Атидже Вели: Българското земеделие трябва да се отвори и към останалите инструменти за финансиране
Европейската комисия чака до края на юни да завърши с оценката на всички статегически проекти, споделя евродепутатът от ДПС/“Обнови Европа“ Атидже Вели в изявление за „Агрозона“
– Госпожо Вели, напредва времето за разглеждане и утвърдените на стратегическите проекти, доста страни предадоха към този момент най-важния документ за идната ОСП. Осем държави-членки обаче, измежду които и нашата страна не са подготвени. Какво значи това за България, има ли заплаха вследствие на това закъснение да получим средствата за земеделие по-късно или да имаме наказания?
– На този стадий мога да кажа, че Европейската комисия демонстрира схващане към България, уповавам се да минимизираме риска от възможна глоба. Санкция може да има дотолкоз, че в случай че се забавим прекомерно доста, няма да стартираме в точния момент. Без стратегически проект няма пари за земеделие. Надявам се в действителност да успеем да се вместим до края на годината и да сме подготвени, тъй като е значимо да стартираме дружно с всички останали. С толкоз доста новости и детайли, принадлежности и промени, би трябвало да стартираме в точния момент, с цел да прилагаме сполучливо проекта и да изпълняваме задачите по него.
– Какъв е графикът, по който ще се работи със стратегическите проекти до края на годината?
– Активната връзка сред България и Европейска комисия ще бъде доникъде на годината, тъй като Комисията чака до края на юни да завърши с оценката на всички стратегически проекти, тъй че страните да имат половин годината, с цел да приготвят националното си законодателство.
Дебатът и връзката с Комисията във връзка с стратегическите проекти ще бъдат доста дейни. Това няма да е просто предаване на проекта и изчакване на оценката, тъй като при потребност от корекции, те би трябвало да бъдат направени. Другият нов детайл, който влиза е, че и ние като страна можем по време на оценката да внесем корекции при положение, че сме решили да променим нещо по първичните оферти. Така че следва един динамичен развой. Но е значимо да го стартираме, тъй като рискуваме да не получим в точния момент средствата за земеделие.
– Казахте по време на уебинара „ Селскостопанската политика на Европейски Съюз след 2023 година “, че стратегическия проект може да се трансформира с новите законодателни промени, по-конкретно с Плана за биологичното произвеждане. Какво тъкмо значи това?
– За разлика от до момента, когато Комисията одобряваше Програмата за развиване на селските региони и промени се правеха единствено със особено искане на дадена страна, стратегическия проект ще търпи промени до 2027 година, тъй като всяко последващо законодателство в региона на земеделието ще би трябвало да бъде включено в него.
Сега започнахме с двете съществени тактики – „ От фермата до вилицата “ и Стратегия за биоразнообразието, чийто цели би трябвало да бъдат включени в стратегическия проект. Предстои Планът за развиване на биологичното произвеждане, както и промени в „ Готови за 55 “(пакетът от оферти за законодателни промени, с които съюзът да върви към реализиране на задачите на Зелената сделка), където в обособени регламенти ще бъдат структурирани и ограниченията. Тук приказваме за доста огромни промени, които предстоят и по този пакет и във връзка с земеделието. Ще има правилник, който да откри правила за използването на земята, правилник за разпоредбите за търговия с въглеродни излъчвания. Комисията разгласи към този момент връзка за така наречен „ въглеродно земеделие “, което като бизнес модел може да бъде включено в Стратегическия проект. Така че има много нови неща, които ще би трябвало да вършим в придвижване и по които ще би трябвало да има развиване.
– Много се приказва за позеленяване на земеделската политика в Общността, само че в действителност дали българският земеделец е наясно какви промени го чакат. Каква е главната смяна, която ще се появи неизбежно в работата на родните стопани?
– Позеленяването на ОСП звучи съвременно, за българския земеделец обаче на моменти звучи и ужасно, тъй като няма информация какво следва. Направих много срещи и семинари със земеделците в страната. Основното, което беше сложено като проблем по време на всяка една среща е неналичието на задоволително информация за това, което следва.
Да, ще има и нови зелени ограничения, само че ще продължим да прилагаме и по този начин познатите агроекологични заплащания, биологично произвеждане, заплащания в Натура 2000, заплащания в естествено лимитирани региони. От тук нататък към този момент остава въпросът кои ще бъдат новите ограничения. Ние тук в България би трябвало да решим от кои ограничения имаме потребност, кои са подобаващи за нашето земеделие, отчитайки структурата, спецификите и всичко останало, което е изключително за България.
– От кои стратегии можем още да се възползваме с изключение на обичайните източници на финансиране?
– Общата селскостопанска политика е за земеделие, само че би трябвало да се отворим и към останалите принадлежности, тъй като със зеления преход, с цифровизация, нововъведенията, които ще бъдат неизменима част от този зелен преход, имаме много благоприятни условия. Такава е стратегия Хоризонт Европа, по която са планувани на европейско равнище 11 милиарда лв. за нововъведения и цифровизация в земеделието. Програма LIFE, по която също може да има планове в земеделието. Тя дава опция за пилотни планове за въвеждане и развиване на въглеродното земеделие. Останалите принадлежности също би трябвало да попаднат във вниманието на земеделците.
Разбира се администрацията е належащо да сътвори подобаващи условия за това, тъй като на този стадий неналичието на информация и на положително взаимоотношение сред другите институции, също води до неуспеха на тези стратегии в България и до тяхната непопулярност.
– Коя съгласно вас е най-хубавата формула за таван на заплащанията за нашата страна и земеделието, което развиваме?
– По десетте препоръчани разновидността не съм виждала съответни цифри, с цел да разясня умело. Таванът на директните заплащания е един от инструментите за преразпределителното заплащане. Този най-малко, който би трябвало да бъде заделен за дребните земеделци, тъй че да има по-справедливо систематизиране. Тук остава въпросът дали ще вършим единствено изискуемия най-малко или ще имаме по-високи упоритости, с цел да развием дребните земеделци, които са приоритет. За младите стопани стои същият въпрос, тъй че смятам, че е добре да има таван.
Самият таван по какъв метод да се ползва, в приложението кои разноски да бъдат включени – за осигуровки, за заплати и така нататък би трябвало да се реши в спор с сектора и вследствие на анализите, които бяха направени.
– На каква поддръжка ще разчитат дребните и младите стопани от 2023 година нататък?
– Регламента споделя най-малко 3% от средствата би трябвало да бъдат заделени за млади аграрни стопани по линия на Първи дирек, така наречен директни заплащания. Но от там нататък капиталовите ограничения, опциите за цифровизация, ограниченията, по които ще се финансират нововъведенията – всичко това са спомагателни тласъци, които могат да накарат младежа да се развива в бранш Земеделие и да бъде резистентен. Не единствено това обаче – значими са образованието и придобиването на умения. Необходимо е да се промени цялостната политика в тази област. Обучението на земеделските производители би трябвало да се прави по този начин, че те да бъдат съответно на новостите, които предстоят.
– Казахте по време на уебинара, че живеем в паралелни светове, какво имахте поради?
– Струва ми се в последно време, че в действителност живеем в паралелни светове, изключително през последната година, която беше доста тежка за България поради пандемията и всички рецесии, които последваха – политическата рецесия, три пъти парламентарни избори, президентски избори. В същото време в Брюксел нещата вървят с конкретика и законодателство, което ние на този стадий пропущаме. Да, ние като евродепутати участваме доста интензивно в комисиите и в работата по това законодателство, само че в последна сметка по-късно България ще би трябвало да се приготви да го ползва на национално равнище.
Казвам паралелни светове, тъй като за пакета „ Подготвени за 55 ”, годините 2021, 2022 и 2023 в множеството регламенти ще бъдат базисни за установяване на националните цели за реализиране на общоевропейските. На този стадий обаче ние не сме се съсредоточили върху това, имаме пропуски в стратегическото обмисляне, в оперативните стратегии, втора година от програмния интервал продължаваме да не сме подготвени. Затова ми се коства, че живеем в паралелни светове и се надявам да излезем от този свят на закъснение.
източник: Агрозона
– Госпожо Вели, напредва времето за разглеждане и утвърдените на стратегическите проекти, доста страни предадоха към този момент най-важния документ за идната ОСП. Осем държави-членки обаче, измежду които и нашата страна не са подготвени. Какво значи това за България, има ли заплаха вследствие на това закъснение да получим средствата за земеделие по-късно или да имаме наказания?
– На този стадий мога да кажа, че Европейската комисия демонстрира схващане към България, уповавам се да минимизираме риска от възможна глоба. Санкция може да има дотолкоз, че в случай че се забавим прекомерно доста, няма да стартираме в точния момент. Без стратегически проект няма пари за земеделие. Надявам се в действителност да успеем да се вместим до края на годината и да сме подготвени, тъй като е значимо да стартираме дружно с всички останали. С толкоз доста новости и детайли, принадлежности и промени, би трябвало да стартираме в точния момент, с цел да прилагаме сполучливо проекта и да изпълняваме задачите по него.
– Какъв е графикът, по който ще се работи със стратегическите проекти до края на годината?
– Активната връзка сред България и Европейска комисия ще бъде доникъде на годината, тъй като Комисията чака до края на юни да завърши с оценката на всички стратегически проекти, тъй че страните да имат половин годината, с цел да приготвят националното си законодателство.
Дебатът и връзката с Комисията във връзка с стратегическите проекти ще бъдат доста дейни. Това няма да е просто предаване на проекта и изчакване на оценката, тъй като при потребност от корекции, те би трябвало да бъдат направени. Другият нов детайл, който влиза е, че и ние като страна можем по време на оценката да внесем корекции при положение, че сме решили да променим нещо по първичните оферти. Така че следва един динамичен развой. Но е значимо да го стартираме, тъй като рискуваме да не получим в точния момент средствата за земеделие.
– Казахте по време на уебинара „ Селскостопанската политика на Европейски Съюз след 2023 година “, че стратегическия проект може да се трансформира с новите законодателни промени, по-конкретно с Плана за биологичното произвеждане. Какво тъкмо значи това?
– За разлика от до момента, когато Комисията одобряваше Програмата за развиване на селските региони и промени се правеха единствено със особено искане на дадена страна, стратегическия проект ще търпи промени до 2027 година, тъй като всяко последващо законодателство в региона на земеделието ще би трябвало да бъде включено в него.
Сега започнахме с двете съществени тактики – „ От фермата до вилицата “ и Стратегия за биоразнообразието, чийто цели би трябвало да бъдат включени в стратегическия проект. Предстои Планът за развиване на биологичното произвеждане, както и промени в „ Готови за 55 “(пакетът от оферти за законодателни промени, с които съюзът да върви към реализиране на задачите на Зелената сделка), където в обособени регламенти ще бъдат структурирани и ограниченията. Тук приказваме за доста огромни промени, които предстоят и по този пакет и във връзка с земеделието. Ще има правилник, който да откри правила за използването на земята, правилник за разпоредбите за търговия с въглеродни излъчвания. Комисията разгласи към този момент връзка за така наречен „ въглеродно земеделие “, което като бизнес модел може да бъде включено в Стратегическия проект. Така че има много нови неща, които ще би трябвало да вършим в придвижване и по които ще би трябвало да има развиване.
– Много се приказва за позеленяване на земеделската политика в Общността, само че в действителност дали българският земеделец е наясно какви промени го чакат. Каква е главната смяна, която ще се появи неизбежно в работата на родните стопани?
– Позеленяването на ОСП звучи съвременно, за българския земеделец обаче на моменти звучи и ужасно, тъй като няма информация какво следва. Направих много срещи и семинари със земеделците в страната. Основното, което беше сложено като проблем по време на всяка една среща е неналичието на задоволително информация за това, което следва.
Да, ще има и нови зелени ограничения, само че ще продължим да прилагаме и по този начин познатите агроекологични заплащания, биологично произвеждане, заплащания в Натура 2000, заплащания в естествено лимитирани региони. От тук нататък към този момент остава въпросът кои ще бъдат новите ограничения. Ние тук в България би трябвало да решим от кои ограничения имаме потребност, кои са подобаващи за нашето земеделие, отчитайки структурата, спецификите и всичко останало, което е изключително за България.
– От кои стратегии можем още да се възползваме с изключение на обичайните източници на финансиране?
– Общата селскостопанска политика е за земеделие, само че би трябвало да се отворим и към останалите принадлежности, тъй като със зеления преход, с цифровизация, нововъведенията, които ще бъдат неизменима част от този зелен преход, имаме много благоприятни условия. Такава е стратегия Хоризонт Европа, по която са планувани на европейско равнище 11 милиарда лв. за нововъведения и цифровизация в земеделието. Програма LIFE, по която също може да има планове в земеделието. Тя дава опция за пилотни планове за въвеждане и развиване на въглеродното земеделие. Останалите принадлежности също би трябвало да попаднат във вниманието на земеделците.
Разбира се администрацията е належащо да сътвори подобаващи условия за това, тъй като на този стадий неналичието на информация и на положително взаимоотношение сред другите институции, също води до неуспеха на тези стратегии в България и до тяхната непопулярност.
– Коя съгласно вас е най-хубавата формула за таван на заплащанията за нашата страна и земеделието, което развиваме?
– По десетте препоръчани разновидността не съм виждала съответни цифри, с цел да разясня умело. Таванът на директните заплащания е един от инструментите за преразпределителното заплащане. Този най-малко, който би трябвало да бъде заделен за дребните земеделци, тъй че да има по-справедливо систематизиране. Тук остава въпросът дали ще вършим единствено изискуемия най-малко или ще имаме по-високи упоритости, с цел да развием дребните земеделци, които са приоритет. За младите стопани стои същият въпрос, тъй че смятам, че е добре да има таван.
Самият таван по какъв метод да се ползва, в приложението кои разноски да бъдат включени – за осигуровки, за заплати и така нататък би трябвало да се реши в спор с сектора и вследствие на анализите, които бяха направени.
– На каква поддръжка ще разчитат дребните и младите стопани от 2023 година нататък?
– Регламента споделя най-малко 3% от средствата би трябвало да бъдат заделени за млади аграрни стопани по линия на Първи дирек, така наречен директни заплащания. Но от там нататък капиталовите ограничения, опциите за цифровизация, ограниченията, по които ще се финансират нововъведенията – всичко това са спомагателни тласъци, които могат да накарат младежа да се развива в бранш Земеделие и да бъде резистентен. Не единствено това обаче – значими са образованието и придобиването на умения. Необходимо е да се промени цялостната политика в тази област. Обучението на земеделските производители би трябвало да се прави по този начин, че те да бъдат съответно на новостите, които предстоят.
– Казахте по време на уебинара, че живеем в паралелни светове, какво имахте поради?
– Струва ми се в последно време, че в действителност живеем в паралелни светове, изключително през последната година, която беше доста тежка за България поради пандемията и всички рецесии, които последваха – политическата рецесия, три пъти парламентарни избори, президентски избори. В същото време в Брюксел нещата вървят с конкретика и законодателство, което ние на този стадий пропущаме. Да, ние като евродепутати участваме доста интензивно в комисиите и в работата по това законодателство, само че в последна сметка по-късно България ще би трябвало да се приготви да го ползва на национално равнище.
Казвам паралелни светове, тъй като за пакета „ Подготвени за 55 ”, годините 2021, 2022 и 2023 в множеството регламенти ще бъдат базисни за установяване на националните цели за реализиране на общоевропейските. На този стадий обаче ние не сме се съсредоточили върху това, имаме пропуски в стратегическото обмисляне, в оперативните стратегии, втора година от програмния интервал продължаваме да не сме подготвени. Затова ми се коства, че живеем в паралелни светове и се надявам да излезем от този свят на закъснение.
източник: Агрозона
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ