента няма идеален еквивалент в нашия свят, само че има реалистични виртуални асистенти, задвижвани от AI, в които можем да открием известна аналогия. Популярните чатботове като ChatGPT могат да имитират човешка тирада и се употребяват за писане на есета и отговаряне на комплицирани въпроси.
Докато " Тя " показва хуманоидния капацитет на AI в позитивна светлина, хорър заглавието от 2022 година " M3GAN " окупира съзнанието на феновете в злокобна клетка от боязън.
Персонажът M3GAN е хуманоидна кукла и пазителка на дребната Кейди, която губи родителите си в автомобилна злополука.
Двете основават мощна сестринска връзка, само че M3GAN приема отговорностите си на андроид-стара сестра прекомерно съществено, като стартира да убива хора, които приема като рискови за Кейди.
Правейки паралел с този сюжет, проф. Яшек отбелязва, че по света към този момент се употребяват роботизирани служтели за полагане на грижи. От години в домовете за възрастни хора в Япония се употребяват роботи. Миналата година обществени заведения в Минесота взеха образец от източната страна и включиха роботи в рутинните грижи за жителите.
" Можем да бъдем по едно и също време признателни на този изкуствен интелект, само че и малко обезпокоени от него. Какво ще се случи, в случай че тези роботи се повредят и околните ни се окажат по-уязвими от всеки път? ", пита проф. Яшек.
" Зараза " и ужасът от пандемии
В първите дни на пандемията от Covid-19 доста киномани си спомниха " Зараза " на Стивън Содърбърг - филм от 2011 година, който разказва зашеметяващо бързото разпространяване на гибелен вирус по света.
На премиерата на лентата, сюжет, при който светът може да се промени толкоз фрапантно в границите на няколко дни или седмици, изглеждаше съвсем необикновен. Но когато през 2020 година Covid-19 изпрати огромна част от популацията по цялата планета в изолираност, " Зараза " изглеждаше като кино призрачен сън, осъществен в действителност.
Реалността постоянно надвишава границите на научната фантастика, изяснява Мелиса Литълфийлд, професор в Университета на Илинойс, която води курсове по научна и спекулативна фантастика.
Дори когато животът ни се коства по-странен от фантастиката, истории като " Гатака ", " M3GAN " и " Зараза " към момента имат какво да кажат за света и за това накъде може да се насочи той.
" Научната фантастика не просто предсказва или разяснява резултатите от научни открития или софтуерни явления. Тя ни предлага опция да оценим себе си и капацитета, който можем да покажем пред света. ", добавя професорът.
Жанрът обаче печели максимален триумф, когато в къс задатък от време разкрива нещо ново за света, в който живеем и за сегашното, счита Лиза Яшек, професор по научна фантастика в Техническия университет в Джорджия.
" Като фенове, ние обичаме и оптимистичните, и песимистичните научнофантастични филми, тъй като те са виртуални лаборатории, в които можем да преживеем най-хубавото и най-лошото, което ни чака, в безвредна и занимателна среда ", изяснява Яшек пред CNN.
Филми като " Гатака ", " Тя " и даже ужасът " M3GAN " предсказват по какъв начин може да наподобява бъдещето ни, в случай че развиването на геннетичното редактиране и изкуствения разсъдък се форсира. В същото време, пандемични трилъри като " Зараза " наподобяват още по-реалистични, в сравнение с при излизането си, откакто COVID-19 преобърна света през 2020 година
Ето няколко забележителни филми от научната фантастика, чийто сюжет с акуратност разкрива събитията, които чакат човечеството.
" Гатака " и редактирането на ДНК
" Гатака " черпи ентусиазъм от действителни събития, предшестващи премиерата му през 1997 година - в това число стартирането на плана " Човешки геном " през 1990 година и сполучливото клониране на овцата Доли, споделя проф.Яшек.
Филмът показва общество, захласнато от генетичното съвършенство и диктувано от него. Сценарият като че ли " ужасно предхожда настоящето въодушевление по домашни генетични проби ", отбелязва Яшек, както и неотдавнашния прогрес в редактирането на гени, който е обещаващ за човешкото здраве.
Във кино лентата генетиката дефинира обществената класа.
Редактирането на гени става норма, а героите, които се раждат без него, се считат за " ин-валиди " с по-голям капацитет за наследствени болести от " валидите " - хора, генетично основани, с цел да избегнат тези заболявания.
Винсънт Фрийман (Итън Хоук), " ин-валид " чистач в аерокосмическо дружество, употребява генетичен материал като нокти и урина от някогашния олимпиец Джером Мороу (Джъд Лоу), с цел да се причисли с машинация към междупланетна задача, непокътната за " валиди ".
" Гатака " излиза към 15 години преди въвеждането на CRISPR-Cas9 като инструмент, употребен за прецизна редакция на човешка ДНК.
Въпреки че се употребява най-вече за проучвателен цели, CRISPR-Cas9 има удивително значение за лекуването на генетични аномалии.
Настоящите опити за генна терапия включват смяна на нерепродуктивни кафези, което е известно като соматично редактиране на гени. Но процесът на превантивно манипулиране на гените на човешките сперматозоиди, яйцеклетки или ембриони по метод, който припомня за " Гатака ", наименуван наследствено редактиране на гени, провокира съществени етични опасения.
През 2018 година китайският доктор Хе Джианкуи съобщи, че е модифицирал два човешки ембриона благодарение на CRISPR-Cas9 и че модификациите ще ги създадат устойчиви на ХИВ. Научната общественост бързо осъди работата му и през 2019 година той беше наказан на три години затвор.
" M3GAN " и " Тя " – човешките страсти на изкуствения разсъдък
Увлечението по опциите на изкуствения разсъдък докара до филми, които показват както капацитета му да улесни живота на хората, по този начин и хипотетичния смут от това да завладее човечеството. " Тези филми отразяват очакванията и страховете, свързани с възходящата взаимозависимост от AI ", споделя проф.Яшек.
Във кино лентата " Тя " Хоакин Финикс се влюбва в Саманта - усъвършенствана операционна система с изкуствен интелект, която твърди, че отвръща на възприятията му.
Саманта приказва има мнение и усеща, които показва без да е програмирана. Тя към момента няма идеален еквивалент в нашия свят, само че има реалистични виртуални асистенти, задвижвани от AI, в които можем да открием известна аналогия. Популярните чатботове като ChatGPT могат да имитират човешка тирада и се употребяват за писане на есета и отговаряне на комплицирани въпроси.
Докато " Тя " показва хуманоидния капацитет на AI в позитивна светлина, хорър заглавието от 2022 година " M3GAN " окупира съзнанието на феновете в злокобна клетка от боязън.
Персонажът M3GAN е хуманоидна кукла и пазителка на дребната Кейди, която губи родителите си в автомобилна злополука.
Двете основават мощна сестринска връзка, само че M3GAN приема отговорностите си на андроид-стара сестра прекомерно съществено, като стартира да убива хора, които приема като рискови за Кейди.
Правейки паралел с този сюжет, проф. Яшек отбелязва, че по света към този момент се употребяват роботизирани служтели за полагане на грижи. От години в домовете за възрастни хора в Япония се употребяват роботи. Миналата година обществени заведения в Минесота взеха образец от източната страна и включиха роботи в рутинните грижи за жителите.
" Можем да бъдем по едно и също време признателни на този изкуствен интелект, само че и малко обезпокоени от него. Какво ще се случи, в случай че тези роботи се повредят и околните ни се окажат по-уязвими от всеки път? ", пита проф. Яшек.
" Зараза " и ужасът от пандемии
В първите дни на пандемията от Covid-19 доста киномани си спомниха " Зараза " на Стивън Содърбърг - филм от 2011 година, който разказва зашеметяващо бързото разпространяване на гибелен вирус по света.
На премиерата на лентата, сюжет, при който светът може да се промени толкоз фрапантно в границите на няколко дни или седмици, изглеждаше съвсем необикновен. Но когато през 2020 година Covid-19 изпрати огромна част от популацията по цялата планета в изолираност, " Зараза " изглеждаше като кино призрачен сън, осъществен в действителност.
Реалността постоянно надвишава границите на научната фантастика, изяснява Мелиса Литълфийлд, професор в Университета на Илинойс, която води курсове по научна и спекулативна фантастика.
Дори когато животът ни се коства по-странен от фантастиката, истории като " Гатака ", " M3GAN " и " Зараза " към момента имат какво да кажат за света и за това накъде може да се насочи той.
" Научната фантастика не просто предсказва или разяснява резултатите от научни открития или софтуерни явления. Тя ни предлага опция да оценим себе си и капацитета, който можем да покажем пред света. ", добавя професорът.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ