Тази напоена с кръв земя: раждането на украинската нация
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Ако за надменните " великоруси " Украйна би трябвало да им е признателна, че са я основали и отгледали, за доста украинци руският интервал е време на страшни репресии. Проф. Ивайло Дичев споделя историята на украинската нация.
Коментар от проф. Ивайло Дичев:
Украинците се майтапят, че след края на тази война би трябвало да повдигнат монумент на Путин в Киев - монумент на индивида, който приключи националния им план и вечно ги отдели от империята.
Парадоксът тук е, че античната Киевска Рус добива модерната си национална самостоятелност напълно скоро, с разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991. Нещастието на тази напоена с кръв земя е, че се намира сред чудовища - полско-литовския съюз от запад, съветската империя от изток, османската от юг, без да забравяме татарите, австро-унгарците, германците. В мракобесната си историческа лекция от юли 2021, качена на кремълския уебсайт многозначително на съветски, украински и британски, Путин разказва тази страна като постоянно търсеща външен настойник - ту Полша, ту Русия, ту в този момент пък НАТО. Безпомощна жертва на историята без всякаква субектност, която сама не знае какво е в неин интерес. Че е жертва - това е правилно, само че не виждаме да се е примирила.
" Когато в Москва подрязват нокти, в Киев режат пръсти "
var width = window.innerWidth || document.documentElement.clientWidth || document.body.clientWidth; window.googletag = window.googletag || {cmd: []}; googletag.cmd.push(function() { googletag.defineSlot(`/401112551/m.fakti_post_2`, [[728, 90], [300, 100], [660, 250], [750, 200], [336, 280], [300, 250], [320, 50], [600, 250], [300, 600], [300, 75], [320, 100], [750, 300]], `div-gpt-ad-1646992589137-0`).addService(googletag.pubads()); googletag.pubads().enableSingleRequest(); googletag.pubads().collapseEmptyDivs(); googletag.enableServices(); }); googletag.cmd.push(function() { googletag.display(`div-gpt-ad-1646992589137-0`); });
Стереотипите за тази страна, която след завладяването през 18 век назовават с обидното Малорусия (малка Русия), са в най-хубавия случай иронично-патерналистки. Прякорът за украинец е хохол, ж.р. хохлушка, което идва от кичура на казаците, оставян на бръснатите им глави. В Украйна се яде и пие добре, дамите са красиви и " великодушни ", има всякакви колоритни традиции, въобще - провинция. Тази фолклорна еднаквост ни завеща късният социализъм: имаха си своите танци, своя съюз на писателите, своите манталитетни вицове, само че всичко това под егидата на огромната сестра Русия, на която дължаха всичко. Ако пък някой реши да прояви национална субектност, той безусловно биваше нацист.
После внезапно: студентските митинги от 1990-те срещу подписването на нов контракт със Съюз на съветските социалистически републики, референдумът за самостоятелност от 1991 (92% " за " ), Оранжевата гражданска война против подмяната на изборния резултат през 2004, революцията на достолепието, известна като Евромайдан 2013. Всъщност най-впечатляваща в тази серия е електоралната карта след последните президентски избори: постоянно до момента източните региони гласоподаваха за проруски партии, западните - за проевропейски. През 2019 картата беше на практика едноцветна - Украйна беше застанала зад Зеленски. Нацията се сплоти против съветската анексия на Крим.
Защото най-големият проблем на Украйна е фрагментацията. Самата територия е пъстра - в 19 век с изключение на украинци тук живеят руснаци, поляци, татари и цели 10% евреи, доста от които премахнати от локалните националисти във времето на гражданската война, а след това от немските нацисти през Втората международна. Дори главните църкви са две - православна, която гледа към Москва, и униатска, обърната на запад. През първия си интервал болшевишката власт освен основава Украинската руска република, само че вътре в нея поддържа възникването на многочислени под-републики на културен или териториален принцип: Одеска, Донецко-Криворожска, Донска, Таврида (Крим) и така нататък Ленинската политика на самоопределяне цели да се активизират силите на периферията против царисткия център, а също и да се изнесе революцията на запад. По-късно Сталин ще поправи това, което Путин счита за неточност на ранните болшевики.
Наред с културното си многообразие, Украйна става сцена на непрекъснати и жестоки политически битки. В " Киев град " великият украинец Михаил Булгаков написа: " По сметките на киевчани в града им е имало 18 преврата. Някои по-внимателни мемоаристи изброяват 12; аз мога да оповестя, че са били 14, като 10 от тях персонално съм претърпял ". Няколкото успоредни самостоятелни украински републики, зародили след февруарската гражданска война през 1917, по този начин и не съумяват да се обединят и биват присъединени към Съветска Русия през 1922. Тук текат най-страшните боеве на гражданската война - с изключение на националистите и Червената войска, в Украйна се борят белите на Деникин, задграничните интервенти и аграрните анархисти на Махно, които са против всички. Пак тук са и най-страшните боеве във времето на Втората международна война, когато руската република е разграничена на националисти, които се надяват благодарение на Хитлер да се отърват от болшевишката власт, и комунисти, които гневно се борят против тях.
Ако за надменните " великоруси " Украйна би трябвало да им е признателна, че са я основали, освободили и отглеждали, за доста украинци руският интервал е време на репресии, които тук са много по-страшни - съгласно поговорката " Когато в Москва подрязват нокти, в Киев режат пръсти ". Няма по какъв начин да бъде пропуснат целенасоченият апетит, проведен от Сталин " за изкривяване гръбнака на украинското селячество ". Според някои откриватели жертвите на този геноцид са сред 4 и 5 милиона. Отделно лагерите, културната цензура, разбъркването на популации и граници.
Както множеството народи, украинската поражда през 19 век, когато написа националният стихотворец Тарас Шевченко, елитите стартират да приказват гордо езика си и се зараждат сантиментални легенди за славното минало. В това минало съществена роля и до през днешния ден играят запорожките казаци - разнородно, главно славянско население, живяло към Днепър. Казаците са сезонни бойци, които охраняват най-много полско-литовския съюз, само че не са там " на щат " и се хващат на работа и за други владетели. При тях бягат селяни, с цел да се отърват от феодалните си господари. Казаците имат свои хетмани, които се сплотяват в по този начин наречената казашка Сеч 16-18 век, която украинците през днешния ден считат за предшественик на своята страна. Не бива да ги бъркаме с донските казаци, които по-късно Руската империя интергира и употребява в армията си. Запорожката Сеч е свободна земя, химера на войнската чест и равенството.
Фолклоризирани в руския интервал, както всичко локално и неруско, запорожките казаци се завърнаха още във времето на перестройката с многочислени асоциации, а националистическият президент Юшченко твърдеше, че произлиза от казашки жанр. В химна на Украйна се пее: " Ще дадем душа и тяло за нашата независимост. Ще покажем, че сме братя на казашкия жанр ". Когато през днешния ден на фронта някой се отличи със смелостта си, го назовават същински казак.
Както и да свърши тази война
Истински казаци се оказаха жителите на Конотоп, чийто зам.-кмет излезе на площада и попита: " Руснаците предизвестиха, че ще ни бомбардират, в случай че не се предадем, кой желае да бием? ". Човек несъзнателно се сеща за една друга национална легенда - писмото на запорожките казаци до турския султан, който им повелява да се предадат непринудено и да не го безпокоят, а те го обсипват с колоритни обиди. Един нов Репин, Шостакович или Аполинер евентуално би могъл да направи в този момент нещо по тематиката " украинци пишат писмо на Путин ".
Защото - за мое огромно страдание - с цел да се роди една нация, не е задоволителна сплотяващата концепция, която през днешния ден са демократичната народна власт и европейският път пред страната. Не е задоволително развиването на капиталистическото произвеждане, което хомогенизира териториите, образованието, информираността. Нациите и през днешния ден, става известно, се раждат в кървави борби, премеждия и жертви. Казал го е американският социолог Чарлз Тили: " Войната прави страната, страната прави войната ". Можем да го повторим и за нацията. Затова, както и да свърши тази война, мъчно ще е някой политик със уязвимост към историята един ден отново да твърди, че украинска нация не съществувала.
*****
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Ако за надменните " великоруси " Украйна би трябвало да им е признателна, че са я основали и отгледали, за доста украинци руският интервал е време на страшни репресии. Проф. Ивайло Дичев споделя историята на украинската нация.
Коментар от проф. Ивайло Дичев:
Украинците се майтапят, че след края на тази война би трябвало да повдигнат монумент на Путин в Киев - монумент на индивида, който приключи националния им план и вечно ги отдели от империята.
Парадоксът тук е, че античната Киевска Рус добива модерната си национална самостоятелност напълно скоро, с разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991. Нещастието на тази напоена с кръв земя е, че се намира сред чудовища - полско-литовския съюз от запад, съветската империя от изток, османската от юг, без да забравяме татарите, австро-унгарците, германците. В мракобесната си историческа лекция от юли 2021, качена на кремълския уебсайт многозначително на съветски, украински и британски, Путин разказва тази страна като постоянно търсеща външен настойник - ту Полша, ту Русия, ту в този момент пък НАТО. Безпомощна жертва на историята без всякаква субектност, която сама не знае какво е в неин интерес. Че е жертва - това е правилно, само че не виждаме да се е примирила.
" Когато в Москва подрязват нокти, в Киев режат пръсти "
var width = window.innerWidth || document.documentElement.clientWidth || document.body.clientWidth; window.googletag = window.googletag || {cmd: []}; googletag.cmd.push(function() { googletag.defineSlot(`/401112551/m.fakti_post_2`, [[728, 90], [300, 100], [660, 250], [750, 200], [336, 280], [300, 250], [320, 50], [600, 250], [300, 600], [300, 75], [320, 100], [750, 300]], `div-gpt-ad-1646992589137-0`).addService(googletag.pubads()); googletag.pubads().enableSingleRequest(); googletag.pubads().collapseEmptyDivs(); googletag.enableServices(); }); googletag.cmd.push(function() { googletag.display(`div-gpt-ad-1646992589137-0`); });
Стереотипите за тази страна, която след завладяването през 18 век назовават с обидното Малорусия (малка Русия), са в най-хубавия случай иронично-патерналистки. Прякорът за украинец е хохол, ж.р. хохлушка, което идва от кичура на казаците, оставян на бръснатите им глави. В Украйна се яде и пие добре, дамите са красиви и " великодушни ", има всякакви колоритни традиции, въобще - провинция. Тази фолклорна еднаквост ни завеща късният социализъм: имаха си своите танци, своя съюз на писателите, своите манталитетни вицове, само че всичко това под егидата на огромната сестра Русия, на която дължаха всичко. Ако пък някой реши да прояви национална субектност, той безусловно биваше нацист.
После внезапно: студентските митинги от 1990-те срещу подписването на нов контракт със Съюз на съветските социалистически републики, референдумът за самостоятелност от 1991 (92% " за " ), Оранжевата гражданска война против подмяната на изборния резултат през 2004, революцията на достолепието, известна като Евромайдан 2013. Всъщност най-впечатляваща в тази серия е електоралната карта след последните президентски избори: постоянно до момента източните региони гласоподаваха за проруски партии, западните - за проевропейски. През 2019 картата беше на практика едноцветна - Украйна беше застанала зад Зеленски. Нацията се сплоти против съветската анексия на Крим.
Защото най-големият проблем на Украйна е фрагментацията. Самата територия е пъстра - в 19 век с изключение на украинци тук живеят руснаци, поляци, татари и цели 10% евреи, доста от които премахнати от локалните националисти във времето на гражданската война, а след това от немските нацисти през Втората международна. Дори главните църкви са две - православна, която гледа към Москва, и униатска, обърната на запад. През първия си интервал болшевишката власт освен основава Украинската руска република, само че вътре в нея поддържа възникването на многочислени под-републики на културен или териториален принцип: Одеска, Донецко-Криворожска, Донска, Таврида (Крим) и така нататък Ленинската политика на самоопределяне цели да се активизират силите на периферията против царисткия център, а също и да се изнесе революцията на запад. По-късно Сталин ще поправи това, което Путин счита за неточност на ранните болшевики.
Наред с културното си многообразие, Украйна става сцена на непрекъснати и жестоки политически битки. В " Киев град " великият украинец Михаил Булгаков написа: " По сметките на киевчани в града им е имало 18 преврата. Някои по-внимателни мемоаристи изброяват 12; аз мога да оповестя, че са били 14, като 10 от тях персонално съм претърпял ". Няколкото успоредни самостоятелни украински републики, зародили след февруарската гражданска война през 1917, по този начин и не съумяват да се обединят и биват присъединени към Съветска Русия през 1922. Тук текат най-страшните боеве на гражданската война - с изключение на националистите и Червената войска, в Украйна се борят белите на Деникин, задграничните интервенти и аграрните анархисти на Махно, които са против всички. Пак тук са и най-страшните боеве във времето на Втората международна война, когато руската република е разграничена на националисти, които се надяват благодарение на Хитлер да се отърват от болшевишката власт, и комунисти, които гневно се борят против тях.
Ако за надменните " великоруси " Украйна би трябвало да им е признателна, че са я основали, освободили и отглеждали, за доста украинци руският интервал е време на репресии, които тук са много по-страшни - съгласно поговорката " Когато в Москва подрязват нокти, в Киев режат пръсти ". Няма по какъв начин да бъде пропуснат целенасоченият апетит, проведен от Сталин " за изкривяване гръбнака на украинското селячество ". Според някои откриватели жертвите на този геноцид са сред 4 и 5 милиона. Отделно лагерите, културната цензура, разбъркването на популации и граници.
Както множеството народи, украинската поражда през 19 век, когато написа националният стихотворец Тарас Шевченко, елитите стартират да приказват гордо езика си и се зараждат сантиментални легенди за славното минало. В това минало съществена роля и до през днешния ден играят запорожките казаци - разнородно, главно славянско население, живяло към Днепър. Казаците са сезонни бойци, които охраняват най-много полско-литовския съюз, само че не са там " на щат " и се хващат на работа и за други владетели. При тях бягат селяни, с цел да се отърват от феодалните си господари. Казаците имат свои хетмани, които се сплотяват в по този начин наречената казашка Сеч 16-18 век, която украинците през днешния ден считат за предшественик на своята страна. Не бива да ги бъркаме с донските казаци, които по-късно Руската империя интергира и употребява в армията си. Запорожката Сеч е свободна земя, химера на войнската чест и равенството.
Фолклоризирани в руския интервал, както всичко локално и неруско, запорожките казаци се завърнаха още във времето на перестройката с многочислени асоциации, а националистическият президент Юшченко твърдеше, че произлиза от казашки жанр. В химна на Украйна се пее: " Ще дадем душа и тяло за нашата независимост. Ще покажем, че сме братя на казашкия жанр ". Когато през днешния ден на фронта някой се отличи със смелостта си, го назовават същински казак.
Както и да свърши тази война
Истински казаци се оказаха жителите на Конотоп, чийто зам.-кмет излезе на площада и попита: " Руснаците предизвестиха, че ще ни бомбардират, в случай че не се предадем, кой желае да бием? ". Човек несъзнателно се сеща за една друга национална легенда - писмото на запорожките казаци до турския султан, който им повелява да се предадат непринудено и да не го безпокоят, а те го обсипват с колоритни обиди. Един нов Репин, Шостакович или Аполинер евентуално би могъл да направи в този момент нещо по тематиката " украинци пишат писмо на Путин ".
Защото - за мое огромно страдание - с цел да се роди една нация, не е задоволителна сплотяващата концепция, която през днешния ден са демократичната народна власт и европейският път пред страната. Не е задоволително развиването на капиталистическото произвеждане, което хомогенизира териториите, образованието, информираността. Нациите и през днешния ден, става известно, се раждат в кървави борби, премеждия и жертви. Казал го е американският социолог Чарлз Тили: " Войната прави страната, страната прави войната ". Можем да го повторим и за нацията. Затова, както и да свърши тази война, мъчно ще е някой политик със уязвимост към историята един ден отново да твърди, че украинска нация не съществувала.
*****
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ