Даниела Бобева: Еврозоната има нужда от България, защото сме фискално отговорни
Еврозоната има потребност от България, тъй като България е фискално виновна, а политиките в тази област най-малко до последните няколко години са били постоянно доста съществени. Това съобщи проф. Даниела Бобева от Института за стопански проучвания на Българска академия на науките при представянето на стопански вероятности от въвеждането на еврото в България на днешното съвещание на Събранието на учените и член-кореспондентите на Българската академия на науките (БАН).
Проф. Бобева отбеляза, че сега се намираме в една извънредно комплицирана обстановка. По думите ѝ всичко, което се случва към нас, не намира пояснение, а няма котва, към която да има някакъв най-малко непълен консенсус за това какво съставлява този преход и дали да го създадем. Сред аргументите за това страната да е в такава комплицирана обстановка е и това, че хората, които се занимават с стопанска система - изследват, проучват и се пробват да плануват стопанската система, не споделят ясно какво съставлява еврозоната, накъдето сме тръгнали, и какъв ще бъде резултатът за страната ни, уточни тя. “Имаме и институционален проблем. Вчера министърът на финансите заяви, че в работната група, в която се проучват резултатите от еврозоната, няма консенсус сред представителите на Българска народна банка и на Министерство на финансите и в такава среда е напълно естествено да избуяват всевъзможни политически крайности и всевъзможни формули, които напълно объркват хората, които професионално не се занимават с тази работа ”, сподели още Бобева.
Според нея няма обединен научен отговор за това би трябвало или не би трябвало да одобряваме еврото. “Това е въпрос на избор, само че с цел да избереш, ти би трябвало да знаеш. Така че това познание ни липсва ”, сподели тя и добави, че това се показва непрестанно и от професионални среди. Ако ние успеем това да създадем, да кажем най-малко истините, които са ясни, тогава ще създадем и избора по-ясен, уточни още Бобева.
В еврозоната към този момент са 20 страни с 340 милиона население от 27 страни-членки на Европейски Съюз, сподели тя и добави, че в случай че сме отвън зоната, ние сме малцинство. Според нея, в случай че останем отвън зоната, ние ще се окажем в периферията. По думите ѝ е доста елементарно да не влезем в еврозоната, просто би трябвало да не изпълняваме критериите.
Бобева подсети, че ние желаеме да влезем в еврозоната още от преговорния развой за влизането ни в Европейски Съюз. Тогава защитавахме това, че желаеме с влизането в Европейски Съюз да влезем и в еврозоната. Според нея, в случай че ние тогава бяхме признали валутния механизъм като равносилен на валутния ръб, към този момент от дълго време щяхме да бъдем в еврозоната. По думите ѝ подтик към приемането на еврото беше това, че ни разрешиха левът да влезе във валутния механизъм, което се случи от юли 2010 година
Тя означи, че в този момент се чуват изявления, че ни желаят в еврозоната. Бобева уточни, че до момента не са ни желали там, а измежду причините са били, че имаме висок недостиг по настоящата сметка, а по-късно, че не бил подобаващ миг - имало рецесия. Сега има някаква междина, съгласно нея.
Бобева означи, че ние сме извънредно дисциплинирана във фискално отношение страна. Според нея това е и повода част от икономистите в страната да се тормозят от влизането в еврозоната, тъй като като влезем в нея, внезапно ще стартираме да харчим необмислено. “Ами последните две-три години това вършим в общи линии, без да сме в еврозоната. Така че тези терзания съгласно мен не са задоволително мощни ”, сподели тя.
Икономистката означи, че еврозоната има потребност от България, тъй като България е фискално виновна, а политиките в тази област най-малко до последните няколко години са били постоянно доста съществени. Според нея България също е аршин за валутна резистентност. Тя означи, че ние сме неповторими - валутен механизъм във валутния механизъм. Бобева означи, че поради валутния ръб ние сме аршин за валутна резистентност и изгоди.
Сложността на стопанската система не дава опция за безапелационна и ясно измерима оценка на резултатите от приемането или неприемането на еврото, означи тя. Както изгодите, по този начин и загубите обаче са мощно пресилени, счита Бобева. Според нея някои изгоди са безусловни - да вземем за пример сигурно българската стопанска система, като мощно подвластна от външната търговия със забележителен бранш на туризма, ще се повлияе позитивно от приемането на еврото и премахването на валутно курсовите разноски. Със сигурност ще се увеличи репутацията на страната и стопанската система, уточни още Бобева. Трябва ли да отчитаме рисковете пред еврозоната като висока задлъжнялост, попита тя и отговори, че фактически има такива, само че, съгласно нея, в еврозоната има и страни, които с добра структурна и фискална политика компенсират рисковете. На въпроса дали си губим суверенитета, Бобева уточни, че това е по този начин, само че и ще участваме във вземането на решенията. Няма да сме външна страна, добави тя.
Според Бобева би трябвало да споделяме професионално и почтено изгодите и рисковете към еврозоната, а и пътят по-късно. Българска национална банка и Министерство на финансите би трябвало да реализират консенсус в това какво мислят за еврозоната. По думите ѝ, би трябвало да спрем с популизма и свръх упованията.
Нека да покрием критериите и към този момент ние да кажем дали желаеме или не желаеме да влезем, а не другата страна да ни диктува по кое време и за какво, сподели още проф. Даниела Бобева. Тя предложи страната да поддържа невисок недостиг след изборите, да не подтикваме инфлацията с безумни политики, да престанем да се самоунижаваме. Според нея не трябва да се държим като “бедния родственик ”. По думите ѝ това помпа и нападателни националистически трендове в страната. Хората, които харесват Европейския съюз, са болшинството, а те желаят ясно да им се приказва, уточни още Бобева и добави, че те не желаят да ги залъгваш, а да се държиш почтено. Проф. Бобева уточни, че няма да влизаме през задния двор.
Проф. Бобева отбеляза, че сега се намираме в една извънредно комплицирана обстановка. По думите ѝ всичко, което се случва към нас, не намира пояснение, а няма котва, към която да има някакъв най-малко непълен консенсус за това какво съставлява този преход и дали да го създадем. Сред аргументите за това страната да е в такава комплицирана обстановка е и това, че хората, които се занимават с стопанска система - изследват, проучват и се пробват да плануват стопанската система, не споделят ясно какво съставлява еврозоната, накъдето сме тръгнали, и какъв ще бъде резултатът за страната ни, уточни тя. “Имаме и институционален проблем. Вчера министърът на финансите заяви, че в работната група, в която се проучват резултатите от еврозоната, няма консенсус сред представителите на Българска народна банка и на Министерство на финансите и в такава среда е напълно естествено да избуяват всевъзможни политически крайности и всевъзможни формули, които напълно объркват хората, които професионално не се занимават с тази работа ”, сподели още Бобева.
Според нея няма обединен научен отговор за това би трябвало или не би трябвало да одобряваме еврото. “Това е въпрос на избор, само че с цел да избереш, ти би трябвало да знаеш. Така че това познание ни липсва ”, сподели тя и добави, че това се показва непрестанно и от професионални среди. Ако ние успеем това да създадем, да кажем най-малко истините, които са ясни, тогава ще създадем и избора по-ясен, уточни още Бобева.
В еврозоната към този момент са 20 страни с 340 милиона население от 27 страни-членки на Европейски Съюз, сподели тя и добави, че в случай че сме отвън зоната, ние сме малцинство. Според нея, в случай че останем отвън зоната, ние ще се окажем в периферията. По думите ѝ е доста елементарно да не влезем в еврозоната, просто би трябвало да не изпълняваме критериите.
Бобева подсети, че ние желаеме да влезем в еврозоната още от преговорния развой за влизането ни в Европейски Съюз. Тогава защитавахме това, че желаеме с влизането в Европейски Съюз да влезем и в еврозоната. Според нея, в случай че ние тогава бяхме признали валутния механизъм като равносилен на валутния ръб, към този момент от дълго време щяхме да бъдем в еврозоната. По думите ѝ подтик към приемането на еврото беше това, че ни разрешиха левът да влезе във валутния механизъм, което се случи от юли 2010 година
Тя означи, че в този момент се чуват изявления, че ни желаят в еврозоната. Бобева уточни, че до момента не са ни желали там, а измежду причините са били, че имаме висок недостиг по настоящата сметка, а по-късно, че не бил подобаващ миг - имало рецесия. Сега има някаква междина, съгласно нея.
Бобева означи, че ние сме извънредно дисциплинирана във фискално отношение страна. Според нея това е и повода част от икономистите в страната да се тормозят от влизането в еврозоната, тъй като като влезем в нея, внезапно ще стартираме да харчим необмислено. “Ами последните две-три години това вършим в общи линии, без да сме в еврозоната. Така че тези терзания съгласно мен не са задоволително мощни ”, сподели тя.
Икономистката означи, че еврозоната има потребност от България, тъй като България е фискално виновна, а политиките в тази област най-малко до последните няколко години са били постоянно доста съществени. Според нея България също е аршин за валутна резистентност. Тя означи, че ние сме неповторими - валутен механизъм във валутния механизъм. Бобева означи, че поради валутния ръб ние сме аршин за валутна резистентност и изгоди.
Сложността на стопанската система не дава опция за безапелационна и ясно измерима оценка на резултатите от приемането или неприемането на еврото, означи тя. Както изгодите, по този начин и загубите обаче са мощно пресилени, счита Бобева. Според нея някои изгоди са безусловни - да вземем за пример сигурно българската стопанска система, като мощно подвластна от външната търговия със забележителен бранш на туризма, ще се повлияе позитивно от приемането на еврото и премахването на валутно курсовите разноски. Със сигурност ще се увеличи репутацията на страната и стопанската система, уточни още Бобева. Трябва ли да отчитаме рисковете пред еврозоната като висока задлъжнялост, попита тя и отговори, че фактически има такива, само че, съгласно нея, в еврозоната има и страни, които с добра структурна и фискална политика компенсират рисковете. На въпроса дали си губим суверенитета, Бобева уточни, че това е по този начин, само че и ще участваме във вземането на решенията. Няма да сме външна страна, добави тя.
Според Бобева би трябвало да споделяме професионално и почтено изгодите и рисковете към еврозоната, а и пътят по-късно. Българска национална банка и Министерство на финансите би трябвало да реализират консенсус в това какво мислят за еврозоната. По думите ѝ, би трябвало да спрем с популизма и свръх упованията.
Нека да покрием критериите и към този момент ние да кажем дали желаеме или не желаеме да влезем, а не другата страна да ни диктува по кое време и за какво, сподели още проф. Даниела Бобева. Тя предложи страната да поддържа невисок недостиг след изборите, да не подтикваме инфлацията с безумни политики, да престанем да се самоунижаваме. Според нея не трябва да се държим като “бедния родственик ”. По думите ѝ това помпа и нападателни националистически трендове в страната. Хората, които харесват Европейския съюз, са болшинството, а те желаят ясно да им се приказва, уточни още Бобева и добави, че те не желаят да ги залъгваш, а да се държиш почтено. Проф. Бобева уточни, че няма да влизаме през задния двор.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ