Европа ребром поставя въпроса за прозрачност при заплащането на труда.

Европа без заобикалки слага въпроса за бистрота при заплащането на труда. Разликите в заплащането за еднообразно свършена работа на мъже и дами с еднообразно обучение, опит и умения, още веднъж е на дневен ред.

Е, ние, българите, ли не знаем какво е неравноправно заплащане? И по какъв начин се дават и вземат пари в плик отвън ведомостите. Умеем да се снишим, с цел да не ни отнесе главата работодателят. Оправдания за това имаме бол: цените на стоките ни са доста по-високи от европейските, най-бедните сме в Европейски Съюз. Бедният човек е жив демон, а бедният служащ не надига глас, с цел да не остави без прехранване челядта си. Страх го е да потърси правата си, а това храни със храброст чорбаджии, не запомнили за гнева на мравките.

Така е, тъй като у нас законите не престават да са порти в полето. Те са красиви лозунги, които демонстрираме пред света, само че стигне ли се до използването им, действителността се оказва друга... Безспорно, доста е направено за " изсветляване " на бизнеса, за заплащането на осигуровки и хонорари. Въпреки това, в какъв брой шивашки цеха ще се похвалят, че в неделя и в празник им заплащат съгласно Кодекса?

Има ли правни правила, на които да се опре една ищца в съда, в случай че заведе дело за неравно възнаграждение на труда ѝ? Защо в предприятия с повече служащи дами заплатите са по-ниски? Има ли каузи за неизплатени суми за продължителна работа (новите " класове " )? Има ли правосъдни производства против работодатели, които бавят заплати или ги заплащат отчасти, до момента в който се не помни, че са дължими? Има ли каузи против босове, които заплащат осигуровки върху по-ниски суми от действителната заплата? Или против такива, които публично те водят на минимална заплата, а ти заплащат нещо от горната страна, когато пожелаят? Пък след това, като стигнеш до пенсия, формалните данни те пращат на дъното. Явно направеното не е задоволително, щом непрозрачното възнаграждение на труда не е частен случай.

Българският служащ още веднъж разчита на европейски наставления и регламенти, които по обвързване да бъдат приложени в българското законодателство, с цел да си търси правата. Колко години ще отнеме това?