Мутри вън - хубаво. А главните мутри - вовеки вътре?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В революционните среди битува горест, че половината - или повече - интелектуалци били за статуквото и срещу радикалната смяна... В когнитивен дисонанс съм с революционните сили. Не следя такива 50 на 100 - или повече интелектуалци. Има такива интелектуалци, които са за статуквото, само че относителният им дял е доста по-малък. Виж, има една друга група интелектуалци - и доста неинтелектуалци, само че рационални хора, които отхвърлят уверено статуквото, само че имат съществени терзания за това КАК си отива - или ще си отиде статуквото. " Мутри вън " - хубаво, но всички мутри ли, или някои мутри - вън, а други - назад вътре? А основните мутри - вовеки вътре? Тези хора са в действителност доста, може и да са болшинство. От какво се тормозят те? Например от опцията омръзналото - пристигналото до гуша статукво - да бъде сменено от власт на лобисти, взимащи пари от олигарси в заточение. Притесняват се от това, че босовете на олигархичната мафия ще се спогодят между тях, само че бъркотията, която ще провокират ще лиши елементарните хора и от остатъците на държавни институции, които оцеляват след 30 години ръководство на милиционерската олигархия. Притесняват се от това, че в случай че държавната политика за ръководство на коронавирус епидемията в ръцете на Бойко Борисов е подложена на нахален персонален авантюризъм и непоследователност, то при длъжностен кабинет ще се окаже в още по-големи руини - поради обстоятелството, че президентът Радев до момента се е изказвал по въпросите на ковид по един нихилистичен метод - отхвърлящ карантината, ограничаващите ограничения и така нататък Тези почтени за пренебрежение човеци не имат вяра на революционните водачи - и на тези зад тях, че ще бъдат в положение да сглобят едно обичайно ръководство в изискванията на епидемиологична, икономическа и политическа рецесия. Тези страхливи хора не дръзват да облекат с доверието си господин Слави Трифонов, госпожа Мая Манолова, отровното трио и така нататък, които би трябвало да ни изведат към светлото бъдеще на възродено триене на талончета... Страхливите интеклектуалци се стремят да припознаят Демократична България като почтена опция на клептокрацията, само че се тормозят - може би несправедливо - че тази политическа мощ едва-едва минава към двуцифрена отметка на своята политическа известност. Последно, само че не и по значение, излишно внимателните интелектуалци - или огромна част от тях - са претърпели част от живота си под сянката на великия Съветски съюз и желаят гаранции, че в България на власт няма да дойдат хора, които показват по-голяма преданост към Русия, в сравнение с към България. Дали такива хора могат да дойдат на власт за три месеца или за 30 години - въпросните интелектуалци не биха желали да гадаят, нито да поемат този вид опасности. Има и още един въпрос, който се слага от революционните сили. " След като сте срещу бързото унищожаване на статуквото, какво в действителност желаете? Как си представяте пътя напред към освобождение от актуалната политическа и социална обсада? " На този въпрос внимателните интелектуалци стартират да мигат учудено. Защото те го задават на революционните сили през цялото време на митингите: " Каква е тактиката на смяната след оставките, които желаете? " Единственият отговор, който получават е - не пречете на революцията! Когато революцията успее, тогава ще забележим. Е, хубаво - тогава ще забележим. А другояче - в случай че е на съществено - въпросът е значим и главен: какво и по какъв метод вършим, в какъв публичен формат с цел да осигурим изтласкване на олигархията от превзетата страна и за създаване на естествена европейска държавност? Отговорът на този въпрос предшества революционния възторг - дайте да ги довършим, пък след това ще забележим. Защото става дума за сериозна и огромна тактика. А не за олигархично танго - стани ти, аз да седна.
P.S. Навремето бях за малко стажант - преподавател и изпитвах децата в 11 клас по обществознание. Едно мъдро момиче не беше чело урока, само че умееше да мисли. Питах го - " Какво е това гражданска война? " Детето намерения 5-10 секунди и отговори: " Революцията е такова нещо, което непрестанно пречи на еволюцията... " Правилно - не е по учебника на революционерите, само че е самата истина.
В революционните среди битува горест, че половината - или повече - интелектуалци били за статуквото и срещу радикалната смяна... В когнитивен дисонанс съм с революционните сили. Не следя такива 50 на 100 - или повече интелектуалци. Има такива интелектуалци, които са за статуквото, само че относителният им дял е доста по-малък. Виж, има една друга група интелектуалци - и доста неинтелектуалци, само че рационални хора, които отхвърлят уверено статуквото, само че имат съществени терзания за това КАК си отива - или ще си отиде статуквото. " Мутри вън " - хубаво, но всички мутри ли, или някои мутри - вън, а други - назад вътре? А основните мутри - вовеки вътре? Тези хора са в действителност доста, може и да са болшинство. От какво се тормозят те? Например от опцията омръзналото - пристигналото до гуша статукво - да бъде сменено от власт на лобисти, взимащи пари от олигарси в заточение. Притесняват се от това, че босовете на олигархичната мафия ще се спогодят между тях, само че бъркотията, която ще провокират ще лиши елементарните хора и от остатъците на държавни институции, които оцеляват след 30 години ръководство на милиционерската олигархия. Притесняват се от това, че в случай че държавната политика за ръководство на коронавирус епидемията в ръцете на Бойко Борисов е подложена на нахален персонален авантюризъм и непоследователност, то при длъжностен кабинет ще се окаже в още по-големи руини - поради обстоятелството, че президентът Радев до момента се е изказвал по въпросите на ковид по един нихилистичен метод - отхвърлящ карантината, ограничаващите ограничения и така нататък Тези почтени за пренебрежение човеци не имат вяра на революционните водачи - и на тези зад тях, че ще бъдат в положение да сглобят едно обичайно ръководство в изискванията на епидемиологична, икономическа и политическа рецесия. Тези страхливи хора не дръзват да облекат с доверието си господин Слави Трифонов, госпожа Мая Манолова, отровното трио и така нататък, които би трябвало да ни изведат към светлото бъдеще на възродено триене на талончета... Страхливите интеклектуалци се стремят да припознаят Демократична България като почтена опция на клептокрацията, само че се тормозят - може би несправедливо - че тази политическа мощ едва-едва минава към двуцифрена отметка на своята политическа известност. Последно, само че не и по значение, излишно внимателните интелектуалци - или огромна част от тях - са претърпели част от живота си под сянката на великия Съветски съюз и желаят гаранции, че в България на власт няма да дойдат хора, които показват по-голяма преданост към Русия, в сравнение с към България. Дали такива хора могат да дойдат на власт за три месеца или за 30 години - въпросните интелектуалци не биха желали да гадаят, нито да поемат този вид опасности. Има и още един въпрос, който се слага от революционните сили. " След като сте срещу бързото унищожаване на статуквото, какво в действителност желаете? Как си представяте пътя напред към освобождение от актуалната политическа и социална обсада? " На този въпрос внимателните интелектуалци стартират да мигат учудено. Защото те го задават на революционните сили през цялото време на митингите: " Каква е тактиката на смяната след оставките, които желаете? " Единственият отговор, който получават е - не пречете на революцията! Когато революцията успее, тогава ще забележим. Е, хубаво - тогава ще забележим. А другояче - в случай че е на съществено - въпросът е значим и главен: какво и по какъв метод вършим, в какъв публичен формат с цел да осигурим изтласкване на олигархията от превзетата страна и за създаване на естествена европейска държавност? Отговорът на този въпрос предшества революционния възторг - дайте да ги довършим, пък след това ще забележим. Защото става дума за сериозна и огромна тактика. А не за олигархично танго - стани ти, аз да седна.
P.S. Навремето бях за малко стажант - преподавател и изпитвах децата в 11 клас по обществознание. Едно мъдро момиче не беше чело урока, само че умееше да мисли. Питах го - " Какво е това гражданска война? " Детето намерения 5-10 секунди и отговори: " Революцията е такова нещо, което непрестанно пречи на еволюцията... " Правилно - не е по учебника на революционерите, само че е самата истина.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ