Ето това е нагледен пример за безгръбначна политика!Отново снишаване. Позорно.Тази

Ето това е прегледен образец за безгръбначна политика!
Отново снишаване. Позорно.
Тази така наречен тактика на кабинета на процедура

обезсмисля участието ни в НАТО

България по този метод няма да се държи като съдружник, а като някаква трета, неутрална страна.
Така нито ще се възползваме от капацитета на нашите съдружници, с цел да увеличим сигурността си, нито дейно ще допринесем за подсилване на източния фланг на НАТО.
Ако у нас не бъдат ситуирани сили на НАТО, България ще бъде зле предпазена. Русия ще схване това като уязвимост от наша страна и като пропукване на единството на Алианса!
Хибридна неистина е, че в този миг можем единствено с наши сили да демонстрираме мощ, съюзна отговорност и взаимност. И най-важното - да можем да се пазиме надеждно.

Румъния и Полша, които имат по-големи армии от нас, желаят засилено наличие на НАТО на техните територии. Тези страни не са престанали да разчитат на себе си и на личните си въоръжени сили, само че се стремят да имат също и засилено наличие на сили на Алианса на своя територия.
А държавното управление се пробва да ни убеди, че в този момент в този сериозен миг сами можем да се оправим и нямаме потребност от поддръжка на нашите съдружници, макар насъбраните с години проблеми и забележителния недостиг от качества на отбранителната ни система.
Дали държавното управление демонстрира наивна самоувереност?
Или пък хибридната война на Русия срещу България дава резултати, които към този момент стартират да водят до фактическо обособяване на България от отбранителното обмисляне и от военните структури на НАТО?

Ако в миг на рецесия като тази България отхвърля решение в подтекста на НАТО като вид да подсигурява националната си сигурност и защита, тогава би трябвало да си зададем въпроса

не сме ли към този момент в действителност излезли от Алианса

По време на рецесията в Косово през 1999 година, когато бяхме единствено страна претендент за участие в НАТО, се държахме като в действителност съдружник в Алианса. Тогава подкрепихме на дело НАТО. А в този момент, когато от близо 18 години сме съдружник в Алианса, България се държи като страна отвън НАТО.
Тази възприета от държавното управление така наречен тактика е прегледен образец за това по какъв начин един съдружник в Алианса е на процедура обезвреден като ефикасен член и трансфорат в тежест за целия Алианс.
С тази си политика България в действителност отхвърля да работи за укрепването на качествата за групово въздържане и защита по Източния фланг на Алианса, освен това в обстановка на ескалираща рецесия.
България към този момент е освен потребител на сигурност, само че и пробита от съветско хибридно въздействие страна и тежест за своите съдружници.
Позор!