Атанас Пеканов: Силно евро, силна Европа
Еврото продължи да се утвърждава като втората най-важна валута в света и ще продължи да бъде такава, като по този метод съставлява основа за икономическото развиване на нашия съюз. Силната позиция на еврото е и мощна позиция за геополитическото въздействие на Европа и нейната непоклатимост.
В същото време, в последните 10 години, известността на еврото измежду жителите, които го употребяват - жителите на еврозоната - също пораства – от 66% подкрепящи го през 2011 до 80% през 2021. Комисар Валдис Домбровскис е една от фигурите, оставили най-сериозно своя отпечатък в тази посока.
Когато комисията на Жан-Клод Юнкер встъпи в служба през 2014 година, бяхме в обстановката да учим някои от уроците на международната финансова рецесия. Кризата тогава ни сподели, че саморегулиращите се механизми и контролът единствено върху парите и инфлацията, няма да бъдат задоволителни, с цел да реализираме оптимален стопански напредък, да предотвратим рецесиите или да се оправим с тях екс-пост. Кризата тогава ни подсети, че финансовият бранш постоянно е в центъра на нашите стопански системи и може да бъде източник на неустойчивост и амплификация на шоковете. В един паричен съюз с произлизащата от него финансова интеграция има фундаментална потребност от механизми като централизиран контрол, обезпечаване на депозитите и благоприятни условия за преструктуриране на банките, които са нужни за ефикасното действие на цялата рамка.
Разнообразието от шокове, степента на финансова интеграция и причинност изискват групови механизми за дисциплинираност и шерване на риска. Паричният съюз в никакъв случай не може да бъде единствено въпрос на условия и догатки, че обособените страни членки се държат по подобаващ метод. Още тогава, при сравнението сред еврозоната и Съединени американски щати ставаше ясно, че нямахме задоволително такива принадлежности. В Съединени американски щати за изглаждане на шоковете сред другите щати, интензивно способстват и трите канала – фискалното шерване на риска, шерването по линия на кредитирането и банковия бранш и шерването на рисковете по линия на финансовите пазари. В еврозоната, това беше доста по-малко действителност преди 10 години. Това ни правеше податливи на разнообразни типове проблеми с дълги и мъчителни последствия.
Под натиска на събитията бяха открити редица отговори на тези провокации. Създаването на общия централизиран контрол на европейско ниво и основаването на Европейския механизъм за непоклатимост бяха бързите, нужни и непосредствени решения. Благодарение на напъните на предходната комисия и особено на комисар Домбровскис, бяха направени основните стъпки за началото на банковия съюз и съюза на финансовите пазари. Това зададе посоката и визията за едно същинско задълбочаване на паричния ни съюз. Първите години бяха главно свързани с триумфи във връзка с понижение на рисковете – в това число посредством основни наставления, спомагателни условия и намаляването на неприятните заеми. Отчасти първата фаза на банковия съюз, която беше и фундаментална за същинското начало на този план, беше във връзка с понижение на риска. Това беше сериозен триумф, който стабилизира банковия бранш в Европа и го направи по-силен. Но в бъдеще, с цел да бъде изцяло приключен, банковият съюз ще изисква и дадена форма на делба на риска. Все отново пред нас остават още стъпки за завършването на банковия съюз – изключително постигането на последната стъпка, а точно обща европейска скица за гарантиране на депозитите EDIS, както и хармонизиране на редица регулации, в това число рамката за неплатежоспособност.
Същевременно, по време на Комисията Юнкер, бяха заложени и основите на съюза на финансовите пазари. Това е самодейност на Европейски Съюз за основаване на действителен обединен пазар на капитали, който обгръща целия Европейски Съюз. Разбира се, главната задача на развиването на финансовите пазари още веднъж е опцията за изглаждане на шокове и по-този метод укрепването на стабилността на Европейски Съюз по време на рецесии, при разнообразни асиметрични шокове. Трябва да си дадем сметка, обаче, че съюзът на финансовите пазари е от огромно значение и за икономическия напредък. По отношение на съюза на финансовите пазари, Европа би трябвало да се стреми към обстановка, при която и емитентите, и вложителите, да се употребяват от едни и същи съществени права във връзка с активността на финансовите пазари, без значение от страната от Европейски Съюз, в която се намират. И тук има още стъпки пред нас – огромна загуба би било да се създали голямата стъпка на единната валута, а да не се възползваме изцяло от големите позитиви на същинския банков съюз и съюз на финансовите пазари. Дълбокият и ликвиден пазар, както на дълг, по този начин и на личен капитал, би отключил финансиране изключително значимо за новаторския бранш, за новите, високорискови вложения в high-tech, от които Европа по този начин има потребност, за бъдещите европейски unicorn-и.
Тези два водещи плана вършат Европа по-модерна в икономическо отношение и по-резистентна на проблемите. Банковият съюз и съюзът на финансовите пазари направиха точно значимите стъпки, тъй че когато настъпи даден проблем, финансовият бранш да бъде източник на решения, а не на в допълнение утежняване на проблемите.
Така стигаме до третия аспект. Подялбата на рисковете на фискално равнище. Комисията на ръководителя Урсула фон дер Лайен, изправена пред голямото напрежение на коронавирус рецесията, единствено за няколко седмици през 2020 година реши тази исполинска задача на вековете. Тя я реши посредством механизма Ново потомство Европейски Съюз, в което са финансирани и Националните проекти за възобновяване и резистентност. Тази намеса, в разгара на коронавирус пандемията, осеяна с голяма неустановеност за бъдещето, успокои финансовите пазари, успокои и европейските жители, че значимите вложения ще продължат да бъдат правени, че няма да се стигне до стремително стягане на коланите, а тъкмо противоположното – Европа ще има ресурса да подсигурява средносрочно и дълготрайно вложенията в общите ни цели – зеления и цифровия преход. Това подкрепя бързото историческо възобновяване след тежкия стопански потрес на 2020 година
Емитирането на висококачествени облигации, деноминирани в евро, в границите на самодейността NextGenerationEU, ще способства за забележителното задълбочаване и увеличение на ликвидността на финансовите пазари на Европейски Съюз през идващите години и ще направи тези пазари, както и еврото, по-привлекателни за вложителите. Насърчаването на устойчивото финансиране също по този начин дава опция за превръщането на финансовите пазари на Европейски Съюз в световен център за " зелено финансиране ", което ще утвърди еврото като валута по дифолт за устойчиви финансови артикули.
В момента се намираме и по средата на още една такава полемика – за бъдещето на икономическата архитектура на Европейски Съюз и аз персонално поддържам изложените през месец ноември оферти за бъдещето на Пакта за непоклатимост и напредък.
Времената са сложни, само че точно с общите ни решения, ние като европейски жители, можем да извоюваме все по-силна място на Европа в световната стопанска система, а по този метод да допринесем за просперитета и благосъстоянието на нашите съграждани.
С всички тези промени, Икономическият и паричен съюз на Европейски Съюз (ИПС) стана по-силен с помощта на механизмите, които изградихме през последните 10 години. Подкрепено от мощния ИПС, еврото има опция да развие още повече интернационалната си роля и да разгърне цялостния си капацитет, изключително на фона на геополитическите компликации и бруталната експанзия на Русия против Украйна, които слагат света пред риска от фрагментация.
Решенията, измененията и институциите изискват доста време и старания, до момента в който се реализира консенсус. А дейностите на институциите имат положителен резултат единствено когато са достоверни, когато са credible. /БГНЕС
----------------
Атанас Пеканов, вицепремиер. Анализът е част от лекцията на вицепремиера в УНСС при удостояването на Валдис Домбровскис с почетното звание „ Доктор хонорис идея “.
В същото време, в последните 10 години, известността на еврото измежду жителите, които го употребяват - жителите на еврозоната - също пораства – от 66% подкрепящи го през 2011 до 80% през 2021. Комисар Валдис Домбровскис е една от фигурите, оставили най-сериозно своя отпечатък в тази посока.
Когато комисията на Жан-Клод Юнкер встъпи в служба през 2014 година, бяхме в обстановката да учим някои от уроците на международната финансова рецесия. Кризата тогава ни сподели, че саморегулиращите се механизми и контролът единствено върху парите и инфлацията, няма да бъдат задоволителни, с цел да реализираме оптимален стопански напредък, да предотвратим рецесиите или да се оправим с тях екс-пост. Кризата тогава ни подсети, че финансовият бранш постоянно е в центъра на нашите стопански системи и може да бъде източник на неустойчивост и амплификация на шоковете. В един паричен съюз с произлизащата от него финансова интеграция има фундаментална потребност от механизми като централизиран контрол, обезпечаване на депозитите и благоприятни условия за преструктуриране на банките, които са нужни за ефикасното действие на цялата рамка.
Разнообразието от шокове, степента на финансова интеграция и причинност изискват групови механизми за дисциплинираност и шерване на риска. Паричният съюз в никакъв случай не може да бъде единствено въпрос на условия и догатки, че обособените страни членки се държат по подобаващ метод. Още тогава, при сравнението сред еврозоната и Съединени американски щати ставаше ясно, че нямахме задоволително такива принадлежности. В Съединени американски щати за изглаждане на шоковете сред другите щати, интензивно способстват и трите канала – фискалното шерване на риска, шерването по линия на кредитирането и банковия бранш и шерването на рисковете по линия на финансовите пазари. В еврозоната, това беше доста по-малко действителност преди 10 години. Това ни правеше податливи на разнообразни типове проблеми с дълги и мъчителни последствия.
Под натиска на събитията бяха открити редица отговори на тези провокации. Създаването на общия централизиран контрол на европейско ниво и основаването на Европейския механизъм за непоклатимост бяха бързите, нужни и непосредствени решения. Благодарение на напъните на предходната комисия и особено на комисар Домбровскис, бяха направени основните стъпки за началото на банковия съюз и съюза на финансовите пазари. Това зададе посоката и визията за едно същинско задълбочаване на паричния ни съюз. Първите години бяха главно свързани с триумфи във връзка с понижение на рисковете – в това число посредством основни наставления, спомагателни условия и намаляването на неприятните заеми. Отчасти първата фаза на банковия съюз, която беше и фундаментална за същинското начало на този план, беше във връзка с понижение на риска. Това беше сериозен триумф, който стабилизира банковия бранш в Европа и го направи по-силен. Но в бъдеще, с цел да бъде изцяло приключен, банковият съюз ще изисква и дадена форма на делба на риска. Все отново пред нас остават още стъпки за завършването на банковия съюз – изключително постигането на последната стъпка, а точно обща европейска скица за гарантиране на депозитите EDIS, както и хармонизиране на редица регулации, в това число рамката за неплатежоспособност.
Същевременно, по време на Комисията Юнкер, бяха заложени и основите на съюза на финансовите пазари. Това е самодейност на Европейски Съюз за основаване на действителен обединен пазар на капитали, който обгръща целия Европейски Съюз. Разбира се, главната задача на развиването на финансовите пазари още веднъж е опцията за изглаждане на шокове и по-този метод укрепването на стабилността на Европейски Съюз по време на рецесии, при разнообразни асиметрични шокове. Трябва да си дадем сметка, обаче, че съюзът на финансовите пазари е от огромно значение и за икономическия напредък. По отношение на съюза на финансовите пазари, Европа би трябвало да се стреми към обстановка, при която и емитентите, и вложителите, да се употребяват от едни и същи съществени права във връзка с активността на финансовите пазари, без значение от страната от Европейски Съюз, в която се намират. И тук има още стъпки пред нас – огромна загуба би било да се създали голямата стъпка на единната валута, а да не се възползваме изцяло от големите позитиви на същинския банков съюз и съюз на финансовите пазари. Дълбокият и ликвиден пазар, както на дълг, по този начин и на личен капитал, би отключил финансиране изключително значимо за новаторския бранш, за новите, високорискови вложения в high-tech, от които Европа по този начин има потребност, за бъдещите европейски unicorn-и.
Тези два водещи плана вършат Европа по-модерна в икономическо отношение и по-резистентна на проблемите. Банковият съюз и съюзът на финансовите пазари направиха точно значимите стъпки, тъй че когато настъпи даден проблем, финансовият бранш да бъде източник на решения, а не на в допълнение утежняване на проблемите.
Така стигаме до третия аспект. Подялбата на рисковете на фискално равнище. Комисията на ръководителя Урсула фон дер Лайен, изправена пред голямото напрежение на коронавирус рецесията, единствено за няколко седмици през 2020 година реши тази исполинска задача на вековете. Тя я реши посредством механизма Ново потомство Европейски Съюз, в което са финансирани и Националните проекти за възобновяване и резистентност. Тази намеса, в разгара на коронавирус пандемията, осеяна с голяма неустановеност за бъдещето, успокои финансовите пазари, успокои и европейските жители, че значимите вложения ще продължат да бъдат правени, че няма да се стигне до стремително стягане на коланите, а тъкмо противоположното – Европа ще има ресурса да подсигурява средносрочно и дълготрайно вложенията в общите ни цели – зеления и цифровия преход. Това подкрепя бързото историческо възобновяване след тежкия стопански потрес на 2020 година
Емитирането на висококачествени облигации, деноминирани в евро, в границите на самодейността NextGenerationEU, ще способства за забележителното задълбочаване и увеличение на ликвидността на финансовите пазари на Европейски Съюз през идващите години и ще направи тези пазари, както и еврото, по-привлекателни за вложителите. Насърчаването на устойчивото финансиране също по този начин дава опция за превръщането на финансовите пазари на Европейски Съюз в световен център за " зелено финансиране ", което ще утвърди еврото като валута по дифолт за устойчиви финансови артикули.
В момента се намираме и по средата на още една такава полемика – за бъдещето на икономическата архитектура на Европейски Съюз и аз персонално поддържам изложените през месец ноември оферти за бъдещето на Пакта за непоклатимост и напредък.
Времената са сложни, само че точно с общите ни решения, ние като европейски жители, можем да извоюваме все по-силна място на Европа в световната стопанска система, а по този метод да допринесем за просперитета и благосъстоянието на нашите съграждани.
С всички тези промени, Икономическият и паричен съюз на Европейски Съюз (ИПС) стана по-силен с помощта на механизмите, които изградихме през последните 10 години. Подкрепено от мощния ИПС, еврото има опция да развие още повече интернационалната си роля и да разгърне цялостния си капацитет, изключително на фона на геополитическите компликации и бруталната експанзия на Русия против Украйна, които слагат света пред риска от фрагментация.
Решенията, измененията и институциите изискват доста време и старания, до момента в който се реализира консенсус. А дейностите на институциите имат положителен резултат единствено когато са достоверни, когато са credible. /БГНЕС
----------------
Атанас Пеканов, вицепремиер. Анализът е част от лекцията на вицепремиера в УНСС при удостояването на Валдис Домбровскис с почетното звание „ Доктор хонорис идея “.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ