Европа трябва да излезе от пещерата на Платон
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
" Ако стоките не пресичат границите, бойците ще го вършат ", бе споделил Фредерик Бастиа. Да но различен път.
Преди войната в Украйна Европейският съюз бе не просто един от клиентите на съветските компании за енергийни носители, а най-големият покупател на въглеводороди от тях. Въпреки това, през днешния ден връзките сред Европа и Русия наподобяват дълготрайно скъсани. Това идва да покаже какъв брой дефектна бе демократичната интерпретация на интернационалните връзки, в чиято логичност икономическата взаимосвързаност сред обособените държавноправни субекти ще докара и до политическо съдействие посред им. С повишаването на комерсиалните обороти сред Европейски Съюз и Русия обаче се разширяваше и политическият разлом сред демократична Европа и властническа Русия (при това, не тъй като Стария континент е станал още по-демократичен).
През 2013-та година Руската федерация е най-големият търговски сътрудник на Украйна. 23.8% от експорта на Киев отива към Москва, 30.2% от вноса на Украйна идва от Русия. През идната 2014-та година обаче Владимир Путин анексира Крим. Нещо повече, едно от най-важните стратегически измерения на Украйна за Русия, преди построяването на Турски и Северен поток 2, има икономическо значение: руснаците изнасяха свои въглеводороди за Европа през територията на украинците. Тоест Москва печелеше освен от търговията си с Киев, само че и посредством Киев.
Ето че стоките пресичаха украинско-руската границата, само че това не спря и бойците да създадат същото.
Ако демократичната логичност бе вярна, т.е. добросъседските връзки да бъдат пропорционални на комерсиалните, то тогава през днешния ден нямаше да има война сред Русия и Украйна. Москва щеше да продължава да експортира нефт и въглищни брикети за Киев, а не да изнася принуждение и да внася перални.
Всъщност казусът на сходен прочит интернационалните връзки не бе в това, че той е просто демократичен. А по-скоро, че той е (1) рационалистичен, (2) марксистки и (3) идеалистичен.
Според първото, хората са рационални кодове и тази тяхна характерност се екстраполира върху страните: рационалните субекти основават рационални организации, които се държат рационално една с друга.
Според второто, доколкото стопанската система е базата, а политиката е надстройката, то точно стопанската система - този път капиталистическият пазар, а не плановият етатизъм - ще докара до унификация на интернационалния ландшафт (интернационализмът при социалистите, глобализмът при либералите). Светът надлежно ще се трансформира в мозайка от национални или демократични демокрации. А сходството на политическите системи ще увеличи районна (и международната) сигурност. В случая на демократичната трактовка: пазарът ще докара до народна власт, а демокрациите (както диктува друга илюзия) не водят война.
Според третото пък, индивидът е изначално добър, а в света има универсално и споделяно схващане за това кое е положително и неприятно. Именно в идеалистичния си кит либерализмът е и химеричен.
Тоест, в случай че мога да обобщя, положителни и рационални хора, водени от икономическата си симбиоза, населяват един унифициран свят-матрица, в която има общи правила.
Невъзможно е обаче да разбираем държанието на Владимир Путин и Русия, употребявайки сходен демократичен образец на интернационалните връзки. Нищо рационално нямаше в нападението против Украйна, доколкото такова придвижване би унищожило " буфера " на Москва и би доближило физически Русия до НАТО, а Алиансът се стресна, стартира да се въоръжава в допълнение, разшири се на север и усили бойните си качества в Централна и Източна Европа. Нищо марксистко също: в случай че стопанската система беше водеща в мисленето на Путин, той щеше да строи пътища към Украйна, а не да скапва съществуващите, изпращайки танкове по тях. И не на последно място: какво идеалистично и какво положително има в започването на война, която цели не да освободи народ, а да завладее подобен?
Всички ние би трябвало да си дадем справедлива равносметка, че светът от дълго време не е демократичен, само че за сметка на това, европейците не престават да боравят с демократични концепции. Оттук идва разминаването на Стария континент с действителността. Не може да пилотираш аероплан с шофьорска брошура за автомобил.
Въпросът е, че от самото начало ние имахме опровержението на демократичния разказ на интернационалните връзки. Още през 1993-та година Робърт Манинг написа за " азиатския абсурд ", който се показва в дихотомията сред политическата съгласуваност и съдействие, от една страна, и икономическата интеграция и партньорство, от друга. Робърт Манинг, наблюдавайки Азия още при започване на 90-те на предишното столетие, счита, че интензификацията на пазарните връзки сред страните от въпросния континент, изключително неговата североизточна част, не е довела до повишаване на районната сигурност. Неговият извод е още по-релевантен през днешния ден, когато Китай е най-големият търговски сътрудник на Южна Корея и Япония, само че редом с това и най-голямото политическо и военно предизвикателство за Сеул и Токио.
Днес " азиатския абсурд " на Манинг просто се придвижи на европейски терен. Търговските връзки на Русия с Украйна и Европейски Съюз, най-малко до момента в който ги имаше, не попречиха на Владимир Путин да зачеркне икономическата си полза от тях, с цел да се въвлече във война със своя комшия, което пък докара до нови разноски за съветската стопанска система. Нещо повече, Европа можеше да планува тази война, в случай че не бе в плен на рационалистическо-марксистката си и идеалистична основа на своето демократично разбиране на интернационалните връзки. Филтърът, през който гледаме света, го изопачава. Сякаш сме поставили на очите си несъответствуващ диоптър, заради който дистанцията от предметите към нас непрестанно ни изненадва неприятно. Колкото и бяхме учудени, когато рано сутринта на 24-ти февруари тази година Русия нахлу в Украйна.
Европа би трябвало да излезе от пещерата на Платон, в която сенките изопачават същинските положения на нещата. Европа би трябвало да гледа на Путин и Русия като на такива, каквито те са.
" Ако стоките не пресичат границите, бойците ще го вършат ", бе споделил Фредерик Бастиа. Да но различен път.
Преди войната в Украйна Европейският съюз бе не просто един от клиентите на съветските компании за енергийни носители, а най-големият покупател на въглеводороди от тях. Въпреки това, през днешния ден връзките сред Европа и Русия наподобяват дълготрайно скъсани. Това идва да покаже какъв брой дефектна бе демократичната интерпретация на интернационалните връзки, в чиято логичност икономическата взаимосвързаност сред обособените държавноправни субекти ще докара и до политическо съдействие посред им. С повишаването на комерсиалните обороти сред Европейски Съюз и Русия обаче се разширяваше и политическият разлом сред демократична Европа и властническа Русия (при това, не тъй като Стария континент е станал още по-демократичен).
През 2013-та година Руската федерация е най-големият търговски сътрудник на Украйна. 23.8% от експорта на Киев отива към Москва, 30.2% от вноса на Украйна идва от Русия. През идната 2014-та година обаче Владимир Путин анексира Крим. Нещо повече, едно от най-важните стратегически измерения на Украйна за Русия, преди построяването на Турски и Северен поток 2, има икономическо значение: руснаците изнасяха свои въглеводороди за Европа през територията на украинците. Тоест Москва печелеше освен от търговията си с Киев, само че и посредством Киев.
Ето че стоките пресичаха украинско-руската границата, само че това не спря и бойците да създадат същото.
Ако демократичната логичност бе вярна, т.е. добросъседските връзки да бъдат пропорционални на комерсиалните, то тогава през днешния ден нямаше да има война сред Русия и Украйна. Москва щеше да продължава да експортира нефт и въглищни брикети за Киев, а не да изнася принуждение и да внася перални.
Всъщност казусът на сходен прочит интернационалните връзки не бе в това, че той е просто демократичен. А по-скоро, че той е (1) рационалистичен, (2) марксистки и (3) идеалистичен.
Според първото, хората са рационални кодове и тази тяхна характерност се екстраполира върху страните: рационалните субекти основават рационални организации, които се държат рационално една с друга.
Според второто, доколкото стопанската система е базата, а политиката е надстройката, то точно стопанската система - този път капиталистическият пазар, а не плановият етатизъм - ще докара до унификация на интернационалния ландшафт (интернационализмът при социалистите, глобализмът при либералите). Светът надлежно ще се трансформира в мозайка от национални или демократични демокрации. А сходството на политическите системи ще увеличи районна (и международната) сигурност. В случая на демократичната трактовка: пазарът ще докара до народна власт, а демокрациите (както диктува друга илюзия) не водят война.
Според третото пък, индивидът е изначално добър, а в света има универсално и споделяно схващане за това кое е положително и неприятно. Именно в идеалистичния си кит либерализмът е и химеричен.
Тоест, в случай че мога да обобщя, положителни и рационални хора, водени от икономическата си симбиоза, населяват един унифициран свят-матрица, в която има общи правила.
Невъзможно е обаче да разбираем държанието на Владимир Путин и Русия, употребявайки сходен демократичен образец на интернационалните връзки. Нищо рационално нямаше в нападението против Украйна, доколкото такова придвижване би унищожило " буфера " на Москва и би доближило физически Русия до НАТО, а Алиансът се стресна, стартира да се въоръжава в допълнение, разшири се на север и усили бойните си качества в Централна и Източна Европа. Нищо марксистко също: в случай че стопанската система беше водеща в мисленето на Путин, той щеше да строи пътища към Украйна, а не да скапва съществуващите, изпращайки танкове по тях. И не на последно място: какво идеалистично и какво положително има в започването на война, която цели не да освободи народ, а да завладее подобен?
Всички ние би трябвало да си дадем справедлива равносметка, че светът от дълго време не е демократичен, само че за сметка на това, европейците не престават да боравят с демократични концепции. Оттук идва разминаването на Стария континент с действителността. Не може да пилотираш аероплан с шофьорска брошура за автомобил.
Въпросът е, че от самото начало ние имахме опровержението на демократичния разказ на интернационалните връзки. Още през 1993-та година Робърт Манинг написа за " азиатския абсурд ", който се показва в дихотомията сред политическата съгласуваност и съдействие, от една страна, и икономическата интеграция и партньорство, от друга. Робърт Манинг, наблюдавайки Азия още при започване на 90-те на предишното столетие, счита, че интензификацията на пазарните връзки сред страните от въпросния континент, изключително неговата североизточна част, не е довела до повишаване на районната сигурност. Неговият извод е още по-релевантен през днешния ден, когато Китай е най-големият търговски сътрудник на Южна Корея и Япония, само че редом с това и най-голямото политическо и военно предизвикателство за Сеул и Токио.
Днес " азиатския абсурд " на Манинг просто се придвижи на европейски терен. Търговските връзки на Русия с Украйна и Европейски Съюз, най-малко до момента в който ги имаше, не попречиха на Владимир Путин да зачеркне икономическата си полза от тях, с цел да се въвлече във война със своя комшия, което пък докара до нови разноски за съветската стопанска система. Нещо повече, Европа можеше да планува тази война, в случай че не бе в плен на рационалистическо-марксистката си и идеалистична основа на своето демократично разбиране на интернационалните връзки. Филтърът, през който гледаме света, го изопачава. Сякаш сме поставили на очите си несъответствуващ диоптър, заради който дистанцията от предметите към нас непрестанно ни изненадва неприятно. Колкото и бяхме учудени, когато рано сутринта на 24-ти февруари тази година Русия нахлу в Украйна.
Европа би трябвало да излезе от пещерата на Платон, в която сенките изопачават същинските положения на нещата. Европа би трябвало да гледа на Путин и Русия като на такива, каквито те са.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ