БСП - зад фасадата на пряката демокрация
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Анко Иванов/ Politkoment.blogspot.com
Вече повече от 30 дни след отминаването на траялият над 10 месеца директен избор за Председател на Българска социалистическа партия. Събитие с доста мнения – от осанна до разпни го. Единият месец след неговото осъществяване е време изцяло задоволително за реалистична и по-трезва оценка, изключително след случилото се на 50 –ия конгрес на Българска социалистическа партия. Има най-различни изказвания за този директен избор. От това че той е „ най-съвременната демократична форма (к.м.) на избор “ (Шаренкова); водещ западноевропейски модел и образец за подражание; форма за разделяне на партията и средство за превръщането на Българска социалистическа партия в лидерска, вождистка и властническа партия; официална, популистко-параванна либералност и голям брой други. Всеки има право на мнение. Възприемането на директния избор от другите създатели, социалисти и антисоциалисти, е най-вече на основата на личностните им ценностни ориентации и ползи.
Резултатите от директния избор в Българска социалистическа партия
Твърде едностранна бе оценката на резултатите от избора. Имаше гръмки изказвания от уредниците и ниновистките публицисти като „ Нинова размаза опозицията “ и така нататък Да си напомним резултатите. От общо 80 214 членове на Българска социалистическа партия дали своят вот са 53 795 или 67%. Но всеки трети социалист не е дал своя вот, без значение от разнасянето на кашоните по къщите. Ако е за парламентарни избори, този резултат е разбираем и добър, само че за проведена партия, вътрешнопартийни избори това е незадоволително, прекомерно малко. За Нинова са дали своят вот 43 228 социалисти или 53.9% от членовете на партията. Ниновистите и журналистите-мисирки нормално обявяват относителния дял от гласувалите – 80.3%. То наподобява внушително, само че не трябва да се подценява обстоятелството, за Нинова са дали своят вот малко повече от половината членове на Българска социалистическа партия. Нежеланието да се взе участие в директния избор е също избор и той не е за Нинова.
Да, директният избор е една от организационните форми за формиране на управителния състав. И е позитивна форма, само че единствено когато е изпълнена със наличие, с лява партийна политика, с политическа оценка на обстановката, с ясно избрани политически цели, изразяващи ползите на хората на наемния труд. Именно наличието, т. е. лявата политика липсваше в директния избор. Доминираше фразеологичното антигерберско говорене, с нищо не значещи послания. Формално претендентите сякаш бяха равнопоставени, с еднообразно място във вестник „ Дума “, с равно време в БСТВ. И толкоз. Имаше отвод от полемика. Опитът на Калоян Паргов да провежда такава се провали заради бягството на Нинова от нея и несъответстващата позиция на Янков и Жаблянов, че няма да вземат участие в обществени прояви, само че ще вземат участие в избора. С това те, желаят или не желаят това, подкрепиха избирането на Нинова. Прекият избор в Българска социалистическа партия се оказа единствено форма, само че форма освен без наличие, а проведена форма за избор не на политически началник, а на ефирен облик.
Факторите за успеха на Нинова
Първият фактор е, както вярно е забелязал А. Гицов (Факти.бг), че елементарните социалисти малко знаеха за другите претенденти. А може да се добави и че това докара освен до неинформиран, само че и до деформиран избор по сякаш демократична технология. Единият от петте облика (действащият председател) бе интензивно осветляван от телевизионните екрани всекидневно, по няколко пъти дневно, във връзка и без мотив, по всички малките екрани. Това ставаше и посредством уеб сайтове, вестници и радиостанции, речи от трибуната на Народното събрание, множеството конференции, заявления на парламентарната група и новинарски излъчвания. Пресцентърът на Българска социалистическа партия на допускаше до телевизионни изяви другите претенденти. Тримата други претенденти бяха най-вече обект на сериозни изказвания и изявления от правилните на Председателя депутати от Народното събрание и членове на ИБ на Народно събрание на Българска социалистическа партия, съпроводени с хвалебствия към „ най-правилния началник “ – Корнелия Нинова. В тази акция Нинова и всички ниновисти, забравяха за основното за една политическа партия – политиката, съответстваща на името на партията, за социалистическата лява политика.
Вторият фактор за успеха на Нинова бе преодоляването на партийния уред посредством уволнения и преназначения, посредством директни инструкции и включване на щатни партийни дейци в така наречен инициативни комитети за поддръжка на кандидатурата на Нинова. Не по-малка е и заслугата на ЦИК, която целево манипулираше партийната общественост за броя на членовете на Българска социалистическа партия.
Третият фактор е социалнопсихологическият. Той има редица параметри и характерности. Първата характерност бе антининовската целевата осведомителната политика, проведено провеждана от ГЕРБ, патриотарите и Средства за масова информация, намиращи се под крилото на Борисов, Пеевски и Домузчиев. Някои от Средства за масова информация целево позволяват членове на Народно събрание на Българска социалистическа партия, които да подлагат на критика Нинова. Тази официална офанзива против Нинова (най-вече ПИК и предаването Политика без спорт) и рецензиите от така наречен „ вътрешна съпротива “, образуваха и по-скоро извадиха на показ остарялото възприятие за обединяване към управлението пред лицето на „ врага с партиен билет “. В същото време през последните три месеца Борисов обществено говореше против комунизма, против Българска социалистическа партия, само че избягваше персоналните рецензии към Нинова, както и тя към него. Редица наблюдаващи останаха с усещането, че сред тях двамата има някаква сделка.
Друга характерност на социалнопсихологическия фактор бе сработването на онаследената от близкото минало мантра, че първият началник на партията постоянно и във всичко е прав. И в този момент, 30 години след Десети ноември 1989 година, от възрастните членове на партията може да чуете на партийни събрания негативна реакция към критикуващите или изразяващи друго мнение от това на управлението и най-много на ръководителя. Дори се доближи до апели за изключване на членове на Българска социалистическа партия, които подлагат на критика Председателя. В Казанлък даже се отиде до изключване от Българска социалистическа партия на цели партийни организации. И процентът дали своят вот за Нинова напълно не инцидентно съответства с % на социалистите на възраст над 60 години. Да, има флуктуации от по-младите, които гласоподават за Нинова, само че има и такива в противоположна посока.
Важна социалнопсихологическа характерност бе остарялата българска линия и традиция, възприятието и желанието „ да се отъркаш у началството “, посредством него да станеш по-авторитетен и по-забележим пред другите хора. Това пролича най-много в проведените голям брой апаратни букетни срещи на претендента Нинова със социалисти във голям брой области, общини, градове, региони и села. И най-вече хиляди баби и дядовци (от моята възраст) бяха щастливи да се срещнат и беседват с ръководителят на партията и в случай че може и около „ огромното шефство “ те да се „ видят и да ги видят по тв приемника “.
Друг социално-психичен механизъм на директния избор бе харесването, желанията към избран вид ефирен облик, за който към този момент стана дума. В това отношение Нинова имаше голям брой преимущества – жена, доста по-млада от мощно преобладаващите в членския състав възрастни членове на Българска социалистическа партия, борбена псевдосоциалистическа реторика и терминология, ориентирана най-вече към главния конкурент във властта и други.
Много същностна социалнопсихологическа характерност на вътрешните битки в Българска социалистическа партия бе доминирането на личностната борба, която прерасна в личностна злост. На 49 конгрес на Българска социалистическа партия, недоволните от Миков бяха проведени най-вече на основата на личностно незадоволство за местата им в партията, мощно разминаващо се с техните личностни упоритости. Формира се група под управлението на Р. Овч., с дейното присъединяване на недоволните Гергов, Дъбов, Янков, Добрев, Стойнев, Кутев и така нататък Тази група предопредели избора при втория избор. В резултат бе определена Нинова, постигаща своята фантазия за власт. Тези, които избраха Нинова на 49 конгрес не знаеха, че тя е свръхамбициозна и че няма да си извърши обещанията и да приема упътвания и рекомендации, че ще бъде подвластна от тях. Разделянето с тези, които ѝ осигуриха успеха на 49 конгрес породи нови борби и политически вътрешнопартийни вражди. И фамилните другари Нинова и Гергов станаха вътрешнопартийни врагове. Излъганият за зам. председателското място по организационните въпроси Янков стана зложелател на Нинова и така нататък Особено на 50 конгрес още веднъж се удостовери личностната ненавист и неотстъпчивост на Овчаров и Нинова към Станишев и кръга към него. Основата бе това, че Станишев уволни Овчаров от министър, а Нинова от зам. министър. Водещият в тази ненавист е Овчаров, който във връзка и без мотив е съперник на Станишев. Неприязънта му се зароди още когато той очакваше да стане Председател на Народно събрание на Българска социалистическа партия, само че Първанов предложи и избраха Станишев. Тази злост мина всевъзможни граници. Станишев (особено за двете обединения с ДПС) има своите грехове към Българска социалистическа партия, само че това е най-високопоставеният политически представител на България в чужбина. Само враждебното отношение против Миков бе за политика, тъй като той се стремеше Българска социалистическа партия да организира по-лява социалдемократическа политика, а Овчаров, Нинова, Гергов и така нататък са представители на неолиберализма в Българска социалистическа партия.
Особен акцент бе личностното с напрежение отношение на Нинова с дамите, които са с престиж в Българска социалистическа партия и по някакъв метод могат да ѝ съперничат. Първа бе „ отстреляна “ Манолова. След това бе Деница Златева (вицепрезидент на Социалистическия интернационал на жените) и най-после Йончева. Група ниновисти, политически неподготвени социалисти от Хасково даже се разрешиха „ да снемат политическо доверие “ от Йончева. Е, по какъв начин да стане това? Йончева е определена освен от цялата партия, само че и от стотици хиляди безпартийни. За какво и снемат „ политическото доверие “? За това че откри и оповести множеството груби нарушавания на Борисов ли? За това, че бе най-активната в Европарламента и отстояваше резолюцията, която бе призната на 8.10.2020 година? Йончева не е безгрешна. И аз не одобрявам някои нейни гласувания в Европарламента, само че това не е мотив да ѝ се снема политическото доверие. Като цяло тя е позитивен облик, който се бори най-вече с корупцията.
Четвъртият фактор е огромната обществена дезинформация и очернителство. Тя бе най-вече посредством втълпяване на обществото на извънредно погрешни, не подплатени с обстоятелства и причини обществени внушения, заблуждаващи или опозоряващи и/или опетняващи социалисти от Народно събрание на Българска социалистическа партия, хората с друго мнение и друго схващане за ролята и мястото на Българска социалистическа партия в обществото. Обвинения имаше и от двете страни, само че така наречен „ вътрешна съпротива “ на Нинова атакуваше по оста, че посредством директния избор се образува лидерска партия, сходна на ГЕРБ, че в Българска социалистическа партия се постанова авторитаризъм. Но никой не атакуваше Нинова за основното – целево провежданата линия за несъблюдение на левите решения на 49 конгрес на Българска социалистическа партия. За това не стана дума и на 50-тия конгрес. Ниновистите нападнаха така наречен „ вътрешна съпротива “ без аргументирани и погрешни очернителски изказвания. В последния месец Нинова твърдеше без обстоятелства, че „ вътрешната съпротива “ прокарва ползите на ГЕРБ, че е обвързвана с ГЕРБ и е за взаимно ръководство с ГЕРБ.
Груба операция на обстоятелствата имаше в изказванието, че единствено Нинова е отказвала съюз и постове и се е противопоставяла на ГЕРБ. Манипулативно се премълчаваше обстоятелството, че първият, който отхвърли на ГЕРБ бе Миков като ръководител на партията. От интернет е ясно, че в Българска социалистическа партия за коалиция с ГЕРБ бе единствено Ангел Найденов, на който му се искаше да остане отново министър. Злоумислено бе изказванието, че Станишев е направил предложение за коалиция с ГЕРБ. Нинова го разгласи като предложение за кръгла маса с ГЕРБ. Станишев го отхвърли обществено, само че продължиха клеветите по тази тематика. От диалозите, които организирах с съвсем дузина членове на Народно събрание на Българска социалистическа партия ми стана ясно, че Станишев е предложил не кръгла маса с ГЕРБ, а национална кръгла маса по тематичен проблем – каква национална тактика да се образува за потребление на избраните фондове от Европейски Съюз по отношение на битката с пандемията. Целта на това предложение на всеки образован е ясна – тези фондове да не се трансформират след промяна на държавните управления, защото те са условно отпускани на основата на създадени планове. Протоколът от това съвещание на Народно събрание на Българска социалистическа партия бе законспириран. Защо ли?
Линията на обидите и очернителството, съпроводена от възвеличаване на Нинова имаше голям брой измерения. И те се правеха с добре подбрани публицисти. Един от тях (самообявяващ се за земеделец, седесар) използваше широко разнороден речник от отрицателни изрази за така наречен „ вътрешна съпротива “, възвеличаваше Нинова като „ актуалната Жана д'Арк “. Един различен „ недорасляк “ (по определението на Иво Инджев), работещ в уеб страницата на един някогашен седесар, в този момент един от водещите „ независимо предаване “ в БСТВ разгласява в седесарския уебсайт материал, който бе копирано оповестен от съвсем всички други десни уеб сайтове. В него се твърди, че в Българска социалистическа партия „ тече броене на дивите маргинали “ и че Нинова „ размаза палетата “. И в този момент след конгреса да забележим, кои са тези „ размазани палета “ и „ диви маргинали “: доцент Валери Жаблянов; социологът Атанас Мерджанов, проф. Ваня Добрева, проф. Захари Захариев, Велислава Дърева, водачът на партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев, Георги Пирински (главен редактор на партийния орган „ Ново време “) и така нататък А не е ли по тъкмо този журналист-„ недорасляк “ да бъде възприеман като „ пале “ и като „ маргинал “, причинител на долнопробни поръчки? Кой е „ палето “ – Теодора Овчарова или проф. Ваня Добрева? Кой е „ пале “ и/или „ маргинал “ – Теодора Овчарова или Станишев? Кой е „ пале “ и/или „ маргинал “ – футболният публицист Ченчев или доцентът по политология В. Жаблянов? Читателите сами да си отговорят.
Освен публицистите от вида „ недосрасляци “, в очернителската активност се включиха и мастити лица с научни степени и звания. Единият от тях проф. по стопанска система твърди, че така наречен „ вътрешна съпротива “, която „ работи с представители на „ Шайката “ “ (групата лица от ГЕРБ, избрани от А. Тодоров като шайка). А другият е ефирен доцент, който твърди, че „ Нинова не прави завой на дясно. Нинова изхвърли шепата останали троцкисти “. На добре начетените философи, историци и други научни експерти е доста добре известно, че в България след Девети септември 1944 година до наши дни в никакъв случай не е имало троцкисти. Такива на него му се привиждат, Той не прави разлика сред Съединени американски щати, където има значима група троцкисти и България, където няма нито един от тях.
Резултатите от директния избор и новия състав на Народно събрание на Българска социалистическа партия
Резултатите от директния избор бяха и към този момент са забележими и от състава на Народно събрание на Българска социалистическа партия, определен от 50 конгрес на Българска социалистическа партия. „ Изчистени “ бяха от Народно събрание на Българска социалистическа партия другомислещите и се вкара навсякъде единоначалието.
На първо място следва да се уточни технологията на избора. Малцина политически наблюдаващи видяха, че новоизбраните делегати за 50 конгрес са с към 300 души повече от тези на 49 –тия конгрес. И то в случай, че сред двата конгреса броят на членовете на Българска социалистическа партия е доста намалял. Това значимо нарастване е целево, само че надали за „ демократизиране “ на избора. По-скоро то е за образуване на по-голям състав, в който осведомените за качествата на предлаганите за членове на Народно събрание на Българска социалистическа партия понижават като дял, а се усилва мощно разделят на неинформираните и по-лесно манипулируемите. По този метод се дават доста по-големи благоприятни условия за манипулиране на избора. И, както описаха редица делегати на конгреса, това е ставало с раздаваните две разнообразни листчета с имената за кого да се гласоподава със „ за “ и за кого – да не се гласоподава. Два са евентуалните центрове на раздаващите листчетата – щабът на Нинова и щабът на К. Добрев. Това разкрива подмолното съглашателство за изхвърляне от състава на Народно събрание на Българска социалистическа партия на готови и опитни социалисти, най-вече някогашни партийни ръководители. В началото на конгреса опитният М. Миков към този момент знаеше защо става дума и вярно си направи самоотвод от управлението на конгреса и от листата за избор за Народно събрание.
На второ място в състава на Народно събрание на Българска социалистическа партия се образува комплицирана мозайка, включваща разнообразни по идеология и политика новоизбрани и избрани отново членове. Макар и с много условности, без подробна информация за идейните убеждения, желания и ползи, членовете на Народно събрание могат да бъдат разграничени на няколко групи. В първата група са преобладаващо членовете на Народно събрание на Българска социалистическа партия защитаващи най-вече ползите на бизнеса. В тази група са лицата свързани с приватизацията с тяхно персонално присъединяване или като държавни служащи. Водещо място измежду тях има Румен Овчаров, който като министър и като началник на комисия в Народното събрание се занимаваше с приватизационните покупко-продажби по време на Тройната коалиция. Още се помнят анексите към договорите на Иван Костов (подписани от Овчаров) за американските централи. С директно отношение към приватизацията бяха и двете зам. министърки на Овчаров: Ани Янева и Корнелия Нинова. Но Нинова и директно участваше в приватизацията на Техноимпекс (с персонален дял), на Техноимпортекспорт и Пловдивски панаир. Г. Гергов приватизира ЦУМ (по времето на Иван Костов), Пловдивски панаир, Тримонциум, Слънчев ден. Значима е групата и на предприемачите в новия Народно събрание на Българска социалистическа партия. Сред тях най-известните са Г. Гергов, Гуцанов от Варна, В. Антонов от Плевен, широкопрофилния предприемач Н. Добрев, както и редица по-дребни като размер на бизнеса членове от Народно събрание на Българска социалистическа партия. Има и блестящо изявени лобисти като този на Уестингхаус и така нататък
В политическо отношение в България най-често за актуалната данъчна система е упрекван С. Станишев. Той носи своята отговорност като Министър-председател. Но кои бяха тези, които най-активно участваха в нейното създаване: Румен Овчаров и Орешарски. А кой предложи на Станишев Орешарски за финансов министър, не беше ли това самият Р. Овчаров? Станишев не е икономист и неговите хора икономисти (предимно Орешарски и Овчаров) твърдяха, че неолибералната данъчна система няма опция в България.
Защитата на ползите на бизнеса е директна и косвена от К. Нинова и парламентарната група. За това има редица доказателства. На първо място по цинизъм тук стои поддръжката на парламентарната група на Българска социалистическа партия за договорите за фантомните американски самолети „ Фантом “. Със средствата за фантомите и за военните кораби бе допустима съвсем напълно индексацията на пенсиите. В тази посока бе и поддръжката на предлагането на ГЕРБ за АЕЦ „ Белене “, което по своята същина е отвод от построяването на централата, желана от преобладаващата част от българския народ. В тази рубрика на директни колаборации в ГЕРБ може да се уточни и гласуването за Цацаров за началник на КПКОНПИ. С подобен привкус е отводът на Нинова и групата към нея да поддържа синдикатите в предлагането им увеличение на корпоративния налог на 15%, в случай, че множеството източноевропейски страни този налог е 19-21%. Парламентарната група на Българска социалистическа партия с ръководител Нинова и с потенциала на проф. Гечев мълчат като комунисти на разпит за увеличавана на налога върху дивидента, който в България е на най-срамното в цяла Европа ниво – единствено 5% при приблизително в европейските страни към 20%. Не по-малко срамно за социалистическа партия е въздържането при гласуването за увеличение на употребата на наетите лица посредством безбожното увеличение на изключителния труд. Вместо срещу, управлението на Българска социалистическа партия се въздържа, като с това в скрита форма се афишира за поддръжка на интереса на бизнеса за удвояване на изключителния труд. Има и редица други образци. Красноречив е образецът с отхвърли на Българска социалистическа партия да записва на локалните избори на 26 септември 2020 година претенденти за кметове в Септември и Стрелча, позволяващо на ГЕРБ да получи уверено преимущество.
Във втората група са хората, които не престават да пазят в някаква степен социалистическите полезности, ориентации и социалистически вид политика. Тази група е твърда дребна и евентуално няма да има нужната и съответстващата на името на партията опция да въздейства върху решенията на Народно събрание на Българска социалистическа партия.
Третата група са хората, които аз назовавам приспособенци. Те са за политиката и решенията, които предлага мощният сега – ръководителят на Българска социалистическа партия. Такива са образците с Ф. Попов, който беше доста правилен и персонално благодарен на Миков, само че в този момент е негов оплювател и гневен последовател на Нинова. Подобно е държанието на Таско Ерменков, в миналото непосредствен на Миков, в този момент на Нинова. Да не приказваме за майдановеца Вигенин, пръв задграничен министър от Европейски Съюз посетил и защитил неофашисткия майдановски прелом в Украйна, непосредствен на Станишев, в този момент на Нинова. Да, персоналният интерес клати политическия фес. А в политиката би трябвало да е водещ публичния, а не персоналния интерес.
И четвъртата група са новите, младите, неориентираните. Тази група е прекомерно огромна в Народно събрание на Българска социалистическа партия и при започване на мандата ще работи за управлението.
На трето място е въпросът за невидимите зависимости вътре в Народно събрание на Българска социалистическа партия и подмолни сделки с други партии и стопански субекти. Вътре в Народно събрание на Българска социалистическа партия все по-широко се възприема схващането, че с ролята на сив кардинал се изживява Румен Овчаров, въвлеклият в дейната политика Нинова и един от основните уредници, в случай че не основният, на сваляното на по-левия Миков с дясно насочената Нинова. От „ заговорниците “ против Миков в новия състав на Народно събрание останаха трима: гневния подкрепител на Нинова – Овчаров; гневният критикар на Нинова – Гергов и договарящият се с Нинова – К. Добрев. Останалите бяха избрани като „ вътрешна съпротива “, като „ подводници “, „ палета “ и така нататък и „ отстреляни “ (Янков, Дъбов и др.). В момента се образува нов състав на вътрешнопартийното задкулисие.
Има неявно официализирани връзки с групи и лица, които дърпат конците на някои политици в Българска социалистическа партия. Става дума за въздействието на така наречен „ генералско придвижване “ в Българска социалистическа партия, в по-явен тип представяно от трима офицери. Някои анализатори (проф. Б. Чуков) дефинират Нинова като „ звездата на кръга Монтерей “, свързван с името на неотдавна умрелия ген. Л. Гоцев (лека му пръст). Това проличава и от беспрекословната поддръжка на Нинова от страна на проф. Д. Иванов (известен и като Гестапото). Неговата поддръжка е директна, само че най-често посредством директният му и сигурен представител – проф. Шаренкова, гневен подкрепител на Председателката. От този вид е и връзката сред немият към този момент пред медиите ген. Бригадир Аспарухов, член на ИБ на Народно събрание на Българска социалистическа партия, един от определяните като обвързван в предишното с кариерата на Б. Борисов. Дали е обикновено при антигерберското говорене на Нинова, тя да предлага и да е определен в ИБ основателят на Б. Борисов? Или има някаква договореност с Борисов? Те си знаят. Ген. Аспарухов обществено не приказва, само че евентуално подмолно работи. Бивши разузнавачи няма.
Има и някои подозрения за обвързаности с втория човек в „ обръча от компании на Движение за права и свободи “ – Делян Пеевски. Чета, че някой укорява Миков, че дал своя вот за Пеевски за началник на ДАНС. Но за Пеевски гласоподава и самата Нинова. За Пеевски от сегашните членове на Народно събрание на Българска социалистическа партия не гласоподава единствено проф. Янаки Стоилов. Да сте я чули в миналото Нинова обществено да подлага на критика Пеевски? Аз най-малко не съм я чувал. Или пък да кажем да подлага на критика неговия човек – Главният прокурор Гешев. Никога. А правилно ли е, че препоръчаните и определени във Висшия правосъден съвет препоръчани от Нинова лица са дали своят вот за избора на Гешев? А цяла България скандира против Пеевски и Гешев (бившият сътрудник на Нинова). А за двама от новоизбраните членове (известни имена в БСП) има индикации, че са свързани директно и подвластни от Пеевски.
От лятото в Българска социалистическа партия се върти една „ партенка “, че Нинова и Борисов са се договорили да няма предварителни избори, да може Борисов да се измъкне, а Нинова да се разправи с „ вътрешната си съпротива “ и да подреди листите за идващото Народно заседание единствено по свое убеждение. Елена Йончева изрази своето чувство, че има сделка сред Нинова и Борисов Българска социалистическа партия да крепи Борисов на власт. Дали е по този начин? Логически наподобява обосновано. Кой да ти каже по какъв начин е? Само че Йончева нещо пообърка поддръжката за Борисов в Европарламента. И още един изцяло логически въпрос. Когато се афишира и твърди, че Българска социалистическа партия е против ГЕРБ, мафията и мутрите, за какво по времето на гигантските митинги в страната (вече съвсем 100 дни) парламентарната група не напуща проваленото Народно заседание? А за какво го напусна преди изборите ва Европарламент? За да може да завоюва ГЕРБ ли?
В умозаключение могат да се създадат някои заключения:
Първо. Светът отива наляво, а Българска социалистическа партия – надясно, в отбрана на ползите не на хората на наемния труд, а на хората на капитала. Дали е инцидентно оприличаването на Нинова с „ желязната лейди “? Дали е инцидентно мнението, че идолът в политиката на Нинова е Маргарет Тачър (В. Дърева). И дали е инцидентно, че някои хора от междинното потомство оприличават Българска социалистическа партия с партия на капиталисти? Навярно те съдят по политиката, а не по телевизионния облик на Председателя. Сегашното управление на Българска социалистическа партия от ден на ден се откъсва от изложение и отбрана на ползите на хората на наемния труд, на онеправданите „ работещи небогати “. В речника на водещите политици от новия Национален съвет липсват термини и имена като: труд, плебеи на труда (по Интернационала), употреба на труда, служащ, работническа класа, трудово селячество, защита на труда, постижения на социалистическо минало на България, Г. Димитров („ горделив съм, че съм наследник на българската работническа класа “), капитализъм. В Съединени американски щати свободно подлагат на критика капитализма, само че в Българска социалистическа партия не може! И от ден на ден в управлението на Българска социалистическа партия са загрижени за ползите на бизнеса (капиталистите, буржоата, чорбаджиите и т.н.).
Второ. Злоупотреба с понятието директен избор. Нещо което тази година непрестанно ни натрапват от телевизионните екрани и по уеб страниците – „ най-демократичното е директният избор “. Сещат се за директния избор, само че не се сещат за практиката на ГСДП да прави допитване до членовете, дали тяхната партия да влезе в коалиция с десните партии. Във Англия лейбъристите (Партията на труда) организира директен избор за водач на партията, като през м. май 2020 година избра за подобен Стармър. И какво последва? Стармър предложи в държавното управление си в сянка, ръководено от него, за министри двамата от главните си съперници. И освен това. В програмата му могат да се срещнат политическите позиции за: поддържането на публичната собственост; анулация на таксите за образование в университетите; увеличение подоходния налог за най-богатите с 5% (и то при доста високи налози във Великобритания); режим на строги икономии в страната и така нататък В Българска социалистическа партия директният избор стана основа за чистка на друго мислещите. Такава чистка и Тодор Живков не си е разрешавал (В. Дърева). Бих добавил, че през цялата история на Българска социалистическа партия такава чистка на основата на личностни разлики и личностни борби в никакъв случай до момента не е ставала, даже след раздялата с левосектантския курс и след Априлския пленум (1956 ).
Четвърто. Ако Българска социалистическа партия желае да бъде социалистическа партия би трябвало да се придържа към Програмата за либерален социализъм и то освен на думи. А с съответна политика. Това може да стане посредством голям брой старания и битка от голямата маса същински социалисти да принудят управлението да води лява политика. Борбата за запазване на социалистическия образ на Българска социалистическа партия зависи значително и от новоизбраните членове на Народно събрание на Българска социалистическа партия, които преди да гласоподават десни решения и политики да се замислят по какъв начин това се отразява на живота на бедните, а не да поддържат политики в полза на бизнеса. Необходимо е образуването на ново Ляво придвижване в Българска социалистическа партия (в проведена или в неорганизирана форма), което да предлага и да се бори за леви социалистически решения в Народно събрание на Българска социалистическа партия.
Неотдавна проф. Шаренкова съобщи, че „ процесите в Българска социалистическа партия са към смяна “. Нейната смяна приключи с конгреса, когато приключи процеса на одесняване на Българска социалистическа партия, Сега би трябвало да стартират процесите на олевяване, каквато е международната наклонност.
Коментар на Анко Иванов/ Politkoment.blogspot.com
Вече повече от 30 дни след отминаването на траялият над 10 месеца директен избор за Председател на Българска социалистическа партия. Събитие с доста мнения – от осанна до разпни го. Единият месец след неговото осъществяване е време изцяло задоволително за реалистична и по-трезва оценка, изключително след случилото се на 50 –ия конгрес на Българска социалистическа партия. Има най-различни изказвания за този директен избор. От това че той е „ най-съвременната демократична форма (к.м.) на избор “ (Шаренкова); водещ западноевропейски модел и образец за подражание; форма за разделяне на партията и средство за превръщането на Българска социалистическа партия в лидерска, вождистка и властническа партия; официална, популистко-параванна либералност и голям брой други. Всеки има право на мнение. Възприемането на директния избор от другите създатели, социалисти и антисоциалисти, е най-вече на основата на личностните им ценностни ориентации и ползи.
Резултатите от директния избор в Българска социалистическа партия
Твърде едностранна бе оценката на резултатите от избора. Имаше гръмки изказвания от уредниците и ниновистките публицисти като „ Нинова размаза опозицията “ и така нататък Да си напомним резултатите. От общо 80 214 членове на Българска социалистическа партия дали своят вот са 53 795 или 67%. Но всеки трети социалист не е дал своя вот, без значение от разнасянето на кашоните по къщите. Ако е за парламентарни избори, този резултат е разбираем и добър, само че за проведена партия, вътрешнопартийни избори това е незадоволително, прекомерно малко. За Нинова са дали своят вот 43 228 социалисти или 53.9% от членовете на партията. Ниновистите и журналистите-мисирки нормално обявяват относителния дял от гласувалите – 80.3%. То наподобява внушително, само че не трябва да се подценява обстоятелството, за Нинова са дали своят вот малко повече от половината членове на Българска социалистическа партия. Нежеланието да се взе участие в директния избор е също избор и той не е за Нинова.
Да, директният избор е една от организационните форми за формиране на управителния състав. И е позитивна форма, само че единствено когато е изпълнена със наличие, с лява партийна политика, с политическа оценка на обстановката, с ясно избрани политически цели, изразяващи ползите на хората на наемния труд. Именно наличието, т. е. лявата политика липсваше в директния избор. Доминираше фразеологичното антигерберско говорене, с нищо не значещи послания. Формално претендентите сякаш бяха равнопоставени, с еднообразно място във вестник „ Дума “, с равно време в БСТВ. И толкоз. Имаше отвод от полемика. Опитът на Калоян Паргов да провежда такава се провали заради бягството на Нинова от нея и несъответстващата позиция на Янков и Жаблянов, че няма да вземат участие в обществени прояви, само че ще вземат участие в избора. С това те, желаят или не желаят това, подкрепиха избирането на Нинова. Прекият избор в Българска социалистическа партия се оказа единствено форма, само че форма освен без наличие, а проведена форма за избор не на политически началник, а на ефирен облик.
Факторите за успеха на Нинова
Първият фактор е, както вярно е забелязал А. Гицов (Факти.бг), че елементарните социалисти малко знаеха за другите претенденти. А може да се добави и че това докара освен до неинформиран, само че и до деформиран избор по сякаш демократична технология. Единият от петте облика (действащият председател) бе интензивно осветляван от телевизионните екрани всекидневно, по няколко пъти дневно, във връзка и без мотив, по всички малките екрани. Това ставаше и посредством уеб сайтове, вестници и радиостанции, речи от трибуната на Народното събрание, множеството конференции, заявления на парламентарната група и новинарски излъчвания. Пресцентърът на Българска социалистическа партия на допускаше до телевизионни изяви другите претенденти. Тримата други претенденти бяха най-вече обект на сериозни изказвания и изявления от правилните на Председателя депутати от Народното събрание и членове на ИБ на Народно събрание на Българска социалистическа партия, съпроводени с хвалебствия към „ най-правилния началник “ – Корнелия Нинова. В тази акция Нинова и всички ниновисти, забравяха за основното за една политическа партия – политиката, съответстваща на името на партията, за социалистическата лява политика.
Вторият фактор за успеха на Нинова бе преодоляването на партийния уред посредством уволнения и преназначения, посредством директни инструкции и включване на щатни партийни дейци в така наречен инициативни комитети за поддръжка на кандидатурата на Нинова. Не по-малка е и заслугата на ЦИК, която целево манипулираше партийната общественост за броя на членовете на Българска социалистическа партия.
Третият фактор е социалнопсихологическият. Той има редица параметри и характерности. Първата характерност бе антининовската целевата осведомителната политика, проведено провеждана от ГЕРБ, патриотарите и Средства за масова информация, намиращи се под крилото на Борисов, Пеевски и Домузчиев. Някои от Средства за масова информация целево позволяват членове на Народно събрание на Българска социалистическа партия, които да подлагат на критика Нинова. Тази официална офанзива против Нинова (най-вече ПИК и предаването Политика без спорт) и рецензиите от така наречен „ вътрешна съпротива “, образуваха и по-скоро извадиха на показ остарялото възприятие за обединяване към управлението пред лицето на „ врага с партиен билет “. В същото време през последните три месеца Борисов обществено говореше против комунизма, против Българска социалистическа партия, само че избягваше персоналните рецензии към Нинова, както и тя към него. Редица наблюдаващи останаха с усещането, че сред тях двамата има някаква сделка.
Друга характерност на социалнопсихологическия фактор бе сработването на онаследената от близкото минало мантра, че първият началник на партията постоянно и във всичко е прав. И в този момент, 30 години след Десети ноември 1989 година, от възрастните членове на партията може да чуете на партийни събрания негативна реакция към критикуващите или изразяващи друго мнение от това на управлението и най-много на ръководителя. Дори се доближи до апели за изключване на членове на Българска социалистическа партия, които подлагат на критика Председателя. В Казанлък даже се отиде до изключване от Българска социалистическа партия на цели партийни организации. И процентът дали своят вот за Нинова напълно не инцидентно съответства с % на социалистите на възраст над 60 години. Да, има флуктуации от по-младите, които гласоподават за Нинова, само че има и такива в противоположна посока.
Важна социалнопсихологическа характерност бе остарялата българска линия и традиция, възприятието и желанието „ да се отъркаш у началството “, посредством него да станеш по-авторитетен и по-забележим пред другите хора. Това пролича най-много в проведените голям брой апаратни букетни срещи на претендента Нинова със социалисти във голям брой области, общини, градове, региони и села. И най-вече хиляди баби и дядовци (от моята възраст) бяха щастливи да се срещнат и беседват с ръководителят на партията и в случай че може и около „ огромното шефство “ те да се „ видят и да ги видят по тв приемника “.
Друг социално-психичен механизъм на директния избор бе харесването, желанията към избран вид ефирен облик, за който към този момент стана дума. В това отношение Нинова имаше голям брой преимущества – жена, доста по-млада от мощно преобладаващите в членския състав възрастни членове на Българска социалистическа партия, борбена псевдосоциалистическа реторика и терминология, ориентирана най-вече към главния конкурент във властта и други.
Много същностна социалнопсихологическа характерност на вътрешните битки в Българска социалистическа партия бе доминирането на личностната борба, която прерасна в личностна злост. На 49 конгрес на Българска социалистическа партия, недоволните от Миков бяха проведени най-вече на основата на личностно незадоволство за местата им в партията, мощно разминаващо се с техните личностни упоритости. Формира се група под управлението на Р. Овч., с дейното присъединяване на недоволните Гергов, Дъбов, Янков, Добрев, Стойнев, Кутев и така нататък Тази група предопредели избора при втория избор. В резултат бе определена Нинова, постигаща своята фантазия за власт. Тези, които избраха Нинова на 49 конгрес не знаеха, че тя е свръхамбициозна и че няма да си извърши обещанията и да приема упътвания и рекомендации, че ще бъде подвластна от тях. Разделянето с тези, които ѝ осигуриха успеха на 49 конгрес породи нови борби и политически вътрешнопартийни вражди. И фамилните другари Нинова и Гергов станаха вътрешнопартийни врагове. Излъганият за зам. председателското място по организационните въпроси Янков стана зложелател на Нинова и така нататък Особено на 50 конгрес още веднъж се удостовери личностната ненавист и неотстъпчивост на Овчаров и Нинова към Станишев и кръга към него. Основата бе това, че Станишев уволни Овчаров от министър, а Нинова от зам. министър. Водещият в тази ненавист е Овчаров, който във връзка и без мотив е съперник на Станишев. Неприязънта му се зароди още когато той очакваше да стане Председател на Народно събрание на Българска социалистическа партия, само че Първанов предложи и избраха Станишев. Тази злост мина всевъзможни граници. Станишев (особено за двете обединения с ДПС) има своите грехове към Българска социалистическа партия, само че това е най-високопоставеният политически представител на България в чужбина. Само враждебното отношение против Миков бе за политика, тъй като той се стремеше Българска социалистическа партия да организира по-лява социалдемократическа политика, а Овчаров, Нинова, Гергов и така нататък са представители на неолиберализма в Българска социалистическа партия.
Особен акцент бе личностното с напрежение отношение на Нинова с дамите, които са с престиж в Българска социалистическа партия и по някакъв метод могат да ѝ съперничат. Първа бе „ отстреляна “ Манолова. След това бе Деница Златева (вицепрезидент на Социалистическия интернационал на жените) и най-после Йончева. Група ниновисти, политически неподготвени социалисти от Хасково даже се разрешиха „ да снемат политическо доверие “ от Йончева. Е, по какъв начин да стане това? Йончева е определена освен от цялата партия, само че и от стотици хиляди безпартийни. За какво и снемат „ политическото доверие “? За това че откри и оповести множеството груби нарушавания на Борисов ли? За това, че бе най-активната в Европарламента и отстояваше резолюцията, която бе призната на 8.10.2020 година? Йончева не е безгрешна. И аз не одобрявам някои нейни гласувания в Европарламента, само че това не е мотив да ѝ се снема политическото доверие. Като цяло тя е позитивен облик, който се бори най-вече с корупцията.
Четвъртият фактор е огромната обществена дезинформация и очернителство. Тя бе най-вече посредством втълпяване на обществото на извънредно погрешни, не подплатени с обстоятелства и причини обществени внушения, заблуждаващи или опозоряващи и/или опетняващи социалисти от Народно събрание на Българска социалистическа партия, хората с друго мнение и друго схващане за ролята и мястото на Българска социалистическа партия в обществото. Обвинения имаше и от двете страни, само че така наречен „ вътрешна съпротива “ на Нинова атакуваше по оста, че посредством директния избор се образува лидерска партия, сходна на ГЕРБ, че в Българска социалистическа партия се постанова авторитаризъм. Но никой не атакуваше Нинова за основното – целево провежданата линия за несъблюдение на левите решения на 49 конгрес на Българска социалистическа партия. За това не стана дума и на 50-тия конгрес. Ниновистите нападнаха така наречен „ вътрешна съпротива “ без аргументирани и погрешни очернителски изказвания. В последния месец Нинова твърдеше без обстоятелства, че „ вътрешната съпротива “ прокарва ползите на ГЕРБ, че е обвързвана с ГЕРБ и е за взаимно ръководство с ГЕРБ.
Груба операция на обстоятелствата имаше в изказванието, че единствено Нинова е отказвала съюз и постове и се е противопоставяла на ГЕРБ. Манипулативно се премълчаваше обстоятелството, че първият, който отхвърли на ГЕРБ бе Миков като ръководител на партията. От интернет е ясно, че в Българска социалистическа партия за коалиция с ГЕРБ бе единствено Ангел Найденов, на който му се искаше да остане отново министър. Злоумислено бе изказванието, че Станишев е направил предложение за коалиция с ГЕРБ. Нинова го разгласи като предложение за кръгла маса с ГЕРБ. Станишев го отхвърли обществено, само че продължиха клеветите по тази тематика. От диалозите, които организирах с съвсем дузина членове на Народно събрание на Българска социалистическа партия ми стана ясно, че Станишев е предложил не кръгла маса с ГЕРБ, а национална кръгла маса по тематичен проблем – каква национална тактика да се образува за потребление на избраните фондове от Европейски Съюз по отношение на битката с пандемията. Целта на това предложение на всеки образован е ясна – тези фондове да не се трансформират след промяна на държавните управления, защото те са условно отпускани на основата на създадени планове. Протоколът от това съвещание на Народно събрание на Българска социалистическа партия бе законспириран. Защо ли?
Линията на обидите и очернителството, съпроводена от възвеличаване на Нинова имаше голям брой измерения. И те се правеха с добре подбрани публицисти. Един от тях (самообявяващ се за земеделец, седесар) използваше широко разнороден речник от отрицателни изрази за така наречен „ вътрешна съпротива “, възвеличаваше Нинова като „ актуалната Жана д'Арк “. Един различен „ недорасляк “ (по определението на Иво Инджев), работещ в уеб страницата на един някогашен седесар, в този момент един от водещите „ независимо предаване “ в БСТВ разгласява в седесарския уебсайт материал, който бе копирано оповестен от съвсем всички други десни уеб сайтове. В него се твърди, че в Българска социалистическа партия „ тече броене на дивите маргинали “ и че Нинова „ размаза палетата “. И в този момент след конгреса да забележим, кои са тези „ размазани палета “ и „ диви маргинали “: доцент Валери Жаблянов; социологът Атанас Мерджанов, проф. Ваня Добрева, проф. Захари Захариев, Велислава Дърева, водачът на партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев, Георги Пирински (главен редактор на партийния орган „ Ново време “) и така нататък А не е ли по тъкмо този журналист-„ недорасляк “ да бъде възприеман като „ пале “ и като „ маргинал “, причинител на долнопробни поръчки? Кой е „ палето “ – Теодора Овчарова или проф. Ваня Добрева? Кой е „ пале “ и/или „ маргинал “ – Теодора Овчарова или Станишев? Кой е „ пале “ и/или „ маргинал “ – футболният публицист Ченчев или доцентът по политология В. Жаблянов? Читателите сами да си отговорят.
Освен публицистите от вида „ недосрасляци “, в очернителската активност се включиха и мастити лица с научни степени и звания. Единият от тях проф. по стопанска система твърди, че така наречен „ вътрешна съпротива “, която „ работи с представители на „ Шайката “ “ (групата лица от ГЕРБ, избрани от А. Тодоров като шайка). А другият е ефирен доцент, който твърди, че „ Нинова не прави завой на дясно. Нинова изхвърли шепата останали троцкисти “. На добре начетените философи, историци и други научни експерти е доста добре известно, че в България след Девети септември 1944 година до наши дни в никакъв случай не е имало троцкисти. Такива на него му се привиждат, Той не прави разлика сред Съединени американски щати, където има значима група троцкисти и България, където няма нито един от тях.
Резултатите от директния избор и новия състав на Народно събрание на Българска социалистическа партия
Резултатите от директния избор бяха и към този момент са забележими и от състава на Народно събрание на Българска социалистическа партия, определен от 50 конгрес на Българска социалистическа партия. „ Изчистени “ бяха от Народно събрание на Българска социалистическа партия другомислещите и се вкара навсякъде единоначалието.
На първо място следва да се уточни технологията на избора. Малцина политически наблюдаващи видяха, че новоизбраните делегати за 50 конгрес са с към 300 души повече от тези на 49 –тия конгрес. И то в случай, че сред двата конгреса броят на членовете на Българска социалистическа партия е доста намалял. Това значимо нарастване е целево, само че надали за „ демократизиране “ на избора. По-скоро то е за образуване на по-голям състав, в който осведомените за качествата на предлаганите за членове на Народно събрание на Българска социалистическа партия понижават като дял, а се усилва мощно разделят на неинформираните и по-лесно манипулируемите. По този метод се дават доста по-големи благоприятни условия за манипулиране на избора. И, както описаха редица делегати на конгреса, това е ставало с раздаваните две разнообразни листчета с имената за кого да се гласоподава със „ за “ и за кого – да не се гласоподава. Два са евентуалните центрове на раздаващите листчетата – щабът на Нинова и щабът на К. Добрев. Това разкрива подмолното съглашателство за изхвърляне от състава на Народно събрание на Българска социалистическа партия на готови и опитни социалисти, най-вече някогашни партийни ръководители. В началото на конгреса опитният М. Миков към този момент знаеше защо става дума и вярно си направи самоотвод от управлението на конгреса и от листата за избор за Народно събрание.
На второ място в състава на Народно събрание на Българска социалистическа партия се образува комплицирана мозайка, включваща разнообразни по идеология и политика новоизбрани и избрани отново членове. Макар и с много условности, без подробна информация за идейните убеждения, желания и ползи, членовете на Народно събрание могат да бъдат разграничени на няколко групи. В първата група са преобладаващо членовете на Народно събрание на Българска социалистическа партия защитаващи най-вече ползите на бизнеса. В тази група са лицата свързани с приватизацията с тяхно персонално присъединяване или като държавни служащи. Водещо място измежду тях има Румен Овчаров, който като министър и като началник на комисия в Народното събрание се занимаваше с приватизационните покупко-продажби по време на Тройната коалиция. Още се помнят анексите към договорите на Иван Костов (подписани от Овчаров) за американските централи. С директно отношение към приватизацията бяха и двете зам. министърки на Овчаров: Ани Янева и Корнелия Нинова. Но Нинова и директно участваше в приватизацията на Техноимпекс (с персонален дял), на Техноимпортекспорт и Пловдивски панаир. Г. Гергов приватизира ЦУМ (по времето на Иван Костов), Пловдивски панаир, Тримонциум, Слънчев ден. Значима е групата и на предприемачите в новия Народно събрание на Българска социалистическа партия. Сред тях най-известните са Г. Гергов, Гуцанов от Варна, В. Антонов от Плевен, широкопрофилния предприемач Н. Добрев, както и редица по-дребни като размер на бизнеса членове от Народно събрание на Българска социалистическа партия. Има и блестящо изявени лобисти като този на Уестингхаус и така нататък
В политическо отношение в България най-често за актуалната данъчна система е упрекван С. Станишев. Той носи своята отговорност като Министър-председател. Но кои бяха тези, които най-активно участваха в нейното създаване: Румен Овчаров и Орешарски. А кой предложи на Станишев Орешарски за финансов министър, не беше ли това самият Р. Овчаров? Станишев не е икономист и неговите хора икономисти (предимно Орешарски и Овчаров) твърдяха, че неолибералната данъчна система няма опция в България.
Защитата на ползите на бизнеса е директна и косвена от К. Нинова и парламентарната група. За това има редица доказателства. На първо място по цинизъм тук стои поддръжката на парламентарната група на Българска социалистическа партия за договорите за фантомните американски самолети „ Фантом “. Със средствата за фантомите и за военните кораби бе допустима съвсем напълно индексацията на пенсиите. В тази посока бе и поддръжката на предлагането на ГЕРБ за АЕЦ „ Белене “, което по своята същина е отвод от построяването на централата, желана от преобладаващата част от българския народ. В тази рубрика на директни колаборации в ГЕРБ може да се уточни и гласуването за Цацаров за началник на КПКОНПИ. С подобен привкус е отводът на Нинова и групата към нея да поддържа синдикатите в предлагането им увеличение на корпоративния налог на 15%, в случай, че множеството източноевропейски страни този налог е 19-21%. Парламентарната група на Българска социалистическа партия с ръководител Нинова и с потенциала на проф. Гечев мълчат като комунисти на разпит за увеличавана на налога върху дивидента, който в България е на най-срамното в цяла Европа ниво – единствено 5% при приблизително в европейските страни към 20%. Не по-малко срамно за социалистическа партия е въздържането при гласуването за увеличение на употребата на наетите лица посредством безбожното увеличение на изключителния труд. Вместо срещу, управлението на Българска социалистическа партия се въздържа, като с това в скрита форма се афишира за поддръжка на интереса на бизнеса за удвояване на изключителния труд. Има и редица други образци. Красноречив е образецът с отхвърли на Българска социалистическа партия да записва на локалните избори на 26 септември 2020 година претенденти за кметове в Септември и Стрелча, позволяващо на ГЕРБ да получи уверено преимущество.
Във втората група са хората, които не престават да пазят в някаква степен социалистическите полезности, ориентации и социалистически вид политика. Тази група е твърда дребна и евентуално няма да има нужната и съответстващата на името на партията опция да въздейства върху решенията на Народно събрание на Българска социалистическа партия.
Третата група са хората, които аз назовавам приспособенци. Те са за политиката и решенията, които предлага мощният сега – ръководителят на Българска социалистическа партия. Такива са образците с Ф. Попов, който беше доста правилен и персонално благодарен на Миков, само че в този момент е негов оплювател и гневен последовател на Нинова. Подобно е държанието на Таско Ерменков, в миналото непосредствен на Миков, в този момент на Нинова. Да не приказваме за майдановеца Вигенин, пръв задграничен министър от Европейски Съюз посетил и защитил неофашисткия майдановски прелом в Украйна, непосредствен на Станишев, в този момент на Нинова. Да, персоналният интерес клати политическия фес. А в политиката би трябвало да е водещ публичния, а не персоналния интерес.
И четвъртата група са новите, младите, неориентираните. Тази група е прекомерно огромна в Народно събрание на Българска социалистическа партия и при започване на мандата ще работи за управлението.
На трето място е въпросът за невидимите зависимости вътре в Народно събрание на Българска социалистическа партия и подмолни сделки с други партии и стопански субекти. Вътре в Народно събрание на Българска социалистическа партия все по-широко се възприема схващането, че с ролята на сив кардинал се изживява Румен Овчаров, въвлеклият в дейната политика Нинова и един от основните уредници, в случай че не основният, на сваляното на по-левия Миков с дясно насочената Нинова. От „ заговорниците “ против Миков в новия състав на Народно събрание останаха трима: гневния подкрепител на Нинова – Овчаров; гневният критикар на Нинова – Гергов и договарящият се с Нинова – К. Добрев. Останалите бяха избрани като „ вътрешна съпротива “, като „ подводници “, „ палета “ и така нататък и „ отстреляни “ (Янков, Дъбов и др.). В момента се образува нов състав на вътрешнопартийното задкулисие.
Има неявно официализирани връзки с групи и лица, които дърпат конците на някои политици в Българска социалистическа партия. Става дума за въздействието на така наречен „ генералско придвижване “ в Българска социалистическа партия, в по-явен тип представяно от трима офицери. Някои анализатори (проф. Б. Чуков) дефинират Нинова като „ звездата на кръга Монтерей “, свързван с името на неотдавна умрелия ген. Л. Гоцев (лека му пръст). Това проличава и от беспрекословната поддръжка на Нинова от страна на проф. Д. Иванов (известен и като Гестапото). Неговата поддръжка е директна, само че най-често посредством директният му и сигурен представител – проф. Шаренкова, гневен подкрепител на Председателката. От този вид е и връзката сред немият към този момент пред медиите ген. Бригадир Аспарухов, член на ИБ на Народно събрание на Българска социалистическа партия, един от определяните като обвързван в предишното с кариерата на Б. Борисов. Дали е обикновено при антигерберското говорене на Нинова, тя да предлага и да е определен в ИБ основателят на Б. Борисов? Или има някаква договореност с Борисов? Те си знаят. Ген. Аспарухов обществено не приказва, само че евентуално подмолно работи. Бивши разузнавачи няма.
Има и някои подозрения за обвързаности с втория човек в „ обръча от компании на Движение за права и свободи “ – Делян Пеевски. Чета, че някой укорява Миков, че дал своя вот за Пеевски за началник на ДАНС. Но за Пеевски гласоподава и самата Нинова. За Пеевски от сегашните членове на Народно събрание на Българска социалистическа партия не гласоподава единствено проф. Янаки Стоилов. Да сте я чули в миналото Нинова обществено да подлага на критика Пеевски? Аз най-малко не съм я чувал. Или пък да кажем да подлага на критика неговия човек – Главният прокурор Гешев. Никога. А правилно ли е, че препоръчаните и определени във Висшия правосъден съвет препоръчани от Нинова лица са дали своят вот за избора на Гешев? А цяла България скандира против Пеевски и Гешев (бившият сътрудник на Нинова). А за двама от новоизбраните членове (известни имена в БСП) има индикации, че са свързани директно и подвластни от Пеевски.
От лятото в Българска социалистическа партия се върти една „ партенка “, че Нинова и Борисов са се договорили да няма предварителни избори, да може Борисов да се измъкне, а Нинова да се разправи с „ вътрешната си съпротива “ и да подреди листите за идващото Народно заседание единствено по свое убеждение. Елена Йончева изрази своето чувство, че има сделка сред Нинова и Борисов Българска социалистическа партия да крепи Борисов на власт. Дали е по този начин? Логически наподобява обосновано. Кой да ти каже по какъв начин е? Само че Йончева нещо пообърка поддръжката за Борисов в Европарламента. И още един изцяло логически въпрос. Когато се афишира и твърди, че Българска социалистическа партия е против ГЕРБ, мафията и мутрите, за какво по времето на гигантските митинги в страната (вече съвсем 100 дни) парламентарната група не напуща проваленото Народно заседание? А за какво го напусна преди изборите ва Европарламент? За да може да завоюва ГЕРБ ли?
В умозаключение могат да се създадат някои заключения:
Първо. Светът отива наляво, а Българска социалистическа партия – надясно, в отбрана на ползите не на хората на наемния труд, а на хората на капитала. Дали е инцидентно оприличаването на Нинова с „ желязната лейди “? Дали е инцидентно мнението, че идолът в политиката на Нинова е Маргарет Тачър (В. Дърева). И дали е инцидентно, че някои хора от междинното потомство оприличават Българска социалистическа партия с партия на капиталисти? Навярно те съдят по политиката, а не по телевизионния облик на Председателя. Сегашното управление на Българска социалистическа партия от ден на ден се откъсва от изложение и отбрана на ползите на хората на наемния труд, на онеправданите „ работещи небогати “. В речника на водещите политици от новия Национален съвет липсват термини и имена като: труд, плебеи на труда (по Интернационала), употреба на труда, служащ, работническа класа, трудово селячество, защита на труда, постижения на социалистическо минало на България, Г. Димитров („ горделив съм, че съм наследник на българската работническа класа “), капитализъм. В Съединени американски щати свободно подлагат на критика капитализма, само че в Българска социалистическа партия не може! И от ден на ден в управлението на Българска социалистическа партия са загрижени за ползите на бизнеса (капиталистите, буржоата, чорбаджиите и т.н.).
Второ. Злоупотреба с понятието директен избор. Нещо което тази година непрестанно ни натрапват от телевизионните екрани и по уеб страниците – „ най-демократичното е директният избор “. Сещат се за директния избор, само че не се сещат за практиката на ГСДП да прави допитване до членовете, дали тяхната партия да влезе в коалиция с десните партии. Във Англия лейбъристите (Партията на труда) организира директен избор за водач на партията, като през м. май 2020 година избра за подобен Стармър. И какво последва? Стармър предложи в държавното управление си в сянка, ръководено от него, за министри двамата от главните си съперници. И освен това. В програмата му могат да се срещнат политическите позиции за: поддържането на публичната собственост; анулация на таксите за образование в университетите; увеличение подоходния налог за най-богатите с 5% (и то при доста високи налози във Великобритания); режим на строги икономии в страната и така нататък В Българска социалистическа партия директният избор стана основа за чистка на друго мислещите. Такава чистка и Тодор Живков не си е разрешавал (В. Дърева). Бих добавил, че през цялата история на Българска социалистическа партия такава чистка на основата на личностни разлики и личностни борби в никакъв случай до момента не е ставала, даже след раздялата с левосектантския курс и след Априлския пленум (1956 ).
Четвърто. Ако Българска социалистическа партия желае да бъде социалистическа партия би трябвало да се придържа към Програмата за либерален социализъм и то освен на думи. А с съответна политика. Това може да стане посредством голям брой старания и битка от голямата маса същински социалисти да принудят управлението да води лява политика. Борбата за запазване на социалистическия образ на Българска социалистическа партия зависи значително и от новоизбраните членове на Народно събрание на Българска социалистическа партия, които преди да гласоподават десни решения и политики да се замислят по какъв начин това се отразява на живота на бедните, а не да поддържат политики в полза на бизнеса. Необходимо е образуването на ново Ляво придвижване в Българска социалистическа партия (в проведена или в неорганизирана форма), което да предлага и да се бори за леви социалистически решения в Народно събрание на Българска социалистическа партия.
Неотдавна проф. Шаренкова съобщи, че „ процесите в Българска социалистическа партия са към смяна “. Нейната смяна приключи с конгреса, когато приключи процеса на одесняване на Българска социалистическа партия, Сега би трябвало да стартират процесите на олевяване, каквато е международната наклонност.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ