Интервю с Андреа Акомацо: анализът на инженерните и научни данни от Скиапарели ще отнеме седмици
Ето какво изявление даде Андреа Акомацо по отношение на задача “ЕкзоМарс-2016 ” и нейния спускаем уред “Скиапарели ” (източник). Английски превод на изявлението можете да прочетете на NasaSpaceflight. Тук предавам казаното на български:
Нека да стартираме с “Трейс Газ Орбитър ”. Ние можем да потвърдим, че орбиталният уред е в естествена орбита. Той е направил вмъкването към планетата по съвършен метод, той е в съвършено положение и през идната нощ узнахме още нещо – записал е всичко, което спускаемият уред “Скиапарели ” е изпратил във връзка с телеметрията. Това не е просто радиосигнал, това е радиосигнал с инженерни и научни данни. След всичко това ние можем да стартираме да обработваме данните.
Окей, данните, които бяха записани от “Скиапарели ”, са ни посочили няколко неща. “Скиапарели ” е направил обикновено атмосферно нахлуване, минал е през атмосферния вход, предпазван единствено от температурния щит по безусловно естествен метод. Температурният щит е работил съвършено, предпазил е капсулата и сондата съвършено и е бил изхвърлен при изискванията, които чакаме. В този миг спирачният парашут е бил освободен на височина от 10 километра, още веднъж по безусловно естествен метод. Цялата фаза с парашута е минала изцяло обикновено съгласно получените данни. В края на този стадий пристигнал моментът, в който “Скиапарели ” е почнал да се държи по-различно от това, което чакахме.
Да, било е планувано парашутът да стои прикачен към “Скиапарели ” досега, в който не бъдат изпълнени тъкмо избрани условия. Тези условия е трябвало да се потвърдят при височина от 1 километър над повърхността на Марс. От това, което разбираме от получената телеметрия, разкачването на парашута е станало преди времето, което сме пресметнали в нашите симулации, без да е доказано да е бил на посочената височина. Това са 50 секунди по-рано от предстоящото. Всичко това би могло да значи, че парашутът се е разкачил на по-голяма височина от това, което било планувано. Ние не знаем към момента. След разкачването на парашута “Скиапарели ” е трябвало да възпламени моторите си в продължение на 30 секунди, с цел да се забави през последния 1 километър на втурване и тогава да кацне. Ретроракетите обаче са се запалили единствено за 3 секунди, след което “Скиапарели ” е минал в режим на кацане. Тези два обстоятелството, ранното разкачване на парашута и късото запалване на ретроракетите, си опонират. Трябва да разберем за какво логиката на бордовия компютър е взела това решение. Не можем да го разберем към момента, само че значимото е, че разполагаме с всички инженерни данни, с цел да установим за какво се е случила тъкмо тази поредност, а не другата, която чакахме.
Означава, че събитията са се случили във времето, в което сме ги очаквали. Например освобождението на температурния щит е станало тъкмо по времето, когато сме очаквали и тъкмо при подобаващите динамични условия, които “Скиапарели ” е измерил и за които е бил програмиран. Можем да потвърдим, че температурата вътре в сондата е била изцяло естествена по време на високата атмосферна скорост, което демонстрира, че щитът е предпазвал “Скиапарели ” както е планувано. Това разбираме под обикновено.
Невъзможно е да се каже тъкмо, само че това, което си мисля, е че разбирането на логиката на дейностите по време на последните няколко минути би следвало ни отнеме единствено няколко дни. И въпреки всичко, за какво “Скиапарели ” е взел тъкмо тези решения? Защо хардуерът е получил подвеждащи данни? Това към този момент може да отнеме повече време. Може би седмици.
Спускаемият уред “Скиапарели ” запалил моторите си сполучливо, само че единствено за три секунди, след което минал в режим на кацане. Credit: ESA
