Евродепутатът от Демократична България Радан Кънев коментира във Фейсбук статията

Евродепутатът от " Демократична България " Радан Кънев разяснява във " Facebook " публикацията на вицепремиера Томислав Дончев от блога му, отдадена на Зелената договорка.

С интерес прочетох философското есе на господин Томислав Дончев по тематиката за Зелената договорка, климатичните политики и вероятностите пред въглищните райони. Текстът е забавен, само че има един проблем:

Той би бил настоящ преди повече от 10 години, и то най-вече като интелектуално упражнение, а не като практическа политика. През тези 10 години, които господин Дончев прекара на най-високи позиции във властта, разсъжденията на тематика климат бяха превърнати в ефикасни политически решения:

- Парижкото споразумение;

- Поне три регламента на Европейски Съюз с директно правно деяние в България;

- Поне пет обвързващи наставления.

(Подписът на българското държавно управление е под всички тези актове.)

През тези 10 години климатичната рецесия се задълбочи,

а политиките за превъзмогването й станаха съществена тематика освен за учените и държавните управления, само че и за обществото в Европейски Съюз. Като напълно разумна последица, Зелената договорка се трансформира в главен политически приоритет на Европейски Съюз в областта на околната среда, енергетиката, промишлеността и научните проучвания.

През същите 10 години българското държавно управление не направи нищо, с цел да приспособява българската стопанска система към неизбежните и явни промени. Нищо за вземане предвид с към този момент настоящото интернационално право и европейско законодателство.

Нищо за развиване на перспективния зелен дял на стопанската система, за нововъведенията, на които господин Дончев се оплаква, че ще бъдем вносители, а не производители...

Нищо.

Изкушен съм да вляза във метафизичен спор с вицепремиера Дончев. Но това би било безконтролно - и за мен като евродепутат, и изключително за него - като " умното лице " на изпълнителната власт и ръководещата партия.

Сега въобще не е време за метафизичен оценки, а за:

- народен проект за енергетика и климат;

- териториални проекти за развиване на въглищните региони;

- капиталови планове, в това число обществени и частни планове, които да търсят поддръжка от финансовите пазари, а освен от фондове на ЕС;

- обосновани дерогации;

- събиране на болшинства за промени на Регламента за Фонда за обективен преход и последващите съответни законодателни начинания.

Това са сферите, в които би трябвало да се работи. Това са ограничения, за които съм подготвен да вземам участие в спор и да спомагам съществено, включително с съответни оферти в Екологичен потенциал и ЕНП.

Но за есета... не ме търсете. Късно е за този жанр