Защо Има такъв народ прави всичко това? Три обяснения.
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
През последните две седмици изразът “управление на промяната” стартира да добива спорен смисъл и то най-много поради дейностите на " ИТН " (ИТН). Ходовете, които тази нова групировка прави, може да имат смисъл за електората ѝ, само че доста от тях остават неразбираеми и неприемливи за обществото като цяло. Това е тъпо, тъй като голямото болшинство от хората към момента желае смислена смяна към по-добро. А в Народното събрание има задоволително депутати, които биха могли да я осъществят.
Има Такъв Народ, подмяната и черешката на тортата
Разминаванията сред упования и действителности започнаха да се натрупат незабавно след изборите на 11 юли. Преди тях хората на Слави Трифонов бяха оповестили, че ще приказват с останалите две партии, с които гледат в една посока - Демократична България и ИСМВ. Непосредствено след изборите:
- Има Такъв Народ разгласи собствен вид за държавно управление, без да се съветва с другите партии и даже без да ги предизвести, че ще работи по този начин;
- Начело на това държавно управление бе подложен кадър на Национална движение „Симеон Втори" - Николай Василев;
- Правителството разгласи миш-маш от “приоритети”, които дори включваха изпращането на македонец в космоса.
Както мнозина иронично означиха, все едно хората в България предходната година стачкуваха, с цел да могат братята македонци да летят с ракета. Или пък излязоха на улицата от блян по мажоритарната изборна система, която Има Такъв Народ оферират като пенкилер за справяне с всички проблеми.
След първото крушение на проектокабинета с министър председател Николай Василев Има Такъв Народ сякаш си взеха записка и започнаха да “говорят” с Демократична България, ИБНИ, а също и с Българска социалистическа партия. Среща бе извършена дори и с Движение за права и свободи. Тези “разговори” обаче се оказаха доста надалеч от “преговори”. На тях се случваха две неща. Първо, работни групи установяваха припокриването (каквото и да значи това) на стратегиите на обособените партии по разнообразни въпроси. Второ, от Има Такъв Народ осведомиха останалите какви министри са подбрали за второ проектоправителство.
Тези диалози не доведоха до одобряването на обвързваща стратегия на възможното държавно управление, нито до единодушие по състава му. Нещо повече: Има Такъв Народ демонстративно отхвърлиха освен подписването на каквото и да е съглашение, само че даже и мнения или оферти за състава на държавното управление от страна на партиите, които, съгласно тях, би трябвало да го поддържат.
Арогантността и глупостта на тази обстановка няма какво толкоз да се проучва - партия с 65 депутати се държи по този начин, като че ли другите са длъжни да я поддържат, без да им предлага нито обвързваща стратегия, нито въздействие върху хората в държавното управление.
Но най-голямата замяна на “промяната” стартира да идва в изчерпателен проект. Заваляха изненадващи вести от следния темперамент:
- Предложеният за финансов министър Пламен Данаилов на процедура се изрече за закъснение на участието на България в еврозоната, до момента в който приходите на българите достигнели средноевропейските (а това е несигурно дълъг интервал, равноценен на отвод от участие за момента). Ако това в действителност е политика на Има Такъв Народ, тук имаме сериозна смяна по стратегически приоритет за България;
- Има Такъв Народ влязоха в необяснима борба с едни от най-хубавите министри от служебния кабинет. Уж всичко стартира поради напомнянето от страна на Христо Иванов, че е добре хора с сходен профил да вземат участие в ръководството. Слави Трифонов интерпретира това като интервенция в някакво негово (имагинерно) право самичък да реди кабинет, за което Има Такъв Народ надалеч нямат парламентарно болшинство. След това обаче се оказа, че Има Такъв Народ имали възражения и по отношение на личностните качества на Асен Василев и Кирил Петков, както и към основни техни политики. Не стана доста ясно какво тъкмо са объркали министрите, а публичната поддръжка за тях и сътрудниците им си остана голяма. В последна сметка Има Такъв Народ влязоха в спор с държавно управление, което прави добра работа в доста сфери;
- Черешката на тортата с подмяната на смяната беше самото проектоправителство на Има Такъв Народ, което сякаш щеше да е експертно, само че се оказа просто партийно - отрасловите експерти от партията на Слави поеха обособените портфейли. Освен нововъведението с премиера, селекциониран с ефирен кастинг, доста от кандидат-министрите не са известни с позиции, които са отстоявали обществено. Освен препоръчаният за министър на правораздаването, който (преди " по персонални аргументи " да се откаже от поста) се прочу с това, че писал някакви нелепости из Facebook и след това самичък си ги изтрил. А за номинирания за вътрешен министър продължиха да висят “съмнения в плагиатство”. Ако “съмнения” могат да бъдат наречени 30-40 страници, които са идентични с 30-40 страници от книга на различен човек, писана по-рано.
Три версии
Въпросът е: за какво Има Такъв Народ прави всичко това? Едната версия е, че го прави от неумелост и юнашко пъчене, което цели да направи Има Такъв Народ неоспорим водач, а Демократична България и ИБНИ просто негови шафери и помагачи. Ясно е, че това е детска тактика, която няма да докара до стабилно болшинство, само че пък може да се харесва на феновете на песенното творчество на Слави и компания. В последна сметка от позиция на жанр подмяната на Борисов с Трифонов не е трагична - по-разсеяните може и да не я виждат.
Второто допустимо пояснение е, че Има Такъв Народ не желаят да се обвързват с Демократична България, тъй като по-късно ще образуват болшинства с Движение за права и свободи и ГЕРБ. Това, а не толкоз мачовско-балканската стилистика, е действителното терзание на партиите на митинга. Тяхното в началото утвърждение елементарно ще може да се употребява за следващо ръководство от затулен темперамент, в което решаващи ще са партиите на статуквото и на модела " Кой ".
Реални ли са тези опасения - или са параноя? Уви, Има Такъв Народ към този момент съумя да образува най-малко едно болшинство с ГЕРБ и Движение за права и свободи (за “Буджака”), чиято съществена цел е да поддържа една подправена опорка на Движение за права и свободи - че Прокопиев е “олигарх” като Пеевски. При всички случаи обаче разновидността с държавно управление на “плаващи” болшинства отваря вратата за огромен политико-икономически вземане-даване, който по-скоро ще възпроизведе модела " Борисов ", в сравнение с да го промени. Въпреки това наподобява, че Има Такъв Народ избират точно “плаващите” болшинства пред едно ясно ръководство, построено въз основата на обществени, кардинални и обвързващи задължения.
Третото пояснение за държанието на Има Такъв Народ е, че сме очевидци на следващата провокация от тяхна страна, която да докара до нови избори, на които те да разширят още повече въздействието си. Желанието им (от тази гледна точка) е да се показват като единствената партия на смяната и да маргинализират Демократична България и ИБНИ, като пътьом им трансферират виновността за проваленото държавно управление.
Разбрани по този метод, дейностите на Има Такъв Народ носят някакъв смисъл, само че калкулацията им, че ще се разправят с Демократична България, за момента е неправилна. Последното проучване на " Маркет линкс " (потвърдено и от други сондажи) ясно демонстрира, че Демократична България е в доста положително здраве - с над 15% поддръжка измежду гласоподавателите. Христо Иванов пък, който изпъква с възпитано, рационално и поредно държание (макар че на общия декор това не е изключително трудно), сега е втори по известност след Слави Трифонов. Явно доста българи имат към този момент едно мислено за заплахата от нова инкарнация на “спасител на нацията” и виждат своето избавление от пишман спасителите в полето на професионалната и виновна политика.
Математика на виновността
Кой ще бъде отговорен, в случай че не бъде формирано държавно управление с мандата на Има Такъв Народ? Тук математиката е напълно ясна:
- 50% отговорност ще носи този, който предлага модела с “плаващи мнозинства” без обвързващи задължения с парламентарни сътрудници - т.е., ИТН;
- 25% отговорност ще носят солидарно Демократична България и ИБНИ за преценката си, че този модел е прекомерно рисков и може елементарно да докара до подмяна;
- 25% биха носили Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, които намерено или с парламентарни трикове (например: Движение за права и свободи смъква кворума в избрани ситуации) също биха могли да поддържат държавното управление на Има Такъв Народ.
Тази сметка демонстрира, че това е един от редките случаи през последните години, в които Борисов и ГЕРБ нямат никакъв надзор върху обстановката (и виновност за последствията).
Но и така наречен партии на смяната към момента не са потвърдили, че могат да са новият водач на самолета.
Автор: Даниел Смилов
Бел.ред.
И двете партии, и, дадоха обещание на гласоподавателите си мажоритарен избор и получиха общо 128 депутата. Сега ще изпълнят ли обещанието си?
През последните две седмици изразът “управление на промяната” стартира да добива спорен смисъл и то най-много поради дейностите на " ИТН " (ИТН). Ходовете, които тази нова групировка прави, може да имат смисъл за електората ѝ, само че доста от тях остават неразбираеми и неприемливи за обществото като цяло. Това е тъпо, тъй като голямото болшинство от хората към момента желае смислена смяна към по-добро. А в Народното събрание има задоволително депутати, които биха могли да я осъществят.
Има Такъв Народ, подмяната и черешката на тортата
Разминаванията сред упования и действителности започнаха да се натрупат незабавно след изборите на 11 юли. Преди тях хората на Слави Трифонов бяха оповестили, че ще приказват с останалите две партии, с които гледат в една посока - Демократична България и ИСМВ. Непосредствено след изборите:
- Има Такъв Народ разгласи собствен вид за държавно управление, без да се съветва с другите партии и даже без да ги предизвести, че ще работи по този начин;
- Начело на това държавно управление бе подложен кадър на Национална движение „Симеон Втори" - Николай Василев;
- Правителството разгласи миш-маш от “приоритети”, които дори включваха изпращането на македонец в космоса.
Както мнозина иронично означиха, все едно хората в България предходната година стачкуваха, с цел да могат братята македонци да летят с ракета. Или пък излязоха на улицата от блян по мажоритарната изборна система, която Има Такъв Народ оферират като пенкилер за справяне с всички проблеми.
След първото крушение на проектокабинета с министър председател Николай Василев Има Такъв Народ сякаш си взеха записка и започнаха да “говорят” с Демократична България, ИБНИ, а също и с Българска социалистическа партия. Среща бе извършена дори и с Движение за права и свободи. Тези “разговори” обаче се оказаха доста надалеч от “преговори”. На тях се случваха две неща. Първо, работни групи установяваха припокриването (каквото и да значи това) на стратегиите на обособените партии по разнообразни въпроси. Второ, от Има Такъв Народ осведомиха останалите какви министри са подбрали за второ проектоправителство.
Тези диалози не доведоха до одобряването на обвързваща стратегия на възможното държавно управление, нито до единодушие по състава му. Нещо повече: Има Такъв Народ демонстративно отхвърлиха освен подписването на каквото и да е съглашение, само че даже и мнения или оферти за състава на държавното управление от страна на партиите, които, съгласно тях, би трябвало да го поддържат.
Арогантността и глупостта на тази обстановка няма какво толкоз да се проучва - партия с 65 депутати се държи по този начин, като че ли другите са длъжни да я поддържат, без да им предлага нито обвързваща стратегия, нито въздействие върху хората в държавното управление.
Но най-голямата замяна на “промяната” стартира да идва в изчерпателен проект. Заваляха изненадващи вести от следния темперамент:
- Предложеният за финансов министър Пламен Данаилов на процедура се изрече за закъснение на участието на България в еврозоната, до момента в който приходите на българите достигнели средноевропейските (а това е несигурно дълъг интервал, равноценен на отвод от участие за момента). Ако това в действителност е политика на Има Такъв Народ, тук имаме сериозна смяна по стратегически приоритет за България;
- Има Такъв Народ влязоха в необяснима борба с едни от най-хубавите министри от служебния кабинет. Уж всичко стартира поради напомнянето от страна на Христо Иванов, че е добре хора с сходен профил да вземат участие в ръководството. Слави Трифонов интерпретира това като интервенция в някакво негово (имагинерно) право самичък да реди кабинет, за което Има Такъв Народ надалеч нямат парламентарно болшинство. След това обаче се оказа, че Има Такъв Народ имали възражения и по отношение на личностните качества на Асен Василев и Кирил Петков, както и към основни техни политики. Не стана доста ясно какво тъкмо са объркали министрите, а публичната поддръжка за тях и сътрудниците им си остана голяма. В последна сметка Има Такъв Народ влязоха в спор с държавно управление, което прави добра работа в доста сфери;
- Черешката на тортата с подмяната на смяната беше самото проектоправителство на Има Такъв Народ, което сякаш щеше да е експертно, само че се оказа просто партийно - отрасловите експерти от партията на Слави поеха обособените портфейли. Освен нововъведението с премиера, селекциониран с ефирен кастинг, доста от кандидат-министрите не са известни с позиции, които са отстоявали обществено. Освен препоръчаният за министър на правораздаването, който (преди " по персонални аргументи " да се откаже от поста) се прочу с това, че писал някакви нелепости из Facebook и след това самичък си ги изтрил. А за номинирания за вътрешен министър продължиха да висят “съмнения в плагиатство”. Ако “съмнения” могат да бъдат наречени 30-40 страници, които са идентични с 30-40 страници от книга на различен човек, писана по-рано.
Три версии
Въпросът е: за какво Има Такъв Народ прави всичко това? Едната версия е, че го прави от неумелост и юнашко пъчене, което цели да направи Има Такъв Народ неоспорим водач, а Демократична България и ИБНИ просто негови шафери и помагачи. Ясно е, че това е детска тактика, която няма да докара до стабилно болшинство, само че пък може да се харесва на феновете на песенното творчество на Слави и компания. В последна сметка от позиция на жанр подмяната на Борисов с Трифонов не е трагична - по-разсеяните може и да не я виждат.
Второто допустимо пояснение е, че Има Такъв Народ не желаят да се обвързват с Демократична България, тъй като по-късно ще образуват болшинства с Движение за права и свободи и ГЕРБ. Това, а не толкоз мачовско-балканската стилистика, е действителното терзание на партиите на митинга. Тяхното в началото утвърждение елементарно ще може да се употребява за следващо ръководство от затулен темперамент, в което решаващи ще са партиите на статуквото и на модела " Кой ".
Реални ли са тези опасения - или са параноя? Уви, Има Такъв Народ към този момент съумя да образува най-малко едно болшинство с ГЕРБ и Движение за права и свободи (за “Буджака”), чиято съществена цел е да поддържа една подправена опорка на Движение за права и свободи - че Прокопиев е “олигарх” като Пеевски. При всички случаи обаче разновидността с държавно управление на “плаващи” болшинства отваря вратата за огромен политико-икономически вземане-даване, който по-скоро ще възпроизведе модела " Борисов ", в сравнение с да го промени. Въпреки това наподобява, че Има Такъв Народ избират точно “плаващите” болшинства пред едно ясно ръководство, построено въз основата на обществени, кардинални и обвързващи задължения.
Третото пояснение за държанието на Има Такъв Народ е, че сме очевидци на следващата провокация от тяхна страна, която да докара до нови избори, на които те да разширят още повече въздействието си. Желанието им (от тази гледна точка) е да се показват като единствената партия на смяната и да маргинализират Демократична България и ИБНИ, като пътьом им трансферират виновността за проваленото държавно управление.
Разбрани по този метод, дейностите на Има Такъв Народ носят някакъв смисъл, само че калкулацията им, че ще се разправят с Демократична България, за момента е неправилна. Последното проучване на " Маркет линкс " (потвърдено и от други сондажи) ясно демонстрира, че Демократична България е в доста положително здраве - с над 15% поддръжка измежду гласоподавателите. Христо Иванов пък, който изпъква с възпитано, рационално и поредно държание (макар че на общия декор това не е изключително трудно), сега е втори по известност след Слави Трифонов. Явно доста българи имат към този момент едно мислено за заплахата от нова инкарнация на “спасител на нацията” и виждат своето избавление от пишман спасителите в полето на професионалната и виновна политика.
Математика на виновността
Кой ще бъде отговорен, в случай че не бъде формирано държавно управление с мандата на Има Такъв Народ? Тук математиката е напълно ясна:
- 50% отговорност ще носи този, който предлага модела с “плаващи мнозинства” без обвързващи задължения с парламентарни сътрудници - т.е., ИТН;
- 25% отговорност ще носят солидарно Демократична България и ИБНИ за преценката си, че този модел е прекомерно рисков и може елементарно да докара до подмяна;
- 25% биха носили Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, които намерено или с парламентарни трикове (например: Движение за права и свободи смъква кворума в избрани ситуации) също биха могли да поддържат държавното управление на Има Такъв Народ.
Тази сметка демонстрира, че това е един от редките случаи през последните години, в които Борисов и ГЕРБ нямат никакъв надзор върху обстановката (и виновност за последствията).
Но и така наречен партии на смяната към момента не са потвърдили, че могат да са новият водач на самолета.
Автор: Даниел Смилов
Бел.ред.
И двете партии, и, дадоха обещание на гласоподавателите си мажоритарен избор и получиха общо 128 депутата. Сега ще изпълнят ли обещанието си?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ