Foreign Affairs: Геополитическото пробуждане на Европа
Европа беше геополитически несъществуваща от 90-те години насам. С най-голямата стопанска система в света, 450 милиона души население и бюджет за защита, който е съпоставим с съветския, континентът би могъл да е истински исполин, разясняват от списание Foreign Affairs, представени от " Фокус ". Въпреки това Европа по този начин и не съумя да свърже всички страни на територията си в един общ блок. Задържан от непрекъснати стопански, политически и институционални ограничавания и рецесии, Европейския съюз в последните три десетилетия упражняваше изумително малко въздействие върху международните процеси. Най-силните му членове или затъваха, какъвто бе казусът на Франция, или по сходство на Германия, отказваха да облекат мантията на международното водачество.
Американски анализатори одобриха негодността на Европа за нещо хронично. През 2011 година Ричард Хаас, ръководител на Съвета за интернационалните връзки написа, че в 21 век „ европейското въздействие оттатък граници на остарелия континент ще бъде внезапно лимитирано “. Не единствено че Брюксел разочарова Вашингтон, отказвайки да показа тегобите на общата сигурност, само че и удари доста по-ниско, в сравнение с е личната ѝ височина, що се отнася до дипломатическа тежест в световен аспект.
![Bloomberg: Испания е най-тежко потърпевшата от рецесията страна в Европа]( "Bloomberg: Испания е най-тежко потърпевшата от рецесията страна в Европа")
Bloomberg: Испания е най-тежко потърпевшата от рецесията страна в Европа
Според резултатите от второто тримесечие на тази година испанската стопанска система се е сринала с 18,5%, заяви Bloomberg. Това прави иберийс...
А в този момент внезапно, Европа се оживи. Пандемията от Ковид-19 наподобява е събудила континента от десетилетния стопански и политически сън и ускори интеграционните процеси в Европейски Съюз по метод, който бе невъобразим единствено преди половин година. Жан Моне, един от известни основоположници на Съюза, е споделил, че „ Европа ще бъде изкована по време на рецесии “. Сегашната рецесия може да сътвори Европа, която да е по-уверена и твърда на международната сцена – такава, която би могла да укрепи и даже дефинира международния ред на нашия век.
В началото Ковид-19 опустоши Европа, както направи и с доста други места по света. Но посредством въвеждане на строги ограничавания, следване на изследователските рекомендации и поддържане на служащите, Европейски Съюз и държавите-членки съумяха да слагат пандемията под относителен надзор и избегнат стопански колапс. Вследствие на това, Европа получи авторитет – и убеденост. В последните няколко месеца европейските водачи започнаха редица от нехарактерни ходове. След като Китай наложи нов закон за сигурността в Хонконг през юни, Европейски Съюз жигосах Пекин и назова закона „ жалък “. Съюзът одобри да спре износа на значими артикули към Хонконг, като да вземем за пример технологии, които биха могли да се употребяват за следене. През юли пък, за пръв път, Европейски Съюз наложи киберсанкции над Русия, Китай и Северна Корея. А в този момент европейските водачи разкритикуваха подправените избори в Беларус и започнаха разговор с Москва, целящ попречване на съветска интервенция там.
Но най-важната стъпка, която те са подхванали от началото на пандемията, бе да одобрят оздравителен проект възлизащ на два трилиона евро. С един внезапен размах, Европейски Съюз затръшна вратата нацяло десетилетие икономическа отпадналост, поради която се издигна популизма, вярата в Съюза се срина, а еврото се намираше непрекъснато на ръба на рецесията. Комбинирано с самостоятелните разноски на обособените държави-членки ориентирани за справяне с пандемията, проектът за възобновяване отваря опцията за бързо икономическо свестяване. Но с изключение на всичко друго ще спомогне и за разгръщане на федералните пълномощия, които ще има Брюксел. Сделката може да разреши на Европейски Съюз да взема, таксува и харчи като една единна страна. А в случай че някоя друга рецесия се появи – икономическа, дългова, миграционна или друга, Европейски Съюз ще има опцията да събере запаси и да отговори.
Съюзът в никакъв случай не се е радвал на сходни пълномощия. Процесите на интеграция за основаването на обединена Европа със мощна федерална конструкция започнаха малко след края на Втората Световна война, само че няколко пъти бяха прекъсвани. След подписването на Договора от Лисабон през 2009 година, който към момента работи, Европейски Съюз се снабди с двойна политическа система – частично федерация, частично съюз на самостоятелни страни. Там, където Европейски Съюз имаше единна политика, като да вземем за пример стопанската система, Брюксел бе водещ фактор. Но в сфери, в които се изискваше единодушието на всички държави-членки, точно там Съюзът накуцваше.
![Над 200 000 са към този момент жертвите на COVID-19 в Европа]( "Над 200 000 са към този момент жертвите на COVID-19 в Европа")
Над 200 000 са към този момент жертвите на COVID-19 в Европа
Повече от 200 000 души са починали след заразяване с ковид в Европа. Това оповестява Агенция Франс Прес, като се базира на публични източници....
Споразумението за възстановителния пакет отваря нов набор от варианти. Изправени пред икономическа рецесия с огромни пропорции, европейските водачи внезапно се оказаха съгласни да разширят границите на пълномощията на Брюксел, даже може би посредством смяна на някои правила, в това число отпадането на условието външнополитическите решения да се взимат единомислещо. Според Хосеп Борел, който управлява външната политика на Съюза, „ ще е доста по-добре да се премине към мощна и непрекъсната позиция посредством нормално болшинство, вместо единомислещо да се приема слаба позиция с дребни или никакви последствия “. Такава смяна обаче, иронично или не, ще изисква единомислещо решение на всички държави-членки, което сега наподобява малко евентуално. Но пандемията въпреки всичко вдъхна нов живот и в германо-френския съюз, който в исторически проект постоянно е защитавал концепцията за по-силен Европейски Съюз. Ако организацията, спирана от своята хибридна система, не успее да промени метода си към външната политика, то водачите на Европейски Съюз и най-много Франция и Германия, ще изискат промени по-силно от всеки път.
Политическото събуждане обаче не падна от небето. Докато се водеше съревнованието сред Китай и Съединени американски щати, Европейски Съюз деликатно наблюдаваше и променяше своята позиция на фона на свят, който е доминиран и извайван от супер сили. Европейски Съюз стартира да пази позицията за „ стратегическа автономност “, съгласно която Европа би трябвало да пази своя суверенитет и ползи настрана от Съединени американски щати. Но в границите на пандемия, стратегическата автономност наподобява по-малко като идея, която би трябвало да бъде разисквана, а по-скоро като незабавна политика, която е нужно да бъде приложена. Вместо да се гледа към обидчив съдружник като Съединени американски щати, или нападателен Китай, европейските водачи сигурно започнаха да осъзнават концепцията, че би трябвало да потърсят себе си за помощ. Тази концепцията е учредена на обстоятелството, че Съединени американски щати не съумяха да се оправят сполучливо с пандемията, както и някои други техни неточности, като да вземем за пример световната рецесия от 2008 или войната в Ирак. Вашингтон би трябвало да се оправя и с вътрешни проблеми, като да вземем за пример расовите разлики, които лишават от неговото внимание.
Но смяната е също по този начин и отговор против Китай. Европа дълго време гледаше Пекин през икономическа призма. Надяваше се, че отвореният пазар и търговия ще докара до либерализация и може би даже до демократизация в Китай. Но до момента в който стопанската система на поднебесната цъфтеше, политиката се стегна още повече. Отвореността се оказа еднопосочна улица, което провокира неодобрение от нечестните китайски търговски практики. А пандемията обърна Европа изрично против Китай.
Европейски Съюз глух да се трансформира в суперсила за ден, а може и в никакъв случай да не го направи. Проектът за създаване на федерален съюз може да си оставен в безкрайна фаза на градеж, а организацията към момента би трябвало да се оправя с доста проблеми – от популисти, посредством стопански разлики въз основата север-юг до вътрешни демократични проблеми. Но не трябва да има подозрение, че Европа ще излезе от рецесията по-силна и може би по-обединена като международен състезател.
![Frankfurter Allgemeine Zeitung: Макрон с всички сили ухажва Путин]( "Frankfurter Allgemeine Zeitung: Макрон с всички сили ухажва Путин")
Frankfurter Allgemeine Zeitung: Макрон с всички сили ухажва Путин
Преди да беседва с канцлера Ангела Меркел този понеделник в Мезеберг покрай Берлин, френският президент Еманюел Макрон повтори жела...
Това е добра вест за Съединени американски щати. Европа може да бъде скъп съдружник на Вашингтон, изключително що се отнася до битката с Китай, тъй че Белият дом би трябвало да оказва помощ на европейското развиване, когато може. А вместо да сочи грешките на Европейски Съюз – като да вземем за пример неналичието на съответен бюджет за защита, да се концентрира върху мощните страни: скъп дипломатически опит, положително икономическо развиване и растящо международно наличие.
Американски анализатори одобриха негодността на Европа за нещо хронично. През 2011 година Ричард Хаас, ръководител на Съвета за интернационалните връзки написа, че в 21 век „ европейското въздействие оттатък граници на остарелия континент ще бъде внезапно лимитирано “. Не единствено че Брюксел разочарова Вашингтон, отказвайки да показа тегобите на общата сигурност, само че и удари доста по-ниско, в сравнение с е личната ѝ височина, що се отнася до дипломатическа тежест в световен аспект.
Според резултатите от второто тримесечие на тази година испанската стопанска система се е сринала с 18,5%, заяви Bloomberg. Това прави иберийс...
А в този момент внезапно, Европа се оживи. Пандемията от Ковид-19 наподобява е събудила континента от десетилетния стопански и политически сън и ускори интеграционните процеси в Европейски Съюз по метод, който бе невъобразим единствено преди половин година. Жан Моне, един от известни основоположници на Съюза, е споделил, че „ Европа ще бъде изкована по време на рецесии “. Сегашната рецесия може да сътвори Европа, която да е по-уверена и твърда на международната сцена – такава, която би могла да укрепи и даже дефинира международния ред на нашия век.
В началото Ковид-19 опустоши Европа, както направи и с доста други места по света. Но посредством въвеждане на строги ограничавания, следване на изследователските рекомендации и поддържане на служащите, Европейски Съюз и държавите-членки съумяха да слагат пандемията под относителен надзор и избегнат стопански колапс. Вследствие на това, Европа получи авторитет – и убеденост. В последните няколко месеца европейските водачи започнаха редица от нехарактерни ходове. След като Китай наложи нов закон за сигурността в Хонконг през юни, Европейски Съюз жигосах Пекин и назова закона „ жалък “. Съюзът одобри да спре износа на значими артикули към Хонконг, като да вземем за пример технологии, които биха могли да се употребяват за следене. През юли пък, за пръв път, Европейски Съюз наложи киберсанкции над Русия, Китай и Северна Корея. А в този момент европейските водачи разкритикуваха подправените избори в Беларус и започнаха разговор с Москва, целящ попречване на съветска интервенция там.
Но най-важната стъпка, която те са подхванали от началото на пандемията, бе да одобрят оздравителен проект възлизащ на два трилиона евро. С един внезапен размах, Европейски Съюз затръшна вратата нацяло десетилетие икономическа отпадналост, поради която се издигна популизма, вярата в Съюза се срина, а еврото се намираше непрекъснато на ръба на рецесията. Комбинирано с самостоятелните разноски на обособените държави-членки ориентирани за справяне с пандемията, проектът за възобновяване отваря опцията за бързо икономическо свестяване. Но с изключение на всичко друго ще спомогне и за разгръщане на федералните пълномощия, които ще има Брюксел. Сделката може да разреши на Европейски Съюз да взема, таксува и харчи като една единна страна. А в случай че някоя друга рецесия се появи – икономическа, дългова, миграционна или друга, Европейски Съюз ще има опцията да събере запаси и да отговори.
Съюзът в никакъв случай не се е радвал на сходни пълномощия. Процесите на интеграция за основаването на обединена Европа със мощна федерална конструкция започнаха малко след края на Втората Световна война, само че няколко пъти бяха прекъсвани. След подписването на Договора от Лисабон през 2009 година, който към момента работи, Европейски Съюз се снабди с двойна политическа система – частично федерация, частично съюз на самостоятелни страни. Там, където Европейски Съюз имаше единна политика, като да вземем за пример стопанската система, Брюксел бе водещ фактор. Но в сфери, в които се изискваше единодушието на всички държави-членки, точно там Съюзът накуцваше.
Повече от 200 000 души са починали след заразяване с ковид в Европа. Това оповестява Агенция Франс Прес, като се базира на публични източници....
Споразумението за възстановителния пакет отваря нов набор от варианти. Изправени пред икономическа рецесия с огромни пропорции, европейските водачи внезапно се оказаха съгласни да разширят границите на пълномощията на Брюксел, даже може би посредством смяна на някои правила, в това число отпадането на условието външнополитическите решения да се взимат единомислещо. Според Хосеп Борел, който управлява външната политика на Съюза, „ ще е доста по-добре да се премине към мощна и непрекъсната позиция посредством нормално болшинство, вместо единомислещо да се приема слаба позиция с дребни или никакви последствия “. Такава смяна обаче, иронично или не, ще изисква единомислещо решение на всички държави-членки, което сега наподобява малко евентуално. Но пандемията въпреки всичко вдъхна нов живот и в германо-френския съюз, който в исторически проект постоянно е защитавал концепцията за по-силен Европейски Съюз. Ако организацията, спирана от своята хибридна система, не успее да промени метода си към външната политика, то водачите на Европейски Съюз и най-много Франция и Германия, ще изискат промени по-силно от всеки път.
Политическото събуждане обаче не падна от небето. Докато се водеше съревнованието сред Китай и Съединени американски щати, Европейски Съюз деликатно наблюдаваше и променяше своята позиция на фона на свят, който е доминиран и извайван от супер сили. Европейски Съюз стартира да пази позицията за „ стратегическа автономност “, съгласно която Европа би трябвало да пази своя суверенитет и ползи настрана от Съединени американски щати. Но в границите на пандемия, стратегическата автономност наподобява по-малко като идея, която би трябвало да бъде разисквана, а по-скоро като незабавна политика, която е нужно да бъде приложена. Вместо да се гледа към обидчив съдружник като Съединени американски щати, или нападателен Китай, европейските водачи сигурно започнаха да осъзнават концепцията, че би трябвало да потърсят себе си за помощ. Тази концепцията е учредена на обстоятелството, че Съединени американски щати не съумяха да се оправят сполучливо с пандемията, както и някои други техни неточности, като да вземем за пример световната рецесия от 2008 или войната в Ирак. Вашингтон би трябвало да се оправя и с вътрешни проблеми, като да вземем за пример расовите разлики, които лишават от неговото внимание.
Но смяната е също по този начин и отговор против Китай. Европа дълго време гледаше Пекин през икономическа призма. Надяваше се, че отвореният пазар и търговия ще докара до либерализация и може би даже до демократизация в Китай. Но до момента в който стопанската система на поднебесната цъфтеше, политиката се стегна още повече. Отвореността се оказа еднопосочна улица, което провокира неодобрение от нечестните китайски търговски практики. А пандемията обърна Европа изрично против Китай.
Европейски Съюз глух да се трансформира в суперсила за ден, а може и в никакъв случай да не го направи. Проектът за създаване на федерален съюз може да си оставен в безкрайна фаза на градеж, а организацията към момента би трябвало да се оправя с доста проблеми – от популисти, посредством стопански разлики въз основата север-юг до вътрешни демократични проблеми. Но не трябва да има подозрение, че Европа ще излезе от рецесията по-силна и може би по-обединена като международен състезател.
Преди да беседва с канцлера Ангела Меркел този понеделник в Мезеберг покрай Берлин, френският президент Еманюел Макрон повтори жела...
Това е добра вест за Съединени американски щати. Европа може да бъде скъп съдружник на Вашингтон, изключително що се отнася до битката с Китай, тъй че Белият дом би трябвало да оказва помощ на европейското развиване, когато може. А вместо да сочи грешките на Европейски Съюз – като да вземем за пример неналичието на съответен бюджет за защита, да се концентрира върху мощните страни: скъп дипломатически опит, положително икономическо развиване и растящо международно наличие.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ