Доц. Димитър Калев: Категорично против съм ваксинирането на онкоболни срещу COVID-19
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Доц. доктор Димитър Калев е приключил Медицинския университет във Варна през 1979 година Седем години работи като експерт " Вътрешни заболявания " в Омуртаг. От 1986 година е в Клиниката по белодробни заболявания в МБАЛ " Св. Марина " във Варна и като помощник по белодробни заболявания в Медицинския университет -Варна. През 1994 година пази дисертационен труд с тематика " Диагностична и прогностична стойност на цитологичните индикатори в доброкачествени и злокачесвени плеврални изливи ". През 2006 година придобива научна степен " доцент ". Основател и ръководител на Организационния комитет на Годишната национална онкологична конференция МОРЕ /Мултидисциплинарни Онкологични Разговори и Екстракти/. От 2008 до 2016 година е началник на Клиниката по здравна онкология в УМБАЛ " Св. Марина " - Варна. От юни 2016 година е началник на направление " Медицинска онкология и лъчелечение " в СБАЛОЗ " Марко А. Марков " - Варна. От юни 2016 година е съветник в Аджибадем Сити Клиник Варна.
-Доц. Калев, по какъв начин се отразява COVID-19 на пациентите с рак?
-Подобен въпрос би следвало да се преглежда най-малко от седем напълно разнообразни аспекта – епидемиологичен, вирусологичен, имунологичен, психичен, обществен, инфектологичен и онкологичен. В качеството си на медицински онколог и пулмолог моята подготвеност е лимитирана единствено в последните два, и то с значителен недостиг в инфектологичен проект. Моето усещане е, че епидемиологичната COVID-19 обстановка повлиява онкологичните пациенти не толкоз в клиничен, колкото в обществен и психичен аспекти. Противно на цитираните статистики в интернационалната научна периодика и в медиите наблюденията ми са за доста ниска COVID-19 заболяемост и смъртност сред пациентите със солидни злокачествени тумори. Подчертавам, че приказвам единствено за пациентската популация във Варна и особено за COVID-19-специфичната смъртност, обвързвана с така наречен синдром на изострен респираторен дистрес.
-Пандемията забави ли диагностиката и лекуването на онкологично болните?
-От единствено себе си се схваща, че обществените рестрикции на политическите и здравни институции забавят туморната диагностика посредством отсрочване на първите контакти сред пациент и доктор или посредством отсрочване на началните диагностични процедури във връзка симптоматични съмнения. Ако към това прибавим така и така късната онкологична диагностика в България, би трябвало да чакаме в идващите месеци и години статистическо повишаване на смъртността при избрани туморни локализации.
Що се касае за лекарственото противотуморно лекуване, реализирано в нашата здравна онкология, усещанията ми са, че пандемията не промени нито общоприетия му темп, нито неговата успеваемост.
-Напоследък в публичното пространство породи дискусия дали онкологично болните би трябвало да се имунизират против ковид. Вашето мнение какво е – „ за “ или „ срещу “?
-Без подозрение – срещу.
-Защо сте на тази позиция?
-Първо, бих желал да припомня, че онкоболните със солидни тумори, евентуални претенденти за анти-COVID-19 имунизация, са прекомерно хетерогенна популация и включват пациенти на интензивно лекуване, пациенти с тумори, само че без лекуване и така наречен претърпели пациенти. Последната от тези три подгрупи има риск за COVID-19 заболяемост и смъртност, еднакъв на индивидите без онкологична болест, до момента в който първите две се дефинират като рискови. Подчертавам обаче, че един от основните субстрати на този риск е така наречен тумор-свързана имуносупресия. Второ, бих желал да подчертавам, че аз съм онколог с клинично мислене, напълно култивирано върху медицината, учредена на доказателства. След тези две мои разяснения към този момент мога да обясня огромния си песимизъм към толкоз настойчивите, сякаш експертни, рекомендации за анти-COVID-19 имунизация при онкоболни.
През декември предходната година Европейското сдружение по здравна онкология (ESMO) разгласява малко експертно мнение, в което с прекомерно общи и спекулативни формулировки се предлага имунизация. Удивителното за подобен сериозен експертен панел е признаването на цялостната липса на научни доказателства за успеваемост и за странични събития, т.е. рекомендацията е с най-ниското от всички вероятни равнища на доказателственост. Не би и могло да бъде иначе, откакто досегашните регистрационни клинични изследвания за всички ваксини априори изключват имуносупресирани пациенти, в това число и тези с онкологични заболявания. Вярно, мнението прави опит да се базира на екстраполация на остарели данни за успеваемост на противогрипните ваксини, само че да се поставя знак на тъждество сред грипен вирус и COVID-19, коства ми се, е най-малкото несериозно.
От друга страна, специалистите съществено дискутират редицата неясноти, свързани със характерните резултати на имунизациите в туморните кафези – имуногенност, смяна на антитуморната лекарствена успеваемост и други Най-често повтарящата се фраза в мнението им е тази за потребността от бъдещи изследвания и доказателства. Така че, и през декември, и в своя така наречен апел за деяние от март тази година ESMO единствено приглася на политическите „ лозунги “ на Световната здравна организация, без да прибавя нищо същински научно и онкологично. Накратко, никой сериозен и етичен онколог, мислещ с парадигмите на медицината, учредена на доказателства, не би следвало да предлага на онкологичните си пациенти анти-COVID-19 имунизация.
-Има ли случаи или локализации, при които имунизацията против COVID-19 би се отразила съдбовно на пациентите?
-Отговорът ми на този въпрос е подобен на предходния: липсват каквито и да е научни изследвания и доказателства за резултата на предлаганите на пазара анти-COVID-19 ваксини, нито при солидните тумори общо, нито за обособени туморни локализации. Всяко изявление по въпроса би било спекулативно, а аз не бих желал да се наемам с това.
Източник: zdravennavigator.bg
Доц. доктор Димитър Калев е приключил Медицинския университет във Варна през 1979 година Седем години работи като експерт " Вътрешни заболявания " в Омуртаг. От 1986 година е в Клиниката по белодробни заболявания в МБАЛ " Св. Марина " във Варна и като помощник по белодробни заболявания в Медицинския университет -Варна. През 1994 година пази дисертационен труд с тематика " Диагностична и прогностична стойност на цитологичните индикатори в доброкачествени и злокачесвени плеврални изливи ". През 2006 година придобива научна степен " доцент ". Основател и ръководител на Организационния комитет на Годишната национална онкологична конференция МОРЕ /Мултидисциплинарни Онкологични Разговори и Екстракти/. От 2008 до 2016 година е началник на Клиниката по здравна онкология в УМБАЛ " Св. Марина " - Варна. От юни 2016 година е началник на направление " Медицинска онкология и лъчелечение " в СБАЛОЗ " Марко А. Марков " - Варна. От юни 2016 година е съветник в Аджибадем Сити Клиник Варна.
-Доц. Калев, по какъв начин се отразява COVID-19 на пациентите с рак?
-Подобен въпрос би следвало да се преглежда най-малко от седем напълно разнообразни аспекта – епидемиологичен, вирусологичен, имунологичен, психичен, обществен, инфектологичен и онкологичен. В качеството си на медицински онколог и пулмолог моята подготвеност е лимитирана единствено в последните два, и то с значителен недостиг в инфектологичен проект. Моето усещане е, че епидемиологичната COVID-19 обстановка повлиява онкологичните пациенти не толкоз в клиничен, колкото в обществен и психичен аспекти. Противно на цитираните статистики в интернационалната научна периодика и в медиите наблюденията ми са за доста ниска COVID-19 заболяемост и смъртност сред пациентите със солидни злокачествени тумори. Подчертавам, че приказвам единствено за пациентската популация във Варна и особено за COVID-19-специфичната смъртност, обвързвана с така наречен синдром на изострен респираторен дистрес.
-Пандемията забави ли диагностиката и лекуването на онкологично болните?
-От единствено себе си се схваща, че обществените рестрикции на политическите и здравни институции забавят туморната диагностика посредством отсрочване на първите контакти сред пациент и доктор или посредством отсрочване на началните диагностични процедури във връзка симптоматични съмнения. Ако към това прибавим така и така късната онкологична диагностика в България, би трябвало да чакаме в идващите месеци и години статистическо повишаване на смъртността при избрани туморни локализации.
Що се касае за лекарственото противотуморно лекуване, реализирано в нашата здравна онкология, усещанията ми са, че пандемията не промени нито общоприетия му темп, нито неговата успеваемост.
-Напоследък в публичното пространство породи дискусия дали онкологично болните би трябвало да се имунизират против ковид. Вашето мнение какво е – „ за “ или „ срещу “?
-Без подозрение – срещу.
-Защо сте на тази позиция?
-Първо, бих желал да припомня, че онкоболните със солидни тумори, евентуални претенденти за анти-COVID-19 имунизация, са прекомерно хетерогенна популация и включват пациенти на интензивно лекуване, пациенти с тумори, само че без лекуване и така наречен претърпели пациенти. Последната от тези три подгрупи има риск за COVID-19 заболяемост и смъртност, еднакъв на индивидите без онкологична болест, до момента в който първите две се дефинират като рискови. Подчертавам обаче, че един от основните субстрати на този риск е така наречен тумор-свързана имуносупресия. Второ, бих желал да подчертавам, че аз съм онколог с клинично мислене, напълно култивирано върху медицината, учредена на доказателства. След тези две мои разяснения към този момент мога да обясня огромния си песимизъм към толкоз настойчивите, сякаш експертни, рекомендации за анти-COVID-19 имунизация при онкоболни.
През декември предходната година Европейското сдружение по здравна онкология (ESMO) разгласява малко експертно мнение, в което с прекомерно общи и спекулативни формулировки се предлага имунизация. Удивителното за подобен сериозен експертен панел е признаването на цялостната липса на научни доказателства за успеваемост и за странични събития, т.е. рекомендацията е с най-ниското от всички вероятни равнища на доказателственост. Не би и могло да бъде иначе, откакто досегашните регистрационни клинични изследвания за всички ваксини априори изключват имуносупресирани пациенти, в това число и тези с онкологични заболявания. Вярно, мнението прави опит да се базира на екстраполация на остарели данни за успеваемост на противогрипните ваксини, само че да се поставя знак на тъждество сред грипен вирус и COVID-19, коства ми се, е най-малкото несериозно.
От друга страна, специалистите съществено дискутират редицата неясноти, свързани със характерните резултати на имунизациите в туморните кафези – имуногенност, смяна на антитуморната лекарствена успеваемост и други Най-често повтарящата се фраза в мнението им е тази за потребността от бъдещи изследвания и доказателства. Така че, и през декември, и в своя така наречен апел за деяние от март тази година ESMO единствено приглася на политическите „ лозунги “ на Световната здравна организация, без да прибавя нищо същински научно и онкологично. Накратко, никой сериозен и етичен онколог, мислещ с парадигмите на медицината, учредена на доказателства, не би следвало да предлага на онкологичните си пациенти анти-COVID-19 имунизация.
-Има ли случаи или локализации, при които имунизацията против COVID-19 би се отразила съдбовно на пациентите?
-Отговорът ми на този въпрос е подобен на предходния: липсват каквито и да е научни изследвания и доказателства за резултата на предлаганите на пазара анти-COVID-19 ваксини, нито при солидните тумори общо, нито за обособени туморни локализации. Всяко изявление по въпроса би било спекулативно, а аз не бих желал да се наемам с това.
Източник: zdravennavigator.bg
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ