Разум! Проблемът ни не е с Турция и турците, а с Ердоган, Борисов и ДПС
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Mного е хубаво, че има остра социална и институционална реакция за пропагандирането в Турция от последните две-три седмици, когато приказваме за нашите избори, само че къде бяха нашите институции преди седмица? Тогава се случваше същото нещо, което се случва в този момент. Лицемерно е, двоен критерий е да се трепери за развоя балотажа, а преди този момент казусът да се неглижира. Важно е България да престане да бъде страна на двойните стандарти и тогава доста неща ще стартират да се развиват в положителна посока.
От друга страна, на българския публичен и институционален яд към опитите на Република Турция да въздейства на нашите изборни резултати би трябвало да бъдат сложени доста ясни граници, тъй като от късния следобяд през вчерашния ден обстановката стартира да излиза надзор. Тя сега, за жалост е тръгнала в посока на нормалния си извънредно противен подтекст на национално и етническо опълчване сред българи и турци, България и Турция. И това е добре пристигнало изключително за някои " патриотични " политически субекти в България и Движение за права и свободи, а сега и за ГЕРБ, които упрекват Румен Радев в разпалване на етническа рецесия.
Трябва да е ясно и също толкоз ясно да се съобщи, че нашият проблем, като демократична страна, е с Движение за права и свободи, с диктатора Реджеп Тайип Ердоган и неговата администрация, а не с Турция по нейната историческа същина като република, не с турците в Турция и повече от изрично не с турците и мюсюлманите в България. Включително казусът с Движението за права и свободи не е етнически или набожен, той е ценностен и за него ще посоча имената Делян Пеевски и Ахмед Доган. Има и други, несъмнено, само че те са най-ярките.
Държавна машина на Ердоган, включително и тамошните локални медии, в този момент може да отхвърля всичко, само че и на парламентарните и президентски избори предходната неделя, и преди идния президентски балотаж тази неделя, ние с очите си видяхме по какъв начин се пропагандира за " турския претендент Карадайъ " - с това респективно и за Движение за права и свободи, а през вчерашния ден видяхме по какъв начин в Турция се пропагандира за проф. Анастас Герджиков.
Има и информации, че нашите изселници в Турция безусловно са изкарвани от домовете си, с цел да гласоподават за " верните претенденти ".
Редовите турски жители, които са европейци като нас, които живеят като нас и желаят да са част от огромното европейско семейство, нямат отношение към тази политика на турската администрация. Българските държавни институции би трябвало да споделят това на обществото, с цел да не помни то викания от рода на " см*рт за турците ", които чухме през вчерашния ден по софийските на другояче справедливия митинг против турската интервенция в изборите ни.
За разлика от нас, нашите турски другари към момента не са се освободили от Ердоган, както ние, най-малко към този момент, успяхме да се освободим от властническия ни някогашен министър-председател Бойко Борисов. Каква " случайност ", че те двамата са огромни другари, нали? И каква случайност, че в Турция имаше апели за поддръжка на Бойковия претендент - Герджиков. А няма и по какъв начин да не напомним, че преди предишните избори през юли, Борисов, без да заема какъвто и да е формален административен пост, посети Ердоган. Същото направиха и от Движение за права и свободи, а преди този момент турският държавен глава, след многогодишна пауза, поздрави Движението за права и свободи на тяхна конференция
И най-после ще се повторя. С турците и мюсюлманите и в България, и в Турция, споделяме една орис - угнетявани сме от диктатори, които са другари. Нашият проблем надалеч не е с тях и даже нещата, които ни свързват са доста повече от тези, които ни разделят. Това ще си проличи оптимално, когато и в двете страни има естествени прозападни държавни управления.
Бел.ред.
Първите по смъртност в света са последни по изборна интензивност.
Ние, българите .
Наистина ли не ни пука по какъв начин ще продължим напред?!
Ще оставим ли твърдите партийни ядра на статуквото и гласовете от прилежаща страна да решат и тези избори?!
Да излезем в неделя и да гласуваме всеобщо!
Mного е хубаво, че има остра социална и институционална реакция за пропагандирането в Турция от последните две-три седмици, когато приказваме за нашите избори, само че къде бяха нашите институции преди седмица? Тогава се случваше същото нещо, което се случва в този момент. Лицемерно е, двоен критерий е да се трепери за развоя балотажа, а преди този момент казусът да се неглижира. Важно е България да престане да бъде страна на двойните стандарти и тогава доста неща ще стартират да се развиват в положителна посока.
От друга страна, на българския публичен и институционален яд към опитите на Република Турция да въздейства на нашите изборни резултати би трябвало да бъдат сложени доста ясни граници, тъй като от късния следобяд през вчерашния ден обстановката стартира да излиза надзор. Тя сега, за жалост е тръгнала в посока на нормалния си извънредно противен подтекст на национално и етническо опълчване сред българи и турци, България и Турция. И това е добре пристигнало изключително за някои " патриотични " политически субекти в България и Движение за права и свободи, а сега и за ГЕРБ, които упрекват Румен Радев в разпалване на етническа рецесия.
Трябва да е ясно и също толкоз ясно да се съобщи, че нашият проблем, като демократична страна, е с Движение за права и свободи, с диктатора Реджеп Тайип Ердоган и неговата администрация, а не с Турция по нейната историческа същина като република, не с турците в Турция и повече от изрично не с турците и мюсюлманите в България. Включително казусът с Движението за права и свободи не е етнически или набожен, той е ценностен и за него ще посоча имената Делян Пеевски и Ахмед Доган. Има и други, несъмнено, само че те са най-ярките.
Държавна машина на Ердоган, включително и тамошните локални медии, в този момент може да отхвърля всичко, само че и на парламентарните и президентски избори предходната неделя, и преди идния президентски балотаж тази неделя, ние с очите си видяхме по какъв начин се пропагандира за " турския претендент Карадайъ " - с това респективно и за Движение за права и свободи, а през вчерашния ден видяхме по какъв начин в Турция се пропагандира за проф. Анастас Герджиков.
Има и информации, че нашите изселници в Турция безусловно са изкарвани от домовете си, с цел да гласоподават за " верните претенденти ".
Редовите турски жители, които са европейци като нас, които живеят като нас и желаят да са част от огромното европейско семейство, нямат отношение към тази политика на турската администрация. Българските държавни институции би трябвало да споделят това на обществото, с цел да не помни то викания от рода на " см*рт за турците ", които чухме през вчерашния ден по софийските на другояче справедливия митинг против турската интервенция в изборите ни.
За разлика от нас, нашите турски другари към момента не са се освободили от Ердоган, както ние, най-малко към този момент, успяхме да се освободим от властническия ни някогашен министър-председател Бойко Борисов. Каква " случайност ", че те двамата са огромни другари, нали? И каква случайност, че в Турция имаше апели за поддръжка на Бойковия претендент - Герджиков. А няма и по какъв начин да не напомним, че преди предишните избори през юли, Борисов, без да заема какъвто и да е формален административен пост, посети Ердоган. Същото направиха и от Движение за права и свободи, а преди този момент турският държавен глава, след многогодишна пауза, поздрави Движението за права и свободи на тяхна конференция
И най-после ще се повторя. С турците и мюсюлманите и в България, и в Турция, споделяме една орис - угнетявани сме от диктатори, които са другари. Нашият проблем надалеч не е с тях и даже нещата, които ни свързват са доста повече от тези, които ни разделят. Това ще си проличи оптимално, когато и в двете страни има естествени прозападни държавни управления.
Бел.ред.
Първите по смъртност в света са последни по изборна интензивност.
Ние, българите .
Наистина ли не ни пука по какъв начин ще продължим напред?!
Ще оставим ли твърдите партийни ядра на статуквото и гласовете от прилежаща страна да решат и тези избори?!
Да излезем в неделя и да гласуваме всеобщо!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ