Великобритания свързана под вода с Европа поне още 100 г.
Евротунел e най-дългият подводен път и измежду инженерните чудеса в света
“Когато това се случи, плачехме от наслада. Бяхме осъществили първата сухоземна връзка сред Франция и Англия ”, спомня си Филип Козет. 68-годишният французин има неповторим шанс да е един от двамата строителни служащи, които ще прокопаят последните метри на едно от най-уникалните подводни пътни уреди, създавани в Европа.
Това се случва на 1 декември 1990 година в 12,12 часа. Козет управлява тунелопробивната машина, която е минала 15,6 км под дъното на протока Ламанш от френския бряг. От английския остров е тръгнала друга, която е прокопала над 22-километрово трасе. Последните метри от нейната работа са поверени на англичанина Греъм Фаг, който също като Козет носи националния си байрак, с цел да създадат историческо здрависване, щом се срещат в подземната изложба.
Снимката на двамата и до през днешния ден се употребява като едно от най-ярките доказателства за силата на Обединена Европа, макар че Англия избра да напусне Европейски Съюз. И въпреки Фаг да признава, че е дал своя вот в интерес на Брекзит през 2016 година, той продължава да се чува по телефона с френския си сътрудник.
“Последния път, когато говорихме, Фаг ми сподели на френски “Добър ден, приятелю ”. Аз самият почитам решението на британците да изоставен Евросъюза, въпреки да считам, че това е връщане с 50 година обратно. Те може да са решили по този начин, само че влаковете ще продължат да се движат под Ламанша.
Тунелът, който направихме дружно, ще остане символ на близостта, даже англичаните да желаят да се дистанцират ”, изяснява Козет пред френски вестник.
Първите хрумвания за създаване на сухопътна връзка сред континентална Европа и Британските острови се появяват още през 1802 година За да се отговори на увеличаващия се търговски интерес, френският инженер Алберт Матю предлага да се направи подводен тунел в най-тясната част на пролива, който ги разделя. Проектът му е за оборудване на две равнища, което да разрешава прекосяване на каруци. Тъй като въпреки всичко става въпрос за трасе от над 30 км, по средата му да се построи неестествен остров за отмора.
Смятана за извънредно напредничава за времето си, концепцията му е показана на международно ревю в Париж през 1867 година, само че не се намира управническа воля и финансов запас да се осъществя. Нов подтик за нея дава основаването на Европейската икономическа общественост през 1957 година И въпреки Англия в началото да не е част от организацията, е образувана интернационална експертна група, която да създаде план за сухоземна връзка. След като Обединеното кралство се причислява към Европейски Съюз през 1973 година, е подписан и контракт за създаване на подводен железопътен път с дължина към 50 км, свързващ британския пристанищен град Фолкстън и френския Кале.
Работата по “Евротунел ” стартира през 1987 година по едно и също време от двете страни, като англичаните се съгласяват да изградят над половината от 50-километровото му трасе. 38 километра от него е под вода, като тук-там тунелът стига до 75 метра под морското дъно
По тази причина строителството му е същинско предизвикателство, което никой към момента не е могъл да повтори.
“Евротунел ” продължава да е най-дългият подводен път. Обшивката му е направена по този начин, че да издържи най-малко 120 година Всъщност става въпрос за три обособени тръби – по една за всяка посока на придвижване и една спешна и обслужваща. В тях се движат само влакови композиции. Дневно те транспортират към 60 000 пасажери, 6400 камиона, 7300 коли и 140 рейса, а също и към една четвърт от комерсиалните артикули сред Обединеното кралство и Европа. Всяка комбинация е с дължина от 775 метра и изминава разстроянието сред френския и британския бряг за към 35 минути.
При старта на строителството му се счита, че ще коства към 5,5 милиарда паунда, което го подрежда измежду най-скъпите строителни планове по това време. При завършването му разноските към този момент надвишават 9 милиарда паунда, доста над плануваното, само че и Англия и Франция не се двоумят да влагат в него, защото знаят, че възвращаемостта на вложените средства е обезпечена на фона на все по-голямата подвижност на европейските жители и артикули.
“Този план е образец за това какво съставлява Европа. Той е Европа на процедура и знак на опциите, които ще съществуват в новото ѝ развиване ”, споделя английският министър председател Маргарет Тачър при едно от разискванията в Народното събрание дали да се строи тунел под Ламанша. В първите години, когато се ражда концепцията, страховете са толкоз огромни, че “Таймс ” написа през 1881 година по какъв начин той елементарно може да бъде употребен от французите, с цел да завладяват за три часа британската брегова защита
По време на дългогодишната си кариера един от най-забележителните английски политици Уинстън Чърчил на няколко пъти се пробва да разсее сходни страхове. Публикува няколко есета, в които оспорва съмненията, че тунелът може да бъде употребен за инвазия на континентален зложелател в Обединеното кралство.
След Втората международна война и новите съюзнически връзки сред Франция и Англия тези терзания отпадат, само че пък се появяват компликации с обезпечаване на финансиране. С държавни гаранции е основан британо-френски консорциум, в който вземат участие 10 банки и строителни компании от двете страни и те се заемат с реализирането на плана. Тачър, която е измежду откритите му поддръжници, не съумява да се включи в неговото публично разкриване през 1994 година, тъй като пада от власт. Това прави английската кралица Елизабет II дружно с френския президент Франсоа Митеран. Церемонията е излъчена непосредствено по малките екрани, защото тунелът се счита за една от най-значимите транспортни връзки в Европа.
Още с стартирането му през него стартират да се движат и бързите влакове Eurostar, които свързват Англия с Франция, Нидерландия и Белгия. Те да вземем за пример изминават 470-километровото разстояние сред Лондон и Париж за към 2 часа и 20 минути, или за три пъти по-малко време от пътешестване с автомобил сред двете столици. Също огромно улеснение е, че те потеглят от централни гари в двете столици, което икономисва в допълнение време.
През годините са се появявали хрумвания и за създаване на автомобилно трасе в тунела под Ламанша, само че са отхвърлени като прекомерно скъпи и комплицирани за реализация. Така се стига до настоящия вид, в който камионите, колите и пътните транспортни средства се товарят на влакови платформи и по този метод безвредно минават дистанцията от гарите във Фолкстън и Кале за към половин час.
За своите 30 година битие в Евротунел е имало относително малко произшествия, които са довеждали до продължителното прекъсване на трафика. Първите години от употребата му обаче са много предизвикателни поради опити на емигранти да преминат незаконно през него от Франция във Англия. Многократно се постанова прекъсване на влакове, за да бъдат избавени хиляди, търсещи леговище, които се пробват да се качат на платформите нелегално, до момента в който потеглят. Много хора умират при тези рисковани инициативи. Налага се построяването на километрична ограда към гарата в Кале и слагането на редица други средства за надзор.
На няколко пъти избухват и пожари в тунела, като най-сериозният от тях е през 1996 година Тогава се възпламенява товарен трен, който стопира по средата на трасето и това доста затруднява бързите дейности на пожарникарите. Унищожени са към 500 метра от железопътните линии и са нужни няколко месеца за възобновяване им.
Подобни произшествия забавят възвръщаемостта на вложените от вложителите средства в плана. Евротунел излиза за първи път на облага през 2007 година Олимпиадата в Лондон през 2012 година му обезпечи рекорден трафик, който обаче бележи внезапен спад през последните две години поради пандемията и Брекзит. През предходната година влаковете Eurostar са превозили една трета по-малко пасажери спрямо 2020 година и с 85% по отношение на годините преди коронавирусната рецесия. Оборотът на тунела е намалял с 9 на 100, като съгласно специалисти спадът ще продължи, защото от януари влязоха в действие по-строги митнически инспекции за транспорт на артикули сред Англия и Европейски Съюз, което бави прекосяването на товарните камиони, а от септември се чакат усложнения и при обработката на пасажери поради записи на биометрични данни.
“Когато това се случи, плачехме от наслада. Бяхме осъществили първата сухоземна връзка сред Франция и Англия ”, спомня си Филип Козет. 68-годишният французин има неповторим шанс да е един от двамата строителни служащи, които ще прокопаят последните метри на едно от най-уникалните подводни пътни уреди, създавани в Европа.
Това се случва на 1 декември 1990 година в 12,12 часа. Козет управлява тунелопробивната машина, която е минала 15,6 км под дъното на протока Ламанш от френския бряг. От английския остров е тръгнала друга, която е прокопала над 22-километрово трасе. Последните метри от нейната работа са поверени на англичанина Греъм Фаг, който също като Козет носи националния си байрак, с цел да създадат историческо здрависване, щом се срещат в подземната изложба.
Снимката на двамата и до през днешния ден се употребява като едно от най-ярките доказателства за силата на Обединена Европа, макар че Англия избра да напусне Европейски Съюз. И въпреки Фаг да признава, че е дал своя вот в интерес на Брекзит през 2016 година, той продължава да се чува по телефона с френския си сътрудник.
“Последния път, когато говорихме, Фаг ми сподели на френски “Добър ден, приятелю ”. Аз самият почитам решението на британците да изоставен Евросъюза, въпреки да считам, че това е връщане с 50 година обратно. Те може да са решили по този начин, само че влаковете ще продължат да се движат под Ламанша.
Тунелът, който направихме дружно, ще остане символ на близостта, даже англичаните да желаят да се дистанцират ”, изяснява Козет пред френски вестник.
Първите хрумвания за създаване на сухопътна връзка сред континентална Европа и Британските острови се появяват още през 1802 година За да се отговори на увеличаващия се търговски интерес, френският инженер Алберт Матю предлага да се направи подводен тунел в най-тясната част на пролива, който ги разделя. Проектът му е за оборудване на две равнища, което да разрешава прекосяване на каруци. Тъй като въпреки всичко става въпрос за трасе от над 30 км, по средата му да се построи неестествен остров за отмора.
Смятана за извънредно напредничава за времето си, концепцията му е показана на международно ревю в Париж през 1867 година, само че не се намира управническа воля и финансов запас да се осъществя. Нов подтик за нея дава основаването на Европейската икономическа общественост през 1957 година И въпреки Англия в началото да не е част от организацията, е образувана интернационална експертна група, която да създаде план за сухоземна връзка. След като Обединеното кралство се причислява към Европейски Съюз през 1973 година, е подписан и контракт за създаване на подводен железопътен път с дължина към 50 км, свързващ британския пристанищен град Фолкстън и френския Кале.
Работата по “Евротунел ” стартира през 1987 година по едно и също време от двете страни, като англичаните се съгласяват да изградят над половината от 50-километровото му трасе. 38 километра от него е под вода, като тук-там тунелът стига до 75 метра под морското дъно
По тази причина строителството му е същинско предизвикателство, което никой към момента не е могъл да повтори.
“Евротунел ” продължава да е най-дългият подводен път. Обшивката му е направена по този начин, че да издържи най-малко 120 година Всъщност става въпрос за три обособени тръби – по една за всяка посока на придвижване и една спешна и обслужваща. В тях се движат само влакови композиции. Дневно те транспортират към 60 000 пасажери, 6400 камиона, 7300 коли и 140 рейса, а също и към една четвърт от комерсиалните артикули сред Обединеното кралство и Европа. Всяка комбинация е с дължина от 775 метра и изминава разстроянието сред френския и британския бряг за към 35 минути.
При старта на строителството му се счита, че ще коства към 5,5 милиарда паунда, което го подрежда измежду най-скъпите строителни планове по това време. При завършването му разноските към този момент надвишават 9 милиарда паунда, доста над плануваното, само че и Англия и Франция не се двоумят да влагат в него, защото знаят, че възвращаемостта на вложените средства е обезпечена на фона на все по-голямата подвижност на европейските жители и артикули.
“Този план е образец за това какво съставлява Европа. Той е Европа на процедура и знак на опциите, които ще съществуват в новото ѝ развиване ”, споделя английският министър председател Маргарет Тачър при едно от разискванията в Народното събрание дали да се строи тунел под Ламанша. В първите години, когато се ражда концепцията, страховете са толкоз огромни, че “Таймс ” написа през 1881 година по какъв начин той елементарно може да бъде употребен от французите, с цел да завладяват за три часа британската брегова защита
По време на дългогодишната си кариера един от най-забележителните английски политици Уинстън Чърчил на няколко пъти се пробва да разсее сходни страхове. Публикува няколко есета, в които оспорва съмненията, че тунелът може да бъде употребен за инвазия на континентален зложелател в Обединеното кралство.
След Втората международна война и новите съюзнически връзки сред Франция и Англия тези терзания отпадат, само че пък се появяват компликации с обезпечаване на финансиране. С държавни гаранции е основан британо-френски консорциум, в който вземат участие 10 банки и строителни компании от двете страни и те се заемат с реализирането на плана. Тачър, която е измежду откритите му поддръжници, не съумява да се включи в неговото публично разкриване през 1994 година, тъй като пада от власт. Това прави английската кралица Елизабет II дружно с френския президент Франсоа Митеран. Церемонията е излъчена непосредствено по малките екрани, защото тунелът се счита за една от най-значимите транспортни връзки в Европа.
Още с стартирането му през него стартират да се движат и бързите влакове Eurostar, които свързват Англия с Франция, Нидерландия и Белгия. Те да вземем за пример изминават 470-километровото разстояние сред Лондон и Париж за към 2 часа и 20 минути, или за три пъти по-малко време от пътешестване с автомобил сред двете столици. Също огромно улеснение е, че те потеглят от централни гари в двете столици, което икономисва в допълнение време.
През годините са се появявали хрумвания и за създаване на автомобилно трасе в тунела под Ламанша, само че са отхвърлени като прекомерно скъпи и комплицирани за реализация. Така се стига до настоящия вид, в който камионите, колите и пътните транспортни средства се товарят на влакови платформи и по този метод безвредно минават дистанцията от гарите във Фолкстън и Кале за към половин час.
За своите 30 година битие в Евротунел е имало относително малко произшествия, които са довеждали до продължителното прекъсване на трафика. Първите години от употребата му обаче са много предизвикателни поради опити на емигранти да преминат незаконно през него от Франция във Англия. Многократно се постанова прекъсване на влакове, за да бъдат избавени хиляди, търсещи леговище, които се пробват да се качат на платформите нелегално, до момента в който потеглят. Много хора умират при тези рисковани инициативи. Налага се построяването на километрична ограда към гарата в Кале и слагането на редица други средства за надзор.
На няколко пъти избухват и пожари в тунела, като най-сериозният от тях е през 1996 година Тогава се възпламенява товарен трен, който стопира по средата на трасето и това доста затруднява бързите дейности на пожарникарите. Унищожени са към 500 метра от железопътните линии и са нужни няколко месеца за възобновяване им.
Подобни произшествия забавят възвръщаемостта на вложените от вложителите средства в плана. Евротунел излиза за първи път на облага през 2007 година Олимпиадата в Лондон през 2012 година му обезпечи рекорден трафик, който обаче бележи внезапен спад през последните две години поради пандемията и Брекзит. През предходната година влаковете Eurostar са превозили една трета по-малко пасажери спрямо 2020 година и с 85% по отношение на годините преди коронавирусната рецесия. Оборотът на тунела е намалял с 9 на 100, като съгласно специалисти спадът ще продължи, защото от януари влязоха в действие по-строги митнически инспекции за транспорт на артикули сред Англия и Европейски Съюз, което бави прекосяването на товарните камиони, а от септември се чакат усложнения и при обработката на пасажери поради записи на биометрични данни.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ