Инициатива на ФАКТИ: Гласът на българите в чужбина
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Гражданската интензивност на българите в чужбина по българските въпроси е един от малко светли лъчи, които дават вяра, че не всичко е изгубено. Или даже сега да е такова, то сигурно не е окончателно. Акциите на българите в чужбина и в частност на тези в Брюксел от организацията " Брюксел за България " извънредно доста спомогнаха протестната позиция на българите да бъде чута на Запад, а очите на европейските, само че и освен, наши сътрудници, да се отворят необятно за ширещата се корупционна робия в България.
Днес от ФАКТИ , продължавайки самодейността си да Ви срещаме с българи, живеещи в чужбина, Ви представяме диалог с с Елена Божилова, която живее и работи в Брюксел, а също по този начин е и част от доста цивилен дейните и смислени хора от " Брюксел за България ".
Елена Божилова с микрофон в ръка. Кадърът е от една от протестните вечери в София
- Елена, здравейте. Ще разкажете ли за медията ни и нашите читатели по кое време и за какво напуснахте България?
- Здравейте! Разбира се, че ще опиша. Напуснах България през 1993 година когато бях на 14 години, поради работата на татко ми, който тогава работеше като посланик. Върнах се за една година в интервала 2001-2002, само че знаех че това пребиване ще бъде краткотрайно.
- Ако не е прекомерно е персонално, с какво се занимавате в Белгия?
- Първоначално работих като юрист в адвокатска адвокатска фирма, а в този момент съм юрист на една от огромните петролни компании.
- Зная, че бяхте дейна част от митингите през лятото, траяли, доколкото можеше, и през есента, и през зимата. Както и част от редица начинания на „ Брюксел за България “. Какво Ви стимулира през лятото да се включите и какво Ви стимулира да продължавате и до през днешния ден да се борите за по-добра България?
- Както виждате, на този стадий аз съм живяла отвън България по-голямата част от живота си. Може би тъкмо поради това развих една особена форма на национализъм, тъй като в чужбина неизбежно националният генезис е част от призмата, през която сме възприемани. Аз желая да приказвам за родината си с горделивост, тъй като не се срамя от произхода си. Но въпросите за корупцията, престъпността и всички останали " прелести " на родните реалии са неизбежни. Все отново рядко новините от България в чужбина са положителни.
Вместо единствено да диспутирам, че в България има и доста хубави неща, и да упорствам, че въпросният събеседник би трябвало най-малко да посети страната ни преди да образува мнение, аз взех решение, че е мой дълг да оказа помощ за разрешаването на нещата, които способстват за тази отрицателна известност.
В групата „ Брюксел за България “ открих съидейници, които изпитват същия блян да оказват помощ на страната ни да реализира своя капацитет. Взаимно се мотивираме и поддържаме да продължим, до момента в който тази цел не се реализира.
- Защо до момента и все още дейното поданство – и в България, и в чужбина, някак отстъпва в борбата против порочното политическо статукво у нас? Ако, несъмнено, сте съгласна с мен.
- Да, има подобен миг. Обаче порочното политическо статукво, както вярно го нарекохте, имаше доста огромно преимущество. Властимащите имаха прекомерно доста време необезпокоявани да се окопаят в позициите си, до момента в който гражданското общество се пробуди напълно неотдавна. Една неравна борба постоянно става изтощителна в даден миг.
Това може би е един от най-важните уроци - от нас зависи да държим властимащите под отговорност. Ако изоставим това обвързване задоволително дълго, проблемите стават експоненциално по-трудни за решение.
- Случва ли Ви се от време на време да си казвате, че борбата за нормалност и правдивост в България е обречена и няма смисъл да бъде продължавана?
- Ще Ви излъжа в случай че Ви кажа, че съм нямала моменти на обезсърчение. Но всякога си напомням, че закономерно тази битка е сложна, имайки поради какво се опитваме да реализираме.
Освен това запознанствата, които осъществихме с протестната общественост, доста оказват помощ. Когато видя елементарни хора в България подготвени освен да дадат времето си и парите си (които постоянно не са много), а даже от време на време да рискуват здравето си в името на битката за правдивост, си давам сметка че в моята привилегирована позиция просто нямам правото да се отхвърлям.
- Как оценявате възможностите смяната в България да стартира след парламентарните избори на 4 април?
- Да бъдем почтени, фрапантна смяна няма да има, само че ще има едно значимо начало към дълготрайно възстановяване. Смятам, че има партии и политици с шансове за влизане в Парламента, които могат да работят за слагането на България в правия път.
Най-важното е, че гражданско общество се пробуди. Мисля, че в никакъв случай повече няма толкоз дълготрайно да оставим властимащите безнаказано да вършат каквото си желаят за своя персонална полза и в наш ущърб.
- Като стана дума за изборите, по какъв начин върви организацията при Вас в Белгия, има ли към момента някакви неясноти към изборния ден?
- Мисля, че на този стадий всичко е под надзор. Посолството и консулството поставиха похвални старания да улеснят организацията за тези избори от логистична позиция. Разбира се, гласоподавателите би трябвало да свършат своята част от ангажимента. Затова нашата организация интензивно пропагандира и приканва всеки да упражни своето право на глас.
- Извън изборната тема, ще попитам нещо по-глобално. Вие от дълго време сте отвън Родината ни, само че съм податлив да считам, че от време на време погледът оттатък може по-обективно да разтълкува историята и настоящата българска действителност. Как стигнахме дотук, г-це Божилова? До Борисов, Караянчева и сие…
- По ред аргументи, които не изисквам да мога да обясня или проучвам, българското общество се оказа импровизирано за провокациите на прехода. В резултат на това цялата смяна на системата се стовари от горната страна му с унищожителен резултат. Смятам се за късметлийка, че живях в чужбина по това време. Но мога да си показва по какъв начин хората, които претърпяха тази неустановеност, и чийто свят се прекатурна с главата надолу, се съгласиха с обещанията за сигурност и непоклатимост, които чуваме от 10 години. По този метод стигнахме до Борисов, който очевидно ловко се възползва от този боязън и групова контузия. Достъпът до еврофондове сигурно улесни тази задача доста.
Може би на фона на претърпяното това, което Борисов предложи, благодарение на финансова помощ от Европейския Съюз, в действителност е по-търпим метод на живот. Но виждаме, че и този метод не е дълготрайно решение. Оставени без контрол и надзор, " спасителите " обнагляха и дори престанаха да се преструват, че работят в интерес на обществото. Но до момента в който ние жителите най-накрая осъзнаем какво тъкмо сме позволили, властимащите ловко се окопаха. Превзеха медии, правосъдната система, всички регулаторни органи, които би трябвало да работят като коректив на властта. По този метод стигнахме до обстановка, в която ни ръководят по този начин наречените калинки, определени единствено поради своята преданост, само че не и подготвеност.
- Възможно ли е да се окаже, че нашите генерации са обречени на тях?
- В никакъв случай. Едното нещо, което очевидно не бе завладяно, е гражданското общество. Тази мощ е изцяло задоволителна да промени нещата, както се случва сега, даже да е по-бавно, в сравнение с бихме желали.
Смятам също по този начин, че митингите, благодарение на групи като нашите, съумяха да отворят очите на европейската аудитория и институции за протичащото се в България. Това докара до историческа резолюция, призната от Европейския парламент на 8 октомври 2020 година Също по този начин влиятелни Западни издания за първи път заговориха за обстановката в страната ни. Комисията за външна политика на Сената на Съединени американски щати разгласява позиция на двама сенатори във връзка с двустранните връзки сред България и Съединени американски щати на 4 март, 2021 година
Със сигурност нарушихме комфорта на властимащите, най-малко на Европейската и интернационална сцена. Сега ни остава единствено ние, българските жители, да си върнем страната.
- Какво незабавно би трябвало да се стори в България като политики, с цел да тръгнем в посоката, за която всички демократично настроени българи мечтаем?
- Най-спешното е да се демонтира тоталното завладяване на институциите на страната и регулаторни органи, които би трябвало да работят като коректив на властта. Става дума за съдилища, прокуратура, комисии като КПКОНПИ. В момента множеството се намират в тотална диаметралност на функционалностите, за които са предопределени.
Ако използваме метафора, това е един израстък който би трябвало да бъде отстранен преди да стартира процесът на възобновяване и излекуване.
- А какви практики, които сте видели на местата, които сте били, бихте пробвали да приложите в България, в случай че имате тази опция? Или даже да нямате директна такава, да настоявате от Ваши избраници за тях?
- Със сигурност би трябвало да бъдат признати ограничения за отдалечено гласоподаване. Всеки наш събеседник тук в Брюксел се учудва като разбираем, че в България правото на глас може да бъде упражнено единствено присъствено. Това е механизъм за угнетяване на изборна интензивност, който би трябвало да бъде отстранен допустимо най-скоро. Cъщото важи за неуместния предел от 35 изборни секции за страни отвън Европейски Съюз, само че то би изгубило смисъла си, в случай че бъде въведен механизъм за отдалечено гласоподаване.
Също по този начин за мен няма подозрение за потребността от основаване на изборен регион „ Чужбина “. Не знам друга страна, която толкоз намерено да води борба с диаспората си, вместо да я разпознае като запас.
- Ако един ден реализираме „ По-добра България “, бихте ли се върнали да живеете в родното си място?
- Аз бих споделила, че в никакъв случай не съм си тръгвала окончателно. Всяка година пристигам в България на отмора, постоянно отскоквам на посетители или около мероприятия. България е част от моето съществуване, даже да не пребивавам непрекъснато там.
Гражданската интензивност на българите в чужбина по българските въпроси е един от малко светли лъчи, които дават вяра, че не всичко е изгубено. Или даже сега да е такова, то сигурно не е окончателно. Акциите на българите в чужбина и в частност на тези в Брюксел от организацията " Брюксел за България " извънредно доста спомогнаха протестната позиция на българите да бъде чута на Запад, а очите на европейските, само че и освен, наши сътрудници, да се отворят необятно за ширещата се корупционна робия в България.
Днес от ФАКТИ , продължавайки самодейността си да Ви срещаме с българи, живеещи в чужбина, Ви представяме диалог с с Елена Божилова, която живее и работи в Брюксел, а също по този начин е и част от доста цивилен дейните и смислени хора от " Брюксел за България ".
Елена Божилова с микрофон в ръка. Кадърът е от една от протестните вечери в София
- Елена, здравейте. Ще разкажете ли за медията ни и нашите читатели по кое време и за какво напуснахте България?
- Здравейте! Разбира се, че ще опиша. Напуснах България през 1993 година когато бях на 14 години, поради работата на татко ми, който тогава работеше като посланик. Върнах се за една година в интервала 2001-2002, само че знаех че това пребиване ще бъде краткотрайно.
- Ако не е прекомерно е персонално, с какво се занимавате в Белгия?
- Първоначално работих като юрист в адвокатска адвокатска фирма, а в този момент съм юрист на една от огромните петролни компании.
- Зная, че бяхте дейна част от митингите през лятото, траяли, доколкото можеше, и през есента, и през зимата. Както и част от редица начинания на „ Брюксел за България “. Какво Ви стимулира през лятото да се включите и какво Ви стимулира да продължавате и до през днешния ден да се борите за по-добра България?
- Както виждате, на този стадий аз съм живяла отвън България по-голямата част от живота си. Може би тъкмо поради това развих една особена форма на национализъм, тъй като в чужбина неизбежно националният генезис е част от призмата, през която сме възприемани. Аз желая да приказвам за родината си с горделивост, тъй като не се срамя от произхода си. Но въпросите за корупцията, престъпността и всички останали " прелести " на родните реалии са неизбежни. Все отново рядко новините от България в чужбина са положителни.
Вместо единствено да диспутирам, че в България има и доста хубави неща, и да упорствам, че въпросният събеседник би трябвало най-малко да посети страната ни преди да образува мнение, аз взех решение, че е мой дълг да оказа помощ за разрешаването на нещата, които способстват за тази отрицателна известност.
В групата „ Брюксел за България “ открих съидейници, които изпитват същия блян да оказват помощ на страната ни да реализира своя капацитет. Взаимно се мотивираме и поддържаме да продължим, до момента в който тази цел не се реализира.
- Защо до момента и все още дейното поданство – и в България, и в чужбина, някак отстъпва в борбата против порочното политическо статукво у нас? Ако, несъмнено, сте съгласна с мен.
- Да, има подобен миг. Обаче порочното политическо статукво, както вярно го нарекохте, имаше доста огромно преимущество. Властимащите имаха прекомерно доста време необезпокоявани да се окопаят в позициите си, до момента в който гражданското общество се пробуди напълно неотдавна. Една неравна борба постоянно става изтощителна в даден миг.
Това може би е един от най-важните уроци - от нас зависи да държим властимащите под отговорност. Ако изоставим това обвързване задоволително дълго, проблемите стават експоненциално по-трудни за решение.
- Случва ли Ви се от време на време да си казвате, че борбата за нормалност и правдивост в България е обречена и няма смисъл да бъде продължавана?
- Ще Ви излъжа в случай че Ви кажа, че съм нямала моменти на обезсърчение. Но всякога си напомням, че закономерно тази битка е сложна, имайки поради какво се опитваме да реализираме.
Освен това запознанствата, които осъществихме с протестната общественост, доста оказват помощ. Когато видя елементарни хора в България подготвени освен да дадат времето си и парите си (които постоянно не са много), а даже от време на време да рискуват здравето си в името на битката за правдивост, си давам сметка че в моята привилегирована позиция просто нямам правото да се отхвърлям.
- Как оценявате възможностите смяната в България да стартира след парламентарните избори на 4 април?
- Да бъдем почтени, фрапантна смяна няма да има, само че ще има едно значимо начало към дълготрайно възстановяване. Смятам, че има партии и политици с шансове за влизане в Парламента, които могат да работят за слагането на България в правия път.
Най-важното е, че гражданско общество се пробуди. Мисля, че в никакъв случай повече няма толкоз дълготрайно да оставим властимащите безнаказано да вършат каквото си желаят за своя персонална полза и в наш ущърб.
- Като стана дума за изборите, по какъв начин върви организацията при Вас в Белгия, има ли към момента някакви неясноти към изборния ден?
- Мисля, че на този стадий всичко е под надзор. Посолството и консулството поставиха похвални старания да улеснят организацията за тези избори от логистична позиция. Разбира се, гласоподавателите би трябвало да свършат своята част от ангажимента. Затова нашата организация интензивно пропагандира и приканва всеки да упражни своето право на глас.
- Извън изборната тема, ще попитам нещо по-глобално. Вие от дълго време сте отвън Родината ни, само че съм податлив да считам, че от време на време погледът оттатък може по-обективно да разтълкува историята и настоящата българска действителност. Как стигнахме дотук, г-це Божилова? До Борисов, Караянчева и сие…
- По ред аргументи, които не изисквам да мога да обясня или проучвам, българското общество се оказа импровизирано за провокациите на прехода. В резултат на това цялата смяна на системата се стовари от горната страна му с унищожителен резултат. Смятам се за късметлийка, че живях в чужбина по това време. Но мога да си показва по какъв начин хората, които претърпяха тази неустановеност, и чийто свят се прекатурна с главата надолу, се съгласиха с обещанията за сигурност и непоклатимост, които чуваме от 10 години. По този метод стигнахме до Борисов, който очевидно ловко се възползва от този боязън и групова контузия. Достъпът до еврофондове сигурно улесни тази задача доста.
Може би на фона на претърпяното това, което Борисов предложи, благодарение на финансова помощ от Европейския Съюз, в действителност е по-търпим метод на живот. Но виждаме, че и този метод не е дълготрайно решение. Оставени без контрол и надзор, " спасителите " обнагляха и дори престанаха да се преструват, че работят в интерес на обществото. Но до момента в който ние жителите най-накрая осъзнаем какво тъкмо сме позволили, властимащите ловко се окопаха. Превзеха медии, правосъдната система, всички регулаторни органи, които би трябвало да работят като коректив на властта. По този метод стигнахме до обстановка, в която ни ръководят по този начин наречените калинки, определени единствено поради своята преданост, само че не и подготвеност.
- Възможно ли е да се окаже, че нашите генерации са обречени на тях?
- В никакъв случай. Едното нещо, което очевидно не бе завладяно, е гражданското общество. Тази мощ е изцяло задоволителна да промени нещата, както се случва сега, даже да е по-бавно, в сравнение с бихме желали.
Смятам също по този начин, че митингите, благодарение на групи като нашите, съумяха да отворят очите на европейската аудитория и институции за протичащото се в България. Това докара до историческа резолюция, призната от Европейския парламент на 8 октомври 2020 година Също по този начин влиятелни Западни издания за първи път заговориха за обстановката в страната ни. Комисията за външна политика на Сената на Съединени американски щати разгласява позиция на двама сенатори във връзка с двустранните връзки сред България и Съединени американски щати на 4 март, 2021 година
Със сигурност нарушихме комфорта на властимащите, най-малко на Европейската и интернационална сцена. Сега ни остава единствено ние, българските жители, да си върнем страната.
- Какво незабавно би трябвало да се стори в България като политики, с цел да тръгнем в посоката, за която всички демократично настроени българи мечтаем?
- Най-спешното е да се демонтира тоталното завладяване на институциите на страната и регулаторни органи, които би трябвало да работят като коректив на властта. Става дума за съдилища, прокуратура, комисии като КПКОНПИ. В момента множеството се намират в тотална диаметралност на функционалностите, за които са предопределени.
Ако използваме метафора, това е един израстък който би трябвало да бъде отстранен преди да стартира процесът на възобновяване и излекуване.
- А какви практики, които сте видели на местата, които сте били, бихте пробвали да приложите в България, в случай че имате тази опция? Или даже да нямате директна такава, да настоявате от Ваши избраници за тях?
- Със сигурност би трябвало да бъдат признати ограничения за отдалечено гласоподаване. Всеки наш събеседник тук в Брюксел се учудва като разбираем, че в България правото на глас може да бъде упражнено единствено присъствено. Това е механизъм за угнетяване на изборна интензивност, който би трябвало да бъде отстранен допустимо най-скоро. Cъщото важи за неуместния предел от 35 изборни секции за страни отвън Европейски Съюз, само че то би изгубило смисъла си, в случай че бъде въведен механизъм за отдалечено гласоподаване.
Също по този начин за мен няма подозрение за потребността от основаване на изборен регион „ Чужбина “. Не знам друга страна, която толкоз намерено да води борба с диаспората си, вместо да я разпознае като запас.
- Ако един ден реализираме „ По-добра България “, бихте ли се върнали да живеете в родното си място?
- Аз бих споделила, че в никакъв случай не съм си тръгвала окончателно. Всяка година пристигам в България на отмора, постоянно отскоквам на посетители или около мероприятия. България е част от моето съществуване, даже да не пребивавам непрекъснато там.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ