Един от четирима у нас съзнателно купува менте
Европейците от ден на ден осъзнават рисковете и последствията от покупката на имитации и достъпа до пиратстко наличие, само че и двете практики остават извънредно публикувани. Това излиза наяве от ново изследване на Службата на Европейския съюз за интелектуална лично (EUIPO).
От една страна : 80% от европейците са на позицията, че зад фалшифицираните артикули стоят незаконни организации и този тип действия унищожава бизнеса и работните места. Още по-голям е делът на тези, които виждат в ментетата опасност за здравето и сигурността на околната среда.
Бум на подправени артикули у нас съгласно данни на Европейски Съюз
Всеки пети българин е жертва на подправен артикул
По отношение на пиратството, 82% от европейците са съгласни, че приемането на цифрово наличие посредством противозаконни източници води до риск от нездравословни практики като измами или неуместно наличие за малолетни лица. 80% настояват, че избират законните платформи.
От друга страна : Един от всеки трима европейци (31%) декларира, че е задоволително да се купуват подправени артикули, когато оригиналът е прекомерно безценен. На това мнение са цели 50% от потребителите на 15-24 години.
Съзнателно са си купували имитации през последните 12 месеца 13% от европейците и цели 24% от българите, което е най-високото равнище в Европейски Съюз - на другия полюс е Финландия с 8%. При младежите междинният % е двоен. Около 40% от запитаните са имали обстановка, в която не са сигурни дали закупеният артикул е бил автентичен, или е бил фалшификат. В нашия район това е още по-масов проблем.
Tiffany съди Costco за $19.4 млн. поради " подправени " пръстени
Търговецът е употребявал нерегламентирано марката
Когато става дума за онлайн пиратство, 74% смятат, че то е задоволително за наличие, което не е налично в границите на абонамента им. България е в Топ 4 по % респонденти, които считат, че в пиратството няма нищо неправилно, когато е за персонална приложимост.
Само 14% обаче признават, че са консумирали по противозаконен метод музика, игри, филми и телевизионни излъчвания онлайн. В България над една пета (21%) от запитаните признават, че са гледали спортни събития, без да са си платили за това.
Контекст : В Източна Европа пиратството на цифрово наличие и незачитането на авторските права на физически артикули има своята дълга история още от времената на социализма. Безпаричието през 90-те в изискванията на отворен пазар единствено направиха ментетата по-масови.
България отново е под US наблюдаване поради пиратството
Властите у нас не посочили задоволително интензивност при преследването на нарушаванията
Процесът се обърна с повишението на виталния стандарт. В един миг западните марки стопираха да бъдат непостижимо скъпи и истинската покупка стана вероятен вид. В същото време, платформи като Spotify, Netflix и Steam сложиха под въпрос смисъла от безкрайното търсене на пиратски версии на обичаните ни албуми, филми и игри.
Кризата обаче доста бързо може да върне старите привички - хората стартират да търсят най-изгодните покупко-продажби за физически артикули и да икономисват от абонаментни такси за цифровите. Така елементарно се връщаме в " златната ера " на пиратите и фалшификаторите.
От една страна : 80% от европейците са на позицията, че зад фалшифицираните артикули стоят незаконни организации и този тип действия унищожава бизнеса и работните места. Още по-голям е делът на тези, които виждат в ментетата опасност за здравето и сигурността на околната среда.
Бум на подправени артикули у нас съгласно данни на Европейски Съюз
Всеки пети българин е жертва на подправен артикул
По отношение на пиратството, 82% от европейците са съгласни, че приемането на цифрово наличие посредством противозаконни източници води до риск от нездравословни практики като измами или неуместно наличие за малолетни лица. 80% настояват, че избират законните платформи.
От друга страна : Един от всеки трима европейци (31%) декларира, че е задоволително да се купуват подправени артикули, когато оригиналът е прекомерно безценен. На това мнение са цели 50% от потребителите на 15-24 години.
Съзнателно са си купували имитации през последните 12 месеца 13% от европейците и цели 24% от българите, което е най-високото равнище в Европейски Съюз - на другия полюс е Финландия с 8%. При младежите междинният % е двоен. Около 40% от запитаните са имали обстановка, в която не са сигурни дали закупеният артикул е бил автентичен, или е бил фалшификат. В нашия район това е още по-масов проблем.
Tiffany съди Costco за $19.4 млн. поради " подправени " пръстени
Търговецът е употребявал нерегламентирано марката
Когато става дума за онлайн пиратство, 74% смятат, че то е задоволително за наличие, което не е налично в границите на абонамента им. България е в Топ 4 по % респонденти, които считат, че в пиратството няма нищо неправилно, когато е за персонална приложимост.
Само 14% обаче признават, че са консумирали по противозаконен метод музика, игри, филми и телевизионни излъчвания онлайн. В България над една пета (21%) от запитаните признават, че са гледали спортни събития, без да са си платили за това.
Контекст : В Източна Европа пиратството на цифрово наличие и незачитането на авторските права на физически артикули има своята дълга история още от времената на социализма. Безпаричието през 90-те в изискванията на отворен пазар единствено направиха ментетата по-масови.
България отново е под US наблюдаване поради пиратството
Властите у нас не посочили задоволително интензивност при преследването на нарушаванията
Процесът се обърна с повишението на виталния стандарт. В един миг западните марки стопираха да бъдат непостижимо скъпи и истинската покупка стана вероятен вид. В същото време, платформи като Spotify, Netflix и Steam сложиха под въпрос смисъла от безкрайното търсене на пиратски версии на обичаните ни албуми, филми и игри.
Кризата обаче доста бързо може да върне старите привички - хората стартират да търсят най-изгодните покупко-продажби за физически артикули и да икономисват от абонаментни такси за цифровите. Така елементарно се връщаме в " златната ера " на пиратите и фалшификаторите.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ