Петър Колев: Българският дух в Северна Македония е разкъсал оковите на страха
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Петър Колев, водач в Северна Македония на Политическа партия " Граждански либерален съюз “, в изявление за обзора на деня на Радио " Фокус “ " Това е България “.
Докога ще бъдат подценявани правата етническите българи в Северна Македония? От Брюксел отиваме в Скопие. Там е ръководителят на македонската политическа партия " Граждански либерален съюз “ Петър Колев, към който ще отправим и нашите въпроси. Срамен закон бе признат при започване на месеца от Народното събрание на Северна Македония – за промени в имената на клубове и сдружения и те засягат, несъмнено, тези на българските клубове " Ванчо Михайлов “ и " Цар Борис ІІІ “. Не утвърждават управляващите там и основаването на ново българско съдружие, което да носи името на цар Фердинанд. Нещо от уговорките при Френското председателство дали стартира да се извършва, или този случай със законопроекта единствено удостоверява правилото " Българите остават безправни “, господин Колев?
- Има две неща, които бих желал да споделя с вас и вашата публика. Първо, това не е казус – някой в Македония да се пробва да не разрешава български организации. Това се е случило и се е случвало през годините доста пъти. А откогато Македония стана независима страна, несъмнено си спомняте възбраната за организацията " Радко “ – това е първата българска организация в Република Македония като самостоятелна страна, което мина през един развой в Европейския съд по правата на индивида и беше наложено на Македония да я записва, само че ви излиза наяве, че когато една организация е нарочена, пък въпреки било и в най-калпавата страна на света, тя ще бъде унищожена и то това се случи с " Радко “.
Всъщност посланието е доста ясно – че македонската страна няма никакво желание под никаква форма да допусне съществуването на легални български организации в Македония. Преди време обяснението е било едно, през днешния ден обяснението е, че ѝ пречат някакви имена. Разбира се, съществуват и други български организации в Македония, които не носят такива имена, само че те не престават да бъдат обект на непрекъснат вреден интерес, което по различен метод се назовава административен и държавен напън от най-различни структури, почвайки през правосъдната система, минавайки през изпълнителната власт, службите на страната и така нататък, и така нататък Това е единият миг, който е извънредно значим, и никой в България, тъй като виждам някакъв спор – за какво се казвали еди-как си тези сдружения, за какво носели такива имена, дали това не било не знам каква провокация – желая да споделя с нашите сънародници в България, че има нещо, което е извънредно значимо, и това е, че македонските българи към този момент сме твърдо решени да не се срамим от нашата история, да не се срамим от нашето минало и ние нямаме никакво желание да се отхвърляме от това наше минало и от това да опазим нашата история и културно завещание.
Ако някой в София е решил, че може да се откаже от част от българската история, той да си го направи за лична сметка. Ние, македонските българи, повече от 100 години водим тази борба за някакви безусловно естествени, безусловно човешки и безусловно разбираеми за целия естествен свят неща, които апропо, най-после завършиха като развой с предложение на Европейския съюз – по този начин известното френско предложение. Т.е. оказа се в края на краищата, че огромна част от съвременна и развита Европа ни схваща, само че някои в Република Северна Македония или някои други недоброжелатели в София не ни схващат. Това е единият миг. Второ, повече от ясно е, че македонската страна – и в четвъртък, апропо, стартира развой от Конституционния съд против тези сдружения, за които приказваме. Процесът на Конституционния съд е явен, задачата е ясна, тези организации да бъдат неразрешени.
Тук не става въпрос за това да бъдат преименувани или да бъдат – не знам, да бъдат направени под някакъв терк, който ще бъде комфортен за Скопие, за Белград, за Москва. Аз не мога да схвана, какво чакат тези хора ние да създадем, че да ни оставят на мира, да можем просто да бъдем българи. Но всичко това се случва с ясната цел и този развой на Конституционния съд е стартират с ясната цел тези организации да бъдат неразрешени. И когато имаме всички тези обстоятелства и този горчив опит от близкото и от далечното минало, няма по какъв начин да не си създадем извода, че Република Северна Македония на този стадий няма безусловно никакво желание да се реформира, да са промени и най-важното, което е – да се европеизира. Защото ние, като жители на тази страна, желаеме да я забележим съвременна членка на Европейския съюз и да бъде един предан член на съюза, в който членува и България, военния съюз – съюза НАТО. Няма друга такава страна в Европейския съюз и в НАТО, която да не разрешава неправителствени организации със закон с противоположна мощ. Това се случва единствено в Македония и в Руската федерация. И аз не мога да схвана за какво някой – то е ясно, апропо, за какво някой непрекъснато търси такива провокации, най-различен вид дейности, които могат да доведат единствено до един единствен резултат.
Тази мимикрия или тези подправени приказки, че Македония желае да стане част от Европейския съюз, с тези дейности лъсват и излиза наяве на всеки, че Македония не желае да стане част от Европейския съюз, тъй като тя освен че не съблюдава Договора за добросъседство с България, който е двустранно съглашение – тя с тези дейности отхвърля или не желае да съблюдава предлагането на Европейския съюз или по този начин известното Френско предложение, където един от главните стълбове на това предложение беше в посока правата на индивида. А правото на сдружаване на жителите е едно от главните права на индивида. И аз не мога да схвана, какво чака Република Северна Македония, какво желае да реализира с тези дейности. Според мен политическият хайлайф в Скопие търси вид по какъв начин самичък да се спре по пътя за Европейския съюз. Друго разумно пояснение не мога да намеря. Защо го прави това? Може би към момента господарите ѝ от Белград и от Москва не са ѝ разрешили Македония да стане естествена европейска страна. Аз единствено такова пояснение мога да намеря. Не мога да допускам, че политическият хайлайф на Македония не осъзнава, какъв брой е значимо участието на страната в Европейския съюз.
Единственото, което ми дава някакво разумно пояснение, е, че тези хора са извънредно подвластни от дадени обстановки в Белград и в Москва и някакви сили тласкат Македония към нова борба с България, към нови проблеми с към този момент признатото Френско предложение. Да не забравяме, че то беше гласувано и от македонския парламент. Т.е. сега страната Македония не съблюдава нещо, което е изгласувал македонският парламент. Такъв казус в естествена европейска страна надали има различен. И всичко това съгласно мен и съгласно това, което обсъждахме с сътрудниците, се прави с ясната цел Македония да отсрочи в действителност най-важните неща, които би трябвало да се случат, а това са промените и измененията, които би трябвало да стартират по пътя на европейските договаряния за евроинтеграция на страната.
Г-н Колев, каква ще бъде ориста на двата български клуба – " Ванчо Михайлов “ и " Цар Борис ІІІ “? Конституционният съд, за който съобщихме, че в четвъртък е отворил кореспонденция за смяна на техните имена, евентуално за запрещение, какво ще донесе?
- Може би някой би трябвало да бъде подсетен, че през 1934 година Вътрешната македонска революционна организация беше неразрешена с указ, само че това не забрани идеята, за която тази организация беше основана. Тези хора, които си губят времето сега да търсят най-различни оправдания и лостове по какъв начин да забранят една, втора, трета или пета организация, не могат да забранят духа, който е излязъл от бутилката, а това е българският дух в Македония. Ако преди двайсетина-трийсетина години имаше едно друго потомство македонски българи, огромна част от които към този момент не са сред живите – Бог да ги елементарни, през днешния ден това потомство македонски българи е малко по-различно.
Голяма част от тези хора сме и европейски жители, приключили сме по европейските столици университети, част от нас завършихме и в България, и нашият свободомислещ дух не може да бъде пречупен с някакъв правосъден акт на някакъв си съд някъде или с желанието на даден наказателен уред да забрани една, втора, трета или пета организация. Точно противоположното, това ни стимулира. И мисля, че е извънредно време да се разбере, че това не е пътят, по който би трябвало да се движат връзките в самата Република Македония сред другите етнически групи. Защото ние почитаме правото на сдружаване на всички наши съграждани – и на тези, които са албанци, и турци, и власи, и роми, и всички те имат своите неправителствени организации, своите културни организации, своите ансамбли. И ние нямаме нищо срещу. Не мога да схвана, за какво някой има срещу ние да имаме право да тачим своята история и своята просвета, това е неясно за мен, от една страна. И второ, този български дух, който е напуснал оковите на страха, няма никакво желание да стопира борбата си за пълноправие. Ние, македонските българи, сме държавотворен детайл на тази страна. Създаването на Република Северна Македония е концепция на българските революционери. Нашите дядовци, българи умираха Македония да стане самостоятелна и свободна страна. Те не бяха албанските дядовци, турските, влашките или които и да било други. Българи полагаха костите, с цел да има свободна Македония. И в случай че някой си мисли, че ние ще оставим нашата си Македония в ръцете на някакви мародери, които да я държат 100 години отвън естествения европейски свят, това няма да се случи.
Явно е пристигнало времето, в което българщината би трябвало да се удари челно с оня македонизъм, онази отрова, която беше основана от Коминтерна и от Сърбия, с цел да откъсне и унищожи част от българския народ. Дошло е времето за преден удар сред българщината и македонизма. И мисля, че ние нямаме друга опция, с изключение на да вървим по този път, тъй като след нас идват други генерации, които няма да ни простят, в случай че ние спрем в този момент, в случай че се уплашим, в случай че се покрием. Нещата са стигнали дотам, че идеята на македонските българи се схваща от Европа, несъмнено от Западния свят. Ние нямаме право да отстъпваме от тази идея и сме готови, и сме уверени в това, че пътят, по който вървим, е верен и ние няма по какъв начин да отстъпим от това нещо. Защото знаете ли, към този момент ни е писнало да идват децата ни у дома разревани от този език на омразата в учебно заведение, където ги сочат с пръсти и ги назовават " фашисти “, " татаро-монголи “, " убийци “ и така нататък, а в това време тачат портретите на техните дядовци и ги прогласяват за национални герои. Това е един неповторим психичен абсурд, който се случва в Македония. От една страна националните герои, всички до един сами за себе си са казвали, че са българи, само че нашите деца са подложени на напън в учебно заведение и се тормозят или идват у дома разревани за това, че са българчета, или знаят, че са българчета. Това нещо ние повече нямаме но безусловно никакво желание да го поносим, тъй като виждаме, че нещата отиват към радикализация.
Явно ще се стигне до този миг на радикализация. Трябва да бъде ясно на безусловно всеки, че един човек, една общественост, която ще бъде поставена до стената, тя няма да има доста други възможности, няма да има доста други възможности. Бяхме унижавани в Охрид, целени с яйца, хвърляни бутилки по нас, бяха палени клубовете ни, бяха обиждани децата ни, бяха уволнявани родителите ни от работа, унизени по всевъзможен вероятен метод. Трябва някой да си чукне главата и да разбере, че нашето самообладание върви към края. Не желая да звуча коренно, не желая да звуча жестоко, само че се надявам, че тези, които имат опция да повлияят на тези процеси, ще чуят този откровен диалог, който водим сега. Писнало ни е да поносим такова нечовешко отношение към нас, писнало ни е някой да си мисли, че в нашата страна, в нашето отечество, там, където са ни заровени дядовците, там, където починаха нашите български воеводи за тази независимост, ще продължаваме да разрешаваме някой да се гаври с нас и със фамилиите ни.
Това би трябвало да завърши един път вечно. И в случай че някой си мисли, че ние ще се откажем от това нещо, забранявайки ни някаква, една, втора, трета или пета организация, би трябвало да му кажа, че надълбоко се лъже. Затова предлагаме нещо по-различно: ние предлагаме разговор. Ние търсим разговор с македонските институции и се опитваме да намерим разговор, с цел да намерим решение. Ние по този начин мислим, че би трябвало да бъдат решавани нещата – посредством разговор. За страдание, на този стадий всички са глухи, от позицията на мощ мислят, че би трябвало да бъдат решавани тези въпроси. Ние не мислим, че е по този начин.
Затова най-вероятно ще се наложи да водим правосъдни процеси в Македония, да изчерпим вътрешния юридически ред. Ако това не се увенчае с триумф, не ни остава нищо друго, с изключение на да се обърнем към европейските институции и към Европейския съд за правата на индивида.
Цоня Събчева
Петър Колев, водач в Северна Македония на Политическа партия " Граждански либерален съюз “, в изявление за обзора на деня на Радио " Фокус “ " Това е България “.
Докога ще бъдат подценявани правата етническите българи в Северна Македония? От Брюксел отиваме в Скопие. Там е ръководителят на македонската политическа партия " Граждански либерален съюз “ Петър Колев, към който ще отправим и нашите въпроси. Срамен закон бе признат при започване на месеца от Народното събрание на Северна Македония – за промени в имената на клубове и сдружения и те засягат, несъмнено, тези на българските клубове " Ванчо Михайлов “ и " Цар Борис ІІІ “. Не утвърждават управляващите там и основаването на ново българско съдружие, което да носи името на цар Фердинанд. Нещо от уговорките при Френското председателство дали стартира да се извършва, или този случай със законопроекта единствено удостоверява правилото " Българите остават безправни “, господин Колев?
- Има две неща, които бих желал да споделя с вас и вашата публика. Първо, това не е казус – някой в Македония да се пробва да не разрешава български организации. Това се е случило и се е случвало през годините доста пъти. А откогато Македония стана независима страна, несъмнено си спомняте възбраната за организацията " Радко “ – това е първата българска организация в Република Македония като самостоятелна страна, което мина през един развой в Европейския съд по правата на индивида и беше наложено на Македония да я записва, само че ви излиза наяве, че когато една организация е нарочена, пък въпреки било и в най-калпавата страна на света, тя ще бъде унищожена и то това се случи с " Радко “.
Всъщност посланието е доста ясно – че македонската страна няма никакво желание под никаква форма да допусне съществуването на легални български организации в Македония. Преди време обяснението е било едно, през днешния ден обяснението е, че ѝ пречат някакви имена. Разбира се, съществуват и други български организации в Македония, които не носят такива имена, само че те не престават да бъдат обект на непрекъснат вреден интерес, което по различен метод се назовава административен и държавен напън от най-различни структури, почвайки през правосъдната система, минавайки през изпълнителната власт, службите на страната и така нататък, и така нататък Това е единият миг, който е извънредно значим, и никой в България, тъй като виждам някакъв спор – за какво се казвали еди-как си тези сдружения, за какво носели такива имена, дали това не било не знам каква провокация – желая да споделя с нашите сънародници в България, че има нещо, което е извънредно значимо, и това е, че македонските българи към този момент сме твърдо решени да не се срамим от нашата история, да не се срамим от нашето минало и ние нямаме никакво желание да се отхвърляме от това наше минало и от това да опазим нашата история и културно завещание.
Ако някой в София е решил, че може да се откаже от част от българската история, той да си го направи за лична сметка. Ние, македонските българи, повече от 100 години водим тази борба за някакви безусловно естествени, безусловно човешки и безусловно разбираеми за целия естествен свят неща, които апропо, най-после завършиха като развой с предложение на Европейския съюз – по този начин известното френско предложение. Т.е. оказа се в края на краищата, че огромна част от съвременна и развита Европа ни схваща, само че някои в Република Северна Македония или някои други недоброжелатели в София не ни схващат. Това е единият миг. Второ, повече от ясно е, че македонската страна – и в четвъртък, апропо, стартира развой от Конституционния съд против тези сдружения, за които приказваме. Процесът на Конституционния съд е явен, задачата е ясна, тези организации да бъдат неразрешени.
Тук не става въпрос за това да бъдат преименувани или да бъдат – не знам, да бъдат направени под някакъв терк, който ще бъде комфортен за Скопие, за Белград, за Москва. Аз не мога да схвана, какво чакат тези хора ние да създадем, че да ни оставят на мира, да можем просто да бъдем българи. Но всичко това се случва с ясната цел и този развой на Конституционния съд е стартират с ясната цел тези организации да бъдат неразрешени. И когато имаме всички тези обстоятелства и този горчив опит от близкото и от далечното минало, няма по какъв начин да не си създадем извода, че Република Северна Македония на този стадий няма безусловно никакво желание да се реформира, да са промени и най-важното, което е – да се европеизира. Защото ние, като жители на тази страна, желаеме да я забележим съвременна членка на Европейския съюз и да бъде един предан член на съюза, в който членува и България, военния съюз – съюза НАТО. Няма друга такава страна в Европейския съюз и в НАТО, която да не разрешава неправителствени организации със закон с противоположна мощ. Това се случва единствено в Македония и в Руската федерация. И аз не мога да схвана за какво някой – то е ясно, апропо, за какво някой непрекъснато търси такива провокации, най-различен вид дейности, които могат да доведат единствено до един единствен резултат.
Тази мимикрия или тези подправени приказки, че Македония желае да стане част от Европейския съюз, с тези дейности лъсват и излиза наяве на всеки, че Македония не желае да стане част от Европейския съюз, тъй като тя освен че не съблюдава Договора за добросъседство с България, който е двустранно съглашение – тя с тези дейности отхвърля или не желае да съблюдава предлагането на Европейския съюз или по този начин известното Френско предложение, където един от главните стълбове на това предложение беше в посока правата на индивида. А правото на сдружаване на жителите е едно от главните права на индивида. И аз не мога да схвана, какво чака Република Северна Македония, какво желае да реализира с тези дейности. Според мен политическият хайлайф в Скопие търси вид по какъв начин самичък да се спре по пътя за Европейския съюз. Друго разумно пояснение не мога да намеря. Защо го прави това? Може би към момента господарите ѝ от Белград и от Москва не са ѝ разрешили Македония да стане естествена европейска страна. Аз единствено такова пояснение мога да намеря. Не мога да допускам, че политическият хайлайф на Македония не осъзнава, какъв брой е значимо участието на страната в Европейския съюз.
Единственото, което ми дава някакво разумно пояснение, е, че тези хора са извънредно подвластни от дадени обстановки в Белград и в Москва и някакви сили тласкат Македония към нова борба с България, към нови проблеми с към този момент признатото Френско предложение. Да не забравяме, че то беше гласувано и от македонския парламент. Т.е. сега страната Македония не съблюдава нещо, което е изгласувал македонският парламент. Такъв казус в естествена европейска страна надали има различен. И всичко това съгласно мен и съгласно това, което обсъждахме с сътрудниците, се прави с ясната цел Македония да отсрочи в действителност най-важните неща, които би трябвало да се случат, а това са промените и измененията, които би трябвало да стартират по пътя на европейските договаряния за евроинтеграция на страната.
Г-н Колев, каква ще бъде ориста на двата български клуба – " Ванчо Михайлов “ и " Цар Борис ІІІ “? Конституционният съд, за който съобщихме, че в четвъртък е отворил кореспонденция за смяна на техните имена, евентуално за запрещение, какво ще донесе?
- Може би някой би трябвало да бъде подсетен, че през 1934 година Вътрешната македонска революционна организация беше неразрешена с указ, само че това не забрани идеята, за която тази организация беше основана. Тези хора, които си губят времето сега да търсят най-различни оправдания и лостове по какъв начин да забранят една, втора, трета или пета организация, не могат да забранят духа, който е излязъл от бутилката, а това е българският дух в Македония. Ако преди двайсетина-трийсетина години имаше едно друго потомство македонски българи, огромна част от които към този момент не са сред живите – Бог да ги елементарни, през днешния ден това потомство македонски българи е малко по-различно.
Голяма част от тези хора сме и европейски жители, приключили сме по европейските столици университети, част от нас завършихме и в България, и нашият свободомислещ дух не може да бъде пречупен с някакъв правосъден акт на някакъв си съд някъде или с желанието на даден наказателен уред да забрани една, втора, трета или пета организация. Точно противоположното, това ни стимулира. И мисля, че е извънредно време да се разбере, че това не е пътят, по който би трябвало да се движат връзките в самата Република Македония сред другите етнически групи. Защото ние почитаме правото на сдружаване на всички наши съграждани – и на тези, които са албанци, и турци, и власи, и роми, и всички те имат своите неправителствени организации, своите културни организации, своите ансамбли. И ние нямаме нищо срещу. Не мога да схвана, за какво някой има срещу ние да имаме право да тачим своята история и своята просвета, това е неясно за мен, от една страна. И второ, този български дух, който е напуснал оковите на страха, няма никакво желание да стопира борбата си за пълноправие. Ние, македонските българи, сме държавотворен детайл на тази страна. Създаването на Република Северна Македония е концепция на българските революционери. Нашите дядовци, българи умираха Македония да стане самостоятелна и свободна страна. Те не бяха албанските дядовци, турските, влашките или които и да било други. Българи полагаха костите, с цел да има свободна Македония. И в случай че някой си мисли, че ние ще оставим нашата си Македония в ръцете на някакви мародери, които да я държат 100 години отвън естествения европейски свят, това няма да се случи.
Явно е пристигнало времето, в което българщината би трябвало да се удари челно с оня македонизъм, онази отрова, която беше основана от Коминтерна и от Сърбия, с цел да откъсне и унищожи част от българския народ. Дошло е времето за преден удар сред българщината и македонизма. И мисля, че ние нямаме друга опция, с изключение на да вървим по този път, тъй като след нас идват други генерации, които няма да ни простят, в случай че ние спрем в този момент, в случай че се уплашим, в случай че се покрием. Нещата са стигнали дотам, че идеята на македонските българи се схваща от Европа, несъмнено от Западния свят. Ние нямаме право да отстъпваме от тази идея и сме готови, и сме уверени в това, че пътят, по който вървим, е верен и ние няма по какъв начин да отстъпим от това нещо. Защото знаете ли, към този момент ни е писнало да идват децата ни у дома разревани от този език на омразата в учебно заведение, където ги сочат с пръсти и ги назовават " фашисти “, " татаро-монголи “, " убийци “ и така нататък, а в това време тачат портретите на техните дядовци и ги прогласяват за национални герои. Това е един неповторим психичен абсурд, който се случва в Македония. От една страна националните герои, всички до един сами за себе си са казвали, че са българи, само че нашите деца са подложени на напън в учебно заведение и се тормозят или идват у дома разревани за това, че са българчета, или знаят, че са българчета. Това нещо ние повече нямаме но безусловно никакво желание да го поносим, тъй като виждаме, че нещата отиват към радикализация.
Явно ще се стигне до този миг на радикализация. Трябва да бъде ясно на безусловно всеки, че един човек, една общественост, която ще бъде поставена до стената, тя няма да има доста други възможности, няма да има доста други възможности. Бяхме унижавани в Охрид, целени с яйца, хвърляни бутилки по нас, бяха палени клубовете ни, бяха обиждани децата ни, бяха уволнявани родителите ни от работа, унизени по всевъзможен вероятен метод. Трябва някой да си чукне главата и да разбере, че нашето самообладание върви към края. Не желая да звуча коренно, не желая да звуча жестоко, само че се надявам, че тези, които имат опция да повлияят на тези процеси, ще чуят този откровен диалог, който водим сега. Писнало ни е да поносим такова нечовешко отношение към нас, писнало ни е някой да си мисли, че в нашата страна, в нашето отечество, там, където са ни заровени дядовците, там, където починаха нашите български воеводи за тази независимост, ще продължаваме да разрешаваме някой да се гаври с нас и със фамилиите ни.
Това би трябвало да завърши един път вечно. И в случай че някой си мисли, че ние ще се откажем от това нещо, забранявайки ни някаква, една, втора, трета или пета организация, би трябвало да му кажа, че надълбоко се лъже. Затова предлагаме нещо по-различно: ние предлагаме разговор. Ние търсим разговор с македонските институции и се опитваме да намерим разговор, с цел да намерим решение. Ние по този начин мислим, че би трябвало да бъдат решавани нещата – посредством разговор. За страдание, на този стадий всички са глухи, от позицията на мощ мислят, че би трябвало да бъдат решавани тези въпроси. Ние не мислим, че е по този начин.
Затова най-вероятно ще се наложи да водим правосъдни процеси в Македония, да изчерпим вътрешния юридически ред. Ако това не се увенчае с триумф, не ни остава нищо друго, с изключение на да се обърнем към европейските институции и към Европейския съд за правата на индивида.
Цоня Събчева
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ