Нова среща на лидерите на ЕС през юли, пак не се разбраха за спасителния план на ЕК
Европйските водачи не се споразумяха за оферти от Европейската комисия(ЕК) проект за възобновяване на европейската стопанска система, потърпевша от рестриктивните мерки поради пандемията от ковид.
„ Започва да се появява консенсус, само че не подценяваме компликациите “, съобщи ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел след траял няколко часа видеоконферентен диалог сред водачите, без да се стигне до компромис.
Разговорът е напреднал задоволително, тъй че да разреши да стартират незабавни договаряния със страните членки по параметрите на избавителния проект и на идващия бюджет на Европейски Съюз за 2021-2027 година. Предстои нова среща в средата на юли, с цел да се опитат отново да реализират единодушие. Тази среща ще бъде онлайн, в Брюксел, заяви Шарл Мишел.
Това ще бъде първа среща на върха на Европейски Съюз от февруари, откакто се наложи да беседват видеоконферентно поради рестриктивните мерки за пътешестване и предварителната защита против ковид.
За разлика от Шарл Мишел канцлерът на Германия Ангела Меркел не сподели оптимизъм и съобщи, че " мостовете, които следва да се построяват са доста огромни ".
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен акцентира, че остават доста проблеми, по които няма единодушие сред страните. Те са свързани с най-важните тематики за размера на избавителните стратегии, за съотношението сред безплатна помощ и заеми, по метода на разпределението на парите сред страните членки, по препоръчаните нови европейски налози за увеличение на личните доходи на бюджета на Европейски Съюз, както и на отстъпките за вноските на най-богатите страни към общия бюджет, които Комисията предлага да отпаднат. Шарл Мишел добави, че няма общо единодушие и по концепцията за обвързване на еврофондовете със спазването на върховенството на правото в страните членки.
Фон дер Лайен обаче акцентира, че концепцията за акцент върху планове, свързани със зелената стопанската система и с цифровизацията, срещат необятна поддръжка. Тя уточни, че всички водачи са уверени, че решение за приемане на избавителните стратегии би трябвало да бъде признато „ преди лятното спиране “.
Премиерът Бойко Борисов сподели по време на срещата, че България поддържа проекта за икономическо възобновяване, защото " препоръчаният метод е упорит, с извънреден и краткотраен темперамент ", както и че е " препоръчан е уравновесен компромис сред грантове и заеми ".
Припомняме, че в края на май Европейска комисия предложи проект за възобновяване на европейската стопанска система в размер на 750 милиарда евро, като две трети от парите се чака да бъдат разпределени сред страните членки като безплатна помощ и една трета като заеми. Като " ключ " за разпределението на средствата се предлага да се употребява информация за спада на Брутният вътрешен продукт и увеличението на безработицата по време на коронакризата. Част от страните - главно от южна Европа, обаче упорстват най-вече пари да бъдат ориентирани към най-засегнатите от рецесията страни, вместо да се употребяват стопански критерии отпреди икономическия потрес. Комисията предложи и нов план за бюджет на Европейски Съюз за 2021-2027 година в размер на 1,1 трилиона евро, който също ще бъде употребен за икономическо възкръсване. Общо Европейската комисия прави оценка избавителния пакет на 2,4 трилиона евро.
Лидерите на Европейски Съюз са разискали и договарянията за съглашението за комерсиално съдействие с Обединеното кралство. Мишел и Фон дер Лайен, които разговаряха по тематиката в понеделник с английския министър председател Борис Джонсън, потвърдиха, че Лондон няма да желае удължение на преходния интервал след 31 декември и че Комисията ще стартира по-активно да приготвя бизнесът и жителите за окончателната разлъка. Англия напусна Европейски Съюз на 29 февруари, само че до края на годината европейското законодателство продължава да работи на територията й.
След отчет от немския канцлер Меркел и френският президент Еманюел Макрон за осъществяването на Минските съглашения за преустановяване на военните дейности в Украйна, водачите на Европейски Съюз са се разбрали за удължение с още шест месеца на глобите против Русия, наложени през 2014 година след анексирането на Крим. Очаква се решението да бъде формализирано през идната седмица.
Хърватският министър председател Андрей Пленкович, за който това беше последна среща на върха в границите на Хърватското председателство на Съвета на Европейски Съюз, заяви че Загреб е извършил всички задължения по кандидатурата си за влизане във валутно-обменния механизъм ERM II.
„ Очакваме решение по нашата кандидатура през юли “, съобщи той. Миналото лято Загреб съобщи пред финансовите министри от Еврозоната, че желае да влезе в чакалнята за еврото и получи една година за подготовка. България, която направи същото през юли 2018 година, се надява също да получи зелена светлина по време на юлската среща на Еврогрупата.
Вижте още:
НА ЖИВО: Последна информация и всичко за ковид, 19 юни
„ Започва да се появява консенсус, само че не подценяваме компликациите “, съобщи ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел след траял няколко часа видеоконферентен диалог сред водачите, без да се стигне до компромис.
Разговорът е напреднал задоволително, тъй че да разреши да стартират незабавни договаряния със страните членки по параметрите на избавителния проект и на идващия бюджет на Европейски Съюз за 2021-2027 година. Предстои нова среща в средата на юли, с цел да се опитат отново да реализират единодушие. Тази среща ще бъде онлайн, в Брюксел, заяви Шарл Мишел.
Това ще бъде първа среща на върха на Европейски Съюз от февруари, откакто се наложи да беседват видеоконферентно поради рестриктивните мерки за пътешестване и предварителната защита против ковид.
За разлика от Шарл Мишел канцлерът на Германия Ангела Меркел не сподели оптимизъм и съобщи, че " мостовете, които следва да се построяват са доста огромни ".
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен акцентира, че остават доста проблеми, по които няма единодушие сред страните. Те са свързани с най-важните тематики за размера на избавителните стратегии, за съотношението сред безплатна помощ и заеми, по метода на разпределението на парите сред страните членки, по препоръчаните нови европейски налози за увеличение на личните доходи на бюджета на Европейски Съюз, както и на отстъпките за вноските на най-богатите страни към общия бюджет, които Комисията предлага да отпаднат. Шарл Мишел добави, че няма общо единодушие и по концепцията за обвързване на еврофондовете със спазването на върховенството на правото в страните членки.
Фон дер Лайен обаче акцентира, че концепцията за акцент върху планове, свързани със зелената стопанската система и с цифровизацията, срещат необятна поддръжка. Тя уточни, че всички водачи са уверени, че решение за приемане на избавителните стратегии би трябвало да бъде признато „ преди лятното спиране “.
Премиерът Бойко Борисов сподели по време на срещата, че България поддържа проекта за икономическо възобновяване, защото " препоръчаният метод е упорит, с извънреден и краткотраен темперамент ", както и че е " препоръчан е уравновесен компромис сред грантове и заеми ".
Припомняме, че в края на май Европейска комисия предложи проект за възобновяване на европейската стопанска система в размер на 750 милиарда евро, като две трети от парите се чака да бъдат разпределени сред страните членки като безплатна помощ и една трета като заеми. Като " ключ " за разпределението на средствата се предлага да се употребява информация за спада на Брутният вътрешен продукт и увеличението на безработицата по време на коронакризата. Част от страните - главно от южна Европа, обаче упорстват най-вече пари да бъдат ориентирани към най-засегнатите от рецесията страни, вместо да се употребяват стопански критерии отпреди икономическия потрес. Комисията предложи и нов план за бюджет на Европейски Съюз за 2021-2027 година в размер на 1,1 трилиона евро, който също ще бъде употребен за икономическо възкръсване. Общо Европейската комисия прави оценка избавителния пакет на 2,4 трилиона евро.
Лидерите на Европейски Съюз са разискали и договарянията за съглашението за комерсиално съдействие с Обединеното кралство. Мишел и Фон дер Лайен, които разговаряха по тематиката в понеделник с английския министър председател Борис Джонсън, потвърдиха, че Лондон няма да желае удължение на преходния интервал след 31 декември и че Комисията ще стартира по-активно да приготвя бизнесът и жителите за окончателната разлъка. Англия напусна Европейски Съюз на 29 февруари, само че до края на годината европейското законодателство продължава да работи на територията й.
След отчет от немския канцлер Меркел и френският президент Еманюел Макрон за осъществяването на Минските съглашения за преустановяване на военните дейности в Украйна, водачите на Европейски Съюз са се разбрали за удължение с още шест месеца на глобите против Русия, наложени през 2014 година след анексирането на Крим. Очаква се решението да бъде формализирано през идната седмица.
Хърватският министър председател Андрей Пленкович, за който това беше последна среща на върха в границите на Хърватското председателство на Съвета на Европейски Съюз, заяви че Загреб е извършил всички задължения по кандидатурата си за влизане във валутно-обменния механизъм ERM II.
„ Очакваме решение по нашата кандидатура през юли “, съобщи той. Миналото лято Загреб съобщи пред финансовите министри от Еврозоната, че желае да влезе в чакалнята за еврото и получи една година за подготовка. България, която направи същото през юли 2018 година, се надява също да получи зелена светлина по време на юлската среща на Еврогрупата.
Вижте още:
НА ЖИВО: Последна информация и всичко за ковид, 19 юни
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ