ЕС въвежда нов закон за защита на журналистите и медиите
Евродепутатите дадоха „ зелена светлина “ за ново законодателство в отбрана на публицистите и медиите в Европейски Съюз от политическа или икономическа интервенция. (Видеото е архивно.)
Съгласно нов закон, признат с 464 гласа „ за “, 92 гласа „ срещу “ и 65 гласа „ въздържал се “, страните членки ще бъдат задължени да пазят независимостта на медиите, а всички форми на интервенция в публицистичните решения ще бъдат неразрешени, цитира Българска телеграфна агенция.
На управляващите ще бъде неразрешено да притискат публицисти и редактори да разкриват източниците си, в това число посредством задържане, наказания, претърсвания на офиси или посредством инсталиране на програмен продукт за наблюдаване на техните електронни устройства.
Парламентът добави съществени защитни ограничения по отношение на потреблението на шпионски програмен продукт. То ще бъде допустимо единствено за обособени случаи и след позволение от правосъден орган, който проверява тежки закононарушения, наказуеми с отнемане от независимост. Дори в тези случаи засегнатите лица ще имат правото да бъдат осведомени по отношение на наблюдаване и ще могат да го оспорват.
С цел да се предотврати потреблението на публични медии за политически цели техните ръководители и членове на управителните препоръки следва да бъдат избирани посредством транспарантни и недискриминационни процедури за задоволително дълъг мандат. Те няма да могат да бъдат освобождавани преди приключването на контракта им, в случай че към този момент не дават отговор на професионалните критерии.
Обществените медии ще би трябвало да бъдат финансирани посредством транспарантни и справедливи процедури, а финансирането следва да бъде стабилно и предвидимо.
Обществеността ще има право да знае кой управлява медиите и какви ползи могат да въздействат на отразяването на събитията. Всички медии за вести и настоящи излъчвания, без значение от техния размер, ще би трябвало да разгласяват информация за своите притежатели в национална база данни, в това число в случай че те са директно или индиректно благосъстоятелност на страната.
Медиите ще би трябвало да афишират и средствата, получени от държавна реклама, както и държавната финансова поддръжка, в това число от страни отвън Европейски Съюз.
Публичните финансови средства за медиите или онлайн платформите ще би трябвало да се разпределят посредством обществени, пропорционални и недискриминационни критерии. Информацията за разноските за държавна реклама ще бъде публично притежание, в това число общата годишна сума и сумата за всеки обект.
Евродепутатите включиха и механизъм за попречване на случайното ограничение или заличаване на без значение медийно наличие от огромни онлайн платформи като Facebook, X (бивш Туитър) или Инстаграм.
Платформите първо ще би трябвало да разграничават самостоятелните медии от източници, които не са самостоятелни.
Медиите ще бъдат уведомявани, когато платформата има намерение да изтрие или ограничи наличието им, и ще разполагат с 24 часа, с цел да отговорят.
Само след отговора (или при липса на такъв) платформата може да изтрие или ограничи наличието, в случай че не дава отговор на нейните условия.
Медиите ще имат опция да отнесат случая до орган за извънсъдебно споразумяване на разногласия и да изискат мнение от Европейския съвет за медийни услуги (нов съвет на Европейски Съюз на националните регулатори, който ще бъде основан от Европейския законодателен акт за свободата на медиите).
Съгласно нов закон, признат с 464 гласа „ за “, 92 гласа „ срещу “ и 65 гласа „ въздържал се “, страните членки ще бъдат задължени да пазят независимостта на медиите, а всички форми на интервенция в публицистичните решения ще бъдат неразрешени, цитира Българска телеграфна агенция.
На управляващите ще бъде неразрешено да притискат публицисти и редактори да разкриват източниците си, в това число посредством задържане, наказания, претърсвания на офиси или посредством инсталиране на програмен продукт за наблюдаване на техните електронни устройства.
Парламентът добави съществени защитни ограничения по отношение на потреблението на шпионски програмен продукт. То ще бъде допустимо единствено за обособени случаи и след позволение от правосъден орган, който проверява тежки закононарушения, наказуеми с отнемане от независимост. Дори в тези случаи засегнатите лица ще имат правото да бъдат осведомени по отношение на наблюдаване и ще могат да го оспорват.
С цел да се предотврати потреблението на публични медии за политически цели техните ръководители и членове на управителните препоръки следва да бъдат избирани посредством транспарантни и недискриминационни процедури за задоволително дълъг мандат. Те няма да могат да бъдат освобождавани преди приключването на контракта им, в случай че към този момент не дават отговор на професионалните критерии.
Обществените медии ще би трябвало да бъдат финансирани посредством транспарантни и справедливи процедури, а финансирането следва да бъде стабилно и предвидимо.
Обществеността ще има право да знае кой управлява медиите и какви ползи могат да въздействат на отразяването на събитията. Всички медии за вести и настоящи излъчвания, без значение от техния размер, ще би трябвало да разгласяват информация за своите притежатели в национална база данни, в това число в случай че те са директно или индиректно благосъстоятелност на страната.
Медиите ще би трябвало да афишират и средствата, получени от държавна реклама, както и държавната финансова поддръжка, в това число от страни отвън Европейски Съюз.
Публичните финансови средства за медиите или онлайн платформите ще би трябвало да се разпределят посредством обществени, пропорционални и недискриминационни критерии. Информацията за разноските за държавна реклама ще бъде публично притежание, в това число общата годишна сума и сумата за всеки обект.
Евродепутатите включиха и механизъм за попречване на случайното ограничение или заличаване на без значение медийно наличие от огромни онлайн платформи като Facebook, X (бивш Туитър) или Инстаграм.
Платформите първо ще би трябвало да разграничават самостоятелните медии от източници, които не са самостоятелни.
Медиите ще бъдат уведомявани, когато платформата има намерение да изтрие или ограничи наличието им, и ще разполагат с 24 часа, с цел да отговорят.
Само след отговора (или при липса на такъв) платформата може да изтрие или ограничи наличието, в случай че не дава отговор на нейните условия.
Медиите ще имат опция да отнесат случая до орган за извънсъдебно споразумяване на разногласия и да изискат мнение от Европейския съвет за медийни услуги (нов съвет на Европейски Съюз на националните регулатори, който ще бъде основан от Европейския законодателен акт за свободата на медиите).
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ