Мраморния плаж на Тасос - много шум за нищо
Евала на гърците! Само това мога да кажа, след една разходка до остров Тасос. Още рано сутринта хванахме ферибота към мечтаната дестинация. И защото за първи път кракът ми щеше да стъпи на острова, взех решение да се срещна с другите забележителности и плажове, където мога да отида. Първото нещо, което излезе в мрежата бе Мраморният плаж. Хиляди фотоси на небесно синя вода, бял пясък, непорочност и невероятна заобикаляща природа.
Речено сторено- отиваме там. След като хванахме основния път, нито табела, нито билборд не демонстрира къде е „ Marblе beach”. На един камък с изрисувани със спрей букви, популярност Богу, открихме къде би трябвало да се отбием. Приятели ме предизвестиха, че пътят не е от най-хубавите, само че въпреки всичко живеем в България и нищо не може да ме изненада.
Сгреших - до по този начин стремежи плаж се стига по меко казано разрушен път, с остри и стръмни завои, и в случай че против теб пристигна друга кола… разминаването е на магия. След няколко километра друсане се оказахме в средата на мраморна кариера, цялостна с кранове, служащи, машини и камиони. Мислех, че сме объркали пътя, само че на табела (отново камък изрисуван със спрей), пишеше, че плажът е на 100 метра. И в действителност - плажът бе единствено на 100 метра в средата на кариерата. Да, от фотосите в интернет и в рекламните клипове не се вижда, само че както споделих - евала на гърците. Хората са трансформирали едно индустриално място в световноизвестна дестинация.
Имено по тази причина и едно място не може да си намериш, с цел да полегнеш и да плуваш в дребния залив. Едва намерихме шезлонг с чадър, само че в една гора, а около теб профучават камионите от кариерата. Минавайки, транспортните средства подвигат прахуляк до небесата и вместо с загар се сдобиваш с бяла пура.
Пясък липсва, а вместо него - дребен мраморен трошляк, който се забива в босите ходила. Водата обаче е чиста като сълза и небесносиня. Само на 100 метра във вътрешността три ръждиви кея се поклащат (когато не е деен сезон, за тях се връзват корабите, на които се товари мрамора). Хората са ги трансформирали в атракция, тъй като от там децата скачат във водата.
Много неща от пейзажа остават скрити за бъдещите туристи, гледайки рекламните брошури или клипове. Огромните кранове, големите диги с мраморен прахуляк и мощния звук от машините са единствено част от нещата, които никой на никое място не загатва.
И след прекараните от мен няколко часа там мога единствено едно да кажа - доста звук за нищо. И въпреки всичко евала на гърците. От една кариера са извлекли дивиденти и за туризма. От една канара са създали място, за което целия свят приказва.
Източник и фотоси: Трафик нюз бг
Речено сторено- отиваме там. След като хванахме основния път, нито табела, нито билборд не демонстрира къде е „ Marblе beach”. На един камък с изрисувани със спрей букви, популярност Богу, открихме къде би трябвало да се отбием. Приятели ме предизвестиха, че пътят не е от най-хубавите, само че въпреки всичко живеем в България и нищо не може да ме изненада.
Сгреших - до по този начин стремежи плаж се стига по меко казано разрушен път, с остри и стръмни завои, и в случай че против теб пристигна друга кола… разминаването е на магия. След няколко километра друсане се оказахме в средата на мраморна кариера, цялостна с кранове, служащи, машини и камиони. Мислех, че сме объркали пътя, само че на табела (отново камък изрисуван със спрей), пишеше, че плажът е на 100 метра. И в действителност - плажът бе единствено на 100 метра в средата на кариерата. Да, от фотосите в интернет и в рекламните клипове не се вижда, само че както споделих - евала на гърците. Хората са трансформирали едно индустриално място в световноизвестна дестинация.
Имено по тази причина и едно място не може да си намериш, с цел да полегнеш и да плуваш в дребния залив. Едва намерихме шезлонг с чадър, само че в една гора, а около теб профучават камионите от кариерата. Минавайки, транспортните средства подвигат прахуляк до небесата и вместо с загар се сдобиваш с бяла пура.
Пясък липсва, а вместо него - дребен мраморен трошляк, който се забива в босите ходила. Водата обаче е чиста като сълза и небесносиня. Само на 100 метра във вътрешността три ръждиви кея се поклащат (когато не е деен сезон, за тях се връзват корабите, на които се товари мрамора). Хората са ги трансформирали в атракция, тъй като от там децата скачат във водата.
Много неща от пейзажа остават скрити за бъдещите туристи, гледайки рекламните брошури или клипове. Огромните кранове, големите диги с мраморен прахуляк и мощния звук от машините са единствено част от нещата, които никой на никое място не загатва.
И след прекараните от мен няколко часа там мога единствено едно да кажа - доста звук за нищо. И въпреки всичко евала на гърците. От една кариера са извлекли дивиденти и за туризма. От една канара са създали място, за което целия свят приказва.
Източник и фотоси: Трафик нюз бг
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ