Близо 80 години след геноцида срещу ромите: Расизмът е дълбоко вкоренен и до днес
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Станислав Станкиевич е роден през 1943 година в полското селце Доминов. Той е претърпял геноцида над ромите по времето на националсоциализма и от 2004 година е ръководител на Централния съвет на полските роми. Преживяванията от неговото детство са се отпечатали вечно в съзнанието му, споделя той в изявление за Дъждовни води: " Всичко, което е претърпяло фамилията ми, е белязано от боязън и от въпроса дали на следващия ден ще се събудим живи. Този боязън от непознатото и възприятието, че не можеш да се довериш на никого, както и съзнанието, че на нас гледат по-различно - като на нещо неприятно, са ни преследвали постоянно. "
Едно парче самун трансформира ориста на фамилията
От общо 108 души от фамилията му оцеляват единствено осем. Работели са наложително в едно земеделско стопанство в Доминов, където са отглеждали зеленчуци и други храни за германците. Родителите на Станислав, неговите баба и дядо, чичо и вуйна също са работели там, откакто са били арестувани в гетото на Люблин, откъдето са изпращани да упражняват насилствен труд. Един спомен за татко му се е запечатал надълбоко в съзнанието на Станислав Станкиевич: " Веднъж спрял работа за миг, с цел да изяде парче самун, което бил скрил. Изневиделица се появило малко момче - синът на притежателя на земята. Баща ми се уплашил, че детето ще го издаде, и му предложил да си поделят хляба. Но момчето отказало и избягало ".
След тази преживелица бащата на Станислав живеел със страха, че ще бъде осъден. Но детето наподобява показало състрадание към него и разказало трогателно на татко си по какъв начин този човек, който явно нямал нищо, желал да подели късчето самун с него. Оттогава детето постоянно носело на татко му самун и свинска мехлем, а един път седмично дори имало и мляко за фамилията му. Станкиевич счита, че с помощта на това земевладелецът по-късно е отказал да извърши настояването на нацистите за депортирането на фамилията в лагер.
Расизмът не е изкоренен и до през днешния ден
Но и след войната насилието и преследванията траяли: Станкиевич споделя за набези в ромските квартали, опожарени къщи и прояви на експанзия. А протичащото се през днешния ден той дефинира като трагично: " През 21 век нещастието на Холокоста и аргументите за нея от ден на ден изпадат в забвение. Това наше незнание и студенината, която демонстрираме към страданието на другите хора, води човечеството към втори Холокост, към нов пъкъл на Земята, откакто някои хора живеят с убеждението, че превъзхождат останалите ". Точно поради това имаме потребност да се приказва за тези проблеми. Ромите би трябвало да бъдат разбиране като част от обществото, а не подлагани на сегрегация. " В последна смета ромите са жители на своите страни. И да ги игнорираш е еднакво на това отричаш историята на личните ти съграждани и сънародници. Това води до обществено напрежение и попречва позитивното развиване ", споделя Станкиевич.
Полаганите от него старания против забравата се поддържат интензивно от организацията " International Holocaust Remembrance Alliance " (IHRA). В тази връзка нейната ръководителка доктор Катрин Майер акцентира потребността от дейни дейности на обществото и политиците в тази връзка: " Все още нямаме схващане за осъществения геноцид над ромите ". Именно отричането на този геноцид докара и до предразсъдъците и дискриминационното отношение, на което са подложени и през днешния ден доста роми ", показва тя. В тази връзка тя приказва и за расизма против ромите, който съществува от епохи и продължава да е надълбоко затвърден в обществата и през днешния ден. " Виждаме прояви на рисково принуждение и убийства. Не бива да забравяме, че измежду жертвите на нападението в Ханау предходната година имаше и роми ", споделя Майер.
Учениците би трябвало да знаят за геноцида над ромите
Една от аргументите за това принуждение през днешния ден тя вижда в държанието на някои дяснорадикални партии: " Историята ни учи какво може да се случи когато тези радикални идеологии завладяват всеобщото схващане. Виждаме по какъв начин тези партии отхвърлят Холокоста, антисемитизма и антициганизма ", споделя представителката на IHRA. Тя е на мнението, че учебното заведение може да направи доста в борбата против забравата и че геноцидът над ромите би трябвало за залегне в образователната стратегия. В тази връзка от IHRA към този момент да създали рекомендации, които могат да послужат като на практика инструмент за преподавателите и учениците.
Автор: Джилда-Нанси Хорват
Станислав Станкиевич е роден през 1943 година в полското селце Доминов. Той е претърпял геноцида над ромите по времето на националсоциализма и от 2004 година е ръководител на Централния съвет на полските роми. Преживяванията от неговото детство са се отпечатали вечно в съзнанието му, споделя той в изявление за Дъждовни води: " Всичко, което е претърпяло фамилията ми, е белязано от боязън и от въпроса дали на следващия ден ще се събудим живи. Този боязън от непознатото и възприятието, че не можеш да се довериш на никого, както и съзнанието, че на нас гледат по-различно - като на нещо неприятно, са ни преследвали постоянно. "
Едно парче самун трансформира ориста на фамилията
От общо 108 души от фамилията му оцеляват единствено осем. Работели са наложително в едно земеделско стопанство в Доминов, където са отглеждали зеленчуци и други храни за германците. Родителите на Станислав, неговите баба и дядо, чичо и вуйна също са работели там, откакто са били арестувани в гетото на Люблин, откъдето са изпращани да упражняват насилствен труд. Един спомен за татко му се е запечатал надълбоко в съзнанието на Станислав Станкиевич: " Веднъж спрял работа за миг, с цел да изяде парче самун, което бил скрил. Изневиделица се появило малко момче - синът на притежателя на земята. Баща ми се уплашил, че детето ще го издаде, и му предложил да си поделят хляба. Но момчето отказало и избягало ".
След тази преживелица бащата на Станислав живеел със страха, че ще бъде осъден. Но детето наподобява показало състрадание към него и разказало трогателно на татко си по какъв начин този човек, който явно нямал нищо, желал да подели късчето самун с него. Оттогава детето постоянно носело на татко му самун и свинска мехлем, а един път седмично дори имало и мляко за фамилията му. Станкиевич счита, че с помощта на това земевладелецът по-късно е отказал да извърши настояването на нацистите за депортирането на фамилията в лагер.
Расизмът не е изкоренен и до през днешния ден
Но и след войната насилието и преследванията траяли: Станкиевич споделя за набези в ромските квартали, опожарени къщи и прояви на експанзия. А протичащото се през днешния ден той дефинира като трагично: " През 21 век нещастието на Холокоста и аргументите за нея от ден на ден изпадат в забвение. Това наше незнание и студенината, която демонстрираме към страданието на другите хора, води човечеството към втори Холокост, към нов пъкъл на Земята, откакто някои хора живеят с убеждението, че превъзхождат останалите ". Точно поради това имаме потребност да се приказва за тези проблеми. Ромите би трябвало да бъдат разбиране като част от обществото, а не подлагани на сегрегация. " В последна смета ромите са жители на своите страни. И да ги игнорираш е еднакво на това отричаш историята на личните ти съграждани и сънародници. Това води до обществено напрежение и попречва позитивното развиване ", споделя Станкиевич.
Полаганите от него старания против забравата се поддържат интензивно от организацията " International Holocaust Remembrance Alliance " (IHRA). В тази връзка нейната ръководителка доктор Катрин Майер акцентира потребността от дейни дейности на обществото и политиците в тази връзка: " Все още нямаме схващане за осъществения геноцид над ромите ". Именно отричането на този геноцид докара и до предразсъдъците и дискриминационното отношение, на което са подложени и през днешния ден доста роми ", показва тя. В тази връзка тя приказва и за расизма против ромите, който съществува от епохи и продължава да е надълбоко затвърден в обществата и през днешния ден. " Виждаме прояви на рисково принуждение и убийства. Не бива да забравяме, че измежду жертвите на нападението в Ханау предходната година имаше и роми ", споделя Майер.
Учениците би трябвало да знаят за геноцида над ромите
Една от аргументите за това принуждение през днешния ден тя вижда в държанието на някои дяснорадикални партии: " Историята ни учи какво може да се случи когато тези радикални идеологии завладяват всеобщото схващане. Виждаме по какъв начин тези партии отхвърлят Холокоста, антисемитизма и антициганизма ", споделя представителката на IHRA. Тя е на мнението, че учебното заведение може да направи доста в борбата против забравата и че геноцидът над ромите би трябвало за залегне в образователната стратегия. В тази връзка от IHRA към този момент да създали рекомендации, които могат да послужат като на практика инструмент за преподавателите и учениците.
Автор: Джилда-Нанси Хорват
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ