ЕАЦС с позиция по проекта на Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България до 2032 г.
Евро-атлантическият център за сигурност разгласява позиция по плана на Програмата за развиване на отбранителните качества на Въоръжените сили на Република България до 2032 година
В нея специалистите на центъра показват своите рекомендации и изводи по отношение на документа, в чието онлайн публично разискване ще вземат участие на 14 януари.
Ето цялостният текст на позицията, който публикуваме без редакторска интервенция:
П О З И Ц И Я
на Евро-атлантическия център за сигурност (ЕАЦС) по плана на Програма за развиване на отбранителните качества на Въоръжените сили на Република България до 2032 година
Представеният за обществено разискване план на Програма за развиване на отбранителните качества на Въоръжените сили на Република България до 2032 година (Проект 2032) е сериозен опит за дълготрайно обмисляне развиването на въоръжените сили на страната. Този факт самичък по себе си заслужава висока оценка, защото безспорно показва добра стратегическа просвета на Министерство на защитата и блян за стратегическо обмисляне в изискванията на бързо изменяща се среда за сигурност и внезапно заменени геополитически условия на съперничеството на световната политическа сцена. Разработеният документ е значим и нужен, защото възможното му приемане от Народното събрание би послужило като основа за разработка на новите проекти за развиване на въоръжените сили и техните качества.
I. Положителни страни на плана за Програма 2032
Програма 2032 е създадена по модела на Програма 2020, налице е последователност и несъмнено надграждане в нейната конструкция и наличие. Същевременно хоризонтът на обмисляне на военните качества е 12 -годишен, което прави програмата доста значима за развиването на българската войска.
Проектът Програма 2032 си слага амбициозна цел да „ обезпечи построяването и поддържането на съответни на рисковете и заканите отбранителни качества на Въоръжените сили до 2032 година, а в някои посоки и оттатък този небосвод “. Направена е оценка на средата за сигурност и нейните високи условия към качествата на въоръжените сили. Откроен е възходящия капацитет на хибридните закани, както и по-широкото нападателно потребление на киберпространството. Обективно е посочена отрицателната роля на Русия за районната сигурност, нарушавания от нея баланс на силите в Черно море и запазването на конфликтния капацитет на района.
Правилно са разпознати трендовете в развиването на отбранителните качества за времевата рамка от 12 години, както и по-високите условия към качествата на въоръжените сили. Основателно като приоритет е изведена отбраната на силите, с необикновен акцент върху киберзащитата и отбраната от средствата за електронна война. Адекватно е откроена ролята на новите оръжейни технологии, изключително високоточните системи, хиперзвуковите оръжия, самостоятелните системи, енергийните оръжия и други, които в третото десетилетие на 21-век ще стартират да трансформират характера на военния спор.
Добре са дефинирани стратегическата цел и целите на отбранителната политика. Потвърдена е валидността на трите задачи на въоръжените сили и е несъмнено равнището на политическа упоритост за потребление на силите в тях. В приноса на България към груповата защита на НАТО са избрани три съществени посоки, които могат да затвърдят и разширят националното ни присъединяване в съюзното отбранително обмисляне, построяването на съвременни отбранителни качества и присъединяване в интервенции. Налице е и упоритост за подсилване на приноса на страната към Общата политика за сигурност и защита на Европейски Съюз, както и разширение на двустранното и районно отбранително съдействие. Като изключително значимо направление е посочено двустранното стратегическото съдействие със Съединени американски щати, като „ в границите на Споразумението се преглеждат опциите за разширено американско наличие с ротация на войските и усилени взаимни учения и тренировки “.
Много значимо е дефинираното извънредно положение което следва да реализират отбранителните ни качества към 2032 година, като в същото време са избрани пътища за неговото реализиране. Функционалното подразделяне на въоръжените сили на Сили за въздържане и Сили за защита е съответно и в сходство с постановките на НАТО. Предвидена е малко по-висока бройка на въоръжените сили, за осъществяване на всички техни задачи и задания.
Разработеният план подчертава върху развиването на Министерството на защитата като интегрирана конструкция, включваща щаба на защитата. Важен е и декларираният акцент на цялостно съдействие сред цивилната и военна експертиза, реализирането на който ни приближава до модела на министерствата на защитата във водещите армии на НАТО.
Адекватно е предлагането за основаване на две нови командвания в командната конструкция на оперативно равнище - Командване за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана, и Командване за логистична поддръжка, което ще усъвършенства директната връзка с аналогични структури в Стратегическото командване на НАТО за интервенциите и Южното районно командване на силите на НАТО в Неапол.
В плана на Програма 2032 ясно са избрани нужните качества на структурите на въоръжените сили и равнищата на упоритости в тяхното развиване. Програмата набелязва и нови подходи в построяването и подготовката на запаса на въоръжените сили. Предвидено е несъмнено развиване на командната конструкция и системата за командване и ръководство на въоръжените сили. Възприемането на „ мисийното командване “ в приоритет при реформирането на командването и ръководството във въоръжените сили е също положително достижение за Програма 2032. То обезпечава децентрализация на решенията и покачва доста правата и отговорностите на командирите и началниците по цялата командна верига. Програма 2032 слага акцент на подготовката на войските и силите, като дефинира и целите за идващия програмен интервал.
В плана на Програма 2032 са заложени нови механизми при реализирането на политиката по въоръженията и развиването и потреблението на Българската отбранително-технологична индустриална база. Положителна оценка заслужава желанието за "премахването на зависимостта на отбранителните ни качества от страни, отвън НАТО и ЕС”.
Оценката за основната роля на хората в защитата също е позитивна линия на създаването, като е подложен акцент върху актуалната подготовка, вярното кариерно развиване и обществени тласъци за продължителното задържане на експертите във въоръжените сили.
Обективно е посочен дефицитът на финансов запас за създаване на всички минимално нужни качества на въоръжените сили в идващите 12 години, както и нуждата от потребление на финансов запас от държавния бюджет.
Предложеният план на Програма 2032 има още една значима специфичност, той явно е резултат от труда на огромна група военни и цивилни специалисти, работили в добра съгласуваност и с висок професионализъм.
II. Недостатъци и слаби страни на плана за Програма 2032
Всеки план остава план, до момента в който не бъдат дискутирани намерено посредством общественото му разискване избрани негови незадоволително безапелационни страни или недостатъци. Проектът се трансформира в Програма, откакто премине една такава справедлива оценка на по-широкото експертно и публично мнение и несъмнено, бъде одобрен от съответните оторизирани за тази цел органи на страната. Оценката би трябвало да бъде такава, че да е в положение да подкрепи работния колектив да поправя избрани недостатъци или дефекти, каквито всяка концептуална разработка има.
В Програма 2032 има редица терминологични неясноти. Препоръчително е за страната да се употребява понятието „ отбранителни качества на страната “, а за Въоръжените сили и техните съставни елементи - „ оперативни качества на Въоръжените сили “, надлежно и на съставните им съставни елементи.
В документа има преписи на текстове от Програма 2020.
Задължително е в документа да бъдат посочени критериите за успеваемост, които са употребявани при създаване на Програма 2032, по които следва да се прави оценка реализирано равнище на успеваемост в планирането и построяването на качествата на въоръжените сили.
При разбора на трендовете в развиването на световната среда за сигурност не е отразен извода на групата специалисти по отчета „ НАТО 2030 “ че „ главната характерност на актуалната среда за сигурност е повторното появяване на геополитическата конкуренция “. Цитираната оценка съответствува изцяло с оценката на средата за сигурност, оповестена преди една година в Годишния отчет на ЕАЦС „ България и светът 2019 “, където е записано: ”Средата за сигурност и нейната динамичност през днешния ден и през идващите години се отличава с една доста значима характерност: на международната геополитическа сцена се обрисува дълготрайно стратегическо съревнование сред Съединени американски щати, Китай и Русия. Светът се намира в неговата начална фаза... Еволюцията на световната среда за сигурност ще бъде обвързвана с възходящите упоритости на двата районни центъра Китай и Русия да разширят своето въздействие... “ (Годишен разбор на ЕАЦС, 2019; с. 45-46 ). Тази съществена характерност следва да откри своето отражение при оценката на средата за сигурност, като се очертаят произлизащите от това опасности за сигурността в районен и народен мащаб.
При разбора на средата за сигурност не е взета под внимание една нова, само че доста значима наклонност в стратегическото обмисляне на качествата на НАТО в зоната на Източна и Централна Европа. Става дума за характерен акцент върху внезапно възходящата роля на стандартното въздържане в зоната на Балтика, което по принцип важи и за района на Черно море. Както е известно и в двата района РФ е построила сериозен боен дисбаланс в своя изгода, като е създала за задачата нов вид стратегическа интервенция, включваща като основен съставен елемент опасността за нестратегически нуклеарен удар. с минимална мощ още на първите равнища на ескалационния цикъл за следваща бърза деескалация на рецесията в интерес на РФ. В създадения документ не е взето отношение по този въпрос, който освен интензивно се дискутира в стратегическите центрове на нашите съдружници, само че има непосредствено отношение към отбранителните качества, които България би трябвало да построи в интервала 2032 година
Не е ясно за какво времевият период на деяние на Програмата е 12 години. Никъде не е дадена аргументация на този период. Кое постанова срокът да е 12 години: динамичността на средата за сигурност; структурата и заложените темпове на развиване на въоръжените сили; плануваният ритъм на превъоръжаване; районният подтекст и прочие? Той би могъл да бъде и 10 годишен (примерно два цикъла от по пет години).
Стратегическите документи са доста значими в ръководството на защитата. Главното методологическо и теоретично условие при подготовката им е да съществува йерархична обязаност сред тях, тъй че те взаимно да се допълват и надграждат. Най-важният от тях, документът формиращ най-високото стратегическо равнище в системата за национална сигурност е Стратегията за национална сигурност. Времевият небосвод на в този момент настоящата „ Актуализирана тактика за национална сигурност на Р България “ е 2025 година Стратегията за национална сигурност е най-висшия стратегически документ. Всички останали стратегически документи, „ Доктрина на Въоръжените сили на Р България “, доктрини на типовете въоръжени сили, проекти за рационализация и превъоръжаване се готвят по-късно, като се придържат към стратегическите оценки и политическите цели изложени в Стратегията за национална сигурност. Не инцидентно Стратегията за национална сигурност е по едно и също време най-високото политическо равнище в областта на националната сигурност (това равнище дефинира политическите цели на стратегията) и най-високото стратегическо равнище (защото дефинира стратегическите цели и задания, чрез които следва да бъдат изпълнени тези политическите приоритети). В плана на Програма 2032 нещата са обърнати. „ Актуализирана тактика за национална сигурност “ е с небосвод 2025, Програма 2032 е с небосвод 2032 година Възниква значим научен и методологически въпрос: кой ще бъде определящият стратегически документ при изработването на идващите тактики за национална сигурност в интервала до 2032? Как те ще бъдат синхронизирани тези документи, ще остават ли, като характерен ориентир, параметрите към този момент заложени в Програма 2032 или последната ще бъде поправена? Респективно, в случай че „ Доктрина на Водоснабдителна система на Р България “ бъде създадена като се съобрази с параметрите, заложени в Програма 2032 и респективно доктрините на типовете въоръжени сили следват същата логичност, тогава не предопределя ли Програма 2032 всъщност цитираните стратегически документи. В избран смисъл Програма 2032 редуцира политическата роля и стратегическото значение на документа “Стратегия за национална сигурност”, безспорно най-важния текст в региона на отбранителната политика и политиката за национална сигурност.
Разделът „ Основи на отбранителната политика “ излишно коментира съществени понятия, свързани с тематиката. Този раздел е оправдано да стартира с дефинирането на стратегическата цел и целите на отбранителната политика и органите в системата на защитата, които дават отговор за нейното реализиране.
Екип на Евро-атлантическия център за сигурност направи деликатен относителен разбор на Програма 2020 и плана на новата стратегия като установи, че в плана на Програма 2032 няма надграждане на равнището на политическата упоритост, за идващите 12 години, всъщност, тя остава същата като в Програма 2020. Това е в какофония със стратегическата цел и целите на отбранителната политика и не подхожда на динамичността на стратегическата среда. Нужна е по-висока политическа упоритост, в подтекста на усложняващата се среда за сигурност.
Сериозна уязвимост на плана е, че той не дефинира какви сили ще бъдат включени в Силите за въздържане и какви в Силите за защита и на кои ще бъде даден приоритет, при ограничавания финансов запас на страната, нужен за тяхното създаване.
В мечтаното извънредно положение на отбранителните качества на Въоръжените сили липсва структурата на типовете въоръжени сили и новите командвания, което е оттегляне от Програма 2020. Това е нужно, с цел да бъде ясно какви структурни промени са нужни във въоръжените сили и техните съществени съставни елементи в идващия 12-годишен интервал. Предложената обща конструкция на въоръжените сили на страната е нужна, само че незадоволителна.
В плана на Програма 2032 е заложено единствено благопожелание за основаване на съюзни формирования на територията на страната. Необходимо е изрично и ясно да бъде заложено образуването на една многонационална съюзна бригада под българско командване, по образеца на Румъния.
Предлаганата нараснала бройка на въоръжените сили към 2032 година не е обоснована с нуждата от спомагателни структури на въоръжените сили и човешкия запас нужен за тях. Вероятно работната група не е разискала опцията за повишение числения състав на Въоръжените сили за образуването на междусъюзна бригада на територията на България в подтекста на новото схващане на американските стратези за тактиката на стандартно въздържане в Източна Европа.
В комплекта сили, предопределени за груповата защита на НАТО не е посочен вида механизирана бригада, която дава страната ни.
В плана Програма 2032, в развиването на качествата на типовете въоръжени сили не се откроява надграждането над същите, заложени в Програма 2020. Напротив, те остават напълно същите, което е необяснимо за един идващ интервал от 12 години. Същите не подхождат на декларираното общо извънредно положение на качествата на въоръжените сили към 2032 година
Заявените в Програма 2032 равнища на упоритост в развиването на сухопътните, военновъздушните и военноморските сили са прекомерно скромни и плануват създаване на качества за обмисляне и осъществяване на интервенции с стеснен мащаб. Това би могло да се отнася единствено до присъединяване в съюзни интервенции отвън територията на страната. За съюзни интервенции по защитата на страната, България ще е нужно да взе участие с цялата мощност на въоръжените си сили, в това число в интервенции от огромен мащаб. Тези равнища на упоритости в развиването на типовете въоръжени сили не подхождат на усложняващата се среда за сигурност и нуждата от нараснал принос на страната в съюзната защита.
По Програма 2032 присъединяване на въоръжените сили в задача „ Подкрепа на интернационалния мир и сигурност “ остава същото като в Програма 2020. За следващи 12 години развиване на качествата на въоръжените сили това е необяснимо.
Не са избрани главните планове за превъоръжаване (модернизация) на типовете въоръжени сили в средносрочен проект.
В документа не са сложени ясни времеви рамки за освобождението от остарели оръжейни системи, поддържани главно от Русия.
Не е добре премислено изравняването на йерархичните равнища на СКС и командванията на типове въоръжени сили и подчиняването на всички командвания от оперативното равнище на началника защитата. Последният не следва да се натоварва с управление на интервенции. За задачата бе основано СКС, което е оперативното равнище на обмисляне и осъществяване на интервенции.
Изграждането на оперативно равнище, в което командванията са подчинени на началника на защитата е връщане към минал модел и ще дистанцира страната ни от одобрената процедура в множеството съюзни страни. Освен това не е дефинирана йерархията на командванията.
За подготовката на войските и силите е належащо да се откри равнище на упоритост с измерими индикатори, за нейното оптимално приближаване до откритите съюзни стандарти.
За набирането, подготовката и задържането на хората в защитата следва да бъде създаден сложен модел, с потребление на най-хубавите практики в съюзните страни, с нараснали финансови и обществени тласъци.
За военната подготовка на жителите на страната, за осъществяването при нужда на конституционните им отговорности е належащо да се предложи изпитана форма от най-хубавите практики в съюзни страни, а не да се търси неработещ народен модел.
В плана на Програма 2032 липсва ясна финансова аргументация за нужните отбранителни качества на въоръжените сили. Разчита се, че бюджета за защита гладко ще нараства, като за 2024 година ще доближи 2% от Брутният вътрешен продукт на страната. Очевидна е нуждата от постигане на този таван на отбранителните разноски преди 2024 година, само че програмата не го предлага. За интервала след 2024 година се планува поддържането им на равнище от 2% от Брутният вътрешен продукт и при удобно икономическо развиване и над 2 %. Това е пожелателно и е належащо, на основата на съответни планове да се заложи и упорства за по-висок %, с цел да бъдат обезпечени нужните средства за създаване на плануваните качества.
III. Препоръки
1. Предложеният план на Програма 2032 е належащо да бъде допълнен/коригиран за премахване на неговите недостатъци и дефекти.
2. Необходимо е да се доразвие текста за Силите за въздържане и Силите за защита, с тяхната роля и нужните оперативни качества.
3. Целесъобразно е да се показват структурите на типовете въоръжени сили до 2032 година и трите командвания.
4. В развиването на типовете въоръжени сили е желателно да се посочат предпочитаните планове за превъоръжаване/модернизация, които да послужат за основа на създаването на Инвестиционния проект 2032.
5. За интервала на осъществяване на Програма 2032 е неотложно образуването на една многонационална съюзна бригада под българско командване, по образеца на Румъния.
6. Нивата на политическа и военни упоритости за присъединяване национални сили в интервенции е неотложно да се прегледат и покачат очевидно по отношение на същите от Програма 2020. Неубедително е след 12 години развиване да останат същите, което обезсмисля Програма 2032.
7. Да се премисли изравняването на йерархичните равнища на СКС и командванията на типове въоръжени сили и подчиняването на всички командвания от оперативното равнище на началника защитата. Основната активност на командирите на типовете въоръжени сили е да рекрутират и приготвят подчинените им сили. Операциите следва да се възнамеряват и управляват от СКС, като в спешна конюнктура същите ще бъдат, като предписание взаимни.
8. Подготовката на силите е належащо да се заложи с измерими индикатори за реализиране на съюзните стандарти, а освен нараснал брой учения.
9. Необходимо е Програма 2032 да бъде съобразена с построяването на качества за стандартно въздържане в духа на най-новите заключения по този въпрос във водещите съюзни армии.
10. Авторите на плана Програма 2032 следва да помислят съществено върху синхронизирането й със в този момент настоящите базови стратегически документи: Актуализирана тактика за национална сигурност и Доктрина на въоръжените сили на Р България. Необходимо е да дефинират ясно нейното място и роля в подтекста на концептуалното пространство образувано от тези документи. Следва по този начин също да дефинират (като дефинират граници) хоризонта на нейното методологическо значение във връзка с идващите стратегически документи (тези, които ще бъдат написани до 2032г.) и които, по формулировка, са документи от по-високо политическо, стратегическо и концептуално равнище.
Заключение
Без да подценяваме посочените нагоре позитивни качества на основата на цялостната ни оценка считаме, че в този си тип планът на Програма за развиване на отбранителните качества на Въоръжените сили на Република Бължария до 2032 г не е в положение да извърши своето предопределение като основа за изработването на съответни Планове за развиването на Водоснабдителна система до 2026 година и надлежно до 2032 година ".
В нея специалистите на центъра показват своите рекомендации и изводи по отношение на документа, в чието онлайн публично разискване ще вземат участие на 14 януари.
Ето цялостният текст на позицията, който публикуваме без редакторска интервенция:
П О З И Ц И Я
на Евро-атлантическия център за сигурност (ЕАЦС) по плана на Програма за развиване на отбранителните качества на Въоръжените сили на Република България до 2032 година
Представеният за обществено разискване план на Програма за развиване на отбранителните качества на Въоръжените сили на Република България до 2032 година (Проект 2032) е сериозен опит за дълготрайно обмисляне развиването на въоръжените сили на страната. Този факт самичък по себе си заслужава висока оценка, защото безспорно показва добра стратегическа просвета на Министерство на защитата и блян за стратегическо обмисляне в изискванията на бързо изменяща се среда за сигурност и внезапно заменени геополитически условия на съперничеството на световната политическа сцена. Разработеният документ е значим и нужен, защото възможното му приемане от Народното събрание би послужило като основа за разработка на новите проекти за развиване на въоръжените сили и техните качества.
I. Положителни страни на плана за Програма 2032
Програма 2032 е създадена по модела на Програма 2020, налице е последователност и несъмнено надграждане в нейната конструкция и наличие. Същевременно хоризонтът на обмисляне на военните качества е 12 -годишен, което прави програмата доста значима за развиването на българската войска.
Проектът Програма 2032 си слага амбициозна цел да „ обезпечи построяването и поддържането на съответни на рисковете и заканите отбранителни качества на Въоръжените сили до 2032 година, а в някои посоки и оттатък този небосвод “. Направена е оценка на средата за сигурност и нейните високи условия към качествата на въоръжените сили. Откроен е възходящия капацитет на хибридните закани, както и по-широкото нападателно потребление на киберпространството. Обективно е посочена отрицателната роля на Русия за районната сигурност, нарушавания от нея баланс на силите в Черно море и запазването на конфликтния капацитет на района.
Правилно са разпознати трендовете в развиването на отбранителните качества за времевата рамка от 12 години, както и по-високите условия към качествата на въоръжените сили. Основателно като приоритет е изведена отбраната на силите, с необикновен акцент върху киберзащитата и отбраната от средствата за електронна война. Адекватно е откроена ролята на новите оръжейни технологии, изключително високоточните системи, хиперзвуковите оръжия, самостоятелните системи, енергийните оръжия и други, които в третото десетилетие на 21-век ще стартират да трансформират характера на военния спор.
Добре са дефинирани стратегическата цел и целите на отбранителната политика. Потвърдена е валидността на трите задачи на въоръжените сили и е несъмнено равнището на политическа упоритост за потребление на силите в тях. В приноса на България към груповата защита на НАТО са избрани три съществени посоки, които могат да затвърдят и разширят националното ни присъединяване в съюзното отбранително обмисляне, построяването на съвременни отбранителни качества и присъединяване в интервенции. Налице е и упоритост за подсилване на приноса на страната към Общата политика за сигурност и защита на Европейски Съюз, както и разширение на двустранното и районно отбранително съдействие. Като изключително значимо направление е посочено двустранното стратегическото съдействие със Съединени американски щати, като „ в границите на Споразумението се преглеждат опциите за разширено американско наличие с ротация на войските и усилени взаимни учения и тренировки “.
Много значимо е дефинираното извънредно положение което следва да реализират отбранителните ни качества към 2032 година, като в същото време са избрани пътища за неговото реализиране. Функционалното подразделяне на въоръжените сили на Сили за въздържане и Сили за защита е съответно и в сходство с постановките на НАТО. Предвидена е малко по-висока бройка на въоръжените сили, за осъществяване на всички техни задачи и задания.
Разработеният план подчертава върху развиването на Министерството на защитата като интегрирана конструкция, включваща щаба на защитата. Важен е и декларираният акцент на цялостно съдействие сред цивилната и военна експертиза, реализирането на който ни приближава до модела на министерствата на защитата във водещите армии на НАТО.
Адекватно е предлагането за основаване на две нови командвания в командната конструкция на оперативно равнище - Командване за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана, и Командване за логистична поддръжка, което ще усъвършенства директната връзка с аналогични структури в Стратегическото командване на НАТО за интервенциите и Южното районно командване на силите на НАТО в Неапол.
В плана на Програма 2032 ясно са избрани нужните качества на структурите на въоръжените сили и равнищата на упоритости в тяхното развиване. Програмата набелязва и нови подходи в построяването и подготовката на запаса на въоръжените сили. Предвидено е несъмнено развиване на командната конструкция и системата за командване и ръководство на въоръжените сили. Възприемането на „ мисийното командване “ в приоритет при реформирането на командването и ръководството във въоръжените сили е също положително достижение за Програма 2032. То обезпечава децентрализация на решенията и покачва доста правата и отговорностите на командирите и началниците по цялата командна верига. Програма 2032 слага акцент на подготовката на войските и силите, като дефинира и целите за идващия програмен интервал.
В плана на Програма 2032 са заложени нови механизми при реализирането на политиката по въоръженията и развиването и потреблението на Българската отбранително-технологична индустриална база. Положителна оценка заслужава желанието за "премахването на зависимостта на отбранителните ни качества от страни, отвън НАТО и ЕС”.
Оценката за основната роля на хората в защитата също е позитивна линия на създаването, като е подложен акцент върху актуалната подготовка, вярното кариерно развиване и обществени тласъци за продължителното задържане на експертите във въоръжените сили.
Обективно е посочен дефицитът на финансов запас за създаване на всички минимално нужни качества на въоръжените сили в идващите 12 години, както и нуждата от потребление на финансов запас от държавния бюджет.
Предложеният план на Програма 2032 има още една значима специфичност, той явно е резултат от труда на огромна група военни и цивилни специалисти, работили в добра съгласуваност и с висок професионализъм.
II. Недостатъци и слаби страни на плана за Програма 2032
Всеки план остава план, до момента в който не бъдат дискутирани намерено посредством общественото му разискване избрани негови незадоволително безапелационни страни или недостатъци. Проектът се трансформира в Програма, откакто премине една такава справедлива оценка на по-широкото експертно и публично мнение и несъмнено, бъде одобрен от съответните оторизирани за тази цел органи на страната. Оценката би трябвало да бъде такава, че да е в положение да подкрепи работния колектив да поправя избрани недостатъци или дефекти, каквито всяка концептуална разработка има.
В Програма 2032 има редица терминологични неясноти. Препоръчително е за страната да се употребява понятието „ отбранителни качества на страната “, а за Въоръжените сили и техните съставни елементи - „ оперативни качества на Въоръжените сили “, надлежно и на съставните им съставни елементи.
В документа има преписи на текстове от Програма 2020.
Задължително е в документа да бъдат посочени критериите за успеваемост, които са употребявани при създаване на Програма 2032, по които следва да се прави оценка реализирано равнище на успеваемост в планирането и построяването на качествата на въоръжените сили.
При разбора на трендовете в развиването на световната среда за сигурност не е отразен извода на групата специалисти по отчета „ НАТО 2030 “ че „ главната характерност на актуалната среда за сигурност е повторното появяване на геополитическата конкуренция “. Цитираната оценка съответствува изцяло с оценката на средата за сигурност, оповестена преди една година в Годишния отчет на ЕАЦС „ България и светът 2019 “, където е записано: ”Средата за сигурност и нейната динамичност през днешния ден и през идващите години се отличава с една доста значима характерност: на международната геополитическа сцена се обрисува дълготрайно стратегическо съревнование сред Съединени американски щати, Китай и Русия. Светът се намира в неговата начална фаза... Еволюцията на световната среда за сигурност ще бъде обвързвана с възходящите упоритости на двата районни центъра Китай и Русия да разширят своето въздействие... “ (Годишен разбор на ЕАЦС, 2019; с. 45-46 ). Тази съществена характерност следва да откри своето отражение при оценката на средата за сигурност, като се очертаят произлизащите от това опасности за сигурността в районен и народен мащаб.
При разбора на средата за сигурност не е взета под внимание една нова, само че доста значима наклонност в стратегическото обмисляне на качествата на НАТО в зоната на Източна и Централна Европа. Става дума за характерен акцент върху внезапно възходящата роля на стандартното въздържане в зоната на Балтика, което по принцип важи и за района на Черно море. Както е известно и в двата района РФ е построила сериозен боен дисбаланс в своя изгода, като е създала за задачата нов вид стратегическа интервенция, включваща като основен съставен елемент опасността за нестратегически нуклеарен удар. с минимална мощ още на първите равнища на ескалационния цикъл за следваща бърза деескалация на рецесията в интерес на РФ. В създадения документ не е взето отношение по този въпрос, който освен интензивно се дискутира в стратегическите центрове на нашите съдружници, само че има непосредствено отношение към отбранителните качества, които България би трябвало да построи в интервала 2032 година
Не е ясно за какво времевият период на деяние на Програмата е 12 години. Никъде не е дадена аргументация на този период. Кое постанова срокът да е 12 години: динамичността на средата за сигурност; структурата и заложените темпове на развиване на въоръжените сили; плануваният ритъм на превъоръжаване; районният подтекст и прочие? Той би могъл да бъде и 10 годишен (примерно два цикъла от по пет години).
Стратегическите документи са доста значими в ръководството на защитата. Главното методологическо и теоретично условие при подготовката им е да съществува йерархична обязаност сред тях, тъй че те взаимно да се допълват и надграждат. Най-важният от тях, документът формиращ най-високото стратегическо равнище в системата за национална сигурност е Стратегията за национална сигурност. Времевият небосвод на в този момент настоящата „ Актуализирана тактика за национална сигурност на Р България “ е 2025 година Стратегията за национална сигурност е най-висшия стратегически документ. Всички останали стратегически документи, „ Доктрина на Въоръжените сили на Р България “, доктрини на типовете въоръжени сили, проекти за рационализация и превъоръжаване се готвят по-късно, като се придържат към стратегическите оценки и политическите цели изложени в Стратегията за национална сигурност. Не инцидентно Стратегията за национална сигурност е по едно и също време най-високото политическо равнище в областта на националната сигурност (това равнище дефинира политическите цели на стратегията) и най-високото стратегическо равнище (защото дефинира стратегическите цели и задания, чрез които следва да бъдат изпълнени тези политическите приоритети). В плана на Програма 2032 нещата са обърнати. „ Актуализирана тактика за национална сигурност “ е с небосвод 2025, Програма 2032 е с небосвод 2032 година Възниква значим научен и методологически въпрос: кой ще бъде определящият стратегически документ при изработването на идващите тактики за национална сигурност в интервала до 2032? Как те ще бъдат синхронизирани тези документи, ще остават ли, като характерен ориентир, параметрите към този момент заложени в Програма 2032 или последната ще бъде поправена? Респективно, в случай че „ Доктрина на Водоснабдителна система на Р България “ бъде създадена като се съобрази с параметрите, заложени в Програма 2032 и респективно доктрините на типовете въоръжени сили следват същата логичност, тогава не предопределя ли Програма 2032 всъщност цитираните стратегически документи. В избран смисъл Програма 2032 редуцира политическата роля и стратегическото значение на документа “Стратегия за национална сигурност”, безспорно най-важния текст в региона на отбранителната политика и политиката за национална сигурност.
Разделът „ Основи на отбранителната политика “ излишно коментира съществени понятия, свързани с тематиката. Този раздел е оправдано да стартира с дефинирането на стратегическата цел и целите на отбранителната политика и органите в системата на защитата, които дават отговор за нейното реализиране.
Екип на Евро-атлантическия център за сигурност направи деликатен относителен разбор на Програма 2020 и плана на новата стратегия като установи, че в плана на Програма 2032 няма надграждане на равнището на политическата упоритост, за идващите 12 години, всъщност, тя остава същата като в Програма 2020. Това е в какофония със стратегическата цел и целите на отбранителната политика и не подхожда на динамичността на стратегическата среда. Нужна е по-висока политическа упоритост, в подтекста на усложняващата се среда за сигурност.
Сериозна уязвимост на плана е, че той не дефинира какви сили ще бъдат включени в Силите за въздържане и какви в Силите за защита и на кои ще бъде даден приоритет, при ограничавания финансов запас на страната, нужен за тяхното създаване.
В мечтаното извънредно положение на отбранителните качества на Въоръжените сили липсва структурата на типовете въоръжени сили и новите командвания, което е оттегляне от Програма 2020. Това е нужно, с цел да бъде ясно какви структурни промени са нужни във въоръжените сили и техните съществени съставни елементи в идващия 12-годишен интервал. Предложената обща конструкция на въоръжените сили на страната е нужна, само че незадоволителна.
В плана на Програма 2032 е заложено единствено благопожелание за основаване на съюзни формирования на територията на страната. Необходимо е изрично и ясно да бъде заложено образуването на една многонационална съюзна бригада под българско командване, по образеца на Румъния.
Предлаганата нараснала бройка на въоръжените сили към 2032 година не е обоснована с нуждата от спомагателни структури на въоръжените сили и човешкия запас нужен за тях. Вероятно работната група не е разискала опцията за повишение числения състав на Въоръжените сили за образуването на междусъюзна бригада на територията на България в подтекста на новото схващане на американските стратези за тактиката на стандартно въздържане в Източна Европа.
В комплекта сили, предопределени за груповата защита на НАТО не е посочен вида механизирана бригада, която дава страната ни.
В плана Програма 2032, в развиването на качествата на типовете въоръжени сили не се откроява надграждането над същите, заложени в Програма 2020. Напротив, те остават напълно същите, което е необяснимо за един идващ интервал от 12 години. Същите не подхождат на декларираното общо извънредно положение на качествата на въоръжените сили към 2032 година
Заявените в Програма 2032 равнища на упоритост в развиването на сухопътните, военновъздушните и военноморските сили са прекомерно скромни и плануват създаване на качества за обмисляне и осъществяване на интервенции с стеснен мащаб. Това би могло да се отнася единствено до присъединяване в съюзни интервенции отвън територията на страната. За съюзни интервенции по защитата на страната, България ще е нужно да взе участие с цялата мощност на въоръжените си сили, в това число в интервенции от огромен мащаб. Тези равнища на упоритости в развиването на типовете въоръжени сили не подхождат на усложняващата се среда за сигурност и нуждата от нараснал принос на страната в съюзната защита.
По Програма 2032 присъединяване на въоръжените сили в задача „ Подкрепа на интернационалния мир и сигурност “ остава същото като в Програма 2020. За следващи 12 години развиване на качествата на въоръжените сили това е необяснимо.
Не са избрани главните планове за превъоръжаване (модернизация) на типовете въоръжени сили в средносрочен проект.
В документа не са сложени ясни времеви рамки за освобождението от остарели оръжейни системи, поддържани главно от Русия.
Не е добре премислено изравняването на йерархичните равнища на СКС и командванията на типове въоръжени сили и подчиняването на всички командвания от оперативното равнище на началника защитата. Последният не следва да се натоварва с управление на интервенции. За задачата бе основано СКС, което е оперативното равнище на обмисляне и осъществяване на интервенции.
Изграждането на оперативно равнище, в което командванията са подчинени на началника на защитата е връщане към минал модел и ще дистанцира страната ни от одобрената процедура в множеството съюзни страни. Освен това не е дефинирана йерархията на командванията.
За подготовката на войските и силите е належащо да се откри равнище на упоритост с измерими индикатори, за нейното оптимално приближаване до откритите съюзни стандарти.
За набирането, подготовката и задържането на хората в защитата следва да бъде създаден сложен модел, с потребление на най-хубавите практики в съюзните страни, с нараснали финансови и обществени тласъци.
За военната подготовка на жителите на страната, за осъществяването при нужда на конституционните им отговорности е належащо да се предложи изпитана форма от най-хубавите практики в съюзни страни, а не да се търси неработещ народен модел.
В плана на Програма 2032 липсва ясна финансова аргументация за нужните отбранителни качества на въоръжените сили. Разчита се, че бюджета за защита гладко ще нараства, като за 2024 година ще доближи 2% от Брутният вътрешен продукт на страната. Очевидна е нуждата от постигане на този таван на отбранителните разноски преди 2024 година, само че програмата не го предлага. За интервала след 2024 година се планува поддържането им на равнище от 2% от Брутният вътрешен продукт и при удобно икономическо развиване и над 2 %. Това е пожелателно и е належащо, на основата на съответни планове да се заложи и упорства за по-висок %, с цел да бъдат обезпечени нужните средства за създаване на плануваните качества.
III. Препоръки
1. Предложеният план на Програма 2032 е належащо да бъде допълнен/коригиран за премахване на неговите недостатъци и дефекти.
2. Необходимо е да се доразвие текста за Силите за въздържане и Силите за защита, с тяхната роля и нужните оперативни качества.
3. Целесъобразно е да се показват структурите на типовете въоръжени сили до 2032 година и трите командвания.
4. В развиването на типовете въоръжени сили е желателно да се посочат предпочитаните планове за превъоръжаване/модернизация, които да послужат за основа на създаването на Инвестиционния проект 2032.
5. За интервала на осъществяване на Програма 2032 е неотложно образуването на една многонационална съюзна бригада под българско командване, по образеца на Румъния.
6. Нивата на политическа и военни упоритости за присъединяване национални сили в интервенции е неотложно да се прегледат и покачат очевидно по отношение на същите от Програма 2020. Неубедително е след 12 години развиване да останат същите, което обезсмисля Програма 2032.
7. Да се премисли изравняването на йерархичните равнища на СКС и командванията на типове въоръжени сили и подчиняването на всички командвания от оперативното равнище на началника защитата. Основната активност на командирите на типовете въоръжени сили е да рекрутират и приготвят подчинените им сили. Операциите следва да се възнамеряват и управляват от СКС, като в спешна конюнктура същите ще бъдат, като предписание взаимни.
8. Подготовката на силите е належащо да се заложи с измерими индикатори за реализиране на съюзните стандарти, а освен нараснал брой учения.
9. Необходимо е Програма 2032 да бъде съобразена с построяването на качества за стандартно въздържане в духа на най-новите заключения по този въпрос във водещите съюзни армии.
10. Авторите на плана Програма 2032 следва да помислят съществено върху синхронизирането й със в този момент настоящите базови стратегически документи: Актуализирана тактика за национална сигурност и Доктрина на въоръжените сили на Р България. Необходимо е да дефинират ясно нейното място и роля в подтекста на концептуалното пространство образувано от тези документи. Следва по този начин също да дефинират (като дефинират граници) хоризонта на нейното методологическо значение във връзка с идващите стратегически документи (тези, които ще бъдат написани до 2032г.) и които, по формулировка, са документи от по-високо политическо, стратегическо и концептуално равнище.
Заключение
Без да подценяваме посочените нагоре позитивни качества на основата на цялостната ни оценка считаме, че в този си тип планът на Програма за развиване на отбранителните качества на Въоръжените сили на Република Бължария до 2032 г не е в положение да извърши своето предопределение като основа за изработването на съответни Планове за развиването на Водоснабдителна система до 2026 година и надлежно до 2032 година ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ