Известен наш икономически анализатор каза защо банките фалират и какво ни очаква нас!
Фалитът на банки зад океана бе предстоящ и неминуем. Предходната рецесия - 2007-2009г. - бе заметена под килима с доста напечатани пари и нулеви (дори отрицателни) лихви, които да подтикват задлъжняването и харчлъка.
Това написа в персоналния си профил във Facebook икономическият и политически анализатор Кузман Илиев .
Вижте останалата част от основни разбор на специалиста:
На финансов диалект: балансите на централните банки се раздуха до спукване. Това сътвори доста рискова среда - инфлацията над лихвените нива по заеми и депозити подхранва нездравословна далавера. И неутолим риск вкус.
Имотният балон от предходното крушение трябваше да бъде сменен с различен или други такива капиталови “гуляи ". Зелени планове, софтуерни компании, криптовалути и стартъпи привлякоха цунамито от пари към тях. Оценките им изхвърчаха голословно.
Купуваха, сливаха и придобиваха на воля, нараствайки непропорционално на добавената стойност, която способстват за стопанската система. Усещането за риск бе “изтрито ". Задлъжняха до козирката държавни управления, компании и семейства - дългът бе изработен де факто безвъзмезден. Трябва да си доверчив тъпчо да не участваш. А в случай че не си - просто губиш пазарен дял и изчезваш от пазара.
Логично инфлацията не остана единствено на финансовите пазари - тя преля и в крайните артикули по рафтовете на магазините. Особено след пандемията, когато бе ударено производството, до момента в който се стимулираше потреблението.
Ръстът на разноските за живот обаче се трансформира в обществен и политически проблем. Хората обедняха. И схванаха, че мощното повишаване на цените - загубата на покупателна мощ - не е краткотрайно събитие. То е тук и ще поостане.
Тогава изникна алтернативата пред отговорниците за инфлацията и насъбраните неточности - централните банки. Ако покачат лихвите, затягайки заема и охлаждайки ценовата инфлация, рискуват да провокират рецесия - финансова и оттова икономическа. Обратно, в случай че не го създадат и евтините пари продължат, казусът с инфлацията излиза от надзор. А хората излизат на улицата.
Политиката на повишаване на лихвите разумно провокира и актуалните разтърсвания. При по-високи лихви в стопанската система - цената на държавния дълг и мегамодерните планове пада внезапно. А това изяжда капитала на комерсиалните банки, вложили в тях и основава напрежение.
Подобен процес от своя страна изнервя депозантите зад океана - новобогаташите от алхимията и техфирмите - които по този начин или другояче имат незабавна потребност от кеш заради стягане на краткосрочното финансиране, към което те са безусловно пристрастени. И от което са доста подвластни. Те стартират да теглят депозити, които са единствено “частично резервирани ", а парите са вложени другаде.
Допускането, че има кой да те избави води до безразсъдство. Този “спасител " - Фед или държавното управление - ще налее кеш и ще покрие освен застрахованите депозити, че даже и не-застрахованите - 85% за банкрутиралата банка SVB, да вземем за пример. Моралният риск е неминуем.
При нас ситуацията към този момент е устойчиво - имаме повече финансови и ликвидни буфери от междинните в Европа. По липса на заемодател от последна инстанция обаче би трябвало да сме и много по-внимателни. Самото изстудяване към този момент става по-бавно, само че може би е време въображаемо да приемем, че следва и да превключим на по-консервативен режим - банки, кредитополучатели и регулатор.
Засега в Съединени американски щати отложиха рецесията, заливайки огъня с пари. Това обаче не трансформира обстоятелството, че се натрупаха систематични неточности, които единствено мъчително ликвидиране ще отстрани. Нито анулира обстоятелството, че с цел да се поддържа картонената кула би трябвало да се наливат още и още паричен допинг в системата.
А това значи явен избор в алтернативата “битка с инфлацията или финансова рецесия " - по-високата инфлация е неизбежна, тъй като дребни покачвания на лихвите към исторически равнища, смазват склерозиралите от свръхзадлъжнялост системи. Взети дружно, тези фактори не вещаят нищо положително за покупателната мощ на парите и спестяванията ни.
Това написа в персоналния си профил във Facebook икономическият и политически анализатор Кузман Илиев .
Вижте останалата част от основни разбор на специалиста:
На финансов диалект: балансите на централните банки се раздуха до спукване. Това сътвори доста рискова среда - инфлацията над лихвените нива по заеми и депозити подхранва нездравословна далавера. И неутолим риск вкус.
Имотният балон от предходното крушение трябваше да бъде сменен с различен или други такива капиталови “гуляи ". Зелени планове, софтуерни компании, криптовалути и стартъпи привлякоха цунамито от пари към тях. Оценките им изхвърчаха голословно.
Купуваха, сливаха и придобиваха на воля, нараствайки непропорционално на добавената стойност, която способстват за стопанската система. Усещането за риск бе “изтрито ". Задлъжняха до козирката държавни управления, компании и семейства - дългът бе изработен де факто безвъзмезден. Трябва да си доверчив тъпчо да не участваш. А в случай че не си - просто губиш пазарен дял и изчезваш от пазара.
Логично инфлацията не остана единствено на финансовите пазари - тя преля и в крайните артикули по рафтовете на магазините. Особено след пандемията, когато бе ударено производството, до момента в който се стимулираше потреблението.
Ръстът на разноските за живот обаче се трансформира в обществен и политически проблем. Хората обедняха. И схванаха, че мощното повишаване на цените - загубата на покупателна мощ - не е краткотрайно събитие. То е тук и ще поостане.
Тогава изникна алтернативата пред отговорниците за инфлацията и насъбраните неточности - централните банки. Ако покачат лихвите, затягайки заема и охлаждайки ценовата инфлация, рискуват да провокират рецесия - финансова и оттова икономическа. Обратно, в случай че не го създадат и евтините пари продължат, казусът с инфлацията излиза от надзор. А хората излизат на улицата.
Политиката на повишаване на лихвите разумно провокира и актуалните разтърсвания. При по-високи лихви в стопанската система - цената на държавния дълг и мегамодерните планове пада внезапно. А това изяжда капитала на комерсиалните банки, вложили в тях и основава напрежение.
Подобен процес от своя страна изнервя депозантите зад океана - новобогаташите от алхимията и техфирмите - които по този начин или другояче имат незабавна потребност от кеш заради стягане на краткосрочното финансиране, към което те са безусловно пристрастени. И от което са доста подвластни. Те стартират да теглят депозити, които са единствено “частично резервирани ", а парите са вложени другаде.
Допускането, че има кой да те избави води до безразсъдство. Този “спасител " - Фед или държавното управление - ще налее кеш и ще покрие освен застрахованите депозити, че даже и не-застрахованите - 85% за банкрутиралата банка SVB, да вземем за пример. Моралният риск е неминуем.
При нас ситуацията към този момент е устойчиво - имаме повече финансови и ликвидни буфери от междинните в Европа. По липса на заемодател от последна инстанция обаче би трябвало да сме и много по-внимателни. Самото изстудяване към този момент става по-бавно, само че може би е време въображаемо да приемем, че следва и да превключим на по-консервативен режим - банки, кредитополучатели и регулатор.
Засега в Съединени американски щати отложиха рецесията, заливайки огъня с пари. Това обаче не трансформира обстоятелството, че се натрупаха систематични неточности, които единствено мъчително ликвидиране ще отстрани. Нито анулира обстоятелството, че с цел да се поддържа картонената кула би трябвало да се наливат още и още паричен допинг в системата.
А това значи явен избор в алтернативата “битка с инфлацията или финансова рецесия " - по-високата инфлация е неизбежна, тъй като дребни покачвания на лихвите към исторически равнища, смазват склерозиралите от свръхзадлъжнялост системи. Взети дружно, тези фактори не вещаят нищо положително за покупателната мощ на парите и спестяванията ни.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ