COVID-19: Ако България беше действала като Дания
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
На 10 септември Дания разгласи завършек на ограничаващите ограничения против ковид, откакто там бяха имунизирани 73% от популацията. 17 дни по-късно имунизираните с една доза бяха съвсем 89,8%, съгласно данните на Европейския център за предварителна защита и надзор на болесттите. На дъното в тази ранглиста на Европейски Съюз е България, където процентът на имунизирането с една доза са 23,7%. Частично отговорите на този въпрос се съдържат в научните публикации, оповестени като част от огромния интердисциплинарен план HOPE (надежда - бел. авт.), с цялостно название How Democracies Cope With COVID-19 (Как демокрациите се оправят с COVID-19).
Скептицизъм и липса на доверие в ръководството
Проектът е воден от професора по политически науки и откривател на еволюционната логика на психиката Майкъл Банг Петерсен. Мащабното проучване на настройките и държанието, свързани с Коронавирус, стартира още през март 2020 година. За него са извършени над 400 000 изявленията в Дания и седем други страни. От проучването на това по какъв начин биха реагирали хората при разнообразни видове акции и държание на ръководещите, може да се стигне до извода, че двете български държавни управления в този интервал са работили по метод, който е бил тъкмо противоположен на сполучливия метод, общопризнат в Дания.
“Скептицизмът във връзка с имунизациите е обвързван най-много с неналичието на доверие. Доверието се построява най-добре посредством транспарантна комуникация”, написа професор Петерсен в туита си при представянето на проучване, оповестено в PNAS, научно списание на Академията на науките на Съединени американски щати. А таман по този индикатор България стартира от доста ниско равнище, защото недоверието към опазването на здравето и държавното управление е обичайно ниско.
Учените са тествали какъв би бил резултатът при транспарантна, само че отрицателна връзка, при транспарантна и неутрална връзка, както и при неразбираема връзка (такава, в която се заобикаля директният отговор на неуместен въпрос). “Въпреки че транспарантното откриване на отрицателна информация за имунизациите може да навреди в кратковременен проект, прозрачността има основни дълготрайни изгоди, като поддържа доверието, което е сериозен запас за справяне както с бъдещи изключителни обстановки в опазването на здравето, по този начин и с продължаващата пандемия и евентуалната нужда от повторни имунизации. Въпреки разликите в политическите системи и равнищата на поляризация, доказателствата за това умозаключение са удивително поредни в датските и американските извадки”, написа в публикацията.
Сбъркана акция и метод
В началото на рецесията през март 2020-та тогавашният министър председател Бойко Борисов сътвори Национален действен щаб за битка с пандемията. Националните малките екрани прекъсваха стратегиите си по няколко пъти дневно и късно вечер, с цел да излъчват непосредствено изказванията на ръководителя на щаба военачалник Венцислав Мутафчийски, облечен във военна униформа. Комуникацията на щаба и на Борисов несъмнено беше “негативна”, въпреки и да се даваха пояснения за взимането на ограничения. Експертизата на лекарите в щаба неведнъж беше подривана от министър-председателя Борисов. Така на фона на растеж на заболеваемостта, само че и на напрежение в ресторантьорския отрасъл, в средата на февруари тази година Борисов подреди на здравния министър: " На 1 март наложително отваряш заведенията за хранене. Повече по тази тематика няма да се приказва. И двама, и 3 000 да са (новозаразените – б. авт.) – отваряме. Дотогава би трябвало да е предходна вълната, да са минали 2-3 седмици ".
За сполучливата информационна тактика на държавно управление и публичната поддръжка за рестриктивните ограничения в Дания Майкъл Петерсен откроява като основни три фактора:
1. Създаване на групов проект;
2. Избягване на поляризацията;
3. Намаляване на тежестта на рестриктивните мерки
“Успехът на държавните управления в решаваща степен зависеше от способността им ясно да формулират групов план, в който хората, първо, знаеха самостоятелно какво да вършат за отбрана и второ, се доверяваха, че и другите вършат същото”, се споделя в изводите. Самият Борисов се появяваше във включванията си във Facebook неведнъж без маска и по този начин несъмнено подриваше “колективния проект”.
Действията на кабинета на Борисов за имунизацията бяха безредни. Първо държавното управление не направи диверсификация на авансово декларираните ваксини, а заложи най-вече на „ Астра Зенека “ и по този начин забави началото на имунизациите. “Скандалите към закупуването на имунизациите, безредните решения по ръководството на рецесията, включително и на имунизациите, разрешиха в страната да се сътвори отрицателна настройка против ваксинациите”, се споделя в доклада на служебния министър на опазването на здравето Стойчо Кацаров. Уж имаше Национален проект за имунизация против COVID-19, само че действително процесът стартира безредно и по този начин и продължава.
Бойко Борисов ползваше имунизационните екипи в предизборната си акция и вместо най-уязвимите групи измежду първите имунизирани бяха членовете на футболни клубове. Възрастните хора бяха оставени в четвъртата група. Информационна акция на процедура нямаше, няма и до ден сегашен. Както доста добре знаем, когато липсва информация, празното място се заема от дезинформацията. По малките екрани се явяват най-вече скептици по тематиката за имунизациите. Служебното държавно управление също не направи доста, с цел да изясни изгодите от имунизацията и да стартира същинска акция, макар противоположните му изказвания. Премиерът Стефан Янев сподели на 30 август, че “каквито и акции да има, в случай че човек не желае да се имунизира, няма да го направи”, а министърът на опазването на здравето до неотдавна твърдеше, че всичко е под надзор, до момента в който смъртността и от Коронавирус, и общата смъртност са измежду най-високите в Европейски Съюз, та даже и в света.
Коронавирус за политически цели
Немалка виновност за ситуацията с имунизацията имат и доста от партиите, които по време на на митингите яхнаха публичното неодобрение против Борисов и против COVID-мерките. Така всички, които желаеха спазването на ограниченията, се оказаха “лошите” за част от обществото.
Това е друго проявяване на поляризацията, за което се приказва в проучванията на HOPE. В едно от проучванията, оповестено в Psychological Science, се установи съществуването на връзка сред пандемията и деянията на принуждение. За страдание потреблението на Коронавирус за политически цели няма да спре, защото е доста елементарно. Поредицата от предварителни избори в България наподобява няма да има скоро край. Използването на Коронавирус за политически цели ще има дълготрайни негативни последствия: увеличаваща се смъртност, понижаване на доверието в здравните органи и възходяща податливост да се популяризират тайни теории.
Автор: Георги А. Ангелов
На 10 септември Дания разгласи завършек на ограничаващите ограничения против ковид, откакто там бяха имунизирани 73% от популацията. 17 дни по-късно имунизираните с една доза бяха съвсем 89,8%, съгласно данните на Европейския център за предварителна защита и надзор на болесттите. На дъното в тази ранглиста на Европейски Съюз е България, където процентът на имунизирането с една доза са 23,7%. Частично отговорите на този въпрос се съдържат в научните публикации, оповестени като част от огромния интердисциплинарен план HOPE (надежда - бел. авт.), с цялостно название How Democracies Cope With COVID-19 (Как демокрациите се оправят с COVID-19).
Скептицизъм и липса на доверие в ръководството
Проектът е воден от професора по политически науки и откривател на еволюционната логика на психиката Майкъл Банг Петерсен. Мащабното проучване на настройките и държанието, свързани с Коронавирус, стартира още през март 2020 година. За него са извършени над 400 000 изявленията в Дания и седем други страни. От проучването на това по какъв начин биха реагирали хората при разнообразни видове акции и държание на ръководещите, може да се стигне до извода, че двете български държавни управления в този интервал са работили по метод, който е бил тъкмо противоположен на сполучливия метод, общопризнат в Дания.
“Скептицизмът във връзка с имунизациите е обвързван най-много с неналичието на доверие. Доверието се построява най-добре посредством транспарантна комуникация”, написа професор Петерсен в туита си при представянето на проучване, оповестено в PNAS, научно списание на Академията на науките на Съединени американски щати. А таман по този индикатор България стартира от доста ниско равнище, защото недоверието към опазването на здравето и държавното управление е обичайно ниско.
Учените са тествали какъв би бил резултатът при транспарантна, само че отрицателна връзка, при транспарантна и неутрална връзка, както и при неразбираема връзка (такава, в която се заобикаля директният отговор на неуместен въпрос). “Въпреки че транспарантното откриване на отрицателна информация за имунизациите може да навреди в кратковременен проект, прозрачността има основни дълготрайни изгоди, като поддържа доверието, което е сериозен запас за справяне както с бъдещи изключителни обстановки в опазването на здравето, по този начин и с продължаващата пандемия и евентуалната нужда от повторни имунизации. Въпреки разликите в политическите системи и равнищата на поляризация, доказателствата за това умозаключение са удивително поредни в датските и американските извадки”, написа в публикацията.
Сбъркана акция и метод
В началото на рецесията през март 2020-та тогавашният министър председател Бойко Борисов сътвори Национален действен щаб за битка с пандемията. Националните малките екрани прекъсваха стратегиите си по няколко пъти дневно и късно вечер, с цел да излъчват непосредствено изказванията на ръководителя на щаба военачалник Венцислав Мутафчийски, облечен във военна униформа. Комуникацията на щаба и на Борисов несъмнено беше “негативна”, въпреки и да се даваха пояснения за взимането на ограничения. Експертизата на лекарите в щаба неведнъж беше подривана от министър-председателя Борисов. Така на фона на растеж на заболеваемостта, само че и на напрежение в ресторантьорския отрасъл, в средата на февруари тази година Борисов подреди на здравния министър: " На 1 март наложително отваряш заведенията за хранене. Повече по тази тематика няма да се приказва. И двама, и 3 000 да са (новозаразените – б. авт.) – отваряме. Дотогава би трябвало да е предходна вълната, да са минали 2-3 седмици ".
За сполучливата информационна тактика на държавно управление и публичната поддръжка за рестриктивните ограничения в Дания Майкъл Петерсен откроява като основни три фактора:
1. Създаване на групов проект;
2. Избягване на поляризацията;
3. Намаляване на тежестта на рестриктивните мерки
“Успехът на държавните управления в решаваща степен зависеше от способността им ясно да формулират групов план, в който хората, първо, знаеха самостоятелно какво да вършат за отбрана и второ, се доверяваха, че и другите вършат същото”, се споделя в изводите. Самият Борисов се появяваше във включванията си във Facebook неведнъж без маска и по този начин несъмнено подриваше “колективния проект”.
Действията на кабинета на Борисов за имунизацията бяха безредни. Първо държавното управление не направи диверсификация на авансово декларираните ваксини, а заложи най-вече на „ Астра Зенека “ и по този начин забави началото на имунизациите. “Скандалите към закупуването на имунизациите, безредните решения по ръководството на рецесията, включително и на имунизациите, разрешиха в страната да се сътвори отрицателна настройка против ваксинациите”, се споделя в доклада на служебния министър на опазването на здравето Стойчо Кацаров. Уж имаше Национален проект за имунизация против COVID-19, само че действително процесът стартира безредно и по този начин и продължава.
Бойко Борисов ползваше имунизационните екипи в предизборната си акция и вместо най-уязвимите групи измежду първите имунизирани бяха членовете на футболни клубове. Възрастните хора бяха оставени в четвъртата група. Информационна акция на процедура нямаше, няма и до ден сегашен. Както доста добре знаем, когато липсва информация, празното място се заема от дезинформацията. По малките екрани се явяват най-вече скептици по тематиката за имунизациите. Служебното държавно управление също не направи доста, с цел да изясни изгодите от имунизацията и да стартира същинска акция, макар противоположните му изказвания. Премиерът Стефан Янев сподели на 30 август, че “каквито и акции да има, в случай че човек не желае да се имунизира, няма да го направи”, а министърът на опазването на здравето до неотдавна твърдеше, че всичко е под надзор, до момента в който смъртността и от Коронавирус, и общата смъртност са измежду най-високите в Европейски Съюз, та даже и в света.
Коронавирус за политически цели
Немалка виновност за ситуацията с имунизацията имат и доста от партиите, които по време на на митингите яхнаха публичното неодобрение против Борисов и против COVID-мерките. Така всички, които желаеха спазването на ограниченията, се оказаха “лошите” за част от обществото.
Това е друго проявяване на поляризацията, за което се приказва в проучванията на HOPE. В едно от проучванията, оповестено в Psychological Science, се установи съществуването на връзка сред пандемията и деянията на принуждение. За страдание потреблението на Коронавирус за политически цели няма да спре, защото е доста елементарно. Поредицата от предварителни избори в България наподобява няма да има скоро край. Използването на Коронавирус за политически цели ще има дълготрайни негативни последствия: увеличаваща се смъртност, понижаване на доверието в здравните органи и възходяща податливост да се популяризират тайни теории.
Автор: Георги А. Ангелов
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ