Франсис Форд Копола трябваше да унищожи Мартин Шийн за „Апокалипсис сега“
Филмът „ Апокалипсис в този момент “ се счита за един от най-хубавите военни филми, съумява да завладее редица критици и по стичане на събитията, изключително откакто се счита за една добра агитация, доближава и до родните кина. Всеки един филм, трансформирал се в рецензия за запада, бързо получава правото да се върти по кината, само че малко на брой са подозирали какъв резултат ще има. Франсис Форд Копола идва като заместител на Джордж Лукас, който би трябвало да снима лентата, само че се оказва ангажиран с различен филм.
Копола идва като заместител и се приготвя да сътвори един от безконечните шедьоври на киното. Малцина знаят, само че до момента в който фотосите на кино лентата се вършат, Елинор – брачната половинка на Копола – прави документален филм, който би трябвало да опише за всички несполучливи и даже сложни моменти на снимачната площадка.
Филмът се снима във Филипините, а реквизитът неведнъж се унищожава от неприятното време. Елинор не се усеща подготвена за снимането на документален филм и няколко пъти споделя на своя брачен партньор, че може би е време да откри експерти. Семейството идва с дребната си щерка София, която е записана в китайско учебно заведение и там няма нито един човек, който приказва британски. Баща ѝ е безапелационен, че това е най-хубавото решение.
Ситуацията не е розова, Марлон Брандо е подготвен за фотоси, само че е с наднормено тегло и не е страховитият антигонист, Мартин Шийн има здравословни проблеми и минава един инфаркт на снимачната площадка, а самият Копола счита, че протагонистът би трябвало да промени доста държанието си и да стартира да вади демоните от душата си, с цел да сътвори съвършената роля, онази, която ще го остави във вечността на киното.
На снимачната площадка идва боен консултант – зелена барета, която отхвърля да показа името си и да завоюва заем за препоръките си. Когато тримата приказват за измененията в настроението и действителните резултати от войната, ветеранът е безапелационен, че Шийн би трябвало да извади повече завист, повече мрак от сърцето си и да извика онази страна, която даже не познава, просто в никакъв случай не се е налагало да я търси.
Снимка: IMDB
Шийн просто не може да изиграе Уилърд по този метод, както се случва на дневните фотоси – в него няма онази завист, която се изисква. Елинор го разказва като господин Ливингстън на морала. Копола не е удовлетворен и няколко пъти изяснява следното:
„ Това е странствуване за търсене на отговора. Трябва да е митично за всеки човек, който копнее за себе си. Това е въпросът, който желая да се вижда във кино лентата, само че не би трябвало да има отговор, тъй като не знам по какъв начин би могло да се отговори, пробвам се да кажа, че отговорът си ти, ти в този момент, ти си цялото решение, което търсиш. “
Трудно е да се открият скритите равнища на мрак в душата, изключително в случай че артистът в никакъв случай не се е сблъсквал с сходна роля. Съществува един необикновен конфликт сред две персони – едната илюзорна, а другата действителна и дишаща. Проблемът на Мартин Шийн е, че елементарният фен ще види, че той играе роля, като че ли е в спектакъл, не е потопен в сюжета, не е съумял да даде воля на героя и даже слепият ще усети фалша.
Мартин се съпротивлява на концепцията, само че Франсис е сигурен, че няма да сменя артиста, а ще се опита да направи всичко допустимо, с цел да трансформира героя Уилърд в нещо незабравимо. Копола и кинематографът Виторио Стораро даже ще решат да дадат опиат на Шийн, с цел да може да „ пре*бат съзнанието му “, това ще пречупи и последната верига на разсъдъка в съзнанието му.
Снимка: IMDB
Мартин като че ли има няколко светли пласта в душата си и е явно, че двамата разбойници би трябвало да копаят доста във вътрешността, с цел да стигнат до демоните, като че ли душата на артиста е дълъг хубав път до пъкъла. Уилърд е зелената барета, която би трябвало да бъде снимана при започване на кино лентата, е сцена, която се случва на 36-я рожден ден на Мартин Шийн – 3 август 1976 година
Избира се дребна хотелска стая, в която се натъпква целият екип, жегата е непоносима, слагат се най-различни прожектори и Шийн би трябвало да застане в огледалото и да се изгуби в облика си. На шкафче до банята, Копола сяда и стартира да следи играта на артиста. По сюжет, Уилърд би трябвало да бъде подлудял лунатик, да наподобява обезверен, гневен, загубен, даже малко уплашен. Алкохолът за Шийн е позволен и е належащо да изпие една цяла бутилка, с цел да се смаже и да влезе в този облик.
Уилърд би трябвало да е прекарал през целия ден в стаята, до момента в който неговият бракоразвод се приключва, той се е опитвал няколко пъти да се свърже с към този момент някогашната си брачна половинка и не съумява. Всичко на сцената демонстрира, че Уилърд живее един уединен живот.
С стартирането на камерите, Шийн е пил през целия ден. Това е било изискването, с цел да се стигне до онази полуда, подхождаща най-точно на обстановката. За някои артисти е елементарно да извикат черната си страна, а за други е невероятно, изключително в случай че слънцето ги е следвало през целия им живот. В този парещ ден във Филипините, никой нямал даже визия какво ще се случи.
Снимка: IMDB
Бавно и методично, с насоките на Копола, маските на Шийн падат една след друга, тъкмо като потните капки по лицето му. Първо си отива праведната маска, след нея пада и католическата, маската на актьора също избледнява, до момента в който камерите въртят своята лента:
„ Марти, отиди да се погледнеш в огледалото, желая да видиш какъв брой си хубав. Искам да погледнеш своята уста, устата и косата си… “
Шийн извършва командата. Наистина е хубав за времето си, стои гол пред огледалото, в миналото е упражнявал джудо и това си проличава по фигурата му, наподобява мощен:
„ Изглеждаш като кино звезда. “
През цялото време Копола е под напрежение. Страхува се, че това, което вижда и това, което може да каже на артиста, като шеф и като човек, може да скапе цялата сцена:
„ Сега желая да си уплашен от себе си, Марти… “
Нищо не е по-бързо от личното отражение, спомня си Мартин от уроците по джудо.
В този миг артистът се свива, компрометиран от преструвките. Не е ясно дали е знаел или просто е криел счупеното в себе си, това, което неговите сътрудници са желали да видят. Шийн осъзнава, че е изгубил истината, че е разочаровал братята си – двамата са ветерани от Виетнам. Отвратен е, че е трябвало да пие толкоз доста, колкото Уилърд във кино лентата. За разлика от героя, Шийн не е обичал толкоз доста алкохолът. По сюжет, Шийн би трябвало да удари огледалото, да се нареже и да продължи да гледа със своя празен взор.
Снимка: IMDB
Малко откакто сцената завършва, Копола продължава да държи камерите включени, желае да улови повече страсти от настроенията на Шийн.
Актьорът гледа своята нарязана ръка, камерите не престават да го снимат и най-после Франсис ще изиска да спре фотосите, Шийн обаче упорства да продължат.
Актьорът се движи безредно, размазва кръвта по чаршафите, гледа като буен, като че ли някой е пуснал духа от бутилката и в този момент не може да го прибере.
Шийн ще споделя доста по-късно, че в този миг не е играл роля, а е бил себе си. Почувствал се е, че е предал братята си, почувствал се е предаден от църквата, не се чувствал извисен, както му е обещавано. По някаква тъжна подигравка на ориста, Копола съумява да извади персоналните разочарования на Марти и да ги трансформира в персонални на Уилърд. Когато Шийн пада на земята и стартира да крещи и плаче, снимачният екип е в потрес. Никой не си е давал сметка, че артистът се е провалил като татко, като брачен партньор, че персоналният му живот е серия от неволи.
Човек от екипа си спомня, че Копола споделя на Мартин:
„ Кажи на това задавено от виновност ирландско-католическо копеле, че няма никакъв късмет. “
Тази сцена не е естествена, никой не чупи едно човешко създание преднамерено. Хората, които гледат трансформацията на Шийн са в потрес, те са го познавали като сензитивна и доста по-нежна натура. Тихото подозрение, че Копола е съумял да промие мозъка на човек, стартира да се усеща във въздуха. Още по-страшното е, че режисьорът не стопира, а продължава да хвърля още бензин в огъня – страхът, че с спирането ще заличи постигнатото, го кара да продължи да снима.
Шийн ще признае, че този миг го трансформира и съумява да научи нещо за себе си.
„ Колкото повече гребеш нагоре по реката, имаш избор от всяка страна. Започнах да съзнавам, че не върша филм за Виетнам или за войната, аз правех филм за позицията, в която всички се намираме и имаме право да избираме вярното от неверното, положителното от злото – всеки човек се намира в тази позиция. “
След края на фотосите, здравната сестра влиза и превързва Шийн, който още лежи на земята в сълзи. Елинор ще запише с дребната си камера всички облици на напускащите хора, които са осъществили тази сцена. Лицата им са разнообразни, всеки е изменен и даже изплашен от видяното. В стаята остават Франсис и Мартин.
Снимка: IMDB
Шийн е пийнал и лежи на леглото, говорейки за Бог, любовта и пеещ ария от детството си, която е изпълнявал в църквата. Между хлипанията ще помоли двойката да пее с него. Актьорът не стопира да стиска ръката си и най-после смъква превръзката си, сестрата е извикана още веднъж, с цел да направи нова. Докато държи ръката на здравната сестра, стартира да се моли, всички в стаята вършат същото, до момента в който здравната сестра му дава обещание, че Бог го обича.
Денят е петък, в събота Мартин получава ролята, а в неделя чете целия скрипт. Джо Шийн ще показа, че Мартин ще продължи своята промяна до края на кино лентата и в никакъв случай няма да бъде същият. Уилърд е съумял да откри това, което Мартин е потискал – самотата и страхът, които постоянно е криел зад усмивката си.
