Теодор Георгиев: Кое е общото между малолетните, невменяемите, депутатите и магистратите?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Аз съм един елементарен, недодялан юрист. Разбира се, не съм се родил подобен. Имам малко над 30 години живот преди да стана юрист и за жалост съм имал ош-беш с Прокуратурата в качеството си на елементарен жител (пострадал от закононарушение или станал очевидец на такова). Поради това и желая да ви опиша от персоналния си професионален (а и преди този момент – житейски) опит по какъв начин (не)работи Прокуратурата.
Всичко това ще се опитам да обясня на наличен език. Това написа във " Facebook " юрист Теодор Георгиев.
Ако към момента вие или ваш непосредствен към момента не е потърпевш от закононарушение и не си е съставил усещане от това, по какъв начин „ дейно “ работи Прокуратурата, то бъдете уверени, че рано или късно това ще ви се случи и описаното по-долу ще изпитате „ на гърба “ си. Предварително ви изричам откровено страдание. Искам да знаете, че ние, юристите, не толерираме това, нямаме и полза, в противен случай – борим се с тази неправда, само че с голи и вързани ръце срещу тоягата мъчно се води борба.
Има два „ закона “, които са основата на наказателното правосъдие, т.е. които се занимават с закононарушенията – наказателният кодекс (НК) и наказателно-процесуалният кодекс (НПК). Общо взето, в първия са разказани кои действия се смятат за закононарушения и какво наказване се постанова за тях, а във втория е разказано по какъв начин протича следствието на закононарушенията и налагането на наказванията (т.е. разказват по какъв начин протича процедурата от А до Я).
В наказателния кодекс закононарушенията са разграничени на два типа – такива от общ темперамент и такива от частен темперамент. Вторите са изключение и при тях се касае за доста малцина и с ниска тежест закононарушения (наказват се доста леко) – лека телесна щета, засегнатост, клюка, увреждане на имущество и кражба, осъществени от близки родственици, корист с доверие. При тях не е нужно да се обръщате към Прокуратурата, а непосредствено до съда – подавате просба до съда, като описвате в нея обстоятелствата по осъщественото закононарушение (кога, къде, как) и посочвате причинителя.
След което съдът привиква вас и посоеното лице и пред него - съда би трябвало да докажете истинността на твърдяното от вас (чрез посочването на доказателства – очевидци, документи и т.н.). И в случай че това се откри и осъщественото действие фактически е закононарушение по наказателния кодекс, то съдът ще постанови неоправдателна присъда по отношение на отговорния. Т.е. при тези закононарушения наказването на отговорния е напълно във вашите ръце – вие и единствено вие решавате дали ще търсите отговорност от причинителя.
var width = window.innerWidth || document.documentElement.clientWidth || document.body.clientWidth; window.googletag = window.googletag || {cmd: []}; googletag.cmd.push(function() { googletag.defineSlot(`/401112551/m.fakti_post_2`, [[728, 90], [300, 100], [660, 250], [750, 200], [336, 280], [300, 250], [320, 50], [600, 250], [300, 600], [300, 75], [320, 100], [750, 300]], `div-gpt-ad-1646992589137-0`).addService(googletag.pubads()); googletag.pubads().enableSingleRequest(); googletag.pubads().collapseEmptyDivs(); googletag.enableServices(); }); googletag.cmd.push(function() { googletag.display(`div-gpt-ad-1646992589137-0`); });
При закононарушенията от общ темперамент (95% от описаните в наказателния кодекс незаконни действия – с изключение на изброените по-горе) вие не можете да подадете просба до съда по гореописания метод и да потвърждавате осъществяването на действието, с цел да осъдите причинителя. Това може да направи единствено и само
Прокуратурата. Това, което можете да извършите вие е само да уведомите Прокуратурата, че съгласно вас някой е направил закононарушение – да пуснете сигнал / тъжба. Такава тъжба може да пусне всеки един, освен този, който е потърпевш от закононарушение. Ако знаете за осъществена кражба, машинация, фалшификация на документ, взимане/даване на рушвет – даже и да нямате нищо общо с тази преживелица, можете да подадете сигнал, а Прокуратурата е длъжна да организира следствие и в случай че откри закононарушение –да го потвърди и да даде отговорния на съд.
Това става по следния метод – първо се образува досъдебно произвеждане, в което се прави следствие – събират се доказателства и в случай че прокурорът откри, че в действителност има осъществено закононарушение, той написва обвинителен акт (еквивалент на тъжбата) и го подава в съда. Съдът образува дело, насрочва съвещание, в което прокурорът потвърждава (като показва доказателства) действието на лицето, посочено в обвинителния акт, и в случай че съдът се убеди от тези доказателства, че в действителност е осъществено закононарушение и че то е осъществено от посоченото лице – ще му наложи наказване (осъдителна присъда – санкция, пробация, условна, ефикасна – т.е. да се лежи в затвор, простичко казано).
Нека приемем, че сте пострадал от някакво закононарушение или единствено знаете за такова. Пишете сигнал, описвате в него това, което знаете и го входирате в Прокуратурата или районното полицейско ръководство (няма значение къде).
Какво се случва оттук насетне? Написаното от вас се дава на прокурор (районна прокуратура се занимава с по-леките закононарушения, а окръжна – с по-тежките като ликвидиране, обир, изнасилвания и т.н.), който го прочита. В всеобщите случаи не се образува досъдебно произвеждане, а така наречен „ предварителна инспекция “ по ЗМВР (Закона за министерството на вътрешните работи).
Прокурорът разпорежда тази инспекция на областен полицейски контрольор (най-вече това е вашият така наречен „ квартален “), който стартира да събира доказателства.
Първото нещо, което се прави по тази инспекция е да се извика подалият сигнала да даде пояснения. Независимо какъв брой ясно, изчерпателно, безапелационно, просторно и подкрепено с доказателства е написаното от вас, бъдете сигурни, че полицейският контрольор първо ще извика вас да пишете пояснения, а не причинителя на действието. И това не се прави инцидентно.
Това е самобитно наказване / принуда върху подалия сигнала, който е дръзнал да „ занимава “ органите на реда (МВР) и държавното обвиняване (Прокуратурата) с „ глупости “ и да им „ отваря работа “.
След като се снемат вашите пояснения, се привиква и причинителят и се събират и други доказателства (изискват се документи и информации от държавни и общински органи, нотариуси и т.н.). Всичко това, несъмнено, се прави чисто официално – не с концепцията да съберат доказателства за осъщественото закононарушение, а просто да се регистрира активност. Нито полицейският контрольор, нито пък прокурорът (нарича се „ наблюдаващ прокурор “, тъй като той наблюдава/ръководи дейностите по разследването) поставят някакви старания да издирят доказателства и в действителност да открият има ли или няма осъществено закононарушение. Най-често полицейският контрольор прави това, което му е указал прокурорът, като му е упълномощил инспекцията („ Събери сведения/обяснения от лицето, което е подало сигнала и другите, посочени в сигнала лица. Събери информации от тези и тези институции “).
Тази инспекция нормално трае месец-два. И тук идва първата неприятна изненада – цялото това време е профукано напразно (а то е най-ценно, тъй като закононарушението и доказателствата за него са още „ пресни “), тъй като даже и да се съберат доказателства, те не могат да се употребяват след това в съда за доказването на действието. Защо? Ами, тъй като не са събрани по реда на Наказателно-процесуален кодекс – както казахме, тази предварителна инспекция се прави по реда на ЗМВР и събраните по нея доказателства, колкото и да са скъпи, би трябвало да се съберат отначало, този път по реда на Наказателно-процесуален кодекс, т.е. да се образува досъдебно произвеждане и там отначало да се извършат разпити на очевидци / обвинен и така нататък
Идеята тук е следната – да не се хабят държавни запаси за формиране на досъдебно произвеждане (което се води към този момент не от „ кварталния “, а от проверяващ служител на реда / дознател / следовател) на ранен стадий, а едвам в случай че се откри, че има данни за закононарушение – чак тогава прокурорът да подреди образуването на досъдебно произвеждане. И в случай че и във етапа на досъдебното произвеждане прокурорът реши, че има осъществено закононарушение – то той написва обвинителния акт и го внася в съда, с цел да стартира „ съденето “ на причинителя на незаконното действие.
След като приключи инспекцията, полицейският контрольор предава материалите по нея (събраните „ доказателства “) на прокурора, който стартира да „ умува “. Тук нещата протичат под лозунга: „ Не си въобразявай! “. След още месец „ мъдруване “ ще получите от Прокуратурата писмо, на което най-отгоре ще написа: „ Постановление за отвод за формиране на досъдебно произвеждане “, а по-надолу прокурорът ще е изложил за какво, съгласно него, не вижда данни за закононарушение в описаното от вас. Обикновено, в тези случаи с изключение на прокурора само Стиви Уондър и Орхан Мурад не виждат такива данни (както и каквото и да било друго). Обяснява ви се от прокурора, че за него закононарушение няма, досъдебно произвеждане няма да образува, надлежно няма да внесе в съда обвинителен акт. Дава ви правото да обжалвате пред горестояща прокуратура.
Както споделих нагоре – не си въобразявайте! Не изпадайте в суматоха и гняв. Сигурен съм, че откакто прочетете „ претекстовете “ на прокурора, ще изпаднете в шок, тъй като в това разпореждане обстоятелствата са разказани накриво и „ криво-ляво “, а изводите на прокурора са неуместни до такава степен, че се чудите дали са писани от вменяем човек или от подобен, който най-малко поне е чел законите.
Не си въобразявайте! Прокурорът познава от малко малко законите (за по-висока степен на познаване не дръзвам да гарантирам) и е изцяло вменяем и рационален субект. Гарантирам ви, че той и самичък не си има вяра на написаното. Всичко е схванал доста добре. Не по-зле от вас му е ясно, че закононарушение има. Има случаи дори (много рядко, само че ми се е случвало) в които се възмущава вътрешно от осъщественото. Но дотам… Както казахме – единствено от него зависи дали ще повдигне обвиняване в съда против причинителя. Никой различен няма силата да го накара да извърши това (така е признато – другояче противоположното би било напън върху независимостта на прокуратурата да преценя на кого, по кое време и по какъв начин да повдига обвинения).
Ако се питате - за какво постъпва по този начин прокурорът? Ами, тъй като може и тъй като върху работата му няма надзор. Заплатата на прокурора (а тя е много добра – даже районните прокурори, т.е. тези на най-ниски равнища взимат сред 3000 и 4000лв „ чисто “, настрана имат редица привилегии и спомагателни материални подтиквания, а при пенсиониране получават 20 брутни заплати вкупом – т.е. сред 100 и 120 000 лева/.
Прокурорът не е на „ норма “. Заплатата и бонусите му не зависят от броя наказани лица. Нито пък някой, който и да е той (дори и Главният прокурор, Министърът на праавосъдието, Президентът…) няма право да „ търси сметка “ на прокурора за какво на едно лице, което от доказателствата е видно, че е направило закононарушение, не е повдигнато обвиняване. Прокурорът има право на „ вътрешно разбиране “ по тези въпроси, той сподели: „ Така съм видял нещата, по този начин съм решил “ и никой няма право да му се меси в тази му преценка. И това негово вътрешно разбиране не предстои на глоба, колкото и да е погрешно. Както споделяше един сътрудник – „ Има четири категории лица, които не носят отговорност за дейностите си. Това са малолетните, невменяемите, депутатите и магистратите “.
Оттам разбирате, че прокурорът няма грам интерес да съди който и да било (освен в случай че не е персонално заинтригуван или не му се подреди „ от горната страна “). Това за него значи тежки и изцяло непотребни старания – да събира доказателства, да написа обвинителен акт, след това да се бори в съда с юриста на подсъдимия и да си потвърждава обвинителните изказвания. Все неща, които в случай че не ги направи, няма да се отразят на заплатата и другите съпътстващи я „ благинки “. Не съдете и не завиждайте – в случай че и вие бяхте назначени на работа, в която имате опция да избирате дали да изпълнявате служебните си отговорности или да не ги изпълнявате без никакви отрицателни последици за вас, без подозрение бихте избрали второто.
Отделно, в случай че повдигне обвиняване (т.е. внесе в съда обвинителен акт) против някого и не успее да го потвърди в съда, в резултат на което подсъдимият бъде оневинен като почтен, то последният след това може да съди Прокуратурата по ЗОДОВ (Закон за отговорността на страната и общините за вреди). Тогава Прокуратурата ще заплаща от бюджета си компенсацията, което не е по никакъв начин не им е прелестно.
Поради което и като краен извод – Прокуратурата отхвърля да повдига обвинявания. Прави го единствено от „ немай къде “ – когато към този момент в действителност няма по какъв начин – има ликвидиране, което е несъмнено, да вземем за пример. Или за „ лесни закононарушения “, при които знае, че подсъдимият осъзнава, че няма изплъзване и ще се съгласи на съглашение. Това са най-много закононарушения като ръководство на МПС под въздействието на алкохол или опиати, дребните обири, осъществявани преобладаващо от ромските малцинствени групи и така нататък Дори и в тези случаи Прокуратурата не се старае да изисква сурови санкции за причинителите (както казахме – заплатите им не зависят от това).
Разбира се, както казахме нагоре, отводът на прокурора да образува досъдебно произвеждане предстои на обжалване пред горестоящата прокуратура. Ами, обжалвайте! Принципът на „ гарван гарвану око не вади “ важи тук с цялостна мощ. След 2 месеца ще получите още по-неадекватен отговор, с който се удостоверяват като верни и законосъобразни изводите на първия прокурор по отношение на неналичието на осъществено закононарушение. И до такава степен... И това е неприятното, че върху тези отводи правосъден надзор няма, тъй като при все всичките си дефекти, съдът като цяло, за разлика от Прокуратурата, се пробва да разсъждава и да търси правдивост и учудващо, само че сега-засега, от малко малко и на места това му се отдава. В доста редки случаи горестоящата прокуратура ще върне инспекцията на долустоящия прокурор с инструкции, само че подтекстът е явен: „ Положи малко повече старания да го отсвириш този, тъй че да наподобява малко по-така “. Резултатът в последна сметка е еднакъв – още веднъж отвод. Този път ще е доказан. Когато наново обжалвате, горестоящият прокурор ще ви напише: „ Този път първоинстанционната прокуратура, следвайки напътствията ни, в действителност е положила старания да откри истината е вярно е открила, че в случай че има нещо – няма нищо “.
Ако инцидентно е формирано досъдебно произвеждане, то прокурорът още веднъж може да го приключи с мнение, че не вижда данни за осъществено закононарушение. Това преустановяване към този момент може да се апелира пред съд и там към този момент в действителност имате късмет. С две ангажименти. За да обжалвате пред съд би трябвало да имате качеството на потърпевш от закононарушението. Често вие си мислите, че имате, само че по закон нямате. При кражба, обезчестяване, обир, средна/тежка телесна щета вие сте потърпевш и имате право да обжалвате отхвърли пред съответния съд. Но в доста други случаи нямате. Поискали са ви рушвет? Не сте потърпевш, тъй като се приема, че подкупът нарушава не ваши права, а държавния ред. Набедили са ви в закононарушение, в което не сте направили?
Не сте потърпевш, тъй като тук се засягат държавните ползи, не вашите (а, де!). Съседът ви своеволно е премахнал оградата и е завзел от част от парцела ви. Или пък е заградил пътя до вилното ви място, тъй като смята, че пътят е негова благосъстоятелност? Това е безчинство, само че вие не сте потърпевш (а, де!), тъй като самоуправството е закононарушение срещу публичния ред (макар че съдът от време на време не мисли така). С подправено наследство са добити ваши парцели по завещание? Не сте потърпевш, тъй като без значение, че парцелите са ваши, предмет на закононарушението са нарушени държавни ползи по документиране.
Отделно от това, нали помните, че единствено Прокуратурата има правото да взема решение дали, на кого, по кое време, по какъв начин и защо да повдигне обвиняване и никой не може да им управлява това право.
Да, в това число и съдът! Ще попитате следователно – защо е обжалването пред съда? Съдът може само, в случай че реши, че изводите на прокурора са неправилни, да му каже – Виж, тук си приложил погрешно закона. Сбъркал си тук и тук. Опитай още веднъж, поправи тези неточности и може би ще стигнеш до противоположния извод, че може и да има осъществено закононарушение “.
Прокурорът получава този акт на съда, намръщва се, пробва се да имитира активност, че съблюдава напътствията на съда и още веднъж написа отвод за покачване на обвиняване, безусловно голословен. И това може да продължава до безконечност.
В практиката си съм имал случай (Здравейте, прокурор Кулева!), в който съдът 9 (ДЕВЕТ) пъти връща отхвърли на прокурора, като му указва, че има пропуски в следствието и следва да се поправят тези и тези неточности. И при всички девет пъти Прокуратурата имитира активност и приключва още веднъж досъдебното произвеждане. В един от тези случаи, макар напътствията на съда, Прокуратурата демонстративно отговори с ново разпореждане за преустановяване, което беше напълно преписаното предходно, т.е. напътствията на съда демонстративно не бяха изпълнени.
И… нали помните какво си казахме? Не си въобразявайте! Това, че подлизурствате на някой ваш прочут прокурор, като му ремонтирате колата, жилището или му вършите други услуги, изобщо не значи, че в случай че в миналото, недай си Боже, станете жертва на закононарушение, ще му поискате помощ и той ще ви обърне внимание. Не! Накрая отново ще получите гореописания отвод за формиране на досъдебно произвеждане, а оправданието ще е: „ ‘Ми, к‘вото можах – направих “. Прокуратурата просто не желае да се занимава да съди и това е.
Друго е, в случай че сте от отсрещната страна на реката – в случай че сте престъпили закона. Тогава можете да разчитате на „ схващане “ и „ помощ от другар “ не за друго, а тъй като за Прокуратурата да обърне тил на едно закононарушение е надалеч по-лесно, в сравнение с да се се обърне с лице към него. Просто като „ две и две - четири “.
Понякога „ от горната страна “ се дават директиви по поръчка да бъде сплескан някой неуместен. И това не е болежка за умиране. Прокурорът, на който е предоставена тази задача, от дълго време е изгубил „ форма “ (добре, де… той в никакъв случай не я е имал) и няма присъщата на юриста борбеност – да се напъва да мисли, да събира доказателства, да поставя старания да убеди съда в правотата си.
Прокуратурата при тези поръчки може само да „ тормози “ – да „ влачи “ набелязания по разпити неведнъж, да му повдигне обвиняване, само че най-после това е транспортен съд, който в никакъв случай не уцелва пристанището – той корабокрушира. Обвинението пада. За нарочения остават потрошеното време и нерви (ако е с по-слаба душeвност и им се връзва).
Е, в случай че не сте знаели – към този момент знаете по какъв начин (не) работи Прокуратурата! МОЛЯ, СПОДЕЛЕТЕ!
Аз съм един елементарен, недодялан юрист. Разбира се, не съм се родил подобен. Имам малко над 30 години живот преди да стана юрист и за жалост съм имал ош-беш с Прокуратурата в качеството си на елементарен жител (пострадал от закононарушение или станал очевидец на такова). Поради това и желая да ви опиша от персоналния си професионален (а и преди този момент – житейски) опит по какъв начин (не)работи Прокуратурата.
Всичко това ще се опитам да обясня на наличен език. Това написа във " Facebook " юрист Теодор Георгиев.
Ако към момента вие или ваш непосредствен към момента не е потърпевш от закононарушение и не си е съставил усещане от това, по какъв начин „ дейно “ работи Прокуратурата, то бъдете уверени, че рано или късно това ще ви се случи и описаното по-долу ще изпитате „ на гърба “ си. Предварително ви изричам откровено страдание. Искам да знаете, че ние, юристите, не толерираме това, нямаме и полза, в противен случай – борим се с тази неправда, само че с голи и вързани ръце срещу тоягата мъчно се води борба.
Има два „ закона “, които са основата на наказателното правосъдие, т.е. които се занимават с закононарушенията – наказателният кодекс (НК) и наказателно-процесуалният кодекс (НПК). Общо взето, в първия са разказани кои действия се смятат за закононарушения и какво наказване се постанова за тях, а във втория е разказано по какъв начин протича следствието на закононарушенията и налагането на наказванията (т.е. разказват по какъв начин протича процедурата от А до Я).
В наказателния кодекс закононарушенията са разграничени на два типа – такива от общ темперамент и такива от частен темперамент. Вторите са изключение и при тях се касае за доста малцина и с ниска тежест закононарушения (наказват се доста леко) – лека телесна щета, засегнатост, клюка, увреждане на имущество и кражба, осъществени от близки родственици, корист с доверие. При тях не е нужно да се обръщате към Прокуратурата, а непосредствено до съда – подавате просба до съда, като описвате в нея обстоятелствата по осъщественото закононарушение (кога, къде, как) и посочвате причинителя.
След което съдът привиква вас и посоеното лице и пред него - съда би трябвало да докажете истинността на твърдяното от вас (чрез посочването на доказателства – очевидци, документи и т.н.). И в случай че това се откри и осъщественото действие фактически е закононарушение по наказателния кодекс, то съдът ще постанови неоправдателна присъда по отношение на отговорния. Т.е. при тези закононарушения наказването на отговорния е напълно във вашите ръце – вие и единствено вие решавате дали ще търсите отговорност от причинителя.
var width = window.innerWidth || document.documentElement.clientWidth || document.body.clientWidth; window.googletag = window.googletag || {cmd: []}; googletag.cmd.push(function() { googletag.defineSlot(`/401112551/m.fakti_post_2`, [[728, 90], [300, 100], [660, 250], [750, 200], [336, 280], [300, 250], [320, 50], [600, 250], [300, 600], [300, 75], [320, 100], [750, 300]], `div-gpt-ad-1646992589137-0`).addService(googletag.pubads()); googletag.pubads().enableSingleRequest(); googletag.pubads().collapseEmptyDivs(); googletag.enableServices(); }); googletag.cmd.push(function() { googletag.display(`div-gpt-ad-1646992589137-0`); });
При закононарушенията от общ темперамент (95% от описаните в наказателния кодекс незаконни действия – с изключение на изброените по-горе) вие не можете да подадете просба до съда по гореописания метод и да потвърждавате осъществяването на действието, с цел да осъдите причинителя. Това може да направи единствено и само
Прокуратурата. Това, което можете да извършите вие е само да уведомите Прокуратурата, че съгласно вас някой е направил закононарушение – да пуснете сигнал / тъжба. Такава тъжба може да пусне всеки един, освен този, който е потърпевш от закононарушение. Ако знаете за осъществена кражба, машинация, фалшификация на документ, взимане/даване на рушвет – даже и да нямате нищо общо с тази преживелица, можете да подадете сигнал, а Прокуратурата е длъжна да организира следствие и в случай че откри закононарушение –да го потвърди и да даде отговорния на съд.
Това става по следния метод – първо се образува досъдебно произвеждане, в което се прави следствие – събират се доказателства и в случай че прокурорът откри, че в действителност има осъществено закононарушение, той написва обвинителен акт (еквивалент на тъжбата) и го подава в съда. Съдът образува дело, насрочва съвещание, в което прокурорът потвърждава (като показва доказателства) действието на лицето, посочено в обвинителния акт, и в случай че съдът се убеди от тези доказателства, че в действителност е осъществено закононарушение и че то е осъществено от посоченото лице – ще му наложи наказване (осъдителна присъда – санкция, пробация, условна, ефикасна – т.е. да се лежи в затвор, простичко казано).
Нека приемем, че сте пострадал от някакво закононарушение или единствено знаете за такова. Пишете сигнал, описвате в него това, което знаете и го входирате в Прокуратурата или районното полицейско ръководство (няма значение къде).
Какво се случва оттук насетне? Написаното от вас се дава на прокурор (районна прокуратура се занимава с по-леките закононарушения, а окръжна – с по-тежките като ликвидиране, обир, изнасилвания и т.н.), който го прочита. В всеобщите случаи не се образува досъдебно произвеждане, а така наречен „ предварителна инспекция “ по ЗМВР (Закона за министерството на вътрешните работи).
Прокурорът разпорежда тази инспекция на областен полицейски контрольор (най-вече това е вашият така наречен „ квартален “), който стартира да събира доказателства.
Първото нещо, което се прави по тази инспекция е да се извика подалият сигнала да даде пояснения. Независимо какъв брой ясно, изчерпателно, безапелационно, просторно и подкрепено с доказателства е написаното от вас, бъдете сигурни, че полицейският контрольор първо ще извика вас да пишете пояснения, а не причинителя на действието. И това не се прави инцидентно.
Това е самобитно наказване / принуда върху подалия сигнала, който е дръзнал да „ занимава “ органите на реда (МВР) и държавното обвиняване (Прокуратурата) с „ глупости “ и да им „ отваря работа “.
След като се снемат вашите пояснения, се привиква и причинителят и се събират и други доказателства (изискват се документи и информации от държавни и общински органи, нотариуси и т.н.). Всичко това, несъмнено, се прави чисто официално – не с концепцията да съберат доказателства за осъщественото закононарушение, а просто да се регистрира активност. Нито полицейският контрольор, нито пък прокурорът (нарича се „ наблюдаващ прокурор “, тъй като той наблюдава/ръководи дейностите по разследването) поставят някакви старания да издирят доказателства и в действителност да открият има ли или няма осъществено закононарушение. Най-често полицейският контрольор прави това, което му е указал прокурорът, като му е упълномощил инспекцията („ Събери сведения/обяснения от лицето, което е подало сигнала и другите, посочени в сигнала лица. Събери информации от тези и тези институции “).
Тази инспекция нормално трае месец-два. И тук идва първата неприятна изненада – цялото това време е профукано напразно (а то е най-ценно, тъй като закононарушението и доказателствата за него са още „ пресни “), тъй като даже и да се съберат доказателства, те не могат да се употребяват след това в съда за доказването на действието. Защо? Ами, тъй като не са събрани по реда на Наказателно-процесуален кодекс – както казахме, тази предварителна инспекция се прави по реда на ЗМВР и събраните по нея доказателства, колкото и да са скъпи, би трябвало да се съберат отначало, този път по реда на Наказателно-процесуален кодекс, т.е. да се образува досъдебно произвеждане и там отначало да се извършат разпити на очевидци / обвинен и така нататък
Идеята тук е следната – да не се хабят държавни запаси за формиране на досъдебно произвеждане (което се води към този момент не от „ кварталния “, а от проверяващ служител на реда / дознател / следовател) на ранен стадий, а едвам в случай че се откри, че има данни за закононарушение – чак тогава прокурорът да подреди образуването на досъдебно произвеждане. И в случай че и във етапа на досъдебното произвеждане прокурорът реши, че има осъществено закононарушение – то той написва обвинителния акт и го внася в съда, с цел да стартира „ съденето “ на причинителя на незаконното действие.
След като приключи инспекцията, полицейският контрольор предава материалите по нея (събраните „ доказателства “) на прокурора, който стартира да „ умува “. Тук нещата протичат под лозунга: „ Не си въобразявай! “. След още месец „ мъдруване “ ще получите от Прокуратурата писмо, на което най-отгоре ще написа: „ Постановление за отвод за формиране на досъдебно произвеждане “, а по-надолу прокурорът ще е изложил за какво, съгласно него, не вижда данни за закононарушение в описаното от вас. Обикновено, в тези случаи с изключение на прокурора само Стиви Уондър и Орхан Мурад не виждат такива данни (както и каквото и да било друго). Обяснява ви се от прокурора, че за него закононарушение няма, досъдебно произвеждане няма да образува, надлежно няма да внесе в съда обвинителен акт. Дава ви правото да обжалвате пред горестояща прокуратура.
Както споделих нагоре – не си въобразявайте! Не изпадайте в суматоха и гняв. Сигурен съм, че откакто прочетете „ претекстовете “ на прокурора, ще изпаднете в шок, тъй като в това разпореждане обстоятелствата са разказани накриво и „ криво-ляво “, а изводите на прокурора са неуместни до такава степен, че се чудите дали са писани от вменяем човек или от подобен, който най-малко поне е чел законите.
Не си въобразявайте! Прокурорът познава от малко малко законите (за по-висока степен на познаване не дръзвам да гарантирам) и е изцяло вменяем и рационален субект. Гарантирам ви, че той и самичък не си има вяра на написаното. Всичко е схванал доста добре. Не по-зле от вас му е ясно, че закононарушение има. Има случаи дори (много рядко, само че ми се е случвало) в които се възмущава вътрешно от осъщественото. Но дотам… Както казахме – единствено от него зависи дали ще повдигне обвиняване в съда против причинителя. Никой различен няма силата да го накара да извърши това (така е признато – другояче противоположното би било напън върху независимостта на прокуратурата да преценя на кого, по кое време и по какъв начин да повдига обвинения).
Ако се питате - за какво постъпва по този начин прокурорът? Ами, тъй като може и тъй като върху работата му няма надзор. Заплатата на прокурора (а тя е много добра – даже районните прокурори, т.е. тези на най-ниски равнища взимат сред 3000 и 4000лв „ чисто “, настрана имат редица привилегии и спомагателни материални подтиквания, а при пенсиониране получават 20 брутни заплати вкупом – т.е. сред 100 и 120 000 лева/.
Прокурорът не е на „ норма “. Заплатата и бонусите му не зависят от броя наказани лица. Нито пък някой, който и да е той (дори и Главният прокурор, Министърът на праавосъдието, Президентът…) няма право да „ търси сметка “ на прокурора за какво на едно лице, което от доказателствата е видно, че е направило закононарушение, не е повдигнато обвиняване. Прокурорът има право на „ вътрешно разбиране “ по тези въпроси, той сподели: „ Така съм видял нещата, по този начин съм решил “ и никой няма право да му се меси в тази му преценка. И това негово вътрешно разбиране не предстои на глоба, колкото и да е погрешно. Както споделяше един сътрудник – „ Има четири категории лица, които не носят отговорност за дейностите си. Това са малолетните, невменяемите, депутатите и магистратите “.
Оттам разбирате, че прокурорът няма грам интерес да съди който и да било (освен в случай че не е персонално заинтригуван или не му се подреди „ от горната страна “). Това за него значи тежки и изцяло непотребни старания – да събира доказателства, да написа обвинителен акт, след това да се бори в съда с юриста на подсъдимия и да си потвърждава обвинителните изказвания. Все неща, които в случай че не ги направи, няма да се отразят на заплатата и другите съпътстващи я „ благинки “. Не съдете и не завиждайте – в случай че и вие бяхте назначени на работа, в която имате опция да избирате дали да изпълнявате служебните си отговорности или да не ги изпълнявате без никакви отрицателни последици за вас, без подозрение бихте избрали второто.
Отделно, в случай че повдигне обвиняване (т.е. внесе в съда обвинителен акт) против някого и не успее да го потвърди в съда, в резултат на което подсъдимият бъде оневинен като почтен, то последният след това може да съди Прокуратурата по ЗОДОВ (Закон за отговорността на страната и общините за вреди). Тогава Прокуратурата ще заплаща от бюджета си компенсацията, което не е по никакъв начин не им е прелестно.
Поради което и като краен извод – Прокуратурата отхвърля да повдига обвинявания. Прави го единствено от „ немай къде “ – когато към този момент в действителност няма по какъв начин – има ликвидиране, което е несъмнено, да вземем за пример. Или за „ лесни закононарушения “, при които знае, че подсъдимият осъзнава, че няма изплъзване и ще се съгласи на съглашение. Това са най-много закононарушения като ръководство на МПС под въздействието на алкохол или опиати, дребните обири, осъществявани преобладаващо от ромските малцинствени групи и така нататък Дори и в тези случаи Прокуратурата не се старае да изисква сурови санкции за причинителите (както казахме – заплатите им не зависят от това).
Разбира се, както казахме нагоре, отводът на прокурора да образува досъдебно произвеждане предстои на обжалване пред горестоящата прокуратура. Ами, обжалвайте! Принципът на „ гарван гарвану око не вади “ важи тук с цялостна мощ. След 2 месеца ще получите още по-неадекватен отговор, с който се удостоверяват като верни и законосъобразни изводите на първия прокурор по отношение на неналичието на осъществено закононарушение. И до такава степен... И това е неприятното, че върху тези отводи правосъден надзор няма, тъй като при все всичките си дефекти, съдът като цяло, за разлика от Прокуратурата, се пробва да разсъждава и да търси правдивост и учудващо, само че сега-засега, от малко малко и на места това му се отдава. В доста редки случаи горестоящата прокуратура ще върне инспекцията на долустоящия прокурор с инструкции, само че подтекстът е явен: „ Положи малко повече старания да го отсвириш този, тъй че да наподобява малко по-така “. Резултатът в последна сметка е еднакъв – още веднъж отвод. Този път ще е доказан. Когато наново обжалвате, горестоящият прокурор ще ви напише: „ Този път първоинстанционната прокуратура, следвайки напътствията ни, в действителност е положила старания да откри истината е вярно е открила, че в случай че има нещо – няма нищо “.
Ако инцидентно е формирано досъдебно произвеждане, то прокурорът още веднъж може да го приключи с мнение, че не вижда данни за осъществено закононарушение. Това преустановяване към този момент може да се апелира пред съд и там към този момент в действителност имате късмет. С две ангажименти. За да обжалвате пред съд би трябвало да имате качеството на потърпевш от закононарушението. Често вие си мислите, че имате, само че по закон нямате. При кражба, обезчестяване, обир, средна/тежка телесна щета вие сте потърпевш и имате право да обжалвате отхвърли пред съответния съд. Но в доста други случаи нямате. Поискали са ви рушвет? Не сте потърпевш, тъй като се приема, че подкупът нарушава не ваши права, а държавния ред. Набедили са ви в закононарушение, в което не сте направили?
Не сте потърпевш, тъй като тук се засягат държавните ползи, не вашите (а, де!). Съседът ви своеволно е премахнал оградата и е завзел от част от парцела ви. Или пък е заградил пътя до вилното ви място, тъй като смята, че пътят е негова благосъстоятелност? Това е безчинство, само че вие не сте потърпевш (а, де!), тъй като самоуправството е закононарушение срещу публичния ред (макар че съдът от време на време не мисли така). С подправено наследство са добити ваши парцели по завещание? Не сте потърпевш, тъй като без значение, че парцелите са ваши, предмет на закононарушението са нарушени държавни ползи по документиране.
Отделно от това, нали помните, че единствено Прокуратурата има правото да взема решение дали, на кого, по кое време, по какъв начин и защо да повдигне обвиняване и никой не може да им управлява това право.
Да, в това число и съдът! Ще попитате следователно – защо е обжалването пред съда? Съдът може само, в случай че реши, че изводите на прокурора са неправилни, да му каже – Виж, тук си приложил погрешно закона. Сбъркал си тук и тук. Опитай още веднъж, поправи тези неточности и може би ще стигнеш до противоположния извод, че може и да има осъществено закононарушение “.
Прокурорът получава този акт на съда, намръщва се, пробва се да имитира активност, че съблюдава напътствията на съда и още веднъж написа отвод за покачване на обвиняване, безусловно голословен. И това може да продължава до безконечност.
В практиката си съм имал случай (Здравейте, прокурор Кулева!), в който съдът 9 (ДЕВЕТ) пъти връща отхвърли на прокурора, като му указва, че има пропуски в следствието и следва да се поправят тези и тези неточности. И при всички девет пъти Прокуратурата имитира активност и приключва още веднъж досъдебното произвеждане. В един от тези случаи, макар напътствията на съда, Прокуратурата демонстративно отговори с ново разпореждане за преустановяване, което беше напълно преписаното предходно, т.е. напътствията на съда демонстративно не бяха изпълнени.
И… нали помните какво си казахме? Не си въобразявайте! Това, че подлизурствате на някой ваш прочут прокурор, като му ремонтирате колата, жилището или му вършите други услуги, изобщо не значи, че в случай че в миналото, недай си Боже, станете жертва на закононарушение, ще му поискате помощ и той ще ви обърне внимание. Не! Накрая отново ще получите гореописания отвод за формиране на досъдебно произвеждане, а оправданието ще е: „ ‘Ми, к‘вото можах – направих “. Прокуратурата просто не желае да се занимава да съди и това е.
Друго е, в случай че сте от отсрещната страна на реката – в случай че сте престъпили закона. Тогава можете да разчитате на „ схващане “ и „ помощ от другар “ не за друго, а тъй като за Прокуратурата да обърне тил на едно закононарушение е надалеч по-лесно, в сравнение с да се се обърне с лице към него. Просто като „ две и две - четири “.
Понякога „ от горната страна “ се дават директиви по поръчка да бъде сплескан някой неуместен. И това не е болежка за умиране. Прокурорът, на който е предоставена тази задача, от дълго време е изгубил „ форма “ (добре, де… той в никакъв случай не я е имал) и няма присъщата на юриста борбеност – да се напъва да мисли, да събира доказателства, да поставя старания да убеди съда в правотата си.
Прокуратурата при тези поръчки може само да „ тормози “ – да „ влачи “ набелязания по разпити неведнъж, да му повдигне обвиняване, само че най-после това е транспортен съд, който в никакъв случай не уцелва пристанището – той корабокрушира. Обвинението пада. За нарочения остават потрошеното време и нерви (ако е с по-слаба душeвност и им се връзва).
Е, в случай че не сте знаели – към този момент знаете по какъв начин (не) работи Прокуратурата! МОЛЯ, СПОДЕЛЕТЕ!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ