На енергийно бедните само зелен преход им липсва
Евроинституциите слагат все по-високи климатични цели. Те реализираха съглашение за понижаване на чистото количество излъчвания парникови газове с минимум 55% през 2030 година по отношение на базисната 1990 година. Богатите страни оповестиха, че задачата е постижима, а страните от Централна и Източна Европа, които така и така би трябвало да догонват, са изправени пред енергийна беднотия.
Помощта от Брюксел е обезпечена, само че извънредно незадоволителна за компенсирането на поетапния отвод от въглищата и от газа, в случай че не бъде приет за преходно гориво. Оказа се, че в националните проекти за възобновяване и резистентност, посредством които страните членки на Европейски Съюз потвърждават и декларират желанията си за промени до 2026 година, би трябвало да преобладават зелените вложения и цифровизацията. Крайният период за предаване на тези проекти в Еврокомисията е 30 април.
Механизмът за възобновяване и резистентност (от нещо ще дойдат парите за зелените политики) е с бюджет от 672.5 милиарда евро и е част от утвърждения през юли Възстановителен проект, разполагащ общо със 750 милиарда евро. Тези средства би трябвало да облекчат напъните на страните членки за очистване на икономическите и обществените последствия от Коронавирус пандемията, да обезпечат прехода към екологично чисти стопански системи и да подсигуряват резистентност на производството.
Централна и Източна Европа са най-застрашени
Чехия, да вземем за пример, към този момент предизвести, че би трябвало да получи сериозна поддръжка, с цел да премине към възобновими източници. Експерти оповестиха, че до момента в който чешките региони за рандеман на въглища доставят топлота и електричество на цялата страна, енергийната беднотия в тях е реалност и доста постоянно жителите им не могат да си разрешат отопление на личните си домове. Според премиера Андрей Бабиш обаче държавното управление към момента не може да се ангажира с съответни периоди за пускане и привършване на прехода.
"Енергийната беднотия се предизвиква основно от неефективни здания и уреди, ниски приходи на семействата, високи разноски за сила и специфични потребности на потребителите “, разяснява енергийният специалист Радек Тахал и акцентира, че този проблем не визира огромните градове, а по-слабо развитите райони, изключително регионите за рандеман на въглища.
Подобна е обстановката в Полша, Словакия, Унгария, Хърватия и Словения. Безспорен водач в тази категория е България, тъй като близо 40% от семействата не отопляват задоволително жилищата си. А на другия полюс е Швейцария, където с този проблем се сблъскват едвам 0.3% от хората.
"Тези страни, не съумяват да се оправят с необятно публикуваната енергийна беднотия - те даже не са покрай постигането на минималния най-малко на Европейски Съюз “, споделя специалистът от чешка Неправителствени организации Марта Майерс-Лоу.
Проблемът се задълбочава
През седмицата Прага разгласи, че ще изправи Полша пред Съда на Европейски Съюз поради противозаконен рандеман на въглища в мината "Туров ". Според Европейското бюро за околната среда това ще бъде първият случай в историята на Европейски Съюз, в който една страна членка съди друга по екологични аргументи.
Мината за кафяви въглища “Туров”, която се намира на границата сред Полша, Чехия и Германия, тормози локалните жители, тъй като качеството на въздуха в региона е доста неприятно. Най-голям проблем обаче е водоснабдяването в чешките погранични села. През март 2020 година полските управляващи взеха решение да удължат живота на мината до 2026 година, игнорирайки рецензиите и терзанията на чешките управляващи и на Брюксел.
Очаква се страната да получи милиарди евро, с цел да се отърве от въглищата, само че управляващите във Варшава не престават да влагат в твърдо гориво. Миналата година Полската минна компания разкри нов блок в завода “Туров”, като планува да удължи живота и на въглищния цех в Белхатов.
По всичко проличава, че преходът към нисковъглеродна стопанска система ще бъде извънредно сложен и ще покаже още повече неравенствата сред страните от блока. Този преход ще провокира напрежение сред страните, което - в композиция с брюкселската администрация - може да потопи милиарди евро в неефективни стратегии и промени на хартия. Още повече, че някои страни, измежду които и България, към момента не са разрешили битовите си неуредици като съответно отопление на жилищата.
Според последния отчет на швейцарския портал Nau.ch, през зимата общо 30 милиона европейци са мръзнали заради неспособност да отопляват жилищата. Най-силно са били наранени хората в България, Литва, Гърция, Португалия и Кипър.
По данни на Европейската комисия годишните енергийни разноски в Европейски Съюз се движат сред 500 и 2300 евро на домакинство, като най-масовата междинна цена на електричеството, газта или твърдото гориво е 870 евро. Най-бедните семейства в Швеция отделят 3% от общите разноски за сила, до момента в който в Словакия този дял е над 23 %.
България отделя 2 милиарда лева за зелен преход
На 22 февруари вицепремиерът Томислав Дончев разгласи, че над 2 милиарда лева са планувани за софтуерна рационализация, зелен преход и цифровизация на дребните и междинни предприятия: 900 млн. лева - по линия на Механизма за възобновяване и резистентност, а останалите 828 млн. лева са допълващо частно съфинансиране.
Други 2.4 милиарда лева са планувани като спомагателна поддръжка за въглищни и въглеродноинтензивни райони. Дончев посочи, че сега се водят договаряния към областите, утвърдени като възможни по Фонда за обективен преход - Стара Загора, Перник и Кюстендил - да бъдат включени още Хасково, Сливен, Ямбол, Ловеч, Търговище, Варна, Бургас и Габрово.
Остава да се надяваме, че голямата сума ще бъде разпределена рационално и ще подкрепи действително прехода към модерна енергетика, а няма да отиде за стиропор и газова инфраструктура, която скоро може да се окаже ненужна.
Помощта от Брюксел е обезпечена, само че извънредно незадоволителна за компенсирането на поетапния отвод от въглищата и от газа, в случай че не бъде приет за преходно гориво. Оказа се, че в националните проекти за възобновяване и резистентност, посредством които страните членки на Европейски Съюз потвърждават и декларират желанията си за промени до 2026 година, би трябвало да преобладават зелените вложения и цифровизацията. Крайният период за предаване на тези проекти в Еврокомисията е 30 април.
Механизмът за възобновяване и резистентност (от нещо ще дойдат парите за зелените политики) е с бюджет от 672.5 милиарда евро и е част от утвърждения през юли Възстановителен проект, разполагащ общо със 750 милиарда евро. Тези средства би трябвало да облекчат напъните на страните членки за очистване на икономическите и обществените последствия от Коронавирус пандемията, да обезпечат прехода към екологично чисти стопански системи и да подсигуряват резистентност на производството.
Централна и Източна Европа са най-застрашени
Чехия, да вземем за пример, към този момент предизвести, че би трябвало да получи сериозна поддръжка, с цел да премине към възобновими източници. Експерти оповестиха, че до момента в който чешките региони за рандеман на въглища доставят топлота и електричество на цялата страна, енергийната беднотия в тях е реалност и доста постоянно жителите им не могат да си разрешат отопление на личните си домове. Според премиера Андрей Бабиш обаче държавното управление към момента не може да се ангажира с съответни периоди за пускане и привършване на прехода.
"Енергийната беднотия се предизвиква основно от неефективни здания и уреди, ниски приходи на семействата, високи разноски за сила и специфични потребности на потребителите “, разяснява енергийният специалист Радек Тахал и акцентира, че този проблем не визира огромните градове, а по-слабо развитите райони, изключително регионите за рандеман на въглища.
Подобна е обстановката в Полша, Словакия, Унгария, Хърватия и Словения. Безспорен водач в тази категория е България, тъй като близо 40% от семействата не отопляват задоволително жилищата си. А на другия полюс е Швейцария, където с този проблем се сблъскват едвам 0.3% от хората.
"Тези страни, не съумяват да се оправят с необятно публикуваната енергийна беднотия - те даже не са покрай постигането на минималния най-малко на Европейски Съюз “, споделя специалистът от чешка Неправителствени организации Марта Майерс-Лоу.
Проблемът се задълбочава
През седмицата Прага разгласи, че ще изправи Полша пред Съда на Европейски Съюз поради противозаконен рандеман на въглища в мината "Туров ". Според Европейското бюро за околната среда това ще бъде първият случай в историята на Европейски Съюз, в който една страна членка съди друга по екологични аргументи.
Мината за кафяви въглища “Туров”, която се намира на границата сред Полша, Чехия и Германия, тормози локалните жители, тъй като качеството на въздуха в региона е доста неприятно. Най-голям проблем обаче е водоснабдяването в чешките погранични села. През март 2020 година полските управляващи взеха решение да удължат живота на мината до 2026 година, игнорирайки рецензиите и терзанията на чешките управляващи и на Брюксел.
Очаква се страната да получи милиарди евро, с цел да се отърве от въглищата, само че управляващите във Варшава не престават да влагат в твърдо гориво. Миналата година Полската минна компания разкри нов блок в завода “Туров”, като планува да удължи живота и на въглищния цех в Белхатов.
По всичко проличава, че преходът към нисковъглеродна стопанска система ще бъде извънредно сложен и ще покаже още повече неравенствата сред страните от блока. Този преход ще провокира напрежение сред страните, което - в композиция с брюкселската администрация - може да потопи милиарди евро в неефективни стратегии и промени на хартия. Още повече, че някои страни, измежду които и България, към момента не са разрешили битовите си неуредици като съответно отопление на жилищата.
Според последния отчет на швейцарския портал Nau.ch, през зимата общо 30 милиона европейци са мръзнали заради неспособност да отопляват жилищата. Най-силно са били наранени хората в България, Литва, Гърция, Португалия и Кипър.
По данни на Европейската комисия годишните енергийни разноски в Европейски Съюз се движат сред 500 и 2300 евро на домакинство, като най-масовата междинна цена на електричеството, газта или твърдото гориво е 870 евро. Най-бедните семейства в Швеция отделят 3% от общите разноски за сила, до момента в който в Словакия този дял е над 23 %.
България отделя 2 милиарда лева за зелен преход
На 22 февруари вицепремиерът Томислав Дончев разгласи, че над 2 милиарда лева са планувани за софтуерна рационализация, зелен преход и цифровизация на дребните и междинни предприятия: 900 млн. лева - по линия на Механизма за възобновяване и резистентност, а останалите 828 млн. лева са допълващо частно съфинансиране.
Други 2.4 милиарда лева са планувани като спомагателна поддръжка за въглищни и въглеродноинтензивни райони. Дончев посочи, че сега се водят договаряния към областите, утвърдени като възможни по Фонда за обективен преход - Стара Загора, Перник и Кюстендил - да бъдат включени още Хасково, Сливен, Ямбол, Ловеч, Търговище, Варна, Бургас и Габрово.
Остава да се надяваме, че голямата сума ще бъде разпределена рационално и ще подкрепи действително прехода към модерна енергетика, а няма да отиде за стиропор и газова инфраструктура, която скоро може да се окаже ненужна.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ