Когато народът е по-просветен от управляващия го, революцията е неизбежна!
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
“Всеки на мястото си!” Спомняте ли си приказката на Андерсен с това призивно заглавие? В нея великият магьосник на словото ни напомня по своя обаятелен, лиричен и малко подигравателен фасон, че когато никой и нищо не е на мястото си, незабавно настъпват повсеместен ужас и безпорядък.
В края на приказката се появява една елементарна свирка със мощен и внезапен тон, който провокира страшна стихия. За благополучие на финала всичко намира мястото си - и банкерското семейство, и селяните- новобогаташи, и господарите и прислужниците...
Нашата историческа орис наподобява такава:
от много време никой и нищо да не е на мястото си.
В интервала сред двете войни като че ли нещата са били по-подредени и обществото ни е разполагало с много по- ясна канара на полезностите. Всеки е знаел мястото си. Образованият и обществено повдигнат човек е бил по- почитан от по- необразования и ниско стоящия.
Превратът от Девети септември сложи “ново начало”, имаше и положителни, и неприятни, и потребни, и ненужни промени, а до „ светлото бъдеще” по този начин и не се стигна. То беше една хубава обществена заблуда, в която повярвахме. Но ще бъде незаслужено и погрешно да твърдим, че безусловно всички критерии и правила са били изцяло изгубени, че е имало цялостен безпорядък, огромни грабежи, неучтивост и безхаберие, както е в този момент.
Наистина, обществото ни от обикновено разслоено преди войната / както е във всяка европейска страна/, стана “хомогенно”, стартира да се унифицира, уеднаквява по сталински още при започване на петдесетте години. И по този начин, прекомерно скоро изчезнаха границите сред обособените съсловия и прослойки, сред обособените персони.
Разделихме се само по един симптом - “партийни” и “безпартийни”. „ Правоимащи” и „ правонямащи”. Лично аз и моите „ безпартийни” родители и родственици, минали през трагичните първи години след 1944 година, бяхме от “втората” категория и изпитахме огорчения и терзания, само че такава бе ориста на част от хората в България. Но след това настъпи „ размразяването” и животът стана малко по- търпим, сигурен и спокоен. Нека да бъдем обективни: не може да се отхвърли изцяло направеното през тези години - с изключение на в промишлеността, изключително в общественото дело, образованието, науката и културата, а то не беше по никакъв начин малко. Като човек от сферата на културата, мога да кажа, че таман тогава –от 50-те до края на 80- те години културата и изкуството на България бяха на несъмнено високо, международно равнище!
А и образованието ни беше съществено, на висота.
Но да се върна на критериите и нормите. Като потомък на възрожденски жанр, на поборници и книжовници, и непретенциозен културен деятел, не мога да се примиря, че страната ни към този момент толкоз години, освен това на всички равнища - се управлява от несъответствуващи и в доста моменти и от недостойни и даже нездравословни хора, които нямат уважението, доверието и поддръжката на обществото, нямат и доблестта да одобряват този неоспорим факт, че са нежелани, че народът не ги желае, само че те не престават да ни се натрапват непрестанно.
Считат се за незаменими, за велики! Някои от тях просто нямат никакъв позор – ето демонстрираха се толкоз агенти- доносници, някогашни функционери, хора, които са мачкали и тормозили други хора, само че нито един не си подаде оставката. Не се разкая, не се отдръпна. Други пък, от новите „ демократични фрагменти, потвърдиха неведнъж некадърността си, както и цялостната липса на морал и почтеност, само че продължиха да ни се натрапват, да се самопредлагат, да желаят власт, тъй като се оказа, че в бедна и дребна страната като нашата единствено от властта се богатее. Вижте единствено по какъв начин непрестанно нахално усилват заплатите си.
Директорка на пенсионен фонд си определила месечно трудово заплащане от...200 000 лв. / не тук няма печатна неточност!/, а шеф на банка – единствено 100 000! Директори на всякакви държавни дирекции с по един милион годишно, шефове на лечебни заведения /какъв морал?!/ също по милион...Ами депутатите? Те не били елементарни хора, съгласно другарката от Кърджали, имали специфични потребности....
Но в случай че в приказката „ Всеки на мястото си!” на Андерсен има един цар, малоумен, суетлив и несръчен. /Да, през тези изгубени години имахме мнозина царе- натрапници - некадърни, суетни, нагли и крадливи.
Един даже беше същински цар от жанр, донесъл единствено беди и национални произшествия на България. А след него неговият лъжовен и лаком внук пожела да заграби държавни парцели и гори, били „ негово наследство”!
От дядо му, пристигнал с задължения от казината във Виена, довел страната ни до две национални произшествия и отпътувал си с един вагон заграбени благосъстояния. Затова и народът и като посегна и на рилските гори, народът го назова „ Крадлив дедо”! Да, тези като че ли извадени от музея на Мадам Тюсо нелепи и бутафорни фигури също удостоверяват тази известна приказка на великия Андерсен, а също и една друга, още по- известна - “Новите облекла на царя”. / Така и при “царуването” на трите последни държавни управления, отпред с новия ни „ цар” или по- скоро деспот, изживяващ се като цар, а в действителност някогашен сикаджия, пожарникар и бодигард на последния лъжовен и граблив цар / по какъв начин допуснахме това за наш позор?!/, слязохме още по- надолу, напълно до дъното и в този момент сме най- бедната, най- корумпираната, най- слабата във всяко отношение страна в цяла Европа.
При това, той гордо се похвали, че бил спрял трите енергийни плана на България! Представяте ли си?! За това би трябвало не да си даде оставката, а напряко да се самоубие... И останахме много зад северната ни съседка, на която някои на вятъра се присмиваха. И от „ енергиен лъв на Балканите”, скоро ще станем „ енергиен просяк” Да, изостанахме във всяко отношение. Дори вложенията спаднаха цели 22 пъти с помощта на тази необикновено алчна и корумпирана тайфа, която ни управляваше до момента! И на почетното 111 място по независимост на словото, дружно с най- нещастните африкански страни!
/А българинът, съгласно едно скорошно интернационално изследване, е освен измежду най- нещастните, само че и измежду най- малко милостивите към непознатото страдалчество в света / дружно с поляците, литовците и естонците/. И по какъв начин се изяснява това? Сигурно с прекомерната изнервеност, неустановеност и индивидуализъм на българина, некадърен да се сплоти, да застане единно зад обща идея... /
Моята огромна паника в този момент е за
културата на България, постоянно подценявана, изтиквана
“натясно в ъгъла” / С. Моъм/. Т.нар. “културна политика” от последните години нанесе непоправими вреди на българското общество и провокира един, за жалост бездънен и необратим развой на лумпенизация, на опростачване на нацията, която стигна до такава степен, че към този момент приветства учиндолския шоумен, Ивана / любимката на премиера/, Кондьо, Криско, Глория и Азис! На последния се даде даже телевизионно предаване!
А Министерството на българската просвета не направи нищо, с цел да спре тази злополука. В очите на обществеността то от дълго време е към този момент ненужно. Всъщност какво прави то за българската просвета? А какво направи невежият eксминистър- мултак, в този момент народен представител / който псува и приказва на турски под герба на България! –вижте видеото в Интернет/, с изключение на, че изцяло унищожи така и така изстрадалата българската просвета?
Преди време той даже реши, че трябвало да редуцира / представете си, той?!/ Операта на Стара Загора, най- остарялата след столичната / учредена през далечната 1925/, център на единствения оперен фестивал на Балканите, Театъра и Оперетата на остарялата ни столица, Националната оперета / една от водещите в света/ и неповторимия „ Арабеск”! А въпреки това, Министерството нехае за множеството от институтите у нас.
Много от тях се разрушават - било заради липса на средства и на неприятно, а и в някои случаи, подмолно или неспособно ръководство. Тези институти сякаш са на територията на общините, а кметовете им са безсилни да вземем за пример да прогонят някой директор- рушител, апаш и деспот, тъй като е „ правилен кадър на Партията”!
А и също така - мощното деструктивното начало, заложено в двете неповторими по своята нелепост и неприспособимост “реформи” - театралната и музикалната, и тази, необикновено нелепата!, с „ делегираните бюджети” и нежеланието на властта да предприеме каквото и да е в региона на културата. За неуките ни управници тя е „ деветата дупка на кавала”. Да, за тези бездуховни хора се оказа, че най- значимото е да се награбят доколкото могат и след тях и потоп да стане. Нали тях няма да ги засегне, толкоз са се ояли, награбили, самозабравили... Една незаконна върхушка, която от няколко години се бори със зъби и нокти за властта. И даже към този момент ни постанова и цензура! Посегнаха и на науката.
Някоя си Менда, която споделя „ бюжет”, вместо „ бюДжет”, назова учените от Българската академия на науките...”просяци” /?!/, тъй като поискали мизерните средства за просвета да бъдат малко нараснали и заплатите на младите учени да не бъдат колкото на метачките по улиците. „ Сит тулум за просвета ням!”, сподели преди години огромният Радой. Но го сподели за съответно лице, не и за държавната власт, която преди, въпреки всичко, поддържаше науката и културата. А в този момент епиграмата се отнася за цяла една група от хора със закърнели сетива за просвета, просвета, нематериалност.
Да, ясно е, че тези „ царе” не са мястото си, както би споделил и великият Андерсен, с който сме израснали. Ние, българите, от опит знаем, че е елементарно да се разрушава и мъчно да се построява отначало един път разрушеното. Държавата ни е към този момент разрушена. Нямаме промишленост, земеделие, енергетика, сигурни пътища и тунели, безвредни жепелинии, добър градски превоз, водоснабдяване, обикновено опазване на здравето, обществено дело, унищожават се науката, културата и образованието. С една дума: нямаме нищо!
За 11 години ГЕРБ унищожи изцяло всичко. Нямаме нито съответна полиция, към този момент стартира да пребива и наранява и почтени протестиращи, а и за армията, да не приказваме!, които да ни бранят и прииждащите емигранти и терористи, и от наглостта на ромите. Да, държавност – напълно нямаме. Станахме протекторат, който се люшка сред Изтока и Запада. Явно е, че разрушителното начало е към този момент водещото у нас. По- тъкмо у множеството от нашите национални натрапници, пардон, „ избраници”.
Тези дни още веднъж прочетох приказката на Андерсен във музи превод на писателя Светослав Минков. Тя приключва по този начин: “Всеки на мястото си! И туй ще бъде в миналото. Нали Вечността е дълга, доста по- дълга от тази глупава история?!”
Дано! Но в случай че не стоим със скръстени ръце и да вземем да ги изметем! И да отидат на мястото си! Част от тях на бунището на историята. Най- сетне! Търпеливостта на българина, страдал и търпял цели пет века под едно варварско иго, е в действителност пословична, само че не и безгранична.
Започнах с обичания Андерсен. Вярно е, че „ царят е гол”, нали?! А френският публицист Антоан дьо Риварол / 1753- 1801/ го е споделил най- тъкмо: „ Когато народът е по-просветен от ръководещия го, революцията е неизбежна!”.
“Всеки на мястото си!” Спомняте ли си приказката на Андерсен с това призивно заглавие? В нея великият магьосник на словото ни напомня по своя обаятелен, лиричен и малко подигравателен фасон, че когато никой и нищо не е на мястото си, незабавно настъпват повсеместен ужас и безпорядък.
В края на приказката се появява една елементарна свирка със мощен и внезапен тон, който провокира страшна стихия. За благополучие на финала всичко намира мястото си - и банкерското семейство, и селяните- новобогаташи, и господарите и прислужниците...
Нашата историческа орис наподобява такава:
от много време никой и нищо да не е на мястото си.
В интервала сред двете войни като че ли нещата са били по-подредени и обществото ни е разполагало с много по- ясна канара на полезностите. Всеки е знаел мястото си. Образованият и обществено повдигнат човек е бил по- почитан от по- необразования и ниско стоящия.
Превратът от Девети септември сложи “ново начало”, имаше и положителни, и неприятни, и потребни, и ненужни промени, а до „ светлото бъдеще” по този начин и не се стигна. То беше една хубава обществена заблуда, в която повярвахме. Но ще бъде незаслужено и погрешно да твърдим, че безусловно всички критерии и правила са били изцяло изгубени, че е имало цялостен безпорядък, огромни грабежи, неучтивост и безхаберие, както е в този момент.
Наистина, обществото ни от обикновено разслоено преди войната / както е във всяка европейска страна/, стана “хомогенно”, стартира да се унифицира, уеднаквява по сталински още при започване на петдесетте години. И по този начин, прекомерно скоро изчезнаха границите сред обособените съсловия и прослойки, сред обособените персони.
Разделихме се само по един симптом - “партийни” и “безпартийни”. „ Правоимащи” и „ правонямащи”. Лично аз и моите „ безпартийни” родители и родственици, минали през трагичните първи години след 1944 година, бяхме от “втората” категория и изпитахме огорчения и терзания, само че такава бе ориста на част от хората в България. Но след това настъпи „ размразяването” и животът стана малко по- търпим, сигурен и спокоен. Нека да бъдем обективни: не може да се отхвърли изцяло направеното през тези години - с изключение на в промишлеността, изключително в общественото дело, образованието, науката и културата, а то не беше по никакъв начин малко. Като човек от сферата на културата, мога да кажа, че таман тогава –от 50-те до края на 80- те години културата и изкуството на България бяха на несъмнено високо, международно равнище!
А и образованието ни беше съществено, на висота.
Но да се върна на критериите и нормите. Като потомък на възрожденски жанр, на поборници и книжовници, и непретенциозен културен деятел, не мога да се примиря, че страната ни към този момент толкоз години, освен това на всички равнища - се управлява от несъответствуващи и в доста моменти и от недостойни и даже нездравословни хора, които нямат уважението, доверието и поддръжката на обществото, нямат и доблестта да одобряват този неоспорим факт, че са нежелани, че народът не ги желае, само че те не престават да ни се натрапват непрестанно.
Считат се за незаменими, за велики! Някои от тях просто нямат никакъв позор – ето демонстрираха се толкоз агенти- доносници, някогашни функционери, хора, които са мачкали и тормозили други хора, само че нито един не си подаде оставката. Не се разкая, не се отдръпна. Други пък, от новите „ демократични фрагменти, потвърдиха неведнъж некадърността си, както и цялостната липса на морал и почтеност, само че продължиха да ни се натрапват, да се самопредлагат, да желаят власт, тъй като се оказа, че в бедна и дребна страната като нашата единствено от властта се богатее. Вижте единствено по какъв начин непрестанно нахално усилват заплатите си.
Директорка на пенсионен фонд си определила месечно трудово заплащане от...200 000 лв. / не тук няма печатна неточност!/, а шеф на банка – единствено 100 000! Директори на всякакви държавни дирекции с по един милион годишно, шефове на лечебни заведения /какъв морал?!/ също по милион...Ами депутатите? Те не били елементарни хора, съгласно другарката от Кърджали, имали специфични потребности....
Но в случай че в приказката „ Всеки на мястото си!” на Андерсен има един цар, малоумен, суетлив и несръчен. /Да, през тези изгубени години имахме мнозина царе- натрапници - некадърни, суетни, нагли и крадливи.
Един даже беше същински цар от жанр, донесъл единствено беди и национални произшествия на България. А след него неговият лъжовен и лаком внук пожела да заграби държавни парцели и гори, били „ негово наследство”!
От дядо му, пристигнал с задължения от казината във Виена, довел страната ни до две национални произшествия и отпътувал си с един вагон заграбени благосъстояния. Затова и народът и като посегна и на рилските гори, народът го назова „ Крадлив дедо”! Да, тези като че ли извадени от музея на Мадам Тюсо нелепи и бутафорни фигури също удостоверяват тази известна приказка на великия Андерсен, а също и една друга, още по- известна - “Новите облекла на царя”. / Така и при “царуването” на трите последни държавни управления, отпред с новия ни „ цар” или по- скоро деспот, изживяващ се като цар, а в действителност някогашен сикаджия, пожарникар и бодигард на последния лъжовен и граблив цар / по какъв начин допуснахме това за наш позор?!/, слязохме още по- надолу, напълно до дъното и в този момент сме най- бедната, най- корумпираната, най- слабата във всяко отношение страна в цяла Европа.
При това, той гордо се похвали, че бил спрял трите енергийни плана на България! Представяте ли си?! За това би трябвало не да си даде оставката, а напряко да се самоубие... И останахме много зад северната ни съседка, на която някои на вятъра се присмиваха. И от „ енергиен лъв на Балканите”, скоро ще станем „ енергиен просяк” Да, изостанахме във всяко отношение. Дори вложенията спаднаха цели 22 пъти с помощта на тази необикновено алчна и корумпирана тайфа, която ни управляваше до момента! И на почетното 111 място по независимост на словото, дружно с най- нещастните африкански страни!
/А българинът, съгласно едно скорошно интернационално изследване, е освен измежду най- нещастните, само че и измежду най- малко милостивите към непознатото страдалчество в света / дружно с поляците, литовците и естонците/. И по какъв начин се изяснява това? Сигурно с прекомерната изнервеност, неустановеност и индивидуализъм на българина, некадърен да се сплоти, да застане единно зад обща идея... /
Моята огромна паника в този момент е за
културата на България, постоянно подценявана, изтиквана
“натясно в ъгъла” / С. Моъм/. Т.нар. “културна политика” от последните години нанесе непоправими вреди на българското общество и провокира един, за жалост бездънен и необратим развой на лумпенизация, на опростачване на нацията, която стигна до такава степен, че към този момент приветства учиндолския шоумен, Ивана / любимката на премиера/, Кондьо, Криско, Глория и Азис! На последния се даде даже телевизионно предаване!
А Министерството на българската просвета не направи нищо, с цел да спре тази злополука. В очите на обществеността то от дълго време е към този момент ненужно. Всъщност какво прави то за българската просвета? А какво направи невежият eксминистър- мултак, в този момент народен представител / който псува и приказва на турски под герба на България! –вижте видеото в Интернет/, с изключение на, че изцяло унищожи така и така изстрадалата българската просвета?
Преди време той даже реши, че трябвало да редуцира / представете си, той?!/ Операта на Стара Загора, най- остарялата след столичната / учредена през далечната 1925/, център на единствения оперен фестивал на Балканите, Театъра и Оперетата на остарялата ни столица, Националната оперета / една от водещите в света/ и неповторимия „ Арабеск”! А въпреки това, Министерството нехае за множеството от институтите у нас.
Много от тях се разрушават - било заради липса на средства и на неприятно, а и в някои случаи, подмолно или неспособно ръководство. Тези институти сякаш са на територията на общините, а кметовете им са безсилни да вземем за пример да прогонят някой директор- рушител, апаш и деспот, тъй като е „ правилен кадър на Партията”!
А и също така - мощното деструктивното начало, заложено в двете неповторими по своята нелепост и неприспособимост “реформи” - театралната и музикалната, и тази, необикновено нелепата!, с „ делегираните бюджети” и нежеланието на властта да предприеме каквото и да е в региона на културата. За неуките ни управници тя е „ деветата дупка на кавала”. Да, за тези бездуховни хора се оказа, че най- значимото е да се награбят доколкото могат и след тях и потоп да стане. Нали тях няма да ги засегне, толкоз са се ояли, награбили, самозабравили... Една незаконна върхушка, която от няколко години се бори със зъби и нокти за властта. И даже към този момент ни постанова и цензура! Посегнаха и на науката.
Някоя си Менда, която споделя „ бюжет”, вместо „ бюДжет”, назова учените от Българската академия на науките...”просяци” /?!/, тъй като поискали мизерните средства за просвета да бъдат малко нараснали и заплатите на младите учени да не бъдат колкото на метачките по улиците. „ Сит тулум за просвета ням!”, сподели преди години огромният Радой. Но го сподели за съответно лице, не и за държавната власт, която преди, въпреки всичко, поддържаше науката и културата. А в този момент епиграмата се отнася за цяла една група от хора със закърнели сетива за просвета, просвета, нематериалност.
Да, ясно е, че тези „ царе” не са мястото си, както би споделил и великият Андерсен, с който сме израснали. Ние, българите, от опит знаем, че е елементарно да се разрушава и мъчно да се построява отначало един път разрушеното. Държавата ни е към този момент разрушена. Нямаме промишленост, земеделие, енергетика, сигурни пътища и тунели, безвредни жепелинии, добър градски превоз, водоснабдяване, обикновено опазване на здравето, обществено дело, унищожават се науката, културата и образованието. С една дума: нямаме нищо!
За 11 години ГЕРБ унищожи изцяло всичко. Нямаме нито съответна полиция, към този момент стартира да пребива и наранява и почтени протестиращи, а и за армията, да не приказваме!, които да ни бранят и прииждащите емигранти и терористи, и от наглостта на ромите. Да, държавност – напълно нямаме. Станахме протекторат, който се люшка сред Изтока и Запада. Явно е, че разрушителното начало е към този момент водещото у нас. По- тъкмо у множеството от нашите национални натрапници, пардон, „ избраници”.
Тези дни още веднъж прочетох приказката на Андерсен във музи превод на писателя Светослав Минков. Тя приключва по този начин: “Всеки на мястото си! И туй ще бъде в миналото. Нали Вечността е дълга, доста по- дълга от тази глупава история?!”
Дано! Но в случай че не стоим със скръстени ръце и да вземем да ги изметем! И да отидат на мястото си! Част от тях на бунището на историята. Най- сетне! Търпеливостта на българина, страдал и търпял цели пет века под едно варварско иго, е в действителност пословична, само че не и безгранична.
Започнах с обичания Андерсен. Вярно е, че „ царят е гол”, нали?! А френският публицист Антоан дьо Риварол / 1753- 1801/ го е споделил най- тъкмо: „ Когато народът е по-просветен от ръководещия го, революцията е неизбежна!”.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ