Лифтовете са най-екологичното решение за туризма, но България още не може да го разбере
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Основният извод от съвсем световното затваряне на света поради пандемията от ковид е, че никой няма да спре да пътува, само че това ще се случва все по-регионално и с внезапен скок в използването на персонални коли. Темите, отдадени на екологията, добродушно се свиха, тъй като залогът към този момент е здравето и животът на хората. За първи път от десетилетия насам, българите, които почиват по Черноморието, са повече от всички задгранични туристи, взети дружно. И тъкмо в това беше казусът на нашенци – нямаше къде да паркират колите си, тъй като цялото крайбрежие е замислено като печеливш бизнес за хотели-мастодонти, които се пълнят с посетители, докарани със самолети. Но самолетите просто стопираха и сънародниците, които не бяха склонни да изгубят няколко дни сред PCR проби и очакване на границата с Гърция, останаха в България. Същият авто и паркинг пъкъл ни чака и през зимата и тогава освен зимните курорти ще се пръскат по шевовете от прииждащи коли, само че и самите планини ще бъдат налазени от хиляди с ръмжащи мотори, тъй като няма кой да ги спре.
Отминаващото лято, което за десетилетия напред ще остане вододел в живота и икономическите процеси на човечеството, в нашата страна разкри елементарен, само че извънредно противен факт: не доближават паркинги там, където българите отиват да почиват. Световната глобализация внезапно се прекатурна към международна локализация и никой не беше подготвен за това какъв брой в действителност са локалните хора, които ще са принудени освен да останат вкъщи, само че и да почиват вкъщи. Независимо дали се отнася до морски курорти, планински центрове, известни или непопулярни места, зоните за паркиране се оказаха толкоз незадоволителни, че хората щяха да се избият.
Досегашната статистика сочи, че в дейни дни единствено в Пирин влизат до 4 200 автомобила на ден. Ако съдим по придвижването на българите от летните месеци, можем да допуснем, че тази численост освен ще се удвои, само че и случайно определените места за паркиране ще набъбнат в пъти. Нито една компания с паяци няма да е в положение да насмогне над своеволието и терора, на който ще бъдат подложени всичките ни планини.
Какво чака Рила? Да прибавим и Родопите, Витоша - количеството коли ще потопи планините в облаци от изгорели газове. И не – построяването на нови и нови паркинги, които да обезпечат комфортно престояване на стотици коли по едно и също време, не е решение.
Единственият екологичен метод за напредване на огромни дистанции измежду природата, с потвърдено нулеви нездравословни излъчвания, е превозването на хората с лифтове. Кабинките са безшумни, минават високо над всяка растителност и местообитания, колите до един се стопират преди началната станция на лифта, а всички дребни и по-големи живи същества – от растителните до животинските типове се радват на мира, тишина и непорочност.
Отвратителните образци, които могат всяка седмица да бъдат дадени от Рила, не се дължат на хората, които се качват с лифта, а на безочливите, нагли и неудържими джипкаджии, които са подготвени да газят наред, единствено и единствено да си обезпечат клиентела, без оглед на това по какъв начин ровят земята.
Няма значение какъв размер нездравословни газове можем да посочим математически, що се отнася до колите, които нападат планините. Дори да допуснем, че всичките няколко хиляди на ден са електрически, тяхното непрекъснато навлизане на територията гори, населявани от диви животни, носи единствено щета.
Два са методите по света за запазване на естествените естествени обекти:
Там, където не се практикуват спортове, а единствено пеши туризъм, са построени тъкмо избрани направления и е неразрешено както за рискови велосипедисти, по този начин и за домашни любимци. Последното би провокирало плевел яд у знаещото правата си българско население, само че истината е, че кучетата са извънредно нездравословни за естествените хабитати и екосистеми в национални паркове, населявани от диви животни. Затова и питомни коне не могат да живеят там. С коли се стига до паркинг, който е отвън парковата зона, и оттова нагоре никой и по никакъв метод не може да продължи моторизиран. В доста случаи, когато е нужно туристи да преминат огромна отдалеченост до началото на естествена околност, самата администрация на парка подсигурява съответния превоз и цената за него е включена в общата цена за вход.
Там, където се практикуват спортове в планините – ски през зимата и рисково колоездене през лятото, се построяват лифтове, като по този начин се лишава всяка опция коли да навлизат в сърцата на планините, туристи да газят където им видят очите, а придвижването се реализира единствено по специфични трасета – и за велосипедистите, и за туристите.
В страните, където съществува политика за запазване на околната среда, работата с екологичните организации е неразделна част от всеки стадий на проектирането и стопанисването на естествените зони. Става дума обаче за еколози с съответно обучение и подготвеност, с помощта на която те освен вземат участие в оценяването на всеки план и отделят експерти, които са част от надзора, само че и подсигуряват устойчивостта на начинанието. Иначе казано: еколозите носят отговорност наедно с проектантите, инженерите и изпълнителите.
Какво не се случва в България?
Като начало – и най-лютите еколози нямат желание да пазят природата, а единствено да подвигат доста и допустимо най-агресивен звук. Нито един от изявените у нас бранители на буболечки, патици и паяци, не е дал нито едно научно обосновано предложение за дълготрайна стратегия за здравословно прилагане на планините.
Идеята всяка естествена околност да бъде напълно изчистена от човешко наличие и да се оправя сама, както откри за добре е тъкмо толкоз смислена, колкото коя да е друга цялостна възбрана. Тези еколози обаче освен нямат срещу десетки хиляди коли непрекъснато да пъплят из горите и да стопират където им е комфортно, само че в някакъв миг даже предложиха да бъдат построени високопланински паркинги. Същите еколози нямат проблем пътищата на Витоша да бъдат задръствани по възмутителен метод от коли всеки уикенд, стига лифтовете в планината да не бъдат актуализирани с нови.
Недомисленият законов текст, който смята построяването на ново лифтово оборудване на мястото на остарялото за „ строителство в планината “, прави отлична работа на всеки, нарекъл себе си зелен деятел.
Дали е допустимо на Витоша хората да се качват с лифтове – от Симеоново, Драгалевци и Княжево? И то със модерни, съвременни, комфортни, сигурни лифтове? Разбира се! Но всеки опит да бъде изменена точката от закона, която неправилно е нарекла модернизирането на лифтови уреди „ строителство “, среща нападателния и писклив отпор на одобрените „ сити “ и постоянно – преситени – еколози.
Когато се качвате с кабинковия въжен превоз на Боровец, можете - и даже е наложително - да се снимате вътре в кабинката и извън. Подобно произведение на въжен превоз промишлеността е било настоящо в страни като Швейцария и Австрия преди към 70-80 години. Тази кабинка припомня на смален модел на гъбка-червенушка на детска площадка, само че наместо вътре да се спотаят три деца на пет годинки, там би трябвало да се съберат облечени със зимни облекла четирима възрастни. Кабинките наложително се блъскат една в друга преди да потеглят, на междинната станция и когато стопират, по тази причина сред тях са поставени омекотители. Положението би било комично и даже отлична атракция – вижте по какъв начин са пътували с въжен превоз съвсем при започване на историята на лифтовия превоз, само че уви – на Боровец избор за нещо съвременно и удобно няма.
Първият потвърден въжен превоз в света, със стоманени въжета, датира от 1644 година в Полша,
само че заради липса на електричество, е теглен от коне. Когато Иван Вазов посещава Швейцария през 1893 година, изпада в учудване при типа на лифта на Шамони́. През 2020 година, когато всеки инфраструктурно съвременен град в света предлага и градски въжени линии, у нас в най-реномирания планински курорт Боровец се клатят очукани стоманени консервни кутии с приковани към тях сходства на стойки за ски.
Лифтът Княжево-Копитото е първият кабинков въжен превоз у нас, издигнат през 1961 година с австрийско съоръжение.
Днес от него стърчат изкривени железа, тъй като той не работи от 28 години.
Историческа и екологична истина е, че в света няма по-безвредно и щадящо околната среда транспортно средство от лифта.
И по този начин, както Боровец обезверено се нуждае от рационализация на допотопното си оборудване, тъкмо толкоз от втори въжен превоз се нуждае Банско. Хората, които обичат спортуването навън няма да изчезнат през идната зима, както и през всички зими, които занапред идват. Кратки, дълги, с изобилен сняг или с повече неестествен, за благополучие феновете на белите спортове ще се множат. И те не заслужават унижението на морално остарелите уреди, те не заслужават да бъдат изтезавани с многочасово очакване в безкрайни опашки.
Ако в миналото у нас бяхме разчитали на способената помощ на еколози, те щяха още преди години да създадат планове за това още какъв брой писти ще подсигуряват комфорт за скиорите и по какъв начин възобновяване на сегашната и изграждане на още една кабинка ще основат подобаващ комфорт и модерност за целия курорт Банско.
Пампорово си няма кабинка, само че това не е проблем, в случай че седалките са задоволително и се движат в положително движение. На Пампорово обаче нищо ново не се случва.
Ако съществува екологична концепция у кого да е от предводителите на шумни зелени акции, които са постоянно „ срещу “, в този момент е моментът планините да бъдат избавени от идното попълзновение на десетки хиляди коли по високите пътища, които в никакъв случай не са били планувани за сходна бензинова експанзия.
Локализирането на туризма за незнаен интервал оттук нататък изисква бързо взимане на ограничения, които да подсигуряват същинско запазване на природата, отдалечаване на колите от парковете, повишение интензивността на хората в името на тяхното здраве. Това е елементарният проект. Сложният изисква усмиряване на персоналните ползи и пристрастености от страна на тези, които назовават себе си „ зелени “, тъй като с сегашното необмислено автомобилно попълзновение към сърцата на планините, нищо зелено няма да остане.
Автор: Стефан Джендов
Източник: " Гласове "
Основният извод от съвсем световното затваряне на света поради пандемията от ковид е, че никой няма да спре да пътува, само че това ще се случва все по-регионално и с внезапен скок в използването на персонални коли. Темите, отдадени на екологията, добродушно се свиха, тъй като залогът към този момент е здравето и животът на хората. За първи път от десетилетия насам, българите, които почиват по Черноморието, са повече от всички задгранични туристи, взети дружно. И тъкмо в това беше казусът на нашенци – нямаше къде да паркират колите си, тъй като цялото крайбрежие е замислено като печеливш бизнес за хотели-мастодонти, които се пълнят с посетители, докарани със самолети. Но самолетите просто стопираха и сънародниците, които не бяха склонни да изгубят няколко дни сред PCR проби и очакване на границата с Гърция, останаха в България. Същият авто и паркинг пъкъл ни чака и през зимата и тогава освен зимните курорти ще се пръскат по шевовете от прииждащи коли, само че и самите планини ще бъдат налазени от хиляди с ръмжащи мотори, тъй като няма кой да ги спре.
Отминаващото лято, което за десетилетия напред ще остане вододел в живота и икономическите процеси на човечеството, в нашата страна разкри елементарен, само че извънредно противен факт: не доближават паркинги там, където българите отиват да почиват. Световната глобализация внезапно се прекатурна към международна локализация и никой не беше подготвен за това какъв брой в действителност са локалните хора, които ще са принудени освен да останат вкъщи, само че и да почиват вкъщи. Независимо дали се отнася до морски курорти, планински центрове, известни или непопулярни места, зоните за паркиране се оказаха толкоз незадоволителни, че хората щяха да се избият.
Досегашната статистика сочи, че в дейни дни единствено в Пирин влизат до 4 200 автомобила на ден. Ако съдим по придвижването на българите от летните месеци, можем да допуснем, че тази численост освен ще се удвои, само че и случайно определените места за паркиране ще набъбнат в пъти. Нито една компания с паяци няма да е в положение да насмогне над своеволието и терора, на който ще бъдат подложени всичките ни планини.
Какво чака Рила? Да прибавим и Родопите, Витоша - количеството коли ще потопи планините в облаци от изгорели газове. И не – построяването на нови и нови паркинги, които да обезпечат комфортно престояване на стотици коли по едно и също време, не е решение.
Единственият екологичен метод за напредване на огромни дистанции измежду природата, с потвърдено нулеви нездравословни излъчвания, е превозването на хората с лифтове. Кабинките са безшумни, минават високо над всяка растителност и местообитания, колите до един се стопират преди началната станция на лифта, а всички дребни и по-големи живи същества – от растителните до животинските типове се радват на мира, тишина и непорочност.
Отвратителните образци, които могат всяка седмица да бъдат дадени от Рила, не се дължат на хората, които се качват с лифта, а на безочливите, нагли и неудържими джипкаджии, които са подготвени да газят наред, единствено и единствено да си обезпечат клиентела, без оглед на това по какъв начин ровят земята.
Няма значение какъв размер нездравословни газове можем да посочим математически, що се отнася до колите, които нападат планините. Дори да допуснем, че всичките няколко хиляди на ден са електрически, тяхното непрекъснато навлизане на територията гори, населявани от диви животни, носи единствено щета.
Два са методите по света за запазване на естествените естествени обекти:
Там, където не се практикуват спортове, а единствено пеши туризъм, са построени тъкмо избрани направления и е неразрешено както за рискови велосипедисти, по този начин и за домашни любимци. Последното би провокирало плевел яд у знаещото правата си българско население, само че истината е, че кучетата са извънредно нездравословни за естествените хабитати и екосистеми в национални паркове, населявани от диви животни. Затова и питомни коне не могат да живеят там. С коли се стига до паркинг, който е отвън парковата зона, и оттова нагоре никой и по никакъв метод не може да продължи моторизиран. В доста случаи, когато е нужно туристи да преминат огромна отдалеченост до началото на естествена околност, самата администрация на парка подсигурява съответния превоз и цената за него е включена в общата цена за вход.
Там, където се практикуват спортове в планините – ски през зимата и рисково колоездене през лятото, се построяват лифтове, като по този начин се лишава всяка опция коли да навлизат в сърцата на планините, туристи да газят където им видят очите, а придвижването се реализира единствено по специфични трасета – и за велосипедистите, и за туристите.
В страните, където съществува политика за запазване на околната среда, работата с екологичните организации е неразделна част от всеки стадий на проектирането и стопанисването на естествените зони. Става дума обаче за еколози с съответно обучение и подготвеност, с помощта на която те освен вземат участие в оценяването на всеки план и отделят експерти, които са част от надзора, само че и подсигуряват устойчивостта на начинанието. Иначе казано: еколозите носят отговорност наедно с проектантите, инженерите и изпълнителите.
Какво не се случва в България?
Като начало – и най-лютите еколози нямат желание да пазят природата, а единствено да подвигат доста и допустимо най-агресивен звук. Нито един от изявените у нас бранители на буболечки, патици и паяци, не е дал нито едно научно обосновано предложение за дълготрайна стратегия за здравословно прилагане на планините.
Идеята всяка естествена околност да бъде напълно изчистена от човешко наличие и да се оправя сама, както откри за добре е тъкмо толкоз смислена, колкото коя да е друга цялостна възбрана. Тези еколози обаче освен нямат срещу десетки хиляди коли непрекъснато да пъплят из горите и да стопират където им е комфортно, само че в някакъв миг даже предложиха да бъдат построени високопланински паркинги. Същите еколози нямат проблем пътищата на Витоша да бъдат задръствани по възмутителен метод от коли всеки уикенд, стига лифтовете в планината да не бъдат актуализирани с нови.
Недомисленият законов текст, който смята построяването на ново лифтово оборудване на мястото на остарялото за „ строителство в планината “, прави отлична работа на всеки, нарекъл себе си зелен деятел.
Дали е допустимо на Витоша хората да се качват с лифтове – от Симеоново, Драгалевци и Княжево? И то със модерни, съвременни, комфортни, сигурни лифтове? Разбира се! Но всеки опит да бъде изменена точката от закона, която неправилно е нарекла модернизирането на лифтови уреди „ строителство “, среща нападателния и писклив отпор на одобрените „ сити “ и постоянно – преситени – еколози.
Когато се качвате с кабинковия въжен превоз на Боровец, можете - и даже е наложително - да се снимате вътре в кабинката и извън. Подобно произведение на въжен превоз промишлеността е било настоящо в страни като Швейцария и Австрия преди към 70-80 години. Тази кабинка припомня на смален модел на гъбка-червенушка на детска площадка, само че наместо вътре да се спотаят три деца на пет годинки, там би трябвало да се съберат облечени със зимни облекла четирима възрастни. Кабинките наложително се блъскат една в друга преди да потеглят, на междинната станция и когато стопират, по тази причина сред тях са поставени омекотители. Положението би било комично и даже отлична атракция – вижте по какъв начин са пътували с въжен превоз съвсем при започване на историята на лифтовия превоз, само че уви – на Боровец избор за нещо съвременно и удобно няма.
Първият потвърден въжен превоз в света, със стоманени въжета, датира от 1644 година в Полша,
само че заради липса на електричество, е теглен от коне. Когато Иван Вазов посещава Швейцария през 1893 година, изпада в учудване при типа на лифта на Шамони́. През 2020 година, когато всеки инфраструктурно съвременен град в света предлага и градски въжени линии, у нас в най-реномирания планински курорт Боровец се клатят очукани стоманени консервни кутии с приковани към тях сходства на стойки за ски.
Лифтът Княжево-Копитото е първият кабинков въжен превоз у нас, издигнат през 1961 година с австрийско съоръжение.
Днес от него стърчат изкривени железа, тъй като той не работи от 28 години.
Историческа и екологична истина е, че в света няма по-безвредно и щадящо околната среда транспортно средство от лифта.
И по този начин, както Боровец обезверено се нуждае от рационализация на допотопното си оборудване, тъкмо толкоз от втори въжен превоз се нуждае Банско. Хората, които обичат спортуването навън няма да изчезнат през идната зима, както и през всички зими, които занапред идват. Кратки, дълги, с изобилен сняг или с повече неестествен, за благополучие феновете на белите спортове ще се множат. И те не заслужават унижението на морално остарелите уреди, те не заслужават да бъдат изтезавани с многочасово очакване в безкрайни опашки.
Ако в миналото у нас бяхме разчитали на способената помощ на еколози, те щяха още преди години да създадат планове за това още какъв брой писти ще подсигуряват комфорт за скиорите и по какъв начин възобновяване на сегашната и изграждане на още една кабинка ще основат подобаващ комфорт и модерност за целия курорт Банско.
Пампорово си няма кабинка, само че това не е проблем, в случай че седалките са задоволително и се движат в положително движение. На Пампорово обаче нищо ново не се случва.
Ако съществува екологична концепция у кого да е от предводителите на шумни зелени акции, които са постоянно „ срещу “, в този момент е моментът планините да бъдат избавени от идното попълзновение на десетки хиляди коли по високите пътища, които в никакъв случай не са били планувани за сходна бензинова експанзия.
Локализирането на туризма за незнаен интервал оттук нататък изисква бързо взимане на ограничения, които да подсигуряват същинско запазване на природата, отдалечаване на колите от парковете, повишение интензивността на хората в името на тяхното здраве. Това е елементарният проект. Сложният изисква усмиряване на персоналните ползи и пристрастености от страна на тези, които назовават себе си „ зелени “, тъй като с сегашното необмислено автомобилно попълзновение към сърцата на планините, нищо зелено няма да остане.
Автор: Стефан Джендов
Източник: " Гласове "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ