Еврохолд или Пеевски и Борисов купуват ЧЕЗ-България?
ФАКТИ огласява журналистически следствия от разнообразни медии, тъй като поддържа свободата на словото.
Сигнал до Европейска комисия може да замрази договорката по продажбата на ЧЕЗ-България на българската компания Еврохолд, която би трябвало да бъде финализирана в най-близко бъдеще. Очаква се инспекция да стартира и чешката прокуратура, която към този момент проверява продажбата на Топлоелектрическа централа – Варна и последващото ѝ придобиване от Ахмед Доган от ЧЕЗ-България.
В сигнала до Брюксел, който е изпратен и до някои непознати посолства в Прага се оповестява за смяна в текстове от контракта, които нарушават законовата процедура. Повдига се също въпросът кой в действителност стои зад Еврохолд в тази договорка и каква е ролята на депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски и премиера Бойко Борисов в цялата скица?
Съмненията идват от данните за инкасирани загуби на „ Еврохолд България “ през 2020 година Според медии сдружението завършва деветмесечието на предходната година със загуба в размер на 13,5 млн. лева В останалите три месеца до края на годината ситуацията не се е подобрило. От което поражда разумният въпрос: Как Еврохолд ще изплати 335 млн евро за ЧЕЗ в случай, че е на загуба и коя финансова институция би финансирала такава огромна договорка?
Най-големият проблем, съгласно сигнала, обаче е посоченото нарушаване на процедурата. Става дума за отстраненото в контракта предписание да не се трансферират акции от новия преобретател в идващите 5 години. Това е станало през ноември, съгласно нашите източници. Европейски Съюз е въвел въпросното предписание, известно като член 7.4, с цел да се предотвратят покупко-продажби с подставени лица и пране на пари като се подсигуряват 5 години, през които не могат да се вършат неразбираеми врътки, жестоко казано. Около тази договорка витаят подозрения, че след подписването ѝ 51% от акциите ще бъдат трансферирани на други лица или компании. Чии са те? Кой стои зад тях? Това не е ясно и несъмнено ще бъде отричано, само че слуховете към този момент сочат към имената на Пеевски и Борисов в качеството на основател и дал „ зелена светлина “… Съществува даже версия, че Борисов не е подал оставка поради митингите през лятото точно, с цел да се случи тази и някои други покупко-продажби по стремежи от избрани кръгове метод. Когато няма бистрота – идват слуховете и другите версии, разяснява за Фрог нюз специалист по тематиката с енергетиката. Той удостовери, че двете имена се свързват с въпросната договорка, като добавя, че след заканата на Борисов в оня диалог с вице-премиера Томислав Дончев, изминал в медиите: „ Иначе, раздуйте това, че вкарах по този начин го вкарах…. АДФИ, товааа – КФН, това кафене по Еврохолд… на тоя да му размажа физиономията, че не се преценява с мене. Това е доста значимо! “ нещата по договорката са се трансформирали коренно в посока купувачът да остане подобен официално.
Въпросителните са доста. Например, коя финансова институция ще поддържа купувача, в случай, че ще му трябват най-малко 335 млн евро за 61% от ЧЕЗ? Еврохолд обаче са длъжни да купят и останалата част до 100% за към още 200 млн евро. Това прави 535 млн евро или над 1 милиард лв.. Към този общ брой би трябвало да се прибавят и още към 115 млн евро за покриване на дълг на сдружението, който би трябвало да се рефинансира. Това прави 13 х EBITDA (оперативната облага преди лихви, налози и амортизации), което е колосална разлика, съпоставена с възприетата междинна за Европейски Съюз 3-4 х EBITDA.
Според специалисти сходна разлика е неестествена и постоянно значи пране на пари.
В началото на януари 2021 година бе оповестено, че Еврохолд купува електроразпределителното сдружение ЧЕЗ Разпределение България АД и компанията за публично доставяне с електрическа енергия ЧЕЗ Електро България АД, както и 100% от акциите на лицензирания търговец на електрическа енергия ЧЕЗ Трейд България ЕАД, компанията за IT услуги - ЧЕЗ ИКТ България ЕАД, фотоволтаичния парк Фри Енерджи Проджект Орешец, сдружението за произвеждане на електричество от биомаса - Бара Груп, и ЧЕЗ България ЕАД, която координира и ръководи активността на всички сдружения на чешката група у нас. Цената е 335 млн евро.
Следващите стъпки по реализирането на договорката са подписването на договорите за финансиране и прехвърлянето на акциите. Финансирането щяло да бъде обезпечено посредством лични средства и заемен капитал от капиталови банки.
" Разрешителните от антимонополния орган и енергийния регулатор ни разрешават да пристъпим към финансирането и завършването на договорката. Имаме поддръжката на световни капиталови банки с богат опит в сходни покупко-продажби, които ще обезпечат нужния заемен капитал. След довеждане докрай на придобиването ще работим за основаването на мощна районна ютилити компания, " разяснява Васил Стефанов, началник " Придобивания и сливания " в " Еврохолд България ", представен от медиите.
В началото на годината ЧЕЗ получи утвърждение и от Европейската комисия да продаде бизнеса си в прилежаща Румъния. Купувач е австралийската Macquarie Infrastructure and Real Assets (MIRA), а договорката се прави оценка на към 1 милиарда Евро. Продажбата се нуждае от утвърждението на румънския Национален съвет по защита преди да бъде приключена.
В България такова утвърждение, обвързвано с разбор на смисъла на договорката по отношение на националната сигурност, не е желано и надлежно не е получавано.
В сигнала до Европейска комисия и непознати дипломатически задачи се загатва името на члена на Борда на шефовете на ЧЕЗ в Прага Томаш Плескаш. Въпросният върховен чиновник бил обект на инспекция по проблема с продажбата на ТЕЦ-Варна. В някои среди се приказва, че по тази договорка е осъществена и корупционна процедура на стойност към 5 млн евро. Детайлите се обясняват сега от чешки прокурори и проверяващи органи.
Името на Плескаш се появява в български медии през 2013 година, когато по предписание на тогавашния основен прокурор Сотир Цацаров разпорежда инспекция на енерго-разпределителните сдружения ЕВН, Енерго-про и ЧЕЗ за възможни нарушавания. Тогава Плескач декларира, че санкцията за ЧЕЗ е дребна – 60 000 лева и е за дребни нарушавания, които са отстранени доста бързо.
Припомняме, че през 2018 година претендент да купи ЧЕЗ-България бе Гинка Върбакова, която притежаваше компания с 50 000 лв., а си бе харесала компания с активи за 1,8 млрд лв..
На 09.11.2018 Илиян Василев написа в clubz.bg: На пръв взор истериката към договорката с „ ЧЕЗ България “ е мъчно обяснима, изключително в случай че се съизмери с лекотата, с която се осъществя сходна политико-олигархична скица с Топлоелектрическа централа „ Варна “, която успешно бе наречена Топлоелектрическа централа „ Доган “.
Човек се пита, в случай че Доган и Пеевски стояха зад Гинка, до момента да сме не запомнили за придобиването. Значи е някой различен, доста, само че незадоволително авторитетен и който не може да повтори упражнението на вложителя Доган - да строи в една редица министерства, държавни компании, регулатори, Комисия за защита на конкуренцията, да обезпечи подслон от медии, ДАНС и прокуратурата.
По-важен е другият въпрос - кой от „ Големите “ стои зад нея, тъй като е ясно, че тя е лице и фасада.
Недоверието към институциите пораства, задкулисието господства на практика всяка по-голяма бизнес трансакция. Ако се поровите в историята на госпожа Върбакова като „ вложител и управител “, мъчно ще намерите даже и обикновено съображение да ѝ вярвате. Сделката по придобиването на „ ЧЕЗ България “ не е от нейния мащаб и от всичко, което знае за сходни преводи, самата тя е най-значимият и неуправляем риск в уравнението по придобиването. Ясно е също, че зад нея стои мрежа от политици, предприемачи, заинтригувани лица, които са действителните господари. Не става дума за елементарна пазарна договорка, а за борба сред политически лобита с олигархични метастази.
„ Държавата знае кой стои зад Върбакова. Не е допустимо дребна българска фирмичка да купи едно от най-големите сдружения в страната. Ако някои няма лични средства, а не заеми, въобще не може да влезе през вратата на ЧЕЗ да договаря. Това пък е мнението на вицепремиера от държавното управление на Симеон Сакскобурготски Николай Василев.
Той дефинира като неуместна обстановката страната да влиза в договорката. Василев разяснява, че когато преди 2 седмици се заприказва за пазаруването на ЧЕЗ от „ Инерком “, това е било най-лошото, което може да се случи. Но сега най-неприятният излаз от обстановката ще бъде страната да влезе в договорката.
И тогава клюки свързваха името на премиера Борисов със договорката за пазаруване на ЧЕЗ-България.
„ Вече не сянката, а телосложението на Борисов се вижда зад " Инерком ", декларира тогава пред " Дарик " депутатът от Българска социалистическа партия Стоян Мирчев за българската компания, която желае да придобие енерго-разпределителното (ЕРП) сдружение ЧЕЗ. Според Мирчев самите финансови капитали, които стоят зад договорката не са ясни, а " Инерком " няма личен капитал и благоприятни условия да ръководи компанията.
Самият Борисов бе безапелационен и на 27.02.2018 година декларира, че „ договорката за ЧЕЗ е скандална скица с присъединяване на руско-грузински офшорки с български банки “. Борисов отиде по-далеч и упрекна електро-разпределителното сдружение в присъединяване в скрит план против него по време на митингите през 2013 година Борисов се закани още страната да придобие 34% от сдружението и да поеме ръководството му. Това бе неуместно предложение, което естествено не бе даже стартирано.
На собствен ред чешкият министър председател Андрей Бабиш съобщи, че министър председателят Бойко Борисов е разговарял с него за опцията за придобиване на електроразпределителното сдружение на ЧЕЗ от страната. Интересът на Борисов е бил, “съвсем общ”, а Бабиш го е препратил към управлението на ЧЕЗ, откакто е подчертал, че договорката с " Инерком " на Гинка Върбакова към този момент е завършен случай.
29.10.2020 ceskenoviny.cz написа: ЧЕЗ стъпва в България през 2004 година, когато купи три разпределителни компании за 281,5 млн евро. Поради продължаващите разногласия с локалните управляващи, които не престават от февруари 2013 година, чешкото сдружение взема решение да напусне страната. Една от аргументите е налаганите санкции, които са оспорвани от компанията, най-вече за злоупотреби с господстващо състояние. През 2016 година ČEZ завежда интернационален арбитраж против българското държавно управление за стотици милиони евро заради намеси, които съгласно компанията са навредили на бизнеса ѝ. Арбитражното произвеждане към момента не е завършило.
На 07.01.2021 година по време на брифинг министър председателят Борисов съобщи яростно: Не съм съдружник с Пеевски. Не съм го виждал от години. Реакцията бе във връзка изказване на президента Румен Радев, че министър председателят е съдружник с депутата от Движение за права и свободи.
Сигнал до Европейска комисия може да замрази договорката по продажбата на ЧЕЗ-България на българската компания Еврохолд, която би трябвало да бъде финализирана в най-близко бъдеще. Очаква се инспекция да стартира и чешката прокуратура, която към този момент проверява продажбата на Топлоелектрическа централа – Варна и последващото ѝ придобиване от Ахмед Доган от ЧЕЗ-България.
В сигнала до Брюксел, който е изпратен и до някои непознати посолства в Прага се оповестява за смяна в текстове от контракта, които нарушават законовата процедура. Повдига се също въпросът кой в действителност стои зад Еврохолд в тази договорка и каква е ролята на депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски и премиера Бойко Борисов в цялата скица?
Съмненията идват от данните за инкасирани загуби на „ Еврохолд България “ през 2020 година Според медии сдружението завършва деветмесечието на предходната година със загуба в размер на 13,5 млн. лева В останалите три месеца до края на годината ситуацията не се е подобрило. От което поражда разумният въпрос: Как Еврохолд ще изплати 335 млн евро за ЧЕЗ в случай, че е на загуба и коя финансова институция би финансирала такава огромна договорка?
Най-големият проблем, съгласно сигнала, обаче е посоченото нарушаване на процедурата. Става дума за отстраненото в контракта предписание да не се трансферират акции от новия преобретател в идващите 5 години. Това е станало през ноември, съгласно нашите източници. Европейски Съюз е въвел въпросното предписание, известно като член 7.4, с цел да се предотвратят покупко-продажби с подставени лица и пране на пари като се подсигуряват 5 години, през които не могат да се вършат неразбираеми врътки, жестоко казано. Около тази договорка витаят подозрения, че след подписването ѝ 51% от акциите ще бъдат трансферирани на други лица или компании. Чии са те? Кой стои зад тях? Това не е ясно и несъмнено ще бъде отричано, само че слуховете към този момент сочат към имената на Пеевски и Борисов в качеството на основател и дал „ зелена светлина “… Съществува даже версия, че Борисов не е подал оставка поради митингите през лятото точно, с цел да се случи тази и някои други покупко-продажби по стремежи от избрани кръгове метод. Когато няма бистрота – идват слуховете и другите версии, разяснява за Фрог нюз специалист по тематиката с енергетиката. Той удостовери, че двете имена се свързват с въпросната договорка, като добавя, че след заканата на Борисов в оня диалог с вице-премиера Томислав Дончев, изминал в медиите: „ Иначе, раздуйте това, че вкарах по този начин го вкарах…. АДФИ, товааа – КФН, това кафене по Еврохолд… на тоя да му размажа физиономията, че не се преценява с мене. Това е доста значимо! “ нещата по договорката са се трансформирали коренно в посока купувачът да остане подобен официално.
Въпросителните са доста. Например, коя финансова институция ще поддържа купувача, в случай, че ще му трябват най-малко 335 млн евро за 61% от ЧЕЗ? Еврохолд обаче са длъжни да купят и останалата част до 100% за към още 200 млн евро. Това прави 535 млн евро или над 1 милиард лв.. Към този общ брой би трябвало да се прибавят и още към 115 млн евро за покриване на дълг на сдружението, който би трябвало да се рефинансира. Това прави 13 х EBITDA (оперативната облага преди лихви, налози и амортизации), което е колосална разлика, съпоставена с възприетата междинна за Европейски Съюз 3-4 х EBITDA.
Според специалисти сходна разлика е неестествена и постоянно значи пране на пари.
В началото на януари 2021 година бе оповестено, че Еврохолд купува електроразпределителното сдружение ЧЕЗ Разпределение България АД и компанията за публично доставяне с електрическа енергия ЧЕЗ Електро България АД, както и 100% от акциите на лицензирания търговец на електрическа енергия ЧЕЗ Трейд България ЕАД, компанията за IT услуги - ЧЕЗ ИКТ България ЕАД, фотоволтаичния парк Фри Енерджи Проджект Орешец, сдружението за произвеждане на електричество от биомаса - Бара Груп, и ЧЕЗ България ЕАД, която координира и ръководи активността на всички сдружения на чешката група у нас. Цената е 335 млн евро.
Следващите стъпки по реализирането на договорката са подписването на договорите за финансиране и прехвърлянето на акциите. Финансирането щяло да бъде обезпечено посредством лични средства и заемен капитал от капиталови банки.
" Разрешителните от антимонополния орган и енергийния регулатор ни разрешават да пристъпим към финансирането и завършването на договорката. Имаме поддръжката на световни капиталови банки с богат опит в сходни покупко-продажби, които ще обезпечат нужния заемен капитал. След довеждане докрай на придобиването ще работим за основаването на мощна районна ютилити компания, " разяснява Васил Стефанов, началник " Придобивания и сливания " в " Еврохолд България ", представен от медиите.
В началото на годината ЧЕЗ получи утвърждение и от Европейската комисия да продаде бизнеса си в прилежаща Румъния. Купувач е австралийската Macquarie Infrastructure and Real Assets (MIRA), а договорката се прави оценка на към 1 милиарда Евро. Продажбата се нуждае от утвърждението на румънския Национален съвет по защита преди да бъде приключена.
В България такова утвърждение, обвързвано с разбор на смисъла на договорката по отношение на националната сигурност, не е желано и надлежно не е получавано.
В сигнала до Европейска комисия и непознати дипломатически задачи се загатва името на члена на Борда на шефовете на ЧЕЗ в Прага Томаш Плескаш. Въпросният върховен чиновник бил обект на инспекция по проблема с продажбата на ТЕЦ-Варна. В някои среди се приказва, че по тази договорка е осъществена и корупционна процедура на стойност към 5 млн евро. Детайлите се обясняват сега от чешки прокурори и проверяващи органи.
Името на Плескаш се появява в български медии през 2013 година, когато по предписание на тогавашния основен прокурор Сотир Цацаров разпорежда инспекция на енерго-разпределителните сдружения ЕВН, Енерго-про и ЧЕЗ за възможни нарушавания. Тогава Плескач декларира, че санкцията за ЧЕЗ е дребна – 60 000 лева и е за дребни нарушавания, които са отстранени доста бързо.
Припомняме, че през 2018 година претендент да купи ЧЕЗ-България бе Гинка Върбакова, която притежаваше компания с 50 000 лв., а си бе харесала компания с активи за 1,8 млрд лв..
На 09.11.2018 Илиян Василев написа в clubz.bg: На пръв взор истериката към договорката с „ ЧЕЗ България “ е мъчно обяснима, изключително в случай че се съизмери с лекотата, с която се осъществя сходна политико-олигархична скица с Топлоелектрическа централа „ Варна “, която успешно бе наречена Топлоелектрическа централа „ Доган “.
Човек се пита, в случай че Доган и Пеевски стояха зад Гинка, до момента да сме не запомнили за придобиването. Значи е някой различен, доста, само че незадоволително авторитетен и който не може да повтори упражнението на вложителя Доган - да строи в една редица министерства, държавни компании, регулатори, Комисия за защита на конкуренцията, да обезпечи подслон от медии, ДАНС и прокуратурата.
По-важен е другият въпрос - кой от „ Големите “ стои зад нея, тъй като е ясно, че тя е лице и фасада.
Недоверието към институциите пораства, задкулисието господства на практика всяка по-голяма бизнес трансакция. Ако се поровите в историята на госпожа Върбакова като „ вложител и управител “, мъчно ще намерите даже и обикновено съображение да ѝ вярвате. Сделката по придобиването на „ ЧЕЗ България “ не е от нейния мащаб и от всичко, което знае за сходни преводи, самата тя е най-значимият и неуправляем риск в уравнението по придобиването. Ясно е също, че зад нея стои мрежа от политици, предприемачи, заинтригувани лица, които са действителните господари. Не става дума за елементарна пазарна договорка, а за борба сред политически лобита с олигархични метастази.
„ Държавата знае кой стои зад Върбакова. Не е допустимо дребна българска фирмичка да купи едно от най-големите сдружения в страната. Ако някои няма лични средства, а не заеми, въобще не може да влезе през вратата на ЧЕЗ да договаря. Това пък е мнението на вицепремиера от държавното управление на Симеон Сакскобурготски Николай Василев.
Той дефинира като неуместна обстановката страната да влиза в договорката. Василев разяснява, че когато преди 2 седмици се заприказва за пазаруването на ЧЕЗ от „ Инерком “, това е било най-лошото, което може да се случи. Но сега най-неприятният излаз от обстановката ще бъде страната да влезе в договорката.
И тогава клюки свързваха името на премиера Борисов със договорката за пазаруване на ЧЕЗ-България.
„ Вече не сянката, а телосложението на Борисов се вижда зад " Инерком ", декларира тогава пред " Дарик " депутатът от Българска социалистическа партия Стоян Мирчев за българската компания, която желае да придобие енерго-разпределителното (ЕРП) сдружение ЧЕЗ. Според Мирчев самите финансови капитали, които стоят зад договорката не са ясни, а " Инерком " няма личен капитал и благоприятни условия да ръководи компанията.
Самият Борисов бе безапелационен и на 27.02.2018 година декларира, че „ договорката за ЧЕЗ е скандална скица с присъединяване на руско-грузински офшорки с български банки “. Борисов отиде по-далеч и упрекна електро-разпределителното сдружение в присъединяване в скрит план против него по време на митингите през 2013 година Борисов се закани още страната да придобие 34% от сдружението и да поеме ръководството му. Това бе неуместно предложение, което естествено не бе даже стартирано.
На собствен ред чешкият министър председател Андрей Бабиш съобщи, че министър председателят Бойко Борисов е разговарял с него за опцията за придобиване на електроразпределителното сдружение на ЧЕЗ от страната. Интересът на Борисов е бил, “съвсем общ”, а Бабиш го е препратил към управлението на ЧЕЗ, откакто е подчертал, че договорката с " Инерком " на Гинка Върбакова към този момент е завършен случай.
29.10.2020 ceskenoviny.cz написа: ЧЕЗ стъпва в България през 2004 година, когато купи три разпределителни компании за 281,5 млн евро. Поради продължаващите разногласия с локалните управляващи, които не престават от февруари 2013 година, чешкото сдружение взема решение да напусне страната. Една от аргументите е налаганите санкции, които са оспорвани от компанията, най-вече за злоупотреби с господстващо състояние. През 2016 година ČEZ завежда интернационален арбитраж против българското държавно управление за стотици милиони евро заради намеси, които съгласно компанията са навредили на бизнеса ѝ. Арбитражното произвеждане към момента не е завършило.
На 07.01.2021 година по време на брифинг министър председателят Борисов съобщи яростно: Не съм съдружник с Пеевски. Не съм го виждал от години. Реакцията бе във връзка изказване на президента Румен Радев, че министър председателят е съдружник с депутата от Движение за права и свободи.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ