Европейските акции и облигации трябваше да се справят с много

Европейските акции и облигации трябваше да се оправят с доста неща през последните години, не на последно място война, енергийна рецесия и възходяща инфлация. Сега нещата се оправят. Германският показател DAX се увеличи с 11% от началото на ноември. Доходността на френските десетгодишни държавни облигации спадна от 3,5% през октомври до 2,8% през ноември. Дори доходността на италианските облигации падна за малко под 4%. През октомври остава към 5%. Инвеститорите са оптимисти частично тъй като инфлацията понижава по-бързо от предстоящото. Техните настроения обаче отразяват и една по-мрачна действителност: стопанската система е толкоз слаба, че на регулаторът скоро ще се наложи да понижи лихвите. Ще стигнат ли политиците до дъно? През ноември инфлацията бе единствено 2,4%, което е покрай целевото равнище. Европейската централна банка го дефинира на равнище от 2%. Пазарите залагат на две намаления на цените до юни и още три до октомври, тъй че ставката би трябвало да спадне от 4% до 2,75%. Икономистите са по-малко уверени – те чакат единствено първото стесняване до юни. „ Последните данни за инфлацията вършат по-нататъшното повишение на лихвите по-малко евентуално “, означи наскоро Изабел Шнабел, член на Управителния съвет на ЕЦБ. Но към момента няма подмятания за понижение. Никой не го чака на идващото съвещание на 14 декември. Икономиката на Европа отслабва, само че управляващите не бързат да реагират. Има два доста тревожни признака Първият е темпът на повишаване на заплатите. Инфлацията в еврозоната в началото беше движена от възходящите цени на силата и утежняването на веригите за доставки. Цените се подвигнаха. Споразуменията за заплатите нормално се договарят от обединените синдикати за няколко години едновременно, тъй че те реагират по-бавно на измененията в стопанската система. В резултат на това до третото тримесечие на 2023 година действителните заплати в Германия са паднали до равнищата към 2015 година Сега германците наваксват пропуснатото. В Нидерландия междинните заплати се покачиха с близо 7% през октомври и ноември спрямо година по-рано, макар че инфлацията остана покрай нулата. Общият растеж на заплатите в страните от еврозоната е към 5%. Ако тези темпове се запазят, инфлацията през 2024 година ще нарасне осезаемо, а за ЕЦБ това е главният боязън. Изглежда обаче, че растежът на заплатите към този момент е достигнал своя връх. Служба за асортимент на личен състав, която следи заплатите по разгласи за работа, отбелязва, че поръчките към този момент означават спад. Освен това възходящите заплати не всеки път водят до инфлация. Например, може да пострадат корпоративните облаги, които се покачиха през 2022 година, когато търсенето беше огромно а заплатите ниски. Втората причина за безпокойствие е здравето на стопанската система като цяло. Тя би трябвало да се оправя с високите цени на енергоносителите, а също по този начин със слабото външно търсене, в това число от страна на Китай. Проучвания демонстрират, че производството и услугите са в лека криза. Потребителският взрив в някои райони на Европа към този момент изчезва - паричната политика понижава интереса към огромни покупки на заем, а притежателите на ипотечни заеми понижават разноските, с цел да покрият огромни месечни заплащания. Понижаването на пазарни лихвени проценти би трябвало да облекчи финансовите условия както за потребителите, по този начин и за вложителите, а затова да понижи натиска върху ЕЦБ. Има обаче една измама. Както показва Дейвид Онеглия от изследователската компания Lombard, по-ниските пазарни лихвени проценти отразяват най-много спадащата инфлация и затова не водят до по-ниски действителни лихви. В резултат на това е малко евентуално те да допринесат доста за стимулиране на търсенето. Закъсняла реакция Има и още една причина, заради която политиците би трябвало мислят изпреварващо. Измененията на лихвените проценти имат занимателен резултат върху стопанската система: належащо е време, тъй че по-високите ставки да трансформират решенията за вложенията и разноските и по този метод да понижат търсенето. Пълното влияние от стягането на политиката ще се прояви не по-рано от една година. Политиците може би са вдигнали прекомерно доста ставките. Ако ги понижат в този момент, или през идващите няколко месеца, резултатът ще се усети от стопанската система към края на 2024 година, като освен това множеството от анализаторите са уверени, че инфлацията към момента ще е проблем, а стопанската система ще изпитва усложнения. По-скоро тогава ЕЦБ ще желае да се приближи до „ безпристрастен “ лихвен %, който е някъде от порядъка на 1,4-2%. Ако понижението стартира по-рано, може да се избегне нуждата от внезапни придвижвания през лятото на 2023 г. Януарските данни за инфлацията може да са нестабилни, частично, тъй като схемите за държавна помощ, въведени по време на енергийната рецесия последователно се отстраняват. Данните за заплатите в Европа се разгласяват с огромно закъснение и длъжностните лица постоянно не са склонни да разчитат на знаци в действително време като тези, оповестени от Indeed. Ето за какво икономистите не чакат понижение на лихвените проценти до юни, а доста по-късно, в сравнение с допускат настоящите пазарни цени. ЕЦБ беше прекомерно мудна, с цел да реагира на възходящата инфлация. Сега той рискува да закъснее с противоположна реакция. По Economist