Кънчо Стойчев: Европейските нации не искат война, но елитите се подготвят за нея
Европейските народи не желаят война, само че елитите се приготвят за нея. Това сподели социологът Кънчо Стойчев в " Денят на Фокус " по радио " Фокус ". Стойчев е президент на Gallup International Association, направила изследването.
" В последните 10 години готовността за отбрана на родината в целия свят понижава като междинен индикатор, само че в обособените райони нещата стоят по различен метод. В Азия и арабския свят тази подготвеност е налична в 50-60% от респондентите. Ако става дума за Европейски Съюз и нашите съдружници, нещата са на половина - единствено към 30% биха се били за отечеството си. Ясно е, че болшинството интервюирани декларират, че не биха се били за родината си. Това не значи, че не я обичат, а че не желаят да вземат участие във войни. Това е разбираемо поради историята на Стария континент. Паметта за страшни войни още е жива ", уточни той.
" От друга страна следим разминаване сред настроенията на хората и настроенията на елитите в Европа. Населението е срещу военни спорове, а елитите по-често приказват за война и усилват въоръжаването си. Тази обстановка е бременна с спор, който ще забележим и на Европейските избори. 23% от германците споделят, че биха защитили родината с пердах. Над 70% от италианците не желаят да се бият за страната си ", разяснява социологът.
" Колкото до Съединени американски щати, доминира склонността на американците да се бият за родината си - над 40% биха взели участие във война, в случай че се наложи. Това се изяснява със международната роля на Съединените щати. Без спорове на тяхната територия военната им машина е взела участие в съвсем всички значими войни на планетата след международните ", означи Кънчо Стойчев.
По думите му в по-спокойна интернационална конюнктура целият свят е по-склонен да отговори с да, ще пазят родината си - тъй като рискът е нереален. Когато обаче заплахата е пред вратата ни и обстановката е нажежена, хората се отдръпват от такава концепция. Виждаме пропагандната машина на Запад, заета с подготовка на всеобщото схващане за разгръщане на военните рискове.
" Обществата с различен вид културна традиция - да вземем за пример Индия, декларативната подготвеност за отбрана на страната във война е доста висока. Висока е тя във всички точки, където има спор в този момент - Армения, Азербайджан, някогашна Югославия, тъй като заплахите са високи. 30% от българите споделят, че при боен спор биха се били за родината си, 42% - че няма да се бият, а 29% се двоумят да дадат прецизен отговор. Става дума за общи настройки на популацията - не дай Боже, в съответна обстановка те могат да се трансформират. Слава Богу, не сме в обстановка на директна заплаха. България не се отличава от междинните индикатори за Европа и за G7. Ние сме в златната среда като социологически индикатори. Години наред войната бе доста надалеч, в този момент стартира да става близка до нас ", сподели още събеседникът.
" Колко постоянно се говореше за война в медиите преди 5 г? А какъв брой се приказва в този момент? Медийният пейзаж също въздейства на настройките ", счита Стойчев. " Бледнеят понятията " територия " и " татковина " на фона на разказа на глобализацията ", добави той.
Трудно се организират справедливи проучвания в места, където има боен спор. Решихме все пак да включим респонденти от Русия и Украйна. Не бива да забравяме условностите, които им постанова войната в този момент. Официално със закон е неразрешено да се водят мирни договаряния в Украйна, а в Русия е неразрешено да се приказва срещу войната. И двете страни са под сериозния най-малко на независимост на словото. В Украйна записваме по-висока податливост за присъединяване във войната, а в Русия най-вече респонденти споделят " двоумя се ".
