Фернандо Мориентес, още една голяма звезда от снежното световно първенство

...
Фернандо Мориентес, още една голяма звезда от снежното световно първенство
Коментари Харесай

Фернандо Мориентес: Не съм се чувствал галактически в Реал

Фернандо Мориентес, още една огромна звезда от снежното международно състезание в Ароза, даде извънредно изявление за предаването " Код Спорт " по ТВ+. Той е от галактическия Реал, възхищавал света в края на предишния век и началото на сегашния. Три пъти е триумфирал с „ купата с огромните уши “ в Шампионската лига. Славен голмайстор, забил 72 пъти в 182 мача за " белия балет ". За 15 сезона във футбола има 124 гола в 337 дуела. Абониран е да играе в тимове, ликували като европейски първенци - Реал (Мадрид), Ливърпул и Олимпик (Марсилия). А за наше страдание доста обича да вкарва голове и на български противници. Мориентес не съумя да взе участие в златната епоха на испанския народен тим, спечелил два пъти европейско и един път международно състезание. Но се гордее с 27 гола в 47 мача за „ Ла Фурия “. Два от тях са против България при последното наше присъединяване на мондиал и тежката загуба от Испания с 1:6.

- Сеньор Мориентес, идва Евро 2020, а Испания е един от любимците за купата. Вие какво мислите?
- Мисля, че Испания в действителност е действителен любимец поради качествата на футболистите си. Истина е, че чакам да има доста огромна конкуренция и доста мощни тимове на това състезание.

- Кои са огромните съперници на Испания за купата?
- Най-вече Франция, само че освен те като международни първенци. Очаквам в огромната игра да са също Португалия, Германия, Италия…

- Вие имате 47 мача и 27 гола в националния тим, само че пропуснахте златната епоха на тима. Яд ли ви е?
- Истина е, че тъкмо нашето потомство не съумя да завоюва огромна купа, само че поставихме основите за момчетата, които пристигнаха след нас. Освен това да вкараш 27 гола и да изиграеш толкоз мачове е същинска горделивост. За мен най-важното ми достижение във футбола е това, че носих гордо и с чест фланелката на Испания.

- Какво е да сте четвърти голмайстор в историята на националния тим? Пред вас са единствено Раул Гонсалес, Давид Вия и Фернандо Йеро.
- Това значи доста за мен. Истинска чест и привилегия! Не единствено да представяш страната си в националния тим, само че и да бъдеш един от най-хубавите му голмайстори. Безценно!

- Сигурно имате доста звездни мигове с националния тим, само че надали сте не запомнил мача против Южна Корея на международното през 2002 година. Колко гола трябваше да вкарате, с цел да продължите напред?
- (Смее се) Да, помня го. Сигурно трябваше най-малко още няколко гола да им вкараме. Ако бяхме траяли тогава, мисля, че щяхме да стигнем надалеч, само че се случи това наше ощетяване и няма връщане обратно.
- Когато играехте против българи, доста обичахте да вкарвате. Спомняте ли си?
- Да.

- Вкарахте ни два пъти за 6:1 на международното състезание във Франция.
- Имахме шанс да победим тима ви, който беше цялостен със звезди и доста класни играчи.

- Какви мемоари имате от българския футбол?
- Големият Христо Стоичков. Мисля, че от всички български играчи той е най-познат по света и изключително в Испания поради дирята, която остави след себе си в Примера. Тогава тимът ви притежаваше доста гений и въобще доста мощни самостоятелни единици.

- По ваше време в Примера дивисион имаше няколко български играчи. Любо Пенев играеше на вашия пост - спомняте ли си го?
- Да, несъмнено. Любо Пенев тогава беше един от идолите в испанското състезание. Игра и за Валенсия, и за Атлетико (Мадрид), и други тимове. Най-запомнящо се обаче беше представянето му за Валенсия и Атлетико. Вкара доста попадения и се трансформира в един от огромните голмайстори в историята на испанското състезание.

- Когато отидохте в Реал, главните нападатели бяха Давор Шукер и Предраг Миятович. Примирявахте ли се със статута на запаса?
- Нямах различен избор. Отношението към мен обаче беше съвършено. Все отново аз бях още доста млад тогава. Давор Шукер и Предраг Миятович бяха двама прелестни футболисти, митове и също така чудесни хора.

- И до момента вашето партньорство с Раул Гонсалес се помни като едно от най-силните във футбола. Как си паснахте?
- С Раул беше доста елементарно да се играе. Футболист с невероятни качества. За мен беше елементарно да си партнирам с него. Освен това сложихме началото на едно същинско другарство. Когато двама футболисти се схващат добре отвън терена, тогава нещата стават още по-лесни и приятни в мачовете.

- Три трофеи в Шампионската лига - звучи ужасно като достижение. Коя от тях най-вече цените?
- Първата, несъмнено. Седмата Шампионска лига за Реал (Мадрид) и първата за мен. Усещането беше необикновено.

- Във финала с Байер (Леверкузен) играхте против нашия Димитър Бербатов. Харесвахте ли го?
- Бербатов е един от огромните играчи в историята на футбола. Той играеше в действителност необикновено за Леверкузен и считам, че беше една от главните аргументи те да са на финала.
- Реал обича да събира международни звезди и да се назовава " космически ". Вие космически ли се чувствахте?
- Не, не съм се чувствал космически. Просто съм един в действителност огромен късметлия, че съумях да играя обичаната ми игра на такова равнище и с такива същински експерти и другари в най-великия клуб в света.

- Ядосахте ли се, когато Реал купи Роналдо-Феномена от Интер като ваш съперник в офанзивата? Вярно ли е, че сте преговарял тогава с Барселона?
- Имаше нещо сходно, само че за благополучие не се стигна до там.

- Какво е да се играе в " Ел Класико "?
- Това е един доста специфичен мач. Различен от всичко друго във футбола. Съперничеството сред Барселона и Реал (Мадрид) е голямо и това го трансформира в най-важния дуел въобще в света.

- И въпреки всичко година след идването на Роналдо напуснахте Реал. Защо избрахте тъкмо Монако?
- Защото бяха мощен тим и постоянен клуб. Бяха в непрекъсната борба за продобиване на френското състезание, играеха добре в Шампионската лига и бяха водени от доста добър треньор.

- Четвъртфиналът против Реал остава незабравим. Какво е да изхвърлиш тима, в който си играл шест сезона?
- Беше в действителност необичайно възприятие за мен. Да излезеш против своя някогашен тим и против всичките тези звезди... А и най-после да победиш. Наистина необикновено.

- Защо във финала на Шампионската лига загубихте пагубно от португалския Порто с 0:3?
- Във футбола е по този начин. Печелиш или губиш. Не играхме добре в този край. Това е истината, която изяснява всичко.
- От великия Реал до различен популярен клуб - Ливърпул. Къде магията е по-голяма?
- Мисля, че най-силното нещо на Ливърпул е публиката му. Този клуб има доста особено място в моето сърце. Много футболна история има там. Много!

- Какво е да дебютираш в дербито Манчестър Юнайтед - Ливърпул? Загубихте с 0:1.
- Предчувствах, че ще е огромен мач, тъй като авансово знаех за съперничеството сред двата тима. Чак когато излязох на терена, обаче разбрах защо тъкмо става въпрос.

- Съжалявахте ли, че нямахте право да играете този сезон в Шампионската лига? Как изгледахте паметния край с обрата против Милан през 2005 година? Помним, че след края слязохте да ликувате на терена.
- Изживях целия мач като един елементарен почитател. Хубаво е от време на време да си просто ентусиаст. Получих голямо наслаждение и се радвах доста за успеха, без значение, че не играх.

- Като европейски първенец Ливърпул загуби от ЦСКА на " Анфийлд ". Имаше ли боязън, че може да отпаднете от български тим?
- Нормално нещо за футбола. Винаги има мачове, в които може да загубиш. Хубавото е, че както може да паднеш от тимове, които теоретично са по-слаби от теб, по този начин и може да спечелиш против противници, които теоретично са по-силни от теб. Това е магията на футбола.

- Сега Ливърпул се е устремил към купата в Англия. Мислите ли, че някой може да ги спре?
- Много мъчно. Мисля, че Ливърпул ще завоюва Висшата лига на Англия дори предварително и е доста евентуално да повтори триумфа си в Шампионската лига.

- Какво очаквате от дуела сред Ливърпул и Атлетико в Шампионската лига?
- Ще бъде в действителност оспорван дуел. Ливърпул е може би едно равнище над Атлетико, само че пък мадридчани знаят да се бранят доста добре и са постоянно на равнище в такива значими мачове. Ще е забавно.

- Завърнахте се в Испания с екипа на Валенсия. Доволен ли сте от престоя си там? Там си партнирахте с Давид Вия? Кой сътрудник в офанзивата ви е обичаният?
- Всички. Не бих избрал единствено един, тъй като с всички сме били близки. Просто мога да кажа, че съм бил с прелестни съотборници в огромни тимове и съм се наслаждавал до дъно на играта.

- Последният ви клуб е Марсилия. Като че ли все избирате тимове с доста луди почитатели и все някогашни европейски първенци. Защо останахте единствено един сезон там?
- Да. Бях и там. Не беше най-хубавият миг от професионалната ми кариера, само че във футбола го има и това.

- Кой гол ще остане като ваш любимец в славната ви кариера?
- Най-ценно за мен ще остане първото ми попадение като професионален футболист. Беше против Сантандер, когато още играех в Албасете.

- Кристиано Роналдо и Лионел Меси сложиха своя знак в последното десетилетие. Играл сте и против двамата. Кой повече ви подхожда?
- Харесват ми и двамата. Мисля, че всеки от тях има своите качества. Кристиано да вземем за пример е най-амбициозният човек, който съм виждал. Да поддържа тази форма и на 35 години да продължава да вкарва голове като машина в италианското състезание е необикновено достижение. Триумфирал е и в Италия, и в Англия, и в Испания. А Меси пък очарова света с играта и гения си.
- По-добри ли са двамата от Зинедин Зидан да вземем за пример, с който спечелихте Шампионската лига?
- Различни видове играчи са и сравнението е мъчно. За мен Зидан не им отстъпва по нищо и умерено се подрежда до тях.

- Реал изгуби доста мощ след напускането на Роналдо.
- Да. Няма по какъв начин да не се усети неналичието на състезател като него.

- А ще има ли сили отборът да спре Барселона в Примера дивисион без него?
- Ла Лига ще бъде оспорвана както постоянно, само че Реал в действителност има потребност да я завоюва след няколко години пауза.

- Ще изпадне ли Барселона в рецесия след отдръпването на Меси?
- Със сигурност. Забелязва се по какъв начин равнището на тима пада в случаите, когато той е осъден или контузен.

- Опитахте и треньорска кариера. Докъде стигна тя?
- В момента просто очаквам положително предложение от някой клуб.

- Вашите сътрудници от терена Зинедин Зидан, Шаби Алонсо и Стивън Джерард към този момент потеглиха по треньорския път. Успехите на Зизу са фантастични. Не е ли пристигнал и вашият ред?
- Да. Бих бил в действителност благополучен да съумея и като треньор.

- Разговори с Реал или Ливърпул?
- Няма.

- Кой е най-хубавият съотборник в кариерата ви?
- За мое благополучие са доста. Все велики играчи и още по-велики другари.

- Играли сте със Стивън Джерард. Какъв е той?
- Прекрасен другар и доста добър футболист. Много упорит. И несъмнено със забележителна професионална кариера зад тила си.

- Как се живее без професионален футбол?
- Трудно. Общо взето се любувам на щастието от сполучливата кариера, тъй като още от дете си мечтаех тъкмо за това.
Снимки: ©Getty Images
Източник: sportal.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР