Спиращо дъха пътуване с влак през Алпите | Пътепис “Европа на релси” - Част VII
“Европа на релси ” е поредност на Кристиян Юлзари. През последното си лято като младеж той обиколи Европа с трен. От България през Унгария, Словения, Хърватия, Италия та чак до Испания и Португалия, вървейки по известния път Ел Камино. През целия август той ще опише какво е да пътуваш в продължение на месеци единствено с раница и камера. Всички елементи от поредицата може да видите.
Пътувам и пиша. Гледам и мисля. Наблюдавам и обмислям. Величието на швейцарските Алпи e... велико. Отляво - езеро с тюркоазена вода, сгушило се в прегръдката на вековна иглолистна гора. Отдясно - се извисява строен и хладнокръвен връх Бернина. В този миг яркочервената мотриса на едноименния експрес се пробва да си проправи път през ледената завеса, спуснала се над Алпите. И съумява. Отново поемаме надолу. Малки гарички се редят една след друга - пасажери слизат, други се качват. Пълноводни реки и скромни поточета препасват линията от край до край. Птички чуруликат.
Съвсем справедливо Бернина Експрес оглавява множеството ранглисти за най-живописни жп направления в света. Линията свързва италианското градче Тирано, минава през алпийския зимен курорт Сейнт Мориц и свършва в най-стария швейцарски град Кур.
СНИМКА: Кристиян Юлзари
От доста от дълго време върша проекти да пътувам с Бернина Експрес. Обикаляйки Европа на релси това лято, нямаше по какъв начин да пропусна да сбъдна тази своя фантазия. За малко обаче немислимото да се случи. Но единствено за малко… За първи път в живота си изпуснах трен и то тъкмо в най-неподходящия миг. Стоях на пустия перон на миланската жп гара, пробвайки да си поема въздух след изтощително и в последна сметка безсмислено бягане с 15-килограмова раница на гърба. Успях само да зърна опашката на влака, който беше потеглил от тук преди броени секунди. Трябваше ми нов проект. Очевидно беше, че няма да стигна на време в Тирано, откъдето малко след 8 часа всяка заран потегля панорамната комбинация на Бернина Експрес.
СНИМКА: © Rhätische Bahn / Christoph Benz
Със идващия трен от Милано, час по-късно, съумях да стигна в Тирано. За мой огромен шанс се оказа, че скоро от тук ще тръгне друга комбинация по живописния маршрут на Bernina Express. Нямаше да пътувам с истинския експрес, само че какво значение има в какъв вагон си, биха споделили мнозина. Нали значимото са гледките по линията?! С бодра крачка и удовлетворен от видяното на таблото с разписание, се насочих към инструкции на монитора перон. 10 яркочервени вагона, впрегнати в дълга комбинация, бяха замръзнали в подготвеност да чуят пискливия тон от свирката на началник-гарата и да поемат към висините на Алпите. Приказката стартира, когато потеглихме.
Напускайки гарата, почувствах, че се придвижвам в друго измерение, което продължи тъкмо 144 километра или четири часа и половина - толкоз трае пътуването по линията от край до край. Още в първите минути влакът мина през лъкатушен виадукт, който се счита за същинско инженерно достижение. След това последователно започнахме да се изкачваме все по-нагоре, до момента в който в един миг облаците не се оказаха под нас. Достигайки най-високата точка по линията - язовирът Бианко на 2,253 метра н.в - усетих сковаващ мраз, за който не бях квалифициран, само че все пак продължих да заставам провесен през прозореца.
Снимка: © Rhätische Bahn / Andrea Michael Badrutt
Една от аргументите да обичам пътуването с трен толкоз доста е точно опцията да отвориш отвесно прозореца и да подадеш главата си на открито. Тук би трябвало да благодаря на ориста, тъй като както се оказа по-късно, панорамните вагони, поради които тичах безотговорно на миланската гара на разсъмване, нямат такава екстра. Нея имат само районните влакове по линията на всеки час. “Когато губиш, не знаеш какво печелиш ”, мисля си аз.
Цветовете по линията са като палитра на художник - ярки и наситени. Животът се движи на по-бавни обороти, битовите проблеми на нашето време бледнеят пред този земен парадайс. Пътуването ми с Бернина експрес се трансформира в не просто странствуване, само че и опция да надникна в прелестния свят на алпийската природа.
Снимка: Кристиян Юлзари
Всеки изминат километър ми носи изненадваща и незабравима картина. Бях изпаднал в транс, от който не желаех да изляза, само че от ден на ден усещах смяната в пейзажа на открито. Снегът изчезна. Замениха го просторни зелени полета с добитък. Села и градчета започнаха да изкачат като гъби след пороен дъжд. 55-те тунела и 196-те моста по линията бяха към този момент зад тила ми и не след дълго влакът дойде в Кур с типичната швейцарска акуратност. Сбогувах се с планинската железница и поех към Цюрих, тъй като в същата вечер трябваше да хвърча към идващото си премеждие. Засега ще запазя в загадка накъде отивам, само че най-интересното занапред следва.
Снимка: Кристиян Юлзари
Пътувам и пиша. Гледам и мисля. Наблюдавам и обмислям. Величието на швейцарските Алпи e... велико. Отляво - езеро с тюркоазена вода, сгушило се в прегръдката на вековна иглолистна гора. Отдясно - се извисява строен и хладнокръвен връх Бернина. В този миг яркочервената мотриса на едноименния експрес се пробва да си проправи път през ледената завеса, спуснала се над Алпите. И съумява. Отново поемаме надолу. Малки гарички се редят една след друга - пасажери слизат, други се качват. Пълноводни реки и скромни поточета препасват линията от край до край. Птички чуруликат.
Съвсем справедливо Бернина Експрес оглавява множеството ранглисти за най-живописни жп направления в света. Линията свързва италианското градче Тирано, минава през алпийския зимен курорт Сейнт Мориц и свършва в най-стария швейцарски град Кур.
СНИМКА: Кристиян Юлзари От доста от дълго време върша проекти да пътувам с Бернина Експрес. Обикаляйки Европа на релси това лято, нямаше по какъв начин да пропусна да сбъдна тази своя фантазия. За малко обаче немислимото да се случи. Но единствено за малко… За първи път в живота си изпуснах трен и то тъкмо в най-неподходящия миг. Стоях на пустия перон на миланската жп гара, пробвайки да си поема въздух след изтощително и в последна сметка безсмислено бягане с 15-килограмова раница на гърба. Успях само да зърна опашката на влака, който беше потеглил от тук преди броени секунди. Трябваше ми нов проект. Очевидно беше, че няма да стигна на време в Тирано, откъдето малко след 8 часа всяка заран потегля панорамната комбинация на Бернина Експрес.
СНИМКА: © Rhätische Bahn / Christoph Benz Със идващия трен от Милано, час по-късно, съумях да стигна в Тирано. За мой огромен шанс се оказа, че скоро от тук ще тръгне друга комбинация по живописния маршрут на Bernina Express. Нямаше да пътувам с истинския експрес, само че какво значение има в какъв вагон си, биха споделили мнозина. Нали значимото са гледките по линията?! С бодра крачка и удовлетворен от видяното на таблото с разписание, се насочих към инструкции на монитора перон. 10 яркочервени вагона, впрегнати в дълга комбинация, бяха замръзнали в подготвеност да чуят пискливия тон от свирката на началник-гарата и да поемат към висините на Алпите. Приказката стартира, когато потеглихме.
Напускайки гарата, почувствах, че се придвижвам в друго измерение, което продължи тъкмо 144 километра или четири часа и половина - толкоз трае пътуването по линията от край до край. Още в първите минути влакът мина през лъкатушен виадукт, който се счита за същинско инженерно достижение. След това последователно започнахме да се изкачваме все по-нагоре, до момента в който в един миг облаците не се оказаха под нас. Достигайки най-високата точка по линията - язовирът Бианко на 2,253 метра н.в - усетих сковаващ мраз, за който не бях квалифициран, само че все пак продължих да заставам провесен през прозореца.
Снимка: © Rhätische Bahn / Andrea Michael Badrutt Една от аргументите да обичам пътуването с трен толкоз доста е точно опцията да отвориш отвесно прозореца и да подадеш главата си на открито. Тук би трябвало да благодаря на ориста, тъй като както се оказа по-късно, панорамните вагони, поради които тичах безотговорно на миланската гара на разсъмване, нямат такава екстра. Нея имат само районните влакове по линията на всеки час. “Когато губиш, не знаеш какво печелиш ”, мисля си аз.
Цветовете по линията са като палитра на художник - ярки и наситени. Животът се движи на по-бавни обороти, битовите проблеми на нашето време бледнеят пред този земен парадайс. Пътуването ми с Бернина експрес се трансформира в не просто странствуване, само че и опция да надникна в прелестния свят на алпийската природа.
Снимка: Кристиян Юлзари Всеки изминат километър ми носи изненадваща и незабравима картина. Бях изпаднал в транс, от който не желаех да изляза, само че от ден на ден усещах смяната в пейзажа на открито. Снегът изчезна. Замениха го просторни зелени полета с добитък. Села и градчета започнаха да изкачат като гъби след пороен дъжд. 55-те тунела и 196-те моста по линията бяха към този момент зад тила ми и не след дълго влакът дойде в Кур с типичната швейцарска акуратност. Сбогувах се с планинската железница и поех към Цюрих, тъй като в същата вечер трябваше да хвърча към идващото си премеждие. Засега ще запазя в загадка накъде отивам, само че най-интересното занапред следва.
Снимка: Кристиян Юлзари Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ