Елена Йончева предлага мерки в защита на свободата на медиите в България
Европейски средства за проверяваща публицистика, които да се разпределят не от държавните управления, а от самостоятелни интернационалните неправителствени организации, по-добър надзор върху прозрачността на медийната благосъстоятелност, правилник за това могат ли политици да имат медии, основаване на повсеместен механизъм за контролиране на медийната независимост на европейско равнище.
Това са част от ограниченията, които предлага Елена Йончева, народен представител от групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, в резолюция за независимост на медиите, на която е един от докладчиците. Очаква се документът да бъде признат до края на годината.
Елена Йончева показа предложенията си на интернационална конференция „ Свобода на медиите в България “, на която беше хазаин, а главен посетител и участник в полемиката беше зам.-председателят на Европейската комисия и комисар за полезностите и прозрачността Вера Йоурова. Сред панелистите бяха Рамона Стругариу, евродепутат от „ Обнови Европа “, Павол Сзалай от „ Репортери без граници “, Патрик Пенинкс от Съвета на Европа, Стояна Георгиева, основен редактор на mediapool.bg, Силвия Великова – публицист от БНР, Галя Прокопиева – изпълнителен шеф на Икономедиа, Светослав Терзиев – публицист от в. „ Сега “ и Къдринка Къдринова – публицист от уеб страницата Барикада и Съюз на българските журналисти.
Дискусията се модерираше от издателя на Euractiv България Георги Готев.
„ Докато Европа става очевидец на брутални убийства на публицисти в обособени държави-членки, в България беше убита самата публицистика. Беше унищожена постепенно, последователно и систематично “, разказа обстановката с медиите в страната Елена Йончева. Тя прикани диалозите да се концентрират върху съответните решения. „ Отказът да се дебатират проблемите в медиите в България утежнява трагично обстановката с върховенството на закона в страната. Защото свободата на словото е в основата на всяка народна власт. Свободните медии образуват сериозно мислене. Критично мислещото общество не се поддава елементарно на агитация и популизъм “, разяснява още Йончева.
Предложенията й, които би трябвало да се включат в резолюцията на Европейския парламент, тя показа в няколко стъпки:
- повсеместен механизъм за контролиране на медийната независимост на европейско равнище, в това число, в случай че е належащо, посредством законодателни актове, защото сега има прекомерно огромна разлика сред стандартите в обособените държави-членки.
- въвеждане на европейски стандарти и условия за повишение на прозрачността на действителната благосъстоятелност на медиите. В България има правила, въпросът е по какъв начин се съблюдават.
- правилник при какви условия и по какъв начин политически лица могат да бъдат притежатели на медии.
- усилване на отбраната на проверяващите публицисти, както и обезпечаване на особено финансиране от европейския бюджет за този тип журналистическа активност. Средствата да не бъдат преразпределяни на национално равнище, а посредством интернационалните неправителствени организации.
- финансирането на медиите по така наречен информационни акции с евросредства да не бъде централизирано през държавното управление.
Комисар Вера Йоурова означи, че в отчета за върховенството на закона за България, който Европейската комисия показа в края на септември, са отразени терзанията за свободата на медиите в страната, измежду тях в това число за разпределението на европейски средства от държавното управление, за натиска, на който са подложени публицистите, означават се акции против проверяващи публицисти, които са обект на правосъдно гонене и други
Тя уточни, че Европейската комисия не може сама да реши проблемите на медийната независимост в държавите-членки, като отговорността за това носят съответните държавни управления. „ Европейската комисия няма да завоюва борбата сама, само че ще употребява всички принадлежности, с цел да се усъвършенства свободата на медиите “, сподели Йоурова.
Сред ограниченията, за които упорства Европейската комисия, тя открои - България би трябвало да вкара в законодателството си наредбите от европейската инструкция за аудио-визуални медийни услуги, която влезе в действие през септември. С нея се ускорява независимостта на медийните регулатори и се оферират ограничения за бистрота на медийната благосъстоятелност.
В отговор на въпрос Йоурова напомни, че Европейската комисия финансира планове, които подкрепят правно и финансово публицисти, подложени на напън. Освен това България се е съгласила с рекомендацията на Европейски Съюз да обезпечи естествена и сигурна среда за работа на публицистите.
За първи път в идващия бюджет на Европейски Съюз се планува финансиране, което да насърчи плурализма на медиите, като обсъжданата сума е към 61 млн. евро. В края на 2020 година ще бъдат показани два проекта за деяние, свързани с медиите – проект за деяние за европейска народна власт, който ще преглежда опциите да бъдат защитени публицистите от корист със правосъдни каузи против тях, както и проект за деяние за аудио-визуалните медии, с цел да се подкрепи цифровата промяна.
Това са част от ограниченията, които предлага Елена Йончева, народен представител от групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, в резолюция за независимост на медиите, на която е един от докладчиците. Очаква се документът да бъде признат до края на годината.
Елена Йончева показа предложенията си на интернационална конференция „ Свобода на медиите в България “, на която беше хазаин, а главен посетител и участник в полемиката беше зам.-председателят на Европейската комисия и комисар за полезностите и прозрачността Вера Йоурова. Сред панелистите бяха Рамона Стругариу, евродепутат от „ Обнови Европа “, Павол Сзалай от „ Репортери без граници “, Патрик Пенинкс от Съвета на Европа, Стояна Георгиева, основен редактор на mediapool.bg, Силвия Великова – публицист от БНР, Галя Прокопиева – изпълнителен шеф на Икономедиа, Светослав Терзиев – публицист от в. „ Сега “ и Къдринка Къдринова – публицист от уеб страницата Барикада и Съюз на българските журналисти.
Дискусията се модерираше от издателя на Euractiv България Георги Готев.
„ Докато Европа става очевидец на брутални убийства на публицисти в обособени държави-членки, в България беше убита самата публицистика. Беше унищожена постепенно, последователно и систематично “, разказа обстановката с медиите в страната Елена Йончева. Тя прикани диалозите да се концентрират върху съответните решения. „ Отказът да се дебатират проблемите в медиите в България утежнява трагично обстановката с върховенството на закона в страната. Защото свободата на словото е в основата на всяка народна власт. Свободните медии образуват сериозно мислене. Критично мислещото общество не се поддава елементарно на агитация и популизъм “, разяснява още Йончева.
Предложенията й, които би трябвало да се включат в резолюцията на Европейския парламент, тя показа в няколко стъпки:
- повсеместен механизъм за контролиране на медийната независимост на европейско равнище, в това число, в случай че е належащо, посредством законодателни актове, защото сега има прекомерно огромна разлика сред стандартите в обособените държави-членки.
- въвеждане на европейски стандарти и условия за повишение на прозрачността на действителната благосъстоятелност на медиите. В България има правила, въпросът е по какъв начин се съблюдават.
- правилник при какви условия и по какъв начин политически лица могат да бъдат притежатели на медии.
- усилване на отбраната на проверяващите публицисти, както и обезпечаване на особено финансиране от европейския бюджет за този тип журналистическа активност. Средствата да не бъдат преразпределяни на национално равнище, а посредством интернационалните неправителствени организации.
- финансирането на медиите по така наречен информационни акции с евросредства да не бъде централизирано през държавното управление.
Комисар Вера Йоурова означи, че в отчета за върховенството на закона за България, който Европейската комисия показа в края на септември, са отразени терзанията за свободата на медиите в страната, измежду тях в това число за разпределението на европейски средства от държавното управление, за натиска, на който са подложени публицистите, означават се акции против проверяващи публицисти, които са обект на правосъдно гонене и други
Тя уточни, че Европейската комисия не може сама да реши проблемите на медийната независимост в държавите-членки, като отговорността за това носят съответните държавни управления. „ Европейската комисия няма да завоюва борбата сама, само че ще употребява всички принадлежности, с цел да се усъвършенства свободата на медиите “, сподели Йоурова.
Сред ограниченията, за които упорства Европейската комисия, тя открои - България би трябвало да вкара в законодателството си наредбите от европейската инструкция за аудио-визуални медийни услуги, която влезе в действие през септември. С нея се ускорява независимостта на медийните регулатори и се оферират ограничения за бистрота на медийната благосъстоятелност.
В отговор на въпрос Йоурова напомни, че Европейската комисия финансира планове, които подкрепят правно и финансово публицисти, подложени на напън. Освен това България се е съгласила с рекомендацията на Европейски Съюз да обезпечи естествена и сигурна среда за работа на публицистите.
За първи път в идващия бюджет на Европейски Съюз се планува финансиране, което да насърчи плурализма на медиите, като обсъжданата сума е към 61 млн. евро. В края на 2020 година ще бъдат показани два проекта за деяние, свързани с медиите – проект за деяние за европейска народна власт, който ще преглежда опциите да бъдат защитени публицистите от корист със правосъдни каузи против тях, както и проект за деяние за аудио-визуалните медии, с цел да се подкрепи цифровата промяна.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ