Италия иска от ЕЦБ да анулира пандемичния дълг
Европейската централна банка би трябвало да обмисли дали да не опрости или да задържи вечно правителствениjте дългови бумаги, които е купила по време на пандемичната рецесия. По този метод тя ще помогне на държавните управления да възстановят и преструктурират стопанствата си, съобщи в изявление в Рим на 25 ноември Рикардо Фракаро - асистент секретар на кабинета на италианския министър председател Джузепе Конте и негов непосредствен другар.
Искането на италианците е стимулирано от дълбоката фискална дупка в националните финанси, зейнала в хода на битката с провалите от COVID-19. Всъщност, страната изнемогваше под бремето на висок обществен дълг и на алегоричен стопански напредък още преди пандемията. Фракаро пък уточни, че спомагателни разноски ще се натрупат в бъдеще в границите на прехода на Европейския съюз към зелена сила. И предложи "зелено предписание ", което изключва от формулата за пресмятане на дефицитите обществените разноски, свързани с вложения в околната среда.
Повече от явно е, че апелите на Фракаро за дългови облекчения няма да се одобряват благосклонно от управата на ЕЦБ. Просто тъй като те неведнъж са обяснявали, че би трябвало да се придържат към европейската правна рамка, която им не разрешава парично финансиране на държавните управления. Когато законодателите попитаха за сходна опция ръководителя на ЕЦБ - Кристин Лагард - по време на изявлението й пред Европейския парламент през предходната седмица, тя отговори, че "дори не си е задавала този въпрос ". Защото "това би било нарушаване на закона ". Идеята отхвърля и италианският финансов министър Роберто Гуалтиери.
Господин Фракаро обаче не се предава и се базира на съответна част от Пакта за непоклатимост и напредък на общността, която задължава ЕЦБ да поддържа общите стопански политики на еврозоната до тогава до момента в който не влезе в несъгласие с осъществяването на главната си отговорност - гарантирането на ценовата непоклатимост. Той добавя, че европейските централни банкери не съумяват да доближат целевите "малко под 2% " годишна инфлация от години и че тя се е отдалечила още повече от това равнище поради пандемията.
Италия, чийто обществен дълг се чака да скочи до към 160% от Брутният вътрешен продукт вследствие на изхарчените над 100 милиарда евро за компенсиране на вредите от рецесията, към този момент се облагодетелства от изключителните тласъци на ЕЦБ. Пандемичната й стратегия (РЕРР) за изкупуване на държавни облигации е ориентирана целево към най-пострадалите стопанства, което оказа помощ да се намали доходността на италианските дългови бумаги до рекордно ниски стойности. Ботушът към този момент може да тегли десетгодишни заеми при жестоко 0.6% рента - по-евтино даже от Съединени американски щати.
Тази стратегия обаче е краткотрайна, тъй като е категорично обвързана с "кризисната фаза " на пандемията. Което значи, че инвеститорският напън върху страната евентуално ще се усили още веднъж. Според Фракаро, "Италия ще стане обект на спекулативни вложения без покупките на ЕЦБ ". Поради което той приканва централните банкери "постоянно да подсигуряват финансовата непоклатимост ".
Рим има опит в претенциите за реформиране на институциите на Европейския съюз. Когато през предходната година партия "Лига " беше в управението на страната, икономическият й консултант Клаудио Борги прикани ЕЦБ да купува облигации, с цел да финансира инфраструктурни планове и да играе по-голяма роля в стимулирането на по-слабите стопански системи с финансови вложения.
Фракаро пък показва, че "ЕЦБ няма проблеми с издаването на дълг, тъй като може да печата колкото пари си желае ". И добавя, че банкерите "могат да продължат да купуват държавни облигации и да разрешат на страните членки да влагат, защитавайки ги от пазара ".
Искането на италианците е стимулирано от дълбоката фискална дупка в националните финанси, зейнала в хода на битката с провалите от COVID-19. Всъщност, страната изнемогваше под бремето на висок обществен дълг и на алегоричен стопански напредък още преди пандемията. Фракаро пък уточни, че спомагателни разноски ще се натрупат в бъдеще в границите на прехода на Европейския съюз към зелена сила. И предложи "зелено предписание ", което изключва от формулата за пресмятане на дефицитите обществените разноски, свързани с вложения в околната среда.
Повече от явно е, че апелите на Фракаро за дългови облекчения няма да се одобряват благосклонно от управата на ЕЦБ. Просто тъй като те неведнъж са обяснявали, че би трябвало да се придържат към европейската правна рамка, която им не разрешава парично финансиране на държавните управления. Когато законодателите попитаха за сходна опция ръководителя на ЕЦБ - Кристин Лагард - по време на изявлението й пред Европейския парламент през предходната седмица, тя отговори, че "дори не си е задавала този въпрос ". Защото "това би било нарушаване на закона ". Идеята отхвърля и италианският финансов министър Роберто Гуалтиери.
Господин Фракаро обаче не се предава и се базира на съответна част от Пакта за непоклатимост и напредък на общността, която задължава ЕЦБ да поддържа общите стопански политики на еврозоната до тогава до момента в който не влезе в несъгласие с осъществяването на главната си отговорност - гарантирането на ценовата непоклатимост. Той добавя, че европейските централни банкери не съумяват да доближат целевите "малко под 2% " годишна инфлация от години и че тя се е отдалечила още повече от това равнище поради пандемията.
Италия, чийто обществен дълг се чака да скочи до към 160% от Брутният вътрешен продукт вследствие на изхарчените над 100 милиарда евро за компенсиране на вредите от рецесията, към този момент се облагодетелства от изключителните тласъци на ЕЦБ. Пандемичната й стратегия (РЕРР) за изкупуване на държавни облигации е ориентирана целево към най-пострадалите стопанства, което оказа помощ да се намали доходността на италианските дългови бумаги до рекордно ниски стойности. Ботушът към този момент може да тегли десетгодишни заеми при жестоко 0.6% рента - по-евтино даже от Съединени американски щати.
Тази стратегия обаче е краткотрайна, тъй като е категорично обвързана с "кризисната фаза " на пандемията. Което значи, че инвеститорският напън върху страната евентуално ще се усили още веднъж. Според Фракаро, "Италия ще стане обект на спекулативни вложения без покупките на ЕЦБ ". Поради което той приканва централните банкери "постоянно да подсигуряват финансовата непоклатимост ".
Рим има опит в претенциите за реформиране на институциите на Европейския съюз. Когато през предходната година партия "Лига " беше в управението на страната, икономическият й консултант Клаудио Борги прикани ЕЦБ да купува облигации, с цел да финансира инфраструктурни планове и да играе по-голяма роля в стимулирането на по-слабите стопански системи с финансови вложения.
Фракаро пък показва, че "ЕЦБ няма проблеми с издаването на дълг, тъй като може да печата колкото пари си желае ". И добавя, че банкерите "могат да продължат да купуват държавни облигации и да разрешат на страните членки да влагат, защитавайки ги от пазара ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ