Асандж няма да бъде екстрадиран. Но има и една лоша новина
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Съдът в Лондон на процедура поддържа причините на Вашингтон и е същинско знамение, че Джулиан Асандж няма да бъде екстрадиран. А това значи, че проверяващата публицистика и свободата на словото си остават под опасност.
Граничи с знамение: след един извънредно непочтен правосъден развой съдийката Ванеса Барейтзър в Лондон отхвърли да извърши настояването на Съединени американски щати за изгонване на основателя на Уикилийкс Джулиан Асандж. Британското правораздаване по всякакъв начин затрудняваше отбраната на Асандж по време на процеса, заради което множеството наблюдаващи чакаха, че Англия ще принесе в жертва на „ особеното си другарство със Съединени американски щати “ освен правата на Джулиан Асандж, само че и свободата на словото. Фактът, че това не се случи, е мотив за наслада, само че не и за същинско облекчение.
Свободата на словото продължава да е застрашена
Съдийката в Лондон по този начин и не се разгласи в отбрана на проверяващата публицистика. В претекстовете за решението си тя акцентира само и единствено нечовешките условия на задържане, които биха очаквали Асандж в Съединени американски щати и произлизащата от тях заплаха от самоубийство.
Тя обаче категорично се опълчи на причините на отбраната, в които се изтъкваше, че австралиецът е преследван поради журналистическата си активност, и че неговите разкрития за военни и други закононарушения, осъществени от Съединени американски щати, съставляват висок публичен интерес. Там се изтъкваше и това, че преследването на Асандж би могло да е политически стимулирано и да не даде опция за почтен правосъден развой против него.
Казано в резюме – съдийката поддържа съвсем всички точки на ревюто, показано от американското държавно управление. А това значи, че Джулиан Асандж, както и свободата на словото, си остават под опасност.
Намеса на Байдън?
Може единствено да се спекулира по отношение на съображенията, довели до правосъдното решение в Лондон. През декември президентът Тръмп помилва четирима наказани военни нарушители, устроили кървава баня в Багдад, при която бяха починали 14 цивилни жители. Всички апели за отбрана на „ изконните американски полезности “ и за опрощение на Асандж като човек, който е разкрил военни закононарушения, останаха обаче нечути. Възможно е екипът на новоизбрания президент Байдън да е загатнал на британците, че Вашингтон няма интерес да води правосъден развой против основателя на Уикилийкс, който безспорно би нанесъл съществени вреди на американския имидж в света.
Най-късно през ноември си пролича по какъв начин преследването на Асандж безусловно взриви имиджа на Запада като страж на филантропичните полезности. Една репортерка на БиБиСи беше задала на азербайджанския президент Илхам Алиев сериозни въпроси за свободата на печата в неговата страна, а той ѝ затвори устата с аргумента, че тъкмо Англия няма право да насочва никакви упреци към други страни по въпроса, откакто се отнася по този начин към Асандж.
Вашингтон ще апелира. Какво следва оттук насетне?
Американското държавно управление към този момент разгласи, че ще апелира. Докато процесът мине по всички инстанции, могат да минат години. Асандж обаче не би трябвало да прекара това време в пандиза в Белмарш. Нилс Мелцер, специфичният докладчик на Организация на обединените нации по въпросите, свързани с изтезанията, назова пандиза на Асандж „ английското Гуантанамо “ и приравни изискванията на задържане там точно с изтезания. От година и половина Асандж е държан в цялостна изолираност - без да е законно наказан за някакво закононарушение.
Като първа стъпка би следвало Асандж най-накрая да бъде подложен под домакински арест, с цел да изчака там края на правосъдната сага. Необяснимо е за какво един проверяващ публицист е държан при непоколебим затворнически режим – доста по-суров, в сравнение с този за всеобщи убийци. Помним, че някогашният чилийски деспот Аугусто Пиночет имаше право да изчака правосъдната присъда по изгонването му в една първокласна вила край Лондон.
И още нещо: значимо е късно пробудилата се общност да продължи да оказва напън по случая Асандж даже и след настоящето удобно решение. Джулиан Асандж и свободата на словото заслужават това.
Съдът в Лондон на процедура поддържа причините на Вашингтон и е същинско знамение, че Джулиан Асандж няма да бъде екстрадиран. А това значи, че проверяващата публицистика и свободата на словото си остават под опасност.
Граничи с знамение: след един извънредно непочтен правосъден развой съдийката Ванеса Барейтзър в Лондон отхвърли да извърши настояването на Съединени американски щати за изгонване на основателя на Уикилийкс Джулиан Асандж. Британското правораздаване по всякакъв начин затрудняваше отбраната на Асандж по време на процеса, заради което множеството наблюдаващи чакаха, че Англия ще принесе в жертва на „ особеното си другарство със Съединени американски щати “ освен правата на Джулиан Асандж, само че и свободата на словото. Фактът, че това не се случи, е мотив за наслада, само че не и за същинско облекчение.
Свободата на словото продължава да е застрашена
Съдийката в Лондон по този начин и не се разгласи в отбрана на проверяващата публицистика. В претекстовете за решението си тя акцентира само и единствено нечовешките условия на задържане, които биха очаквали Асандж в Съединени американски щати и произлизащата от тях заплаха от самоубийство.
Тя обаче категорично се опълчи на причините на отбраната, в които се изтъкваше, че австралиецът е преследван поради журналистическата си активност, и че неговите разкрития за военни и други закононарушения, осъществени от Съединени американски щати, съставляват висок публичен интерес. Там се изтъкваше и това, че преследването на Асандж би могло да е политически стимулирано и да не даде опция за почтен правосъден развой против него.
Казано в резюме – съдийката поддържа съвсем всички точки на ревюто, показано от американското държавно управление. А това значи, че Джулиан Асандж, както и свободата на словото, си остават под опасност.
Намеса на Байдън?
Може единствено да се спекулира по отношение на съображенията, довели до правосъдното решение в Лондон. През декември президентът Тръмп помилва четирима наказани военни нарушители, устроили кървава баня в Багдад, при която бяха починали 14 цивилни жители. Всички апели за отбрана на „ изконните американски полезности “ и за опрощение на Асандж като човек, който е разкрил военни закононарушения, останаха обаче нечути. Възможно е екипът на новоизбрания президент Байдън да е загатнал на британците, че Вашингтон няма интерес да води правосъден развой против основателя на Уикилийкс, който безспорно би нанесъл съществени вреди на американския имидж в света.
Най-късно през ноември си пролича по какъв начин преследването на Асандж безусловно взриви имиджа на Запада като страж на филантропичните полезности. Една репортерка на БиБиСи беше задала на азербайджанския президент Илхам Алиев сериозни въпроси за свободата на печата в неговата страна, а той ѝ затвори устата с аргумента, че тъкмо Англия няма право да насочва никакви упреци към други страни по въпроса, откакто се отнася по този начин към Асандж.
Вашингтон ще апелира. Какво следва оттук насетне?
Американското държавно управление към този момент разгласи, че ще апелира. Докато процесът мине по всички инстанции, могат да минат години. Асандж обаче не би трябвало да прекара това време в пандиза в Белмарш. Нилс Мелцер, специфичният докладчик на Организация на обединените нации по въпросите, свързани с изтезанията, назова пандиза на Асандж „ английското Гуантанамо “ и приравни изискванията на задържане там точно с изтезания. От година и половина Асандж е държан в цялостна изолираност - без да е законно наказан за някакво закононарушение.
Като първа стъпка би следвало Асандж най-накрая да бъде подложен под домакински арест, с цел да изчака там края на правосъдната сага. Необяснимо е за какво един проверяващ публицист е държан при непоколебим затворнически режим – доста по-суров, в сравнение с този за всеобщи убийци. Помним, че някогашният чилийски деспот Аугусто Пиночет имаше право да изчака правосъдната присъда по изгонването му в една първокласна вила край Лондон.
И още нещо: значимо е късно пробудилата се общност да продължи да оказва напън по случая Асандж даже и след настоящето удобно решение. Джулиан Асандж и свободата на словото заслужават това.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ