Протестът спечели, но не достатъчно
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
След пороя мнения за протеклите избори надали може да се добави нещо ново. Ако пиша това, то е поради личното си успокоение, тъй като считам, че тези избори бяха натоварени с големи упования, а акцията протече по този начин, като че ли нищо не се беше случило. Е, случи се, въпреки и, както нормално в България, ненапълно.
Сбогом ГЕРБ
Залогът на изборите в резюме беше същият, както го формулираха митингите от 2020 година: „ с или без ГЕРБ в идващото ръководство “. Ситуацията след изборите не трансформира този въпрос. Премиерът Борисов направи поръчка за „ избавление на престижа “ като предложи експертно ръководство с поддръжката на всички партии до края на годината. Това предложение, въпреки като че ли да наподобява разумно и даже задоволително в обстановката на пандемия и тежки стопански проблеми, няма по какъв начин да бъде признато от тези, към които беше отправено. Вероятно в ГЕРБ си дават сметка за това – партията наподобява изцяло изолирана в новоизбраното Народно заседание, както беше и през 2013 година Но тогава предходното държавно управление на Бойко Борисов се беше отдръпнало с доброволна оставка, а Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи групово се „ самоубиха “ с назначението на Делян Пеевски за ръководител на ДАНС. Сега нещата са напълно разнообразни.
Макар ГЕРБ още веднъж да е отпред по броя на получените гласове, това е с най-малко 270000 гласа по-малко от 2017 година, освен това извоювани дружно със Съюз на демократичните сили (последния път Съюз на демократичните сили се явиха независимо през 2013 година и имаха малко под 50000 гласа). Този триумф е озадачаващ след поредицата кавги и всеобщите митинги от 2020 година В една нормална народна власт след такива събития държавното управление нормално подава оставка. Но ГЕРБ получи непредвиден съдружник – пандемията му разреши да харчи необятно обществените средства при най-малък надзор и да впише това в предизборната си акция, макар закона, който просто беше подминат поради изключителната обстановка.
ГЕРБ не ще може още веднъж да откри избавителна тактичност благодарение на недопустимо предложение, както съумя да предотврати предварителни избори в края на 2020 година с причудливия си план за нова конституция. Новото държавно управление не би могло да бъде още веднъж отпред с Бойко Борисов, в случай че не желае да се сблъска още веднъж с цялостни площади на митинга. Нито пък държавно управление на ГЕРБ под каквато и да била друга форма. Изборите слагат, този път евентуално в действителност, началото на залеза на ГЕРБ като партия, която успяваше изумително да печели всички парламентарни избори от 2009 година насам, без да има никаква идеология (т.е. концепция за публичен план, за някакво мечтано бъдеще), с изключение на идеологията на интереса за оставане на власт без значение от всичко. При другояче персоналистката конструкция на партията, в която даже не може да се разисква въпрос, който да не е доказан от водача, отдръпването на Бойко Борисов от нея ще докара, както и при Национална движение „Симеон Втори", до нейния най-вероятен политически залез.
Българска социалистическа партия на трето място
Изненада на тези избори беше това, че до момента главната опозиционна партия Българска социалистическа партия се подреди на трето място по брой на получените гласове. Българска социалистическа партия изгуби съвсем 470000 гласоподаватели по отношение на 2017 година, като пандемията не изяснява по никакъв метод напълно тази загуба. Причините за това са многочислени, дълготрайни и краткосрочни. Сред дълготрайните е неналичието на сериозен диалог в левицата за това, за какво от 2009 година на всички парламентарни избори Българска социалистическа партия постоянно излизаше втора, в никакъв случай не съумя да активизира повече от 1 млн. гласоподаватели (за последно това съумя през 2005 г.). Защо направи толкоз внезапен идеологически завой, който я отдалечи от политическата фамилия на европейските социалисти? Защо не съумя да бъде припозната като натурален представител и изразител на ползите на работещите хора в България (работници, служещи, дребни собственици)? Защо не съумя да притегли забележителна част от младите жители в България, множеството от които одобряват за свои полезностите на обществената правдивост и общественото тъждество?
И в кратковременен проект Българска социалистическа партия пропусна доста благоприятни условия. Тя не съумя да капитализира триумфа на нейния претендент за президент през 2016 година Не съумя да реализира по-добър резултат от ГЕРБ на европейските избори през 2019 година Дори и когато завоюва значими кметски места през 2019 година съумя да влезе в спор с някои от определените си кметове. Българска социалистическа партия не съумя да се впише в протестната вълна през 2020 година, макар присъединяване на доста социалисти измежду протестиращите. Не съумя да води разговор с „ партиите на митинга “, даже с „ Изправи се.Бг “. Но Българска социалистическа партия съумява през годините постоянно да направи по този начин, че да квалифицира някогашните си водачи като „ предатели “, отървавайки се елементарно от тях.
В акцията Българска социалистическа партия игра на терена, който минимум можеше да ѝ донесе поддръжка – терена на „ огромните обещания “. Защото ГЕРБ можеше постоянно да опонира, че прави нещо фактически (раздава помощи, усилва пенсии, строи автомагистрали, купува изтребители, покачва заплатите), до момента в който социалистите дават обещание без никаква гаранция. Вместо да съобщи просто, че първо би трябвало да бъде разчистена страната от захвата на ГЕРБ, а след това да се вършат други промени. Така Българска социалистическа партия не съумя да се впише в „ партиите на митинга “ и на изборите получи най-ниския си резултат от всички досегашни парламентарни избори след 1990 година (на сериозните избори от 2014 социалистите имаха 505000 гласа, в този момент 480000). Дали това е задоволително за оставка на настоящето управление или би трябвало да се случи още нещо, доста по-драстично? Изпълнителното бюро го направи, председателката, уверена в поддръжката на членовете, които я избраха преди 6 месеца, няма да се отдръпна. Но измежду аргументите за настоящия резултат е и това, че през времето преди изборите Българска социалистическа партия се занимаваше с вътрешните си спорове, някак се „ саморазчистваше “, явно прекомерно, тъй като е „ разчистила “ и половината си гласоподаватели.
Победа за „ партиите на митинга “
„ Мъглявината “ на митинга от 2020 година нямаше един единствен представител и политически изразител, в действителност тази разнородност даваше по едно и също време мощ (и новост) на тези митинги, само че беше и тяхната уязвимост. Най-видимите изразители на недоволството са три настоящи партии: „ Демократична България “ (обединението на Да,България, ДСБ и Зеленото движение), обединяването „ Изправи се! Мутри вън! “ (широка коалиция на партии от левия и центристкия демократичен спектър), новосъздадената партия „ ИТН “. Разнородността на тези три партии е напълно явна, най-новата от тях е и без никакъв доскорошен опит в политиката. Но някой може да каже: „ Дотук ни докараха опитните, да забележим, какво могат да създадат неопитните “. Разбира се, че има големи опасности и неизвестности, само че такава разнородност показва повече или по-малко множеството на отминалите митинги и няма по какъв начин да бъде другояче. „ Гласът на митинга “ е хетерогенен, без обща политическа стратегия, с изключение на по един пункт: би трябвало да се освободи страната от захвата на една икономико-политическа мрежа, която назовават или „ мафия “, или „ мутри “, или „ олигархия “.
Заедно тези три нови партии в Народното събрание завоюваха 1/3 от местата, само че също по този начин дружно получиха над 1 милион гласа, доста повече от ГЕРБ. При нормални условия, те дружно, в случай че несъмнено го желаят, могат да сформират държавно управление, само че с неизбежната поддръжка на някоя друга партия. Задачата наподобява сложна, евентуално невъзможна, ще зависи от това, до каква степен тези партии (а и другите) ще изискат предварителни избори (вероятно в края на лятото). Не желая да предсказвам, нещата ще зависят от въображението на политическите водачи в новия парламент, което (въображение) до момента по-скоро им е липсвало.
Най-ярките националисти останаха извън
Изборите бяха и глоба за националистическите партии, явили се разединени, само че и множеството били част от досегашното ръководство. Тази вест дава нови благоприятни условия пред едно бъдещо държавно управление, най-малко във връзка с другояче доведените до нервност на омразата връзки със Северна Македония. Но въпреки всичко: общо ярките националисти („ Атака “, НФДБ, „ Воля “, Вътрешна македонска революционна организация, „ Възраждане “), които не разделям на „ проруски “ и „ прозападни “, тъй като те просто отхвърлят демократичната (а дружно с това и социалната) народна власт, получиха дружно над 280000 (което би било над 9% от гласувалите). Накратко, резервират позициите си.
Не бива да оставяме отвън внимание и ненадейно високия резултат на „ партията на Васил Божков “ – съвсем 100000 гласа, само че това евентуално е един от многото изрази на протестния избор, тъй като нямам доверие в политическото дългоденствие на този политически план. Както това се случва всекидневно в всички „ бизнес “ партии, с изключение на когато успееш да превърнеш самата политика в бизнес, както това се случва към този момент 12 години. Едва ли дългоденствие чака и плана на „ Републиканци за България “, в случай че не продължи да намира трайна поддръжка извън. Но на терена на „ евроатлантическите полезности “ има толкоз доста други играчи в България, че републиканските опити за заемането му надали имат изключително добра вероятност.
Изборите започнаха с банална акция, като че ли нищо не се беше случило. Завършиха със съществено безредие на политическата сцена, въпреки и незадоволително предвид на упованията от митингите. И въпреки всичко – нещо се случи!
Коментар на проф. Антоний Тодоров в блога му
След пороя мнения за протеклите избори надали може да се добави нещо ново. Ако пиша това, то е поради личното си успокоение, тъй като считам, че тези избори бяха натоварени с големи упования, а акцията протече по този начин, като че ли нищо не се беше случило. Е, случи се, въпреки и, както нормално в България, ненапълно.
Сбогом ГЕРБ
Залогът на изборите в резюме беше същият, както го формулираха митингите от 2020 година: „ с или без ГЕРБ в идващото ръководство “. Ситуацията след изборите не трансформира този въпрос. Премиерът Борисов направи поръчка за „ избавление на престижа “ като предложи експертно ръководство с поддръжката на всички партии до края на годината. Това предложение, въпреки като че ли да наподобява разумно и даже задоволително в обстановката на пандемия и тежки стопански проблеми, няма по какъв начин да бъде признато от тези, към които беше отправено. Вероятно в ГЕРБ си дават сметка за това – партията наподобява изцяло изолирана в новоизбраното Народно заседание, както беше и през 2013 година Но тогава предходното държавно управление на Бойко Борисов се беше отдръпнало с доброволна оставка, а Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи групово се „ самоубиха “ с назначението на Делян Пеевски за ръководител на ДАНС. Сега нещата са напълно разнообразни.
Макар ГЕРБ още веднъж да е отпред по броя на получените гласове, това е с най-малко 270000 гласа по-малко от 2017 година, освен това извоювани дружно със Съюз на демократичните сили (последния път Съюз на демократичните сили се явиха независимо през 2013 година и имаха малко под 50000 гласа). Този триумф е озадачаващ след поредицата кавги и всеобщите митинги от 2020 година В една нормална народна власт след такива събития държавното управление нормално подава оставка. Но ГЕРБ получи непредвиден съдружник – пандемията му разреши да харчи необятно обществените средства при най-малък надзор и да впише това в предизборната си акция, макар закона, който просто беше подминат поради изключителната обстановка.
ГЕРБ не ще може още веднъж да откри избавителна тактичност благодарение на недопустимо предложение, както съумя да предотврати предварителни избори в края на 2020 година с причудливия си план за нова конституция. Новото държавно управление не би могло да бъде още веднъж отпред с Бойко Борисов, в случай че не желае да се сблъска още веднъж с цялостни площади на митинга. Нито пък държавно управление на ГЕРБ под каквато и да била друга форма. Изборите слагат, този път евентуално в действителност, началото на залеза на ГЕРБ като партия, която успяваше изумително да печели всички парламентарни избори от 2009 година насам, без да има никаква идеология (т.е. концепция за публичен план, за някакво мечтано бъдеще), с изключение на идеологията на интереса за оставане на власт без значение от всичко. При другояче персоналистката конструкция на партията, в която даже не може да се разисква въпрос, който да не е доказан от водача, отдръпването на Бойко Борисов от нея ще докара, както и при Национална движение „Симеон Втори", до нейния най-вероятен политически залез.
Българска социалистическа партия на трето място
Изненада на тези избори беше това, че до момента главната опозиционна партия Българска социалистическа партия се подреди на трето място по брой на получените гласове. Българска социалистическа партия изгуби съвсем 470000 гласоподаватели по отношение на 2017 година, като пандемията не изяснява по никакъв метод напълно тази загуба. Причините за това са многочислени, дълготрайни и краткосрочни. Сред дълготрайните е неналичието на сериозен диалог в левицата за това, за какво от 2009 година на всички парламентарни избори Българска социалистическа партия постоянно излизаше втора, в никакъв случай не съумя да активизира повече от 1 млн. гласоподаватели (за последно това съумя през 2005 г.). Защо направи толкоз внезапен идеологически завой, който я отдалечи от политическата фамилия на европейските социалисти? Защо не съумя да бъде припозната като натурален представител и изразител на ползите на работещите хора в България (работници, служещи, дребни собственици)? Защо не съумя да притегли забележителна част от младите жители в България, множеството от които одобряват за свои полезностите на обществената правдивост и общественото тъждество?
И в кратковременен проект Българска социалистическа партия пропусна доста благоприятни условия. Тя не съумя да капитализира триумфа на нейния претендент за президент през 2016 година Не съумя да реализира по-добър резултат от ГЕРБ на европейските избори през 2019 година Дори и когато завоюва значими кметски места през 2019 година съумя да влезе в спор с някои от определените си кметове. Българска социалистическа партия не съумя да се впише в протестната вълна през 2020 година, макар присъединяване на доста социалисти измежду протестиращите. Не съумя да води разговор с „ партиите на митинга “, даже с „ Изправи се.Бг “. Но Българска социалистическа партия съумява през годините постоянно да направи по този начин, че да квалифицира някогашните си водачи като „ предатели “, отървавайки се елементарно от тях.
В акцията Българска социалистическа партия игра на терена, който минимум можеше да ѝ донесе поддръжка – терена на „ огромните обещания “. Защото ГЕРБ можеше постоянно да опонира, че прави нещо фактически (раздава помощи, усилва пенсии, строи автомагистрали, купува изтребители, покачва заплатите), до момента в който социалистите дават обещание без никаква гаранция. Вместо да съобщи просто, че първо би трябвало да бъде разчистена страната от захвата на ГЕРБ, а след това да се вършат други промени. Така Българска социалистическа партия не съумя да се впише в „ партиите на митинга “ и на изборите получи най-ниския си резултат от всички досегашни парламентарни избори след 1990 година (на сериозните избори от 2014 социалистите имаха 505000 гласа, в този момент 480000). Дали това е задоволително за оставка на настоящето управление или би трябвало да се случи още нещо, доста по-драстично? Изпълнителното бюро го направи, председателката, уверена в поддръжката на членовете, които я избраха преди 6 месеца, няма да се отдръпна. Но измежду аргументите за настоящия резултат е и това, че през времето преди изборите Българска социалистическа партия се занимаваше с вътрешните си спорове, някак се „ саморазчистваше “, явно прекомерно, тъй като е „ разчистила “ и половината си гласоподаватели.
Победа за „ партиите на митинга “
„ Мъглявината “ на митинга от 2020 година нямаше един единствен представител и политически изразител, в действителност тази разнородност даваше по едно и също време мощ (и новост) на тези митинги, само че беше и тяхната уязвимост. Най-видимите изразители на недоволството са три настоящи партии: „ Демократична България “ (обединението на Да,България, ДСБ и Зеленото движение), обединяването „ Изправи се! Мутри вън! “ (широка коалиция на партии от левия и центристкия демократичен спектър), новосъздадената партия „ ИТН “. Разнородността на тези три партии е напълно явна, най-новата от тях е и без никакъв доскорошен опит в политиката. Но някой може да каже: „ Дотук ни докараха опитните, да забележим, какво могат да създадат неопитните “. Разбира се, че има големи опасности и неизвестности, само че такава разнородност показва повече или по-малко множеството на отминалите митинги и няма по какъв начин да бъде другояче. „ Гласът на митинга “ е хетерогенен, без обща политическа стратегия, с изключение на по един пункт: би трябвало да се освободи страната от захвата на една икономико-политическа мрежа, която назовават или „ мафия “, или „ мутри “, или „ олигархия “.
Заедно тези три нови партии в Народното събрание завоюваха 1/3 от местата, само че също по този начин дружно получиха над 1 милион гласа, доста повече от ГЕРБ. При нормални условия, те дружно, в случай че несъмнено го желаят, могат да сформират държавно управление, само че с неизбежната поддръжка на някоя друга партия. Задачата наподобява сложна, евентуално невъзможна, ще зависи от това, до каква степен тези партии (а и другите) ще изискат предварителни избори (вероятно в края на лятото). Не желая да предсказвам, нещата ще зависят от въображението на политическите водачи в новия парламент, което (въображение) до момента по-скоро им е липсвало.
Най-ярките националисти останаха извън
Изборите бяха и глоба за националистическите партии, явили се разединени, само че и множеството били част от досегашното ръководство. Тази вест дава нови благоприятни условия пред едно бъдещо държавно управление, най-малко във връзка с другояче доведените до нервност на омразата връзки със Северна Македония. Но въпреки всичко: общо ярките националисти („ Атака “, НФДБ, „ Воля “, Вътрешна македонска революционна организация, „ Възраждане “), които не разделям на „ проруски “ и „ прозападни “, тъй като те просто отхвърлят демократичната (а дружно с това и социалната) народна власт, получиха дружно над 280000 (което би било над 9% от гласувалите). Накратко, резервират позициите си.
Не бива да оставяме отвън внимание и ненадейно високия резултат на „ партията на Васил Божков “ – съвсем 100000 гласа, само че това евентуално е един от многото изрази на протестния избор, тъй като нямам доверие в политическото дългоденствие на този политически план. Както това се случва всекидневно в всички „ бизнес “ партии, с изключение на когато успееш да превърнеш самата политика в бизнес, както това се случва към този момент 12 години. Едва ли дългоденствие чака и плана на „ Републиканци за България “, в случай че не продължи да намира трайна поддръжка извън. Но на терена на „ евроатлантическите полезности “ има толкоз доста други играчи в България, че републиканските опити за заемането му надали имат изключително добра вероятност.
Изборите започнаха с банална акция, като че ли нищо не се беше случило. Завършиха със съществено безредие на политическата сцена, въпреки и незадоволително предвид на упованията от митингите. И въпреки всичко – нещо се случи!
Коментар на проф. Антоний Тодоров в блога му
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ