Ньойският договор е българската национална травма
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Автор: Елица Иванова, Българска телеграфна агенция
Ньойският контракт може да се дефинира като българската национална контузия, сподели за Българска телеграфна агенция във връзка 102-та годишнина от подписването на пакта историкът от музея в Кюстендил доцент доктор Ангел Джонев. " За този контракт се сещаме всяка година и през всичките тези години до момента против него се показва - с манифестации, с шествия. За разлика от не по-малко неприятните за България контракти като Букурещкия /1913 г./, Берлинския /1878 г./ и Парижкия /1947 г./, които също раздират българската " национална снага ", този контракт е останал като контузия в българската национална памет ", безапелационен е Джонев.
Според него, въпреки че договорът е неопределен, стои въпросът за това до каква степен юридическите субекти по него съществуват. " Това е огромен въпрос, с който българската дипломация би трябвало да се занимае детайлно, тъй като договорът е подписан от Сърбо-хърватско-словенската страна, която в никакъв случай не е основана. Появява се такова кралство, което е напълно друго държавно формирование. Тази страна, преформатирана няколко пъти под името Югославия, изчезва през 90-те години на 20 век и първоприемник на този контракт остават Сърбия, Хърватия и Словения. Тук е въпросът - Западните български околности към коя страна принадлежат, на коя страна са предани и дали би трябвало да останат там. И тази проверка е по силите не на публични организации, които слагат въпроса, не на учени, които проучват събитията, тази проверка е по силата на българската страна ", разяснява доцент доктор Ангел Джонев.
В края на септември 1918 година България излиза от Първата международна война като губеща страна. На 29 септември в Солун тя подписва помирение със страните на Антантата, което в действителност е капитулация. Българската войска би трябвало да се завърне в довоенните лимити на царството, да демобилизира забележителна част от армията си, да допусне на своята територия окупационни войски от противниковата страна. " Единственият по-голям е това, че съдружниците поемат ангажимент на българска територия да не навлизат сръбски и гръцки въоръжени сили и да не взимат страна по Добруджанския въпрос. Този ангажимент обаче в следствие не е изпълнен. Когато капитулира Германия в средата на ноември 1918 година, всичките съглашения, подписани с победените от немската ос страни, са денонсирани. Така Букурещкият контракт от май 1918 година също губи своето значение и Румъния възвръща своя суверенитет върху Южна Добруджа, което довежда до оставката на държавното управление на Александър Малинов, който изважда България от войната. На негово място е назначено държавно управление, отпред с Теодор Теодоров. Именно то стартира и договарянията за подписването на кротичък контракт ", описа Джонев. Чак през юли 1919 година България е поканена да изпрати своя делегация в Париж. Вече са подписани договорите с Германия и над България тегне едно неприятно предусещане, макар взетите ограничения да се пропагандира българската идея, да се употребяват най-популярните по това време оферти от страна на Антантата и от Съединени американски щати, известни като Четиринадесетте точки на Уилсън /проект на Съединени американски щати за правилата за договаряне на повсеместен мир след Първата международна война/, където се приказва за малцинствата и за покровителствата на малцинствата. А в България има доста съществени малцинства, към този момент останали в рамките на Сърбия, Гърция, Румъния.
" Въпреки всички ограничения, българската делегация не може да направи нищо в Париж, където престоява близо два месеца. Буквално те са затворени в хотела " Шато дьо Мадрид " в предградието Ньой на Париж и не могат да контактуват със знаковите фактори по това време, тези, които дефинират дневния ред на събитията. Чак на 19 септември 1919 година, делегацията е поканена и на нея е връчен план за кротичък контракт, като е даден пай период на България, да отговори. В този миг делегацията се прибира в София с към този момент ясното очертание, че това няма да бъде двустранно съглашение, а има характерностите на диктат ", споделя Джонев. Въпреки разискванията в София, направените възражения по отговорностите, всичките старания не видоизменят съвсем нищо в препоръчаното спокойно съглашение. Съюзниците желаят от България да отстъпи в тяхна изгода Западна Тракия /междуречието на Места и Марица/, българският Беломорски изход.
" Това е един стратегически въпрос. България е страна по това време на две морета и тя има своята политическа значителност. С отстъпването на Западна Тракия, Беломорският изход е отсечен, макар, че се позволяват едни " стопански излази " в един от членовете на Ньойския контракт, което на процедура в никакъв случай не се осъществя. Още повече, на идната година Западна Тракия е предадена на Гърция от страна на съюзните сили, а на България не са предоставени тези стопански излази на Бяло море. Това е и най-значимата територия, която България губи плътно ", споделя Джонев. По силата на контракта, по западната граница са отстъпени територии в региона на Струмица, от днешната Република Северна Македония и от довоенните лимити на царството - Западните български околности.
" Това е една линия от Кюстендилско до днешното Босилеградско, Трънско, цялото Царибродско и няколко селища във Видинско и Кулско, към река Тимок, с плътно българско население, с територия от към 1550 кв. км. Тази " кървяща рана ", която се обрисува, е възприета с бурни митинги. Протестират и тракийците, и представителите на македонските българи, само че най-енергични дейности са подхванати от българите от Западните околности. На 15 октомври 1919 година в Босилеград се събират 15 000 души, прочетени са редици заявления, завършено е особено послание, наречено " последната дума на босилеградчани ", където по един доста безапелационен метод е декларирана волята на популацията да се опълчи и предубеждението, че тази няма да остане без своята битка, без своя въоръжен отговор. Потърсена е поддръжка в столицата, моли се да се направи референдум, както на редица места се прави по това време в Европа. Всичко е окомплектовано и изпратено с възраженията по Ньойския контракт в Париж, само че остава " глас в пустиня ", показва Джонев. По това време в София е осъществена държавна смяна. Постът ръководител на Министерския съвет е изоставен от Теодор Теодоров, а на негово място е назначен Александър Стамболийски. Той поема и делегацията, с която отпътува за Париж, с цел да отговори по контракта.
България няма потребен ход, тъй като е предубедена, че в случай че не подпише контракта, примирието от края на септември 1918 година в действителност отпада. Т.е. победилите страни могат са се разпореждат с нея, както си желаят. " Но с цел да бъде унижението най-голямо, против България е подхванато и едно знаково събитие - това е освен подписването на самия контракт, само че и определянето на дата за подписването му - 27 ноември. Ако се вгледаме деликатно в историята, ще забележим, че 27 ноември е 15 ноември, по предходния календар. На тази дата, през 1875 година, България побеждава войските на Сърбия пред Пирот и за българската войска това става " Денят на успехите ". И точно на своя празник на успехите на армията си, България би трябвало да подпише унизителния Ньойски кротичък контракт ", показва още историкът. Сутринта, към 10.30 часа, в кметството на Ньой, делегацията е приканена да подпише контракта. Освен териториалните отстъпки, би трябвало да се създадат и редица други жертви. България е наказана да заплати 2 милиарда и 250 млн. златни франка. След няколко редакции на тези текстове, няколко спомагателни съглашения, този дълг е разсрочен чак до 80-те години на 20 век. На процедура с дребни вноски, България не извършва тази част от контракта ", споделя Джонев.
България би трябвало да има 20-хилядна войска, която е доброволна, с дребен офицерски и подофицерски състав, 10 000 души полиция и 3000 души погранична стража или както е записано в контракта би трябвало да има " 33 хиляди пушки ". Този въпрос е решен по някакъв метод от идващите български държавни управления, които правят и въоръжаване, доколкото може срещу Ньойския контракт, и усилват състава на армията, с цел да се стигне до 1938 година, когато става факт Солунското съглашение и страните от " Балканския пакт " дават единодушие България още веднъж да има опция да основава своята войска свободно. Според Джонев спонтанното национално придвижване, противопоставящо се на Ньойският контракт, продължава и през 30-те години на 20 век, а отпор дава и страната. " Държавата няма никакъв интерес да заплаща репарациите, да поддържа армията си " на колене " и прави всичко допустимо да заобиколи въпросите на Ньойския контракт. Въпреки доста затрудненото ѝ състояние и интернационалната изолираност, в която е сложена, страната потегля по пътя на мирната проверка, която е планувана като опция в текстовете на Ньойския контракт.
Джонев напомня, че при започване на 30-те години, Югославия демонстрира податливост да възвърне българския суверенитет върху Западните български околности, против ликвидирането на Вътрешна македонска революционна организация, което обаче не довежда до възобновяване на суверенитета на България там. Ревизионистката политика продължава и е изключително дейна по времето на държавното управление на Георги Кьосеиванов, който издава един самобитен документ - инструкция номер 19. В последна сметка от тази политика съумява единствено възобновяване на българския суверенитет във връзка с Южна Добруджа, с Крайовската конвенция от 7 септември 1940 година На процедура Ньойският контракт спокойно е ревизиран тогава в териториално отношение. С априлската война от Балканите през 1941 година, България получава право, въпреки и неокончателно, без съглашение, да управлява територии в Беломорието, Поморавието, Вардарска Македония, в които се включват и Западните български околности, Струмишко, основна част от Западна Тракия. Но след загубата във Втората международна война, наред идва различен контракт - Парижкият кротичък контракт /1947 г./, който възвръща териториалното статукво отпреди Втората международна война, като се изключи Южна Добруджа.
" България излиза на процедура от тази война с териториално уголемение - с възвръщането на своята житница, до момента в който останалите въпроси влизат в зона на полемика, изключително Западните български околности, които по споразуменията от 1947 година отново са сложени на масата на разискването. Стига се до съглашение тези територии да бъдат върнати на към този момент НРБългария, против отстъпването на Пиринска Македония на НРМакедония. Т.е. да се създадат едни отстъпки на български територии, за сметка на други, което е в подтекста на основаването на Югославска федерация, в която България би трябвало да бъде част. Последващите събития обаче - конфликта на Тито със Сталин, Коминформбюро /Комунистическо осведомително бюро/, провалят този план и желанието на ръководещите да унищожават българската държавност. Такива опити за вливане в друга страна има още два пъти по времето на режима на Тодор Живков, през 60-те години, когато пък България към този момент ще кандидатства за 16-а република на Съветския съюз ", напомня Ангел Джонев.
Автор: Елица Иванова, Българска телеграфна агенция
Ньойският контракт може да се дефинира като българската национална контузия, сподели за Българска телеграфна агенция във връзка 102-та годишнина от подписването на пакта историкът от музея в Кюстендил доцент доктор Ангел Джонев. " За този контракт се сещаме всяка година и през всичките тези години до момента против него се показва - с манифестации, с шествия. За разлика от не по-малко неприятните за България контракти като Букурещкия /1913 г./, Берлинския /1878 г./ и Парижкия /1947 г./, които също раздират българската " национална снага ", този контракт е останал като контузия в българската национална памет ", безапелационен е Джонев.
Според него, въпреки че договорът е неопределен, стои въпросът за това до каква степен юридическите субекти по него съществуват. " Това е огромен въпрос, с който българската дипломация би трябвало да се занимае детайлно, тъй като договорът е подписан от Сърбо-хърватско-словенската страна, която в никакъв случай не е основана. Появява се такова кралство, което е напълно друго държавно формирование. Тази страна, преформатирана няколко пъти под името Югославия, изчезва през 90-те години на 20 век и първоприемник на този контракт остават Сърбия, Хърватия и Словения. Тук е въпросът - Западните български околности към коя страна принадлежат, на коя страна са предани и дали би трябвало да останат там. И тази проверка е по силите не на публични организации, които слагат въпроса, не на учени, които проучват събитията, тази проверка е по силата на българската страна ", разяснява доцент доктор Ангел Джонев.
В края на септември 1918 година България излиза от Първата международна война като губеща страна. На 29 септември в Солун тя подписва помирение със страните на Антантата, което в действителност е капитулация. Българската войска би трябвало да се завърне в довоенните лимити на царството, да демобилизира забележителна част от армията си, да допусне на своята територия окупационни войски от противниковата страна. " Единственият по-голям е това, че съдружниците поемат ангажимент на българска територия да не навлизат сръбски и гръцки въоръжени сили и да не взимат страна по Добруджанския въпрос. Този ангажимент обаче в следствие не е изпълнен. Когато капитулира Германия в средата на ноември 1918 година, всичките съглашения, подписани с победените от немската ос страни, са денонсирани. Така Букурещкият контракт от май 1918 година също губи своето значение и Румъния възвръща своя суверенитет върху Южна Добруджа, което довежда до оставката на държавното управление на Александър Малинов, който изважда България от войната. На негово място е назначено държавно управление, отпред с Теодор Теодоров. Именно то стартира и договарянията за подписването на кротичък контракт ", описа Джонев. Чак през юли 1919 година България е поканена да изпрати своя делегация в Париж. Вече са подписани договорите с Германия и над България тегне едно неприятно предусещане, макар взетите ограничения да се пропагандира българската идея, да се употребяват най-популярните по това време оферти от страна на Антантата и от Съединени американски щати, известни като Четиринадесетте точки на Уилсън /проект на Съединени американски щати за правилата за договаряне на повсеместен мир след Първата международна война/, където се приказва за малцинствата и за покровителствата на малцинствата. А в България има доста съществени малцинства, към този момент останали в рамките на Сърбия, Гърция, Румъния.
" Въпреки всички ограничения, българската делегация не може да направи нищо в Париж, където престоява близо два месеца. Буквално те са затворени в хотела " Шато дьо Мадрид " в предградието Ньой на Париж и не могат да контактуват със знаковите фактори по това време, тези, които дефинират дневния ред на събитията. Чак на 19 септември 1919 година, делегацията е поканена и на нея е връчен план за кротичък контракт, като е даден пай период на България, да отговори. В този миг делегацията се прибира в София с към този момент ясното очертание, че това няма да бъде двустранно съглашение, а има характерностите на диктат ", споделя Джонев. Въпреки разискванията в София, направените възражения по отговорностите, всичките старания не видоизменят съвсем нищо в препоръчаното спокойно съглашение. Съюзниците желаят от България да отстъпи в тяхна изгода Западна Тракия /междуречието на Места и Марица/, българският Беломорски изход.
" Това е един стратегически въпрос. България е страна по това време на две морета и тя има своята политическа значителност. С отстъпването на Западна Тракия, Беломорският изход е отсечен, макар, че се позволяват едни " стопански излази " в един от членовете на Ньойския контракт, което на процедура в никакъв случай не се осъществя. Още повече, на идната година Западна Тракия е предадена на Гърция от страна на съюзните сили, а на България не са предоставени тези стопански излази на Бяло море. Това е и най-значимата територия, която България губи плътно ", споделя Джонев. По силата на контракта, по западната граница са отстъпени територии в региона на Струмица, от днешната Република Северна Македония и от довоенните лимити на царството - Западните български околности.
" Това е една линия от Кюстендилско до днешното Босилеградско, Трънско, цялото Царибродско и няколко селища във Видинско и Кулско, към река Тимок, с плътно българско население, с територия от към 1550 кв. км. Тази " кървяща рана ", която се обрисува, е възприета с бурни митинги. Протестират и тракийците, и представителите на македонските българи, само че най-енергични дейности са подхванати от българите от Западните околности. На 15 октомври 1919 година в Босилеград се събират 15 000 души, прочетени са редици заявления, завършено е особено послание, наречено " последната дума на босилеградчани ", където по един доста безапелационен метод е декларирана волята на популацията да се опълчи и предубеждението, че тази няма да остане без своята битка, без своя въоръжен отговор. Потърсена е поддръжка в столицата, моли се да се направи референдум, както на редица места се прави по това време в Европа. Всичко е окомплектовано и изпратено с възраженията по Ньойския контракт в Париж, само че остава " глас в пустиня ", показва Джонев. По това време в София е осъществена държавна смяна. Постът ръководител на Министерския съвет е изоставен от Теодор Теодоров, а на негово място е назначен Александър Стамболийски. Той поема и делегацията, с която отпътува за Париж, с цел да отговори по контракта.
България няма потребен ход, тъй като е предубедена, че в случай че не подпише контракта, примирието от края на септември 1918 година в действителност отпада. Т.е. победилите страни могат са се разпореждат с нея, както си желаят. " Но с цел да бъде унижението най-голямо, против България е подхванато и едно знаково събитие - това е освен подписването на самия контракт, само че и определянето на дата за подписването му - 27 ноември. Ако се вгледаме деликатно в историята, ще забележим, че 27 ноември е 15 ноември, по предходния календар. На тази дата, през 1875 година, България побеждава войските на Сърбия пред Пирот и за българската войска това става " Денят на успехите ". И точно на своя празник на успехите на армията си, България би трябвало да подпише унизителния Ньойски кротичък контракт ", показва още историкът. Сутринта, към 10.30 часа, в кметството на Ньой, делегацията е приканена да подпише контракта. Освен териториалните отстъпки, би трябвало да се създадат и редица други жертви. България е наказана да заплати 2 милиарда и 250 млн. златни франка. След няколко редакции на тези текстове, няколко спомагателни съглашения, този дълг е разсрочен чак до 80-те години на 20 век. На процедура с дребни вноски, България не извършва тази част от контракта ", споделя Джонев.
България би трябвало да има 20-хилядна войска, която е доброволна, с дребен офицерски и подофицерски състав, 10 000 души полиция и 3000 души погранична стража или както е записано в контракта би трябвало да има " 33 хиляди пушки ". Този въпрос е решен по някакъв метод от идващите български държавни управления, които правят и въоръжаване, доколкото може срещу Ньойския контракт, и усилват състава на армията, с цел да се стигне до 1938 година, когато става факт Солунското съглашение и страните от " Балканския пакт " дават единодушие България още веднъж да има опция да основава своята войска свободно. Според Джонев спонтанното национално придвижване, противопоставящо се на Ньойският контракт, продължава и през 30-те години на 20 век, а отпор дава и страната. " Държавата няма никакъв интерес да заплаща репарациите, да поддържа армията си " на колене " и прави всичко допустимо да заобиколи въпросите на Ньойския контракт. Въпреки доста затрудненото ѝ състояние и интернационалната изолираност, в която е сложена, страната потегля по пътя на мирната проверка, която е планувана като опция в текстовете на Ньойския контракт.
Джонев напомня, че при започване на 30-те години, Югославия демонстрира податливост да възвърне българския суверенитет върху Западните български околности, против ликвидирането на Вътрешна македонска революционна организация, което обаче не довежда до възобновяване на суверенитета на България там. Ревизионистката политика продължава и е изключително дейна по времето на държавното управление на Георги Кьосеиванов, който издава един самобитен документ - инструкция номер 19. В последна сметка от тази политика съумява единствено възобновяване на българския суверенитет във връзка с Южна Добруджа, с Крайовската конвенция от 7 септември 1940 година На процедура Ньойският контракт спокойно е ревизиран тогава в териториално отношение. С априлската война от Балканите през 1941 година, България получава право, въпреки и неокончателно, без съглашение, да управлява територии в Беломорието, Поморавието, Вардарска Македония, в които се включват и Западните български околности, Струмишко, основна част от Западна Тракия. Но след загубата във Втората международна война, наред идва различен контракт - Парижкият кротичък контракт /1947 г./, който възвръща териториалното статукво отпреди Втората международна война, като се изключи Южна Добруджа.
" България излиза на процедура от тази война с териториално уголемение - с възвръщането на своята житница, до момента в който останалите въпроси влизат в зона на полемика, изключително Западните български околности, които по споразуменията от 1947 година отново са сложени на масата на разискването. Стига се до съглашение тези територии да бъдат върнати на към този момент НРБългария, против отстъпването на Пиринска Македония на НРМакедония. Т.е. да се създадат едни отстъпки на български територии, за сметка на други, което е в подтекста на основаването на Югославска федерация, в която България би трябвало да бъде част. Последващите събития обаче - конфликта на Тито със Сталин, Коминформбюро /Комунистическо осведомително бюро/, провалят този план и желанието на ръководещите да унищожават българската държавност. Такива опити за вливане в друга страна има още два пъти по времето на режима на Тодор Живков, през 60-те години, когато пък България към този момент ще кандидатства за 16-а република на Съветския съюз ", напомня Ангел Джонев.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ